О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 203
гр.Пловдив, 30. 01. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2863/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „П. В.“ № 29, етаж 3, представлявано от И.К. - Управител, чрез юрк. Д.А., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10088/19.11.2019г. за изпълнение на парично задължение, постановено от ПдРС
–V гр.с. по ч.гр.д.№ 18704/2019 г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството
срещу М.В.С., ЕГН - **********,***, в частта му, с която се иска да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумата от 227,12 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Моли да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщането
на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните
действия.
Пловдивският окръжен съд- V възз.
гр. с. констатира следното:
За да постанови обжалваното
определение, Районният съд излага основни съображения, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на
противни твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския
кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на
"потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 от ЗПК, във вр. чл.
143 – 148 от ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи
за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Съгласно задължителната съдебна практика – т.3
от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на
ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В обстоятелствената, от които произтича вземането е
посочено, че предоставената в заем сума
е в размер от 500 лв. Съгласно чл.4,
ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 -дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по други договор за паричен заем, сключен с Изи
Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължени към други банки и финансови институции
или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус
не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват договор за
поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която е
валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. В
договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на
длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на
сумата от 454,24 лв. на вноски. От горното следва от това, че на кредитополучателя
е отпуснат кредит в размер на 500 лева, а уговорената и начислена неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
454,24 лева, тоест в размер повече от 90 % от предоставената в
заем сума. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена
за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, и затова е изключено да се приеме, че размерът й се получава
твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди, и това се дължи
на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните
разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й
функция. Липсвал и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква
точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението
за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след
анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Неустойката е установена
в глобален размер, без да е посочено какво е съотношението й към вредите, които
се съизмеряват със задължението по договора за
потребителски кредит, доколкото последната е предвидена като санкция за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение. В
договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата
и възнаградителната лихва. Не можело да се приеме, че
изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително
условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към
поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на
информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен
срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като
във всяка от периодичните вноски е включена част от нея и води до оскъпяване на
кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника
по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. С оглед нищожността на тази клауза, Районният съд счита, че
тя не поражда права и задължения за
страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от нея вземания за сумата от 227,12 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение.
С частната жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД се възразява, че
Районният съд е превишил правомощията си, дадени с уредбата за заповедното
производство, чиито цели се свеждат до това да се установи дали твърдяното
вземане е спорно и в случай, че е безспорно, кредиторът да се снабди със
съдебно изпълнително основание, даващо му възможност да пристъпи към
принудително събиране на вземането си.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че частната
жалба е основателна. В производство по чл.410 от ГПК е счетено и са изтъкнати
аргументи за нищожност на клаузи за неустойка по Договор № 3061717/23.10.2017г.
със съдържанието на който Районният съд
не се е запознал нито отчасти, нито в цялост. Такъв договор не е приложен
към заявлението, защото заявителят не е и длъжен да го прилага. След като няма
представа за съдържанието на Договора от № 3061717/23.10.2017г. , няма и как да
се прогласява нищожността на която и да било клауза на каквото и да било
основание. Съдът разполага с правомощие да обявява нищожност на клаузи, предмет
на разглеждане, инкорпорирани в договор, а не и на клаузи, цитирани в заявление, по твърдения на кредитора,
затова, че бил съществувал такъв договор, сключен с лицето М. В. С. и за твърдения какво съдържание имал.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че
следва да се предостави процесуална възможност както на длъжника да
депозира възражение по чл.414 от ГПК,
тъй като може да се окаже всъщност и че няма никакъв спор, при положение, че не
бъде подадено такова възражение по делото; така и да се предостави процесуална
възможност на заявителя да обоснове и докаже твърденията си в производството по
чл.422 от ГПК, ако от длъжника е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК.
На практика, приемайки, че заявлението е редовно и
произнасяйки се за нищожност на клаузи, преди длъжникът все още да се е
запознал с твърденията, Районният съд дерогира целите
на заповедното производство по чл.410 от ГПК. Заповедният съд
не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Подобно
произнасяне би означавало да се извърши преценка по същество относно
съществуването на материалното право само въз основа на твърдения в
заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на клаузите, без
възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно съдържание. С оглед целта
на заповедното производство да провери единствено ликвидността на вземането,
наличието на евентуален спор относно валидността на правопораждащия
факт следва да бъде разрешен по исков ред, тъй като изисква провеждане на
двустранно състезателно производство, каквото, както вече беше отбелязано,
заповедното не е.
В допълнение следва да се посочи, че формираният от настоящия състав извод
не противоречи на европейското законодателство /Директива 2008/48 и Директива
2009/22/ и съдебна практика. В решение C-618/10
СЕС действително приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи правилата на директивата и без наличие на
възражение, но при определени условия - при
наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение
следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват
доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. В мотивите на същото
решение изрично е посочено, че при липса на хармонизация на националните
механизми за събиране на безспорни вземания, правилата за провеждането на
националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на
държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при
условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат
подобни вътрешни положения, нито да правят практически невъзможно или прекомерно
трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на
Съюза. Разяснено е също така, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали
национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно
прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка
за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и
особености пред различните национални инстанции.
От друга страна следва да се има предвид, че практиката на СЕС поначало
съобразява принципа за състезателност в процеса, като например в Решения C-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът служебно
установи основания за нищожност, следва да даде възможност на страните да
вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да
се откаже от защитата, в случай че националното право го допуска. В рамките на
заповедното производство, с оглед целената с него бързина и опростеност на
процеса, липсва процесуална възможност за провеждането на този процес относно
процеса. До издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен
характер. Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се
трансформира в двустранно, като в полза на длъжника-потребител е предвидено
улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно
възражение по образец, което е пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената
правна уредба създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника,
които са достъпни за всички субекти, включително и тези без юридическо
образование, още повече, че формулярът се връчва на длъжника едновременно със
заповедта и ведно с указания за попълването му. С оглед изложеното не би могло
да се приеме, че националната уредба прави практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на потребителските права на длъжника. Напротив,
предвидена е облекчена процедура по оспорване на вземанията с подаването
възражение, което може и да не бъде мотивирано.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и делото
ще се върне на ПдРС за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази му част.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10088/19.11.2019г. на осн. чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение,
постановено от ПдРС –V гр.с. по ч.гр.д.№ 18704/2019 г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление-
гр.
С., бул. „П.
В.“ № 29, етаж
3, представлявано от И.К. -
Управител, чрез юрк. Д.А., против М.В.С.,
ЕГН - **********,***, в частта му, с която се иска да
бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 227,12 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, V гр.с., за продължаване на процесуалните действия в тази част по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :