О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 74
гр.
Пловдив.12.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Стойнова
ВЧНД № 52/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано
е по постъпила от лишения от свобода Н.И.П., чрез
адв. К., жалба, против определение от 28.01.2020г., постановено по ЧНД № 2418/2019г. по описа на ОС – Пловдив, с
което е оставена
без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложено наказание лишаване от свобода. Осъденият счита, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за уважаване на искането му, тъй като е
изтърпял значителна част от определеното му наказание и е демонстрирал дисциплинирано
и добро поведение в затвора, а за установеното му заболяване – хепатит С, се
нуждае от спешни и адекватни лечебни мерки, които в условията на затвора не
могат да се предприемат. На тази база се
претендира отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се уважи молбата на осъдения П.
и той да бъде предсрочно условно освободен.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото
изключително обремененото съдебно минало на осъдения. П. до момента е осъждан 11
пъти с влезли в законна сила определения и присъди, все за престъпление против
собствеността. Понастоящем търпи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
ЕДНА ГОДИНА, наложено му с Определение №290 от 03.04.2019 г., постановено по
НОХД №2098/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, 8 н.състав. за извършено
в условията на опасен рецидив престъпление. От приложените по делото официални
справки от З.П.е видно, че П. е постъпил в затвора на 04.04.2019г., с начало на
изтърпяване на наказанието - 17.03.2019г., и към 30.12.2019г. неизтърпения
остатък се явява в размер на два месеца и единадесет дни, а към днешна дата
остатъка е един месец.
От приложените по делото пробационен доклад
на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от Началника на затвора, становище
във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и
наказания, както и лично досие на осъдения П. е видно, че спрямо него
продължава да е висок риска от рецидив и от момента на постъпването му м
затвора за изтърпяване на наказанието снижаването му е минимално - от 102 на
100 точки. Фиксирани са множество проблемни зони - в отношението към
правонарушението, в начина на живот и обкръжение, налице е системна злоупотреба с
наркотици и липса на умения
за мислене. На осъдения е дадена възможност да полага
обществено – полезен труд, но поради неявяване на работното му място, е бил
спрян от работа. Осъденият П. не бил награждаван, не бил и наказван. От
затворническата администрация е направен извод, че към момента не са постигнати
целите на наказанието спрямо осъдения, не е изпълнен и поставения план на
присъдата.
В контекста на посоченото до тук, не може да
има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване
на П. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е
изтърпяно фактически повече от 2/3 от наложеното му ефективно наказание
лишаване от свобода. Поради което правилно е идентично изложеното в атакуваното
определение становище на окръжния съд, че тази предпоставка на закона е налице.
За да се счете молбата на П. за неоснователна
обаче, окръжният съд правилно е приел, че по делото липсват данни за изпълнение
на втората, кумулативно изискуема предпоставка за основателност на направеното
искане – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне в пълна степен,
като поведението му по време на престоя в затвора не позволява да се направи
категоричен извод за настъпила положителна и трайна промяна в неговите нагласи.
Този извод се налага от доказателствата,
приложени поделото. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата,
установяващи наличието на посочените критерии в нормата на чл. 439а от НПК, а
именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно окръжният
съд е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитициарно заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО. Съгласно
установената съдебна практика - ПВС№ 7/75г., констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина, към трудовата и обучителна дейност, която му се предлага. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
В цитираното ПВС се прави разграничение между лицата, които за първи път
постъпват за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тези, които са с
предходни осъждания, в поведението на които следва да се търсят доказателства
за трайна и положителна промяна.
Търсената и изискуема се за постановяване на условно
предсрочно освобождаване положителна промяна в поведението на осъдения, която
да се квалифицира като видима и трайна, не е налице. Похвално е демонстрираното
от осъдения П. поведение по спазване на правилата за престой в затвора, поради
което и дисциплинарни наказания не са му налагани, но посоченото поведение е задължение на всеки
лишен от свобода. В положителен аспект следва да се оцени и участието му в
предлагани групови дейности. Тези положителни тенденции обаче не могат да се
противопоставят на данните, че промяната в
личностен и поведенчески аспект не е трайна, което сочи на необходимост
от продължаване на индивидуално - корекционната дейност по затвърждаване на
приемливите нагласи и позитивната поведенческа линия с нужната
устойчивост. Продължаващият висок риск
от рецидив, който без съмнение е обусловен и от наркотичната зависимост на П.,
към която той не е отнася критично, наред с откриващите се значителен на брой
проблемни зони и констатираните дефицити – в начина на живот и неблагоприятно
обкръжение, в уменията за мислене и криминалните нагласи, говорят, че трайна и
положителна промяна в осъдения не се открива. На П. е дадена възможност да работи, но същият
се е отнесъл безотговорно към полагането на обществено – полезен труд, а
положителното отношение към този въпрос също е сред критериите, сочещи на
положителна промяна, според цитираното постановление. Посоченото, в контекста
на изразено становище на органите, които имат задължение и правомощия да следят
процеса по поправяне на осъденото лице - че към момента търсения поправителен
ефект на наказанието не е постигнат в цялост и че корекцонния процес спрямо
осъдения не е приключил, квалифицират като
несъстоятелно становището на осъдения, че е налице и втората предвидена
в закона предпоставка за предсрочно условно освобождаване.
Данни за наличието на влошено здравословно
състояние на П., което да е пречка за престоя му в затвора, по делото няма,
като правилно окръжният съд е отбелязал, че здравословното състояние на
осъденото лице не е сред визираните от закона предпоставки за предсрочно
условно освобождаване, за разлика например от възможността за прекъсване
изтърпяването на наказание по реда на чл.447 от НПК. Освен това ЗИНЗС и правилника
за приложението му, изобилстват от норми, вменяващи задължение на
затворническата администрация да полагат адекватни медицински грижи за лица,
страдащи от различни заболявания. Ето защо основния мотив, сочен от П., за да
бъде уважена молбата му за предсрочно освобождаване, не може да бъде споделен
като основателен и решаващ.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира, че определението на решаващия съд е законосъобразно и
обосновано, поради което:
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
28.01.2020г., постановено по ЧНД № 2418/2019г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: