№ 392
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20245300102167 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Б., с ЕГН
********** и адрес: гр. *****, подадена чрез пълномощника му- адвокат С. П., с която е
предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
Ищецът твърди, че на *****, с първо действие по разследването, срещу него било
образувано бързо производство № 187/2022г. по описа на 01 РУ на МВР- Пловдив, пр. пр. №
2571/2022г. по описа на ОП- Пловдив, впоследствие преобразувано с постановление на
прокурор разследването да се проведе по общия ред, за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от
НК. На следващия ден бил привлечен като обвиняем за посоченото престъпление. На
19.05.2022г. обвинението било прецизирано и Б. бил привлечен като обвиняем за две
престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, като за всяко от тях законът предвиждал от 2 до 8
години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. до 12 000 лв., което квалифицирало
престъпленията като тежки. Във връзка с наказателното производство, срещу ищеца били
извършени множество процесуални действия – същият бил задържан за срок от 24 часа,
било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от него. С постановление
на прокурор от ОП- Пловдив от 23.11.2022г. досъдебното производство срещу Б. било
частично прекратено по отношение на обвинението за разпространение на ***** по чл. 354а,
ал. 1 от НК, а в останалата част делото било изпратено по компетентност на Районна
прокуратура- Пловдив, където била образувана пр. пр. №13649/2022г. С постановление от
08.12.2022г. на разследващ полицай при Първо РУ- Пловдив, съгласувано с прокурор от РП-
Пловдив, ищецът бил привлечен като обвиняем с обвинение за държане на високорискови
*****- *****- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което се предвиждало наказание
от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв. Било проведено
1
допълнително разследване, но поради липса на достатъчно доказателства, с постановление
от 20.12.2023г. на РП- Пловдив (влязло в сила към датата на исковата молба) досъдебното
производство било частично прекратено. Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото
против него обвинение претърпял изключителни по своя характер и интензитет
неимуществени вреди. Затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти.
Извършените множество процесуални действия – призоваване за разпит, обяснения,
претърсване на жилище, привличане като обвиняем му причинявали непрекъснат стрес в
периода на наказателното преследване. Всичко това се отразило на храненето и съня му,
сънувал кошмари, чувствал се неспокоен и потиснат, притеснявал се, че ще бъде осъден и
наказан без да е виновен, изпитвал притеснения за бъдещето си. Близките и приятелите му
започнали да го отбягват и пренебрегват, образуваното наказателно производство оказало
силно негативен ефект върху имиджа и доброто му име.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото
против него наказателно производство, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на прекратяване на досъдебното производство – 20.12.2023г. до окончателното
плащане на сумата. Претендират се разноски. Допълнителни съображения по спора са
развити в писмена защита на адвокат С. П.- пълномощник на ищеца.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника- Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура- Пловдив, с
който се оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Посочва се, че
твърдението за прекратяване на наказателното преследване с влязъл в сила прокурорски акт
е недоказано, а размерът на претенцията е прекомерно завишен, несъответстващ на вредите,
икономическия стандарт в Република България и съдебната практика по аналогични случаи.
Възразява се срещу началния момент, от който е претендирана законната лихва върху
обезщетението, като се твърди, че такава следва да се присъди най-рано от стабилизиране на
прокурорския акт, т.е. след изтичане на срока за обжалване или в случая не по-рано от
28.12.2023г. Освен това, ответникът счита, че липсват надлежни доказателства, които да
установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от
процесното обвинение. Заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си за настъпването на негативни последици в личен и професионален план.
Прави възражение, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия-
чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, а в условията на алтернативност- че е налице принос от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат- чл.5, ал. 2 ЗОДОВ. Поради посоченото,
се иска отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното ДП № 187/2022г., по описа на Първо РУ на МВР-
Пловдив, пр. пр. №2571/2022г. на ОП- Пловдив, че същото е образувано на ***** за
2
престъпление по чл.354а, ал.1 НК. На посочената дата, за времето от 22,30 ч. до 23,20ч., е
извършено претърсване и изземване в жилището на С. Б., при което са намерени описаните
в съставения протокол предмети и вещи. Въз основа на Заповед от *****, издадена от
полицейски орган при Първо РУ- Пловдив, ищецът е задържан за срок от 24 часа по БП
№187/2022г. С постановление от 02.04.2024г. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК- за това, че на *****, без надлежно разрешително, е
държал с цел разпространение високорисково *****- ***** с нето тегло 8,65 грама и на
същата дата в гр. ***** е разпространил на И. Л. В. такова вещество, с нето тегло 1,02 гр. С
постановлението по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С
постановление от 19.05.2024г. престъплението е конкретизирано и Б. е привлечен като
обвиняем- за престъпление по чл.354а, ал.1 НК- за това, че на ***** в гр. *****, без
надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорисково *****- *****- с
нето тегло 8,65 грама, със съдържание на активен компонент ***** /***/ 5,8 тегловни
процента и с нето тегло 0,098 гр. със съдържание на активен компонент *** 15,8 тегловни
процента, на обща стойност 52,49 лв., както и за престъпление по чл.354а, ал.1 НК- за това,
че на ***** в гр. *****, без надлежно разрешително е разпространил на И. Л. В., ЕГН
**********, от гр. *****, високорисково ***** – *****, с нето тегло 1,02 гр., със
съдържание на активен компонент *** 9,8 тегловни процента, на стойност 6,12 лв. С
постановление от 23.11.2022г. досъдебното производство срещу настоящия ищец е
прекратено частично относно повдигнатото обвинение за разпространение на ***** по чл.
354а, ал. 1 от НК, като в останалата част делото е изпратено по компетентност на РП-
Пловдив. С постановление от 08.12.2022г. ищецът е привлечен като обвиняем с обвинение за
държане на високорискови *****- *****- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С
постановление на 20.12.2023г. воденото срещу Б. досъдебно производство №187/2022г. е
прекратено частично за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради недоказаност на
обвинението.
Видно от представената по делото разписка, постановлението от 20.12.2023г. е
връчено на С. Б. на дата - 14.02.2024г. и е влязло в сила на 22.02.2024г.
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
инициираното против него наказателно производство по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите- Д. Д. Т. и Н. Т. Д..
Свидетелят Д. Т. депозира показания, че познава ищеца от около 15 години, заявява,
че същият тренирал футбол в *****, 2-3 пъти в седмицата се виждали на тренировки. От С.
разбрал за воденото срещу него наказателно производство, той споделил, че в дома му
дошли полицаи, извършили претърсване и намерили *****. Свидетелят твърди, че С. е
много добър човек, весел, контактен, не може да предположи, че той употребява *****. След
случилото се, ищецът бил много притеснен, спрял да идва на тренировки, съседите му
постоянно разпитвали какво е направил.
Свидетелят Д. посочва, че с ищеца имат приятелски отношения, а и съвместен
бизнес. Знае за воденото срещу него наказателно производство, С. споделил, че са го
3
задържали за продажба на *****, бил много разтревожен, изплашен от това, което е
преживял при задържането. Свидетелят твърди, че е посетил жилището на ищеца и
приятелката му, след извършеното претърсване в него, всичко било разхвърляно, гардероби
и шкафове били бутнати. Заявява, че преди образуването на наказателното производство С.
бил много спокоен човек, комуникативен, изпълнявал служебните си задължения отговорно
и качествено, след това обаче се променил, затворил се в себе си, станал неспокоен, не
работел пълноценно, започнал да страда от безсъние, сънувал кошмари. Тъй като С. много
се страхувал от отправените към него заплахи при задържането му, свидетелят го
придружавал при разходките с кучето му. Впоследствие ищецът продал апартамента си, тъй
като вече не се чувствал добре в това жилище, а и съседите започнали да го отбягват.
По делото е допусната съдебно- психологична експертиза, с вещо лице Д. В., от
чието заключение се установява, че в периода на воденото наказателното производство
емоционалното състояние на С. Б. се характеризира с неудоволствени преживявания, имащи
различна продължителност и интензитет във времето. Преживяното от ищеца нежелано
събитие е придружено със стресова реакция, причинило е психологичен дискомфорт, който
повлиява и емоционалното му състояние, провокиращ неудовлетвореност, срам, унижение,
разочарование, емоционална непримиримост, гняв, тревожност, потиснатост, които обаче не
са с интензитет, който да преминава нормално психологичната изразеност. Не са
констатирани от експерта особености в състоянието на Б., които да покриват критериите на
психично разстройство с качествени нарушения в психичните сфери. Не се установява
житейска дезадаптация. Ищецът се е справил и продължава да се справя, според капацитета
и особеностите на личността му. Направен е извод в заключението, че е налице причинно-
следствена връзка между наказателното производство и посочените емоционални
преживявания на ищеца.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна
страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага
доказване от страна на ищеца на следните предпоставки: незаконно обвинение в извършено
престъпление; претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и вредните последици.
По делото не е формиран спор между страните и се установи от представените
писмени доказателства, че воденото против С. Б. досъдебно производство, в хода на което
му е повдигнато обвинение за престъпления по чл.354а, ал.1 НК, а впоследствие и за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, е приключило с постановление за прекратяването
му, влязло в сила на 22.02.2024г.
4
С оглед крайния резултат, с който е приключило наказателното производство, следва
да се приеме, че повдигнатото обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, поради което е налице незаконосъобразност и на процесуалните действия по
образуване и провеждане на това производство.
На следващо място, се установи от изслушаните свидетелски показания, че, като
пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх от неоснователно осъждане,
притеснения. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че след повдигане на обвинението Б.
променил поведението си, станал потиснат, необщителен, затворил се в себе си, изпитвал
неудобство пред близки и познати. Освен това, според показанията на свидетеля Д., ищецът
имал проблеми със съня, спрял да се храни, загубил интерес към работата си. Така
депозираните показания на свидетелите са логични, последователни, основават се на
непосредствените им впечатления, а изнесените с тях факти относно преживяванията на
ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирал към този момент, и
затова съдът счита, че следва да се кредитират.
Въз основа на заключението на СПЕ, което съдът възприема като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установи, че в причинна връзка с
провежданото наказателно производство ищецът е преживял психо- емоционален стрес,
чувствал се притеснен, безпомощен, изпитвал е срам, унижение, негативни емоции,
произхождащи от усещането за несправедливост.
Изложеното до тук дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени
вреди, претърпени от ищеца.
Дължимото обезщетение за причинените вреди следва да се определи по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и при отчитане на установените обстоятелства относно
характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване и отражението му върху обвиняемия.
В случая се установи, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление по
досъдебно производство №187/2022г. ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се
в негативни изживявания- притеснения, тревожност, стрес, несигурност, страх от
наказателната репресия, нарушен е бил обичайния му житейски ритъм, накърнени са били
честта и достойнството му, изпитвал е неудобство пред близки и познати, ограничил е
социалните си контакти, които вреди по вид са обичайни. При преценка размера на
обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че Б. е бил обвинен в извършването на
престъпления, всяко от които е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а това несъмнено е
предизвикало силно безпокойство у него, тъй като е бил с чисто съдебно минало към датата
на започване на наказателното преследване и не е имал до този момент досег с
правозащитните органи. Следва да се вземе предвид също, че наказателното производство е
продължило около година и десет месеца, извършено е полицейско задържане за 24 часа,
ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка”. Наред с горното, при конкретната
5
преценка на размера на обезщетението трябва да се съобрази, че производството е протекло
в разумни срокове и че е прекратено в досъдебната му фаза. Освен това, от приетото по
делото заключение на СПЕ стана ясно, че при Б. не се установява наличие на трайни
негативни последици за психичното му състояние в резултат от повдигнатите обвинения.
Няма данни по делото воденото наказателното преследване да е рефлектирало в отрицателна
насока върху физическото здраве на ищеца. Не се установява и конкретният случай да е
придобил обществен отзвук, от който Б. да е бил публично дискредитиран. С оглед на така
установените обстоятелства по делото и значението им за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, както и съобразявайки данните за личността на ищеца,
икономическите условия в страната и стандарта на живот към релевантния момент /м.
февруари 2024г./, съдът намира, че за справедливото му обезщетяване следва да се присъди
сума от 7 000 лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи, а за разликата до
пълния заявен размер от 30 000 лв.- ще се отхвърли.
Не са налице основания за намаляване на определения по-горе размер на дължимото
обезщетение, с оглед направените възражения от ответника по чл. 5, ал.1 и 2 ЗОДОВ.
Действително, съгласно чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, държавата не дължи обезщетение за незаконни
действия на своите служители, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия. В случая обаче не се твърдят в отговора на исковата молба конкретни
фактически обстоятелства, нито се установява от ответника противоправно поведение на
ищеца, което да се явява единствена причина за воденето на наказателно преследване срещу
него. Липсват данни и пострадалият да е допринесъл за увреждането си, при което се налага
извод, че не са изпълнени предпоставките по чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ за изключване или
намаляване отговорността на ответника.
Върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.84, ал.3 във
вр. с чл.86 ЗЗД, в полза на ищеца, следва да бъде присъдена и претендираната законната
лихва. Предвид обстоятелството, че правото на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, от който момент и същото става изискуемо, то от тази дата следва да се
присъди лихвата върху главницата. В случая постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 22.02.2024г., при което законна лихва върху
обезщетението ще се присъди, считано от посочената дата до окончателното му изплащане,
като за периода от 20.12.2023г. до 22.02.2024г. акцесорното искане ще се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат
направените по делото разноски, като се претендират такива за внесена държавна такса- 10
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение- 3 050 лв.
Ответникът е повдигнал в отговора на исковата молба и в съдебно заседание,
проведено на 12.03.2025г., възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Отчитайки релевантните в случая обстоятелства при
преценката относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение- неголямата
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му,
6
продължителността на производството- проведени са две съдебни заседания, събрания
доказателствен материал, който не е в голям обем, извършените процесуални действия от
пълномощника на ищеца и явяването в съдебни заседания, съдът намира, че заплатеното
адвокатското възнаграждение е прекомерно, при което следва да се редуцира до 2 400 лв. С
оглед на това и доколкото предявеният иск за неимуществени вреди се уважава частично, то
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената
част на иска, възлизат в размер на 560 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 570 лв.
На основание чл.10, ал.3, пр.1 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 414,70лв.- изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допуснатата СПЕ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на С. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, сумата от 7 000 /седем
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство- досъдебно производство №
187/2022г. по описа на Първо РУ на МВР - Пловдив, пр. пр. №2571/2022г. на ОП- Пловдив и
пр. пр. №13649/2022г. на РП- Пловдив, за престъпления по чл.354а, ал.1 НК и по 354а, ал. 3,
т. 1 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от 20.12.2023г.,
влязло в сила на 22.02.2024г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 22.02.2024г. до окончателното му изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 7 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и искането
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за
периода 20.12.2023г. до 22.02.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на С. И. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, сумата от 570 /петстотин и
седемдесет/лв.- направени разноски за производството.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив,
сумата от 414,70 /четиристотин и четиринадесет лв. и седемдесет ст./лв., представляваща
направени разноски за допуснатата по делото СПЕ, изплатени от бюджета на съда.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да се изплатят от ответника по банкова
сметка с IBAN: *****.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8