Решение по дело №976/2019 на Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание  на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 976 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от К.Б.Б., ЕГН **********,***, против Л.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. чл. 535  ТЗ, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева, по запис на заповед, с падеж на 20.06.2015 г., издаден на 20.12.2013 г. в гр. София,  ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът К.Б. излага, че на 20.12.2013 г. сключил с ответника Л.Н.М. договор за заем, по силата на който му предоставил в заем сумата от 10 000.00 лева, която последният се задължил да върне до 20.06.2015 г. За обезпечаване на задължението ответникът издал запис на заповед. Твърди, че в началото на октомври 2016 г. отправил  неколкократни телефонни обаждания към ответника Л. с цел да организира  връщането на заетата сума. Въпреки настояванията му ответникът не е пожелал да поеме ангажимент за конкретен ден и час, в който да изпълни задълженията си. Излага, че независимо от наличието на изпълнените от негова страна всички задължения по договора за заем и предоставяне на цялата заета сума, както и изтичането на срока за връщане на сумата, ответникът и до настоящия момент не е изпълнил задължението си. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажират се доказателства.

   В срока по чл.131 ГПК ответникът Л.М. не депозира отговор на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са издатели по валиден и редовен от външна страна запис на заповед за претендираната сума, по който ищецът се легитимира като поемател.

От приетия като писмено доказателство запис на заповед се установява, че Л.Н.М. е издал в полза на К.Б.Б. Запис на заповед от 20.12.2013 г., за сумата от 10000 лева, платим на падеж- 20.06.2015 г..

Съдът намира, че процесното вземане се претендира по валиден запис на заповед, който съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 535 ТЗ. Посочено е наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, налице е безусловно обещание да се плати определена сума пари, уговорено е място на плащането, посочени са дата и място на издаването, менителничния ефект носи подписа на издателя, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Падежът на менителничното задължение е уговорен по един от императивно и изчерпателно уредените начини в разпоредбата на чл. 486 ал.1 т.4 ТЗ- “на определен ден”, като падежът е настъпил преди предявяване на настоящия иск. Като съобрази изложеното съдът приема, че записът на заповед е издаден при спазване на изискуемата от чл. 535 ТЗ форма, като удостоверява поето от издателя Л.Н.М. безусловно задължение за плащане на определена парична сума (10000 лева).

Макар записът на заповед да е абстрактна едностранна сделка, за действителността на която не следва да се установява наличието на основание, при въвеждане от страните в процеса на твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество в производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми парични вземания на ищеца по него.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК единствено при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, съдът е длъжен да изследва връзката между менителничния ефект и твърдяното каузално правоотношение, с оглед установяване съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на такива твърдения и при недоказана връзка между менителничния ефект и каузално правоотношение претенцията по чл. 535 ТЗ следва да бъде уважена въз основа на абстрактната едностранна сделка.

Предмет на доказване от ищеца е редовността на записа на заповед и изискуемостта на вземането по същия. Въвеждането на каузална причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника - издател, при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо, правопогасяващо, правоизключващо за вземането на кредитора възражение. Такова възражение ответникът не е въвел в преклузивния за това срок. От друга страна ищецът е изложил обстоятелства в тази насока с исковата молба, поради съдът изследва облигационното отношение и връзката му с абстрактната сделка.

От приетия по делото и неоспорен договор за заем се установява, че ищецът е предал в заем на ответника процесната сума, като последният е обезпечил това вземане на заемодателя с издаването на запис на заповед в негова полза. Не се оспорва сумата да е била предадена, а от текста на договора става ясно, че това е станало на части преди подписването му. Договорът е подписан от ответника и представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа неизгодни за издателя му факти, поради което съдът се намира обвързан от материалната му доказателствена сила, доколкото не е спорна автентичността на положения за ответника подпис върху него. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за заем във връзка, с което е издаден процесния запис на заповед. Не се твърди или доказва претендираното вземане да е погасено, поради което следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Л.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 535 ТЗ, сумата от 10000 лв., по запис на заповед, с падеж на 20.06.2015 г., издаден на 20.12.2013 г., в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2019 г. до окончателно плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

                                                                  РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА