Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. Велико Търново, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело №
375/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) вр. с чл. 166, ал.
3 от ДОПК.
Същото е образувано по жалба на „Мрежата ВТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, представлявано
от управителя С.М.С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ (АУПДВ), с който е определено възстановяване на сумата 14 042.07
лева, представляваща изплатена субсидия по направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2016-2018 г.,
на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 4 , б. „г“ от Наредба № 7/24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 (наричана
по-долу Наредба № 7/2015).
В жалбата по същество се излагат доводи
срещу законността на прекратяването на ангажимента с твърдение, че неподаването
на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. за 2020 г. се
дължи на незаконосъобразното спиране на производството по обработка на
предходно заявление – за 2019 г., което спиране е отменено от съда, и по което
няма произнасяне, но препятства подаването на ново за 2020 г. Посоченото, според
обжалващото дружество, е форсмажорно обстоятелство, което изключва
възстановяване на вече получени суми за минали периоди. Твърди, че оспореният
АУПДВ не e издаден в изискуемата форма, тъй като не са налице изложени
фактически основания, извън правните, за издаване на акта за установяване на
публично държавно вземане. По изложените мотиви, доразвити в съдебно заседание
от процесуалния му представител адв. М. Г., моли съдът да отмени АУПДВ и да му присъди
разноски, съгласно представен списък.
В съдебно заседание ответникът – зам. изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, се представлява от ***Ц., която счита жалбата за
неоснователна, тъй като оспореният акт е правилно издаден от компетентен за
това орган, при спазване на процедурата за това. Счита, че констатациите,
залегнали в атакувания акт са доказани и са приобщени към преписката. В тази
връзка сочи, са налице предпоставките за издаване на акта – получено
подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
ВПС-1“ за кампании 2016-2018 г. и влязъл в сила акт за прекратяване на този
ангажимент. В тази връзка подчертава, че прекратяването на ангажимента към жалбоподателя
е извършено с предходен административен акт, който е потвърден като валиден и
законосъобразен, след като е бил оспорен по съдебен ред и е влязъл в сила на
26.10.2022 г., с постановяването на окончателното решение по ВАС по този въпрос.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства в тяхната цялост, Административен съд-
Велико Търново, Четвърти състав, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, а и се
установява от доказателствата по делото, че на „Мрежата ВТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Средно село е земеделски производител, регистриран
с Уникален регистрационен номер (УРН) 667623 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК).
На 06.06.2016 г. дружеството е подало
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН)
07/060616/41507 и видно от Уведомително писмо изх. №02-070-2600/1025 от
05.12.2016 г. (л. 29 от присъединеното дело 567/2021 г. на АСВТ) е одобрено за
участие по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с ВПС-1“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“, във връзка с което са
одобрени всички заявени площи в общ размер на 103,54 ха. С уведомителното писмо
дружеството изрично е информирано, че с поемане на 5-годишния ангажимент за
извършване на дейности по това направление следва да спазва точно изброени
изисквания, първото от които е подаване на „Заявление за подпомагане/плащане“
всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент.
От представената от ДФЗ извадка от ИСАК (л.
44 от вложеното към настоящето дело) се установява, че дружеството е получавало
плащания по заявените схеми и мерки, включително и по Мярка 10. По заявленията
на „Мрежата ВТ“ ЕООД са били изплатени следните суми по мярка по мярка 10
„Агроекология и климат“: През първата година от ангажимента: за заявление с
УИН: 07/060616/41507 за кампания 2016: 24 144.64 лв.; през втората година
от ангажимента: за заявление с УИН: 07/130617/44910 за кампания 2017 г. – 22 972.94
лв. и през третата година от ангажимента – за заявление с УИН: 07/210518/46953
за кампания 2018 г. – 23 092.73 лева или общо по направление ВПС-1,
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през
годините, предхождаща годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 70 210.31
лв. Посочените плащания не се спорят от жалбоподателя като получени, а се
доказват и от представените документи, приети като писмени доказателства по
делото на л. 241 и сл. от делото.
През 2021 г. от ДФЗ – РА е предприето
извършване на административни проверки за спазване на поет петгодишен
агроекологичен ангажимент на основание чл. 52 от Наредба № 7/2015 г. В резултат
е констатирано, че от „Мрежата ВТ“ ЕООД не е подадено заявление за плащане по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с ВПС“ през
кампания 2020. Във връзка с това, дружеството е уведомено с Писмо изх. № 01-2600/733
от 04.02.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, че се открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент. Предоставен е срок за становище, възражения и прилагане на
допълнителни доказателства. Видно от известие за доставяне писмото е връчено на
26.03.2021 г.
Дружеството не е взело участие в
производството и въз основа на данните от проверката му е съставен Акт №
01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 от заместник изпълнителния директор на
ДФЗ. Установеният факт, че не е подадено заявление за плащане за кампания 2020,
е квалифициран като нарушение на чл. 8 от Наредбата и на основание чл. 63, т.
1, вр. чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17.12.2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52,
ал. 1 от Наредбата агроекологичният ангажимент на „Мрежата ВТ“ ЕООД по Мярка 10
е прекратен. Актът е получен от упълномощен представител на дружеството на
01.09.2021 г. съгласно саморъчна разписка.
Този акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент е оспорен по съдебен ред пред АСВТ, като е образувано адм. д.
567/2021 г. (вложено към настоящето). С Решение № 374/24.11.2021 г. по адм. д.
№ 567/2021 г. АСВТ е приел, че
оспореният акт за прекратяване съответства на материалния закон, след като
жалбоподателят не отрича, че не е подал заявление за плащане за кампания 2020
г. Съдът е посочил, че прекратяването на многогодишния ангажимент е естествена
и закономерна последица от спецификата на поетия ангажимент и произтича от
съдържанието на самата мярка.
Това решение на АСВТ е оспорено по
касационен ред през ВАС, като с Решение № 9484/2510.2022 г. по адм. д. №
978/2022 г. на ВАС същото е оставено в сила. Така, на посочената дата, актът за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 към жалбоподателя е
влязъл в сила.
Във връзка с него ответникът е инициирал
производство по възстановяване на платените по мярката суми за периода 2016 –
2018 г., като с писмо с изх. № 01-2600/4635#2 от 10.02.2023 г. (л. 30 от делото)
ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на
които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е
възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено
недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
Дружеството – жалбоподател не е сторило това
и съответно е издаден процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г. от зам. изпълнителен директор на ДФЗ,
с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "г"
вр. с чл. 8 от Наредба 7/24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК
и чл. 165
и чл. 166 от ДОПК
и чл. 20а ал. 1
от
ЗПЗП е установено публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване,
представляващо изплатена субсидия по мярка 10 по направление „Възстановяване и
поддържане на постоянно затревени площи с ВПС-1“ за кампании 2016-2018 във
връзка с подадените от жалбоподателя заявления за плащане общо в размер на
70 210.31 лв. Посочено е също, че в съответствие с чл. 18, ал. 4 б.
"г" от Наредба № 7 от 2015 г. жалбоподателят следва да
възстанови 20% от общата сума или 14 042.07 лева. Този акт е връчен на
дружеството на 18.05.2023 г. Именно този АУПДВ е предмет на настоящото съдебно
производство, след като въз основа на подадената па 01.06.2023 г. жалбата срещу
него е образувано това дело.
Като доказателства по него са приети
преписката по издаване на АУПДВ, както и е вложено предходното дело, касаещо
прекратяването на ангажимента по мярка 10 към жалбоподателя, въз основа на коте
се издава процесния акт.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от
активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореният акт е валиден като издаден от компетентен
орган. Чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се
установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая
е Закона за подпомагането на земеделските производители. В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6
на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. С оглед изложеното и съгласно представена по делото Заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" последният е
делегирал на зам. Изпълнителния директор, правомощията си по всички актове във
връцка с прекратяване на ангажименти по марка 10 и възстановяване а платените субсидии
по същата (раздел I, т. 6, л. 22 от делото). Следователно, оспореният акт е
постановен от компетентен орган, съобразно надлежно делегираните му правомощия.
Актът е издаден в писмена форма с
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административно-производствените правила.
Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с
посочените правни норми и разпоредените правни последици. Административният
орган е описал фактите, въз основа на които е приел, че процесната сума е
недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващото дружество ангажимент
по Мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с влязъл в сила Акт за
прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. № 01-2600/4635 от 13.08.2021
г. на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция. Посочено е правното
основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Посочени са и
разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "г" от Наредба № 7 (в
приложимата редакция), относими съответно към възстановяване на получената
финансова помощ и към определяне на размера на дължимата сума. Актът е издаден
след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно
изискванията на чл. 35 от АПК. Спазени са изискванията по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на оспорващия за образуваното административно
производство.
При извършения анализ на установените
релевантни факти и техните правни последици съдът стигна до заключение, че
оспореният ИАА е постановен в съответствие с материалния закон.
Фактите, релевантни за проверка на законосъобразността
на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат
до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. и 2.
прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила
административен акт.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. От
представените от ответната страна писмени доказателства се установява и не се
спори, че посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за кампании
2016, 2017, 2018 е коректна. Същата е изплатена от РА и получена от земеделския
стопанин, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят
е получил финансово подпомагане в общ размер на 70 210 лв. по мярка 10 „Агроекология
и климат“ за посочените кампании. Следва изводът, че изплатената финансова
помощ е правилно определена както по основание.
Налице е и втората материалноправна предпоставка,
необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за
земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане
и установена с акта сума, а именно агроекологичният ангажимент по мярка 10 да е
прекратен. С влязъл в законна сила Акт за прекратяване на ангажимент за
кампания 2020 г. по същата мярка ДФ "Земеделие" – Разплащателна
агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на " жалбоподателя.
Издаденият Акт № 01-2600/4635 от 13.08.2021 г. за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ е бил предмет на съдебен контрол и е окончателно
потвърден като валиден и законосъобразен с Решение № 374/24.11.2021 г. по адм.
д. № 567/2021, АСВТ, влязло в сила след с Решение № 9484/25.10.2022 г. по адм.
д. № 978/2022 г. на ВАС същото е оставено в сила. С факта на влизане в сила на
административния акт по прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е
реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми,
а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената
финансова помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане
и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК – аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени
суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В чл. 18, ал. на издадената на основание
специалния закон Наредба № 7 изрично е предвидено, че ДФЗ – РА прекратява
поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. Следващата ал. 4
на чл. 18 е императивна и задължава (при прекратен агроекологичен ангажимент)
земеделският стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на
първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по
направлението, като в зависимост от прекратяването на поетия ангажимент – ако е
в рамките на петата му година се възстановяват 20% от изплатената финансова
помощ съгласно б. "в", както е в настоящия случай. В тази връзка
неправилно АУПДВ сочи като правно основание б. „г“ от цитираната норма – която
определя друг размер на сумата за възстановяване (10%), който от своя страна се
следва за несъотвествия след петата година на финансирането. Кампанията, за
която е установено неспазване на задълженията от жалбоподателя е 2020 г. – т.е.
петата от ангажимента на жалбоподателя. Целта генерално на подпомагането от
вида на процесното е да се извършват съответните агроекологични дейности на
съответните площи за целия период за който се одобрява мярката, т. е. цели се
устойчивост на тези дейности. Това е и законодателната логика при определянето
на различните процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б. "а" –
"г" от Наредба № 7. Размерът на сумата за възстановяване от
получената финансова помощ е обусловен от времето, през което се е осъществявал
коректно агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от реалното
осъществяване на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на средствата
за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда. Възстановяването
на 20% от получените средства по смисъла на чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7 е последица от
влезлия в сила акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент за несъответствие
на петата година - през 2020 г. (неподаване на заявление за плащане за 2020
г.). Ето защо правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване
сума от 20 %, колкото предвижда действително приложимата в случая норма на чл.
18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7. (Т.е. грешно ответникът е посочил, само
цифрово, че приложима и нормата на чл. 18, ал. 4, б. „г“ в мотивите на решението
си, доколкото нормата на б. „г“ има друга съдържание - Земеделските стопани
възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление
заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до
кампанията, ако са установени неспазвания по направлението след петата година –
10 %, което не кореспондира смислово нито с твърденията в АУПДВ за прекратяване
на ангажимента, поради нередност на петата година, нито стойностно, доколкото
сумата, подлежаща на възстановяване правилно числово е посочена като 20%.) Тази
грешка само в правното основание е процесуално нарушение при определяне на размера
на подлежащото на възстановяване, но то не е съществено, доколкото самият
размер е правилно определен на база правилно установените (и безспорни) факти –
20%, съобразно това за кой период е установено неспазване на ангажимента с влязъл
в сила административен акт – безспорно за 2020 г. която петата от първоначалното
одобрение, като общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването
на ангажимента не се оспорва от него и е в размер на 70 210.31 лв.
Доколкото ангажиментът е прекратен за 2020 г., която се явява петата година,
съгласно чл. 18, ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7 подлежащата на възстановяване сума следва
да се определи в размер на 20 % от получената до момента финансова помощ и
действително възлиза на посочената в акта като подлежаща на възстановяване
14 042.07 лева. .
На края, съдът намира за неоснователни
изложените от оспорващия възражения за недължимост, поради наличие на
форсмажорни обстоятелства, които да изключват самото възстановяване. Не са такива
спирането на административните производства относно предходни заявления за
плащане, поради което разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от
Наредба № 7 (а не Наредба № 5/2015 г., която сочи в жалбата си
дружеството), е неприложима за настоящия случай. Принципно вярно е
възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи
на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в приложения Регламент (ЕС) №
1306/2013, но настоящия спор не попада в тези хипотези, доколкото
основание прекратяването на ангажимента е изцяло по вина на земеделския
производител – за дето не е подал своевременно заявление за плащане за предходни
години. Защо не е подадено самото заявление е без значение. Но основание за
издаване на процесния АУПДВ не е неподаване на заявление за плащане за 2020 г.,
а наличието на вече влязъл в сила акт за прекратяване за ангажимента. Всъщност,
общо формулираните оплаквания действията по прекратяване на агроекологичния
ангажимент, по които се е произнесъл при обжалването съдът в делото, касаещо
този въпрос, който не е предмет на настоящето. Основателността на твърденията е
следвало да бъде и е било съобразена в друго производство – това по оспорване
на акта за прекратяване на ангажимента.
Предвид горепосоченото оспореният акт като издаден от
компетентен орган, в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона е
законосъобразен и следва да бъде отхвърлено оспорването.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на административния орган следва да
бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и
правна сложност на спора, платимо от оспорващия.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мрежата ВТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, ул.
32, представлявано от управителя С.М.С. срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-2600/4635#4 от 28.04.2023 г. на зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Мрежата ВТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, ул. 32,
представлявано от управителя С.М.С. да плати на ДФЗ сумата от 150 (сто и
петдесет) лева разноски за делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: