О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 1247 Година 2018, 20.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав
на 20 Юни
Година 2018
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ
КОМСАЛОВА
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА
адм. дело номер 1629 по описа за 2018 година
След като се запозна с материалите
по делото съдът констатира следното.
Настоящото съдебно производство е образувано по повод на жалба на Д.Н.Д.,***,
против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологогични плащания“
от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 за кампания
2015г. с изх. № 01-6500/5300 от 09.08.2017г. на Зам.Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“, който акт е оспорен по административен ред пред
Министъра на земеделието и горите, който орган не се е произнесъл в
законоустановения срок.
Ответникът не е взел становище по същата при изпращането й в съда.
С разпореждане на съда № 3549 от 04.06.2018г., постановено по настоящото
дело, жалбата е оставена без движение, като на страната е даден законоустановения
7-дневен срок да: Внасяне на 10 /десет/ лева Държавна Такса по сметка на
Административен съд – Пловдив и представяне на доказателства за това /вносната
бележка/ по делото и 2. Предстяване на доказателства
за както следва: оспорване на процесното уведомително писмо с жалба до горестоящия административен орган в срока по чл.84 ал. 1
от АПК и подаване на жалбата до съда в хипотезата на чл.97 ал.5 от АПК в срока
по чл.149 ал.3 предл. последно от АПК, респ.
представяне на доказателства за подаване на жалба до съда в срока по чл.149 ал.
1 от АПК /при съобразяване указанията дадени в мотивната част на това разпореждане/.
Изрично е указано на страната, че при неизпълнение указанията на съда в
тяхната цялост в дадения за това срок /вкл. и за депозиране на документа за заплатена
държавна такса по делото/, следва оставяне без разглеждане на жалбата и
прекратяване на производството по делото по нея.
В мотивите на разпореждането подборно са изложени аргументите на съда
относно предмета на съдебния спор, защо жалбата се приема за нередовна, а касателно
констатираните пропуски по т.2 изрично е посочено, че по делото липсват
доказателства Уведомителното писмо да е оспорено по административен ред, дали
това е сторено в срока по чл.84 ал.1 от АПК, при дата на връчване на самия индивидуален
административен акт на 31.01.2018г., както е отбелязано върху него, съответно
липсват доказателства за подаване жалбата в съда в срока по чл.149 ал.3 от АПК.
Указано е също така и че се предоставя възможност и за представяне на
доказателства за подаване жалбата в съда в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Също
изрично в мотивите е указано, че при непредставяне на такива доказателства
жалбата ще бъде приета за недопустима като просрочена на основание чл.159 т.5
от АПК.
За така постановения съдебен акт страната е надлежно уведомена, посредством
включително връчен препис от самото разпореждане, съобщението за което е
получено лично от Д. на дата 06.06.2018г.
На 13.06.2018г. /последния ден от дадения 7-дневен срок/ по делото е входирана молба от Д., към която са приложени известие за
доставяне с положено клеймо върху него с дата 14.02.2018г. и касов бон към
него, съответно известие за доставяне с положено пощенско клеймо с дата
30.04.2018г. и касова бележка към него. Тези доказателства се представят във
връзка с указанията на съда за датите на подаване на жалбите съответно до
Министъра на земеделието и храните и съда. От същите доказателства, се
установява, че на дата 14.02.2018г. Найден Д. е изпратил по пощата препоръчана
пощенска пратка с получател ДФ“Земелие“, с
неизвестно какво съдържание, съответно на 30.04.2018г. е подал до Министъра на
Земеделието и храните препоръчана пощенска пратка също с неизвестно както
съдържание. От друга страна се констатира, че жалбата по повод на която е
образувано съдебното производство е подадена по пощата, приложен е оригинал на
пощенски плик с пощенско клеймо от 30.04.2018г. и номер на препоръчаната
пощенска пратка съвпадат с този на представеното от Д. известие за доставяне.
При така установеното, съдът констатира, че в дадения на страната срок за
изпълнение дадените указания, изтекъл на дата 13.06.2018г. /сряда, присъствен
ден/, както и към настоящия момент – 20.06.2018г., не е била отстранена една от
посочените нередовности на жалбата, а именно не са внеси 10 /десет/ лева държавна
такса по сметка на Административен съд – Пловдив и не е представен платежен
документ за това по делото, съобразно изискването на чл.151 т.3 от АПК.
Попосоченото е достатъчно на основание чл.158 ал.3 от АПК подадената от Найден
Д. жалба да бъде оставена без разглеждане, а производството нея прекратено.
Отделно от това обаче съдът приема, че същата е процесуално недопустима и
на основание чл.159 т.5 от АПК – като просрочена.
Посочи се, по-горе че от представените доказателства категорично се установява,
че жалбата до съда е подадена на 30.04.2018г.
На 19.06.2018г. от упълномощения процесуален представител на ответника
(Зам.Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“) е входирана
молба, съобразно приложените към която доказателства се установява следното.
На 16.02.2018г. в ДФ“Земеделие“ – гр.София е постъпила жалбата, адресирана
до Министъра на земеделието и храните подадена от Д.Д.
против процесното Уведомително писмо. Същата е подадена по пощата с писмо с
обратна разписка /приложена е такава – екземпляра за получателя, идентичен на
представения негов екземпляр от оспорващия, както и заверено копие от
пощенския плик с пощенско клеймо от дата 14.02.2018г./ на дата 14.02.2018г.
Видно от отбелязването върху самото Уведомително писмо то е връчено на
адресата си на 31.01.2017г., поради което така предприетото оспорване се приема
че е в срока по чл.84 ал.1 от АПК.
Съобразно писмо изх. № 01-6500/5300 от 07.03.2018г. /приложено към молбата
от 19.06.2018г./ така постъпилата жалба, окомплектована с административната
преписка и становището на ДФ“Земеделие“ по нея е постъпила в Министерството на
земеделието и горите на дата 08.03.2018г. и е получила рег.индекс 10-335 от
08.03.2018г.
Или в обобщение следва да се приеме, че именно от дата 08.03.2018г. е започнал
да тече срока по чл.97 ал.1 от АПК за произнасяне от горестоящия
административен орган, в случая двуседмичен.
Такова произнасяне от Министъра на земеделието и храните до изтичане на
срока по чл.97 ал.1 от АПК, а именно до 22.03.2018г. /вкл., присъствен ден/
липсва. Съдебната практика приема,че непроизнасянето на горестоящия
административен орган е равнозначно на отхвърляне на жалбата.
Съгласно чл.97 ал.5 от АПК, когато компетентният да се произнесе по жалбата
орган не се произнесе в срок по ал.1 на чл. 97 от АПК, то засегнато от акта
лице може да подаде жалба пред съда.
Срокът за подаване на последната се определя от чл.149 ал.3 предл. последно от АПК и е преклузивен,
т.е. с изтичането му правото на жалба се погасява.
Чл.149, ал.3, предл. последно от АПК определя, че
когато органът не се е произнесъл, срокът за подаване на жалба пред съда
започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящия административен орган.
В настоящия случай това е 22.03.2018г. и от тази дата започва да тече срокът
за оспорване пред съд на неблагоприятния за лицето първоначален административен
акт. Срокът е 14-дневен и изтича на 05.04.2018г. /присъствен ден/, но жалбата
е подадена едва на 30.04.2018 г., след като правото на жалба е било погасено.
Следователно жалбата е просрочена и недопустима за разглеждане, и на
основание чл.159 т.5 от АПК поради което следва да бъде оставена без разглеждане
и на това правно основание,а производството по делото да бъде прекратено.
Без значение за разрешаването на този въпрос е обстоятелството, че със
Заповед № РД-20-113 от 11.05.2018г. Министъра на Земеделието и храните се е
произнесъл по подадената по административен ред жалбата като я е приел за неоснователна.
Съобразно разрешението дадено в Тълкувателно решение № 6 от 30.06. 2015 г.
на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, т.2 Съдебното оспорване по
чл.149, ал.3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият
административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл.97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу
оспорения по административен ред индивидуален административен акт.
Или в обобщение жалбата като процесуално недопустима на основание чл.158
ал.3 от АПК и на основание чл.159 т.5 от АПК следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Водим от горното, съдът:
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Н.Д.,***, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологогични плащания“ от програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 за кампания 2015г. с изх. № 01-6500/5300 от
09.08.2017г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, потвърдено със
Заповед № РД-20-113 от 11.05.2018г. Министъра на
Земеделието и храните, като процесуално НЕДОПУСТИМА и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1629/2018г. по
описа на Ад-министративен съд – Пловдив, III състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/