№ 32
гр. Сливница, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100050 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД от
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано от
изпълнителните директори О.П. и А.А. чрез адв. В. срещу ИЛ. В. Т., ЕГН
........, с адрес в гр. Сливница, ул. „А.К.“ № 4, с който ищецът моли ответника
да бъде осъден да му заплати сумата от 1 085 лева, представляваща размера
на заплатено на собственика на увреден при ПТП автомобил обезщетение за
имуществени вреди и обичайните разноски, както и законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.07.2019 г. около 14.30 ч. в гр. София на бул.
„Ситняково“ е настъпило ПТП, при което ответникът Т. като водач на л.а.
„Ягуар“, модел „Екс Тайп“, с рег. № ........ поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост ударил отзад л.а. марка „Дачия“
модел „Логан“ с рег. № ........, управляван от Мартин Томов Андреев. При така
реализираното ПТП на л.а. „Дачия“ били причинени имуществени вреди. За
настъпилото ПТП водачите на двата автомобила съставили двустранен
констативен протокол. Тъй като към момента на ПТП л.а. „Дачия“ бил
собственост на „Алианц Лизинг България“ АД и за него имало валидно
сключен с ищцовото дружество застрахователен договор по застраховка
1
„Автокаско“, била заведена щета под № 0300/19/727/506022. Застрахователят
заплатил на „АУТО ФРАНС 3000“ ООД сумата в размер на 1 070 лв., явяващи
се стойността на извършените авторемонтни услуги за отстраняване на
щетите по автомобила. Ищецът твърди, че към момента на ПТП ответникът
И.Т. е управлявал МПС без да има валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек
автомобил и съгласно чл. 410, ал.1, т.1 КЗ застрахователят има право на
регресен иск спрямо него като водач, причинил ПТП. Ищцовото дружество
заявява, че е отправило до ответника покана за възстановяване на процесната
сума, като му предоставило двуседмичен срок, но до изтичането му
ответникът не е заплатил претендираната сума. Това поражда правния
интерес на застрахователя от предявяване на иска за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 1 070 лева, заедно с обичайните разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лева или общо 1 085 лева.
Претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба
ответникът ИЛ. В. Т. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Димитров,
прави признание на иска, и моли на ищеца да бъдат присъдени разноски в
размер до 1/3 от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален
размер на адвокатските възнаграждения предвид направеното признание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответника признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира,
че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска
поради следните съображения:
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид
направеното от ответницата признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК
намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на
иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,
визирани в чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът ИЛ. В. Т. е признал в
2
съдебно заседание на 29 ноември 2021 година предявения иск. Признатото
право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата
молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право,
с което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска за уважаване на предявените при условията
на кумулативно съединяване искове, без да мотивира съдебния акт по
същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските в исковото производство е налице
признаване на исковете, но не е налице другата предпоставка по чл. 78, ал. 2
от ГПК - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
исковете. Настоящото производство по предявения осъдителен иск е
образувано въз основа на искова молба, като на ответника са му били
известни задълженията му към ищеца за които се уважава настоящия иск и за
които ответникът признава иска. Ответникът е станал причина за образуване
на настоящото исково производство. Поради това на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени от него
разноски в исковото производство в общ размер 355,95 лева, от които 50 лв.
заплатена държавна такса по производството и 305,95 лв. адвокатско
възнаграждение, чийто размер съдът определи съгл. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно въведеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност. На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за
обезпечително производство, тъй като на първо място същото се е развило в
рамките на исковото производство и за допустимостта му има значение дали е
внесена ДТ по това производство, като не са дължи отделна ДТ в размер на 40
лева, поради което и последната се явява недължимо преведена по искането
за обезпечение, направено с исковата молба. На следващо място липсват
доказателства за заплатено отделно възнаграждение за обезпечително
производство, доколкото в т.7 от представената фактура от 18.01.2021 г. е
отразено, че възнаграждението е заплатено за образуване и процесуално
представителство по дело срещу ответника, а не и отделно по обезпечително
производство, а и от преводното нареждане не може да се направи различен
извод.
3
Мотивиран от изложеното и по реда на чл. 237, ал.1 ГПК съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД, ИЛ. В. Т., ЕГН ........, с адрес в гр. Сливница, ул. „А.К.“ № 4, да заплати
на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, представлявано от
изпълнителните директори О.П. и А.А. чрез адв. В., сумата от 1 085 лева,
представляваща размера на заплатено на собственика на увреден при ПТП на
29.07.2019 г. автомобил обезщетение за имуществени вреди и обичайните
разноски, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. В. Т., ЕГН ........, с адрес
в гр. Сливница, ул. „А.К.“ № 4, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Ал. Дондуков“ № 59, представлявано от изпълнителните директори О.П. и
А.А. чрез адв. В., сумата от 355,95 лв., от които 50 лв. заплатена държавна
такса за образуване на производството и 305,95 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
получаването на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4