Присъда по дело №1337/2015 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда  по НОХД N 1337 по описа за 2015 год. на Варненския районен съд ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав.

 

                По отношение на Д.Н.Д.  ЕГН ********** ***, от Варненска районна прокуратура е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за това, че на 19.07.2014 г. в гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно размахвал газов пистолет Ekol Tuna mod.635 с № Т6123443, възпроизвел изстрел с него, насочвал към го намиращите се наблизо хора и направил опит да произведе изстрел с него и псувал с думите "Педераст, глупак, ще ти еба майката!".

            В съдебното заседание представител на ВРП  изцяло поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, като счита, че обвинението е доказано от събраните в хода на съдебното производство доказателства.В тази връзка се визират обясненията на подсъдимия, който признава, че е използвал притежаваното от него газово оръжие на обществено място, като е възпроизвел изстрел и е опитал да възпроизведе и други такива безуспешно, както и че е отправил обидни изрази.Въпреки твърденията на подсъдимия, че е отправил неприличните изрази към неприсъстващ човек, предвид обстоятелството, че са отправени на обществено място представителят на ВРП счита, че горното не оборва квалификацията на деянието.Представителят на ВРП счита, че макар да има „ разминаване” в свидетелските показания, същите като цяло възпроизвеждат фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, водещи до извод за наличие на хулигански действия.Коментират се свидетелските показания ,като се акцентира върху обстоятелството, че хулиганските действия не само са извършени на обществено място, но и в присъствието на малки деца.Представителят на ВРП коментира и заключението на СПЕ, съгласно което подсъдимият е с доминиращи хистрионни черти, но не е бил в състояние на афект и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.В тази насока се излагат аргументи в подкрепа на становището, че от страна на семейството на св.М. спрямо подсъдимия не е имало реално нападение и същите не са били в пряк конфликт, като наличието на личностово разстройство би следвало да се приеме единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.Аргументира се осъществяването на деянието от обективна и субективна страна и се иска Д. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Пробация”, както и да му бъдат възложени направените по делото разноски..По отношение на приобщените по делото ВД се излагат аргументи, че следва да бъдат отнети в полза на Държавата.В реплика на защитникът на подсъдимия , прокурорът сочи, че първоначалните действия не са били извършени от разследващ полицай.

          Защитникът на подсъдимия на първо място коментира правната теория и практика относно съставомерността на деянието „хулиганство”.В последствие се излагат аргументи, че скандалът е провокиран от сем.М. и че датира от предходен момент, не се оспорва чуването на изстрели преди процесната дата, но се твърди, че св.М. е започнала диалога на датата, за която се твърди, че е извършено престъплението.Твърди се, че не подсъдимият е извършил хулиганство, а спрямо него е извършено такова дни преди процесния инцидент и за този първоначален инцидент не е подаден никакъв сигнал.Визира се конфликт с друг съсед- св.М.В., твърди се, че прокуратурата проявява двоен стандарт, оспорва се наличието на субективният признак при извършване на деянието и се излагат аргументи за наличието изцяло на личен мотив, без насоченост към обществото, акцентира се върху друго наказателно производство и обвинения в  „педофилия”, като се приема, че твърдения в горния смисъл са клевета, визира се наличие на процесуално нарушение в хода на ДП, свързано с разпитът на свидетелите в общо присъствие, считайки, че се касае за извършване на престъпление, приема се, че наказателното производство е инициирано от страна на св.В., който има лично отношение към подсъдимия и е инициирал производство без да е очевидец.Освен горното се излагат аргументи в подкрепа на становището, че св.М.В. има близки отношения с полицейските служители, обвързани с разследването, отново се сочи, че подсъдимият е изключително обиден от това, че е обявен за „педофил”и че вещото лице сочи, че у налице хронична психотравма от междусъседската война, излагат се аргументи за намалена наказателна отговорност на психично болни в други държави, оспорва се броят на изстрелите, като се коментират ВД по делото, приема се, че гласните доказателства от ДП следва да се изключат, излагат се и аргументи, че извършеното нарушение покрива съставът на дребното хулиганство по смисъла на УБДХ, предвид изцяло наличието на личен мотив и че не е нарушен грубо общественият ред и се иска подсъдимият да бъде оправдан,.Алтернативно се иска същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

            В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен,  дава подробни и искрени обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си дума на първо място възразява срещу фактът, че при арестуването му не са му позволили да се облече, излага афектът си, че е обявен за „педофил”, оспорва посоченият брой на изстрелите, отново коментира предходно наказателно производство и твърди, че няма как да не е афектиран и бесен, респективно за това е гърмял, визира личният си конфликт със св.М.В., твърди, че този свидетел е съсед на хора, които могат да манипулират процеса и моли да бъде оправдан.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 19.07.2014 г. вечерта, около 20,00ч.,  св. С.М. и св. С.М. се намирали пред дома си на *** в гр. Варна. По същото време, покрай тях по улицата, управлявайки велосипед, минал  Д.. Същият бил познат на свидетелите, тъй като живеел в близост до дома им в гараж. Св. М. направила устна забележка на Д. да не хвърля „пиратки” в задния им двор, във връзка с инцидент от предната вечер, когато гърмеж стреснал семейство М. и децата им. Подсъдимият заявил на свидетелката, че това не са били „пиратки” и се прибрал в гаража си, като веднага след това излязъл и се приближил към свидетелите. Подсъдимият застанал в близост до тях, държейки в ръката си пистолет, заявил им, че не е  гърмял с „пиратки”, а с оръжие, след което насочил пистолета в посока към двамата свидетели, но над тях и произвел един изстрел с него към покрива на намираща се в близост къща. Св. М. го предупредил да прибере оръжието, но подсъдимият започнал да го размахва и да го  насочва към него, към съпругата му св. М., както и към намиращи се наблизо деца от квартала, които си играели. В един момент подс.Д. насочил пистолета и към  терасата на ет. 4 , където се намирали св. Д. М. и дъщеря й св. Н.В..След първият изстрел подсъдимият направил няколко опита да възпроизведе и други изстрели, но пистолетът не възпроизвел изстрели, като паднали два патрона, освен гилзата, паднала след първоначално възпроизведения изстрел. успял да гръмне. Освен, че размах вал пистолета след възпроизведеният изстрел, подсъдимият крещял и отправял неприлични изрази и псувни от вида на  „Педераст, ще ти еба майката". Подс.Д. заявил на св.М., че редовно стреля към терасата на М. (св.В.- съпруг на св. М.) и да внимава следващия път да не стреля по него. Свидетел на възникналия конфликт и възпроизвеждането на изстрела станала и св. А.Д., която в същия момент минавала наблизо.

         Св. М. няколкократно се опитал да предупреди обвиняемия да прибере оръжието и тъй като се уплашил да не стреля с него по намиращите се наблизо деца, му извикал силно да престане, след което обвиняемият се отдалечил от мястото.

         Първоначално не бил подаден сигнал за инцидента, но след като св.В. се върнал от работа и бил уведомен както от намиращите се на улицата деца, така и от близките си и съседите за случилото се, лично в 21,14ч. подал сигнал на тел. 112 за поведението и действията на подсъдимия.

         На място се явили св. С.Е., св. И.И. и св.К.  -   полицейски   служители   от   Първо   РУ-Варна, които разговаряли със св. М. и св.В.. След като били уведомени къде живее Д.,  полицейските служители се насочили към гаража, обитаван от същия. Последният сам им отворил вратата, като след покана от тяхна страна се легитимирал с лична карта, от която установили самоличността му. Св. Е. и И. попитали подсъдимия къде е оръжието, с което е стрелял и му разпоредили да го предаде. Подсъдимият започнал да се държи арогантно със служителите и им заявил, че го притесняват и го занимават с глупости. Полицейските служителите повторно му разпоредили да предаде оръжието, след което подс.Д. се насочил към леглото и започнал да бърка под него. Предвид информацията, че Д. е въоръжен, св. Е. и И. предприели действия по задържането му и му поставили белезници. Едва след това подсъдимият заявил, че пистолетът му се намира под дюшека на леглото и ще го предаде доброволно, което сторил.Това действие било отразено в съставеният  протокол за доброволно предаване от 19.07.2014 г., съгласно който подсъдимият  предал на св. Е. 1 бр. оръжие, сиво на цвят, марка „Ekol Tuna mod. 635" с № 3123443 и 1 бр. пълнител за пистолет „Ekol Tuna mod. 635" без патрони.

         На местопроизшествието бил извършен оглед, при който били мерени на пътното платно на ул. „Патриарх Евтимий" и иззети 1 бр. гилза от газов патрон и два броя невъзпламенени газови патрона.

         От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи, че подс.Д. е в изключително влошени взаимоотношения със свои съседи първо в резултат на имотни спорове и второ в резултат на отправени спрямо него обвинения за сексуални влечения по отношение на малолетни лица, а от писмените доказателства безспорно се установи, че с присъда по НОХД №1956/2013г. по описа на ВРС от 31.03.2014г. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.149 ал.1вр.чл.26 ал.1 отг НК по отношение на малолетно лице.Присъдата на ВРС е била потвърдена от ВОС, но решение на ВКС по н.д. 1363/2014г. наказателното производство е било възобновено и при вече установените факти деянието на подсъдимия било преквалифицирано по чл.325 ал.2 от НК.

         Видно от заключението на балистична и техническа експертиза предаденият от подс. Д. пистолет представлява газ-сигнален пистолет „EKOL Tuna Mod. 635", кал. 8 мм.Р.А. № Т6123443, произведен заводски като газово оръжие. Технически изправен е, годен е да произведе единичен изстрел и води стрелба,  като подлежи на уведомителен режим. Представените за изследване обекти, иззети от местопроизшествието, представляват: гилза - калибър 8 мм - част от боеприпас, която е изстреляна именно от гореописания газ-сигнален пистолет и която подлежи на уведомителен режим, както и два бр.

патрони - боеприпаси за газово оръжие калибър 8 мм, които представляват стартови шумови патрони калибър 8 мм. и подлежат на уведомителен режим.

         В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение, като сочи, че за изследване са му били предоставени именно предявените в с.з. ВД- два патрона и една гилза, които са били запечатани по надлежния ред и фотографирани от него преди изследването.по отношение на трасологичните следи по патроните вещото лице сочи, че могат да се получат при опит да се възпроизведе изстрел, но с тях такъв не е възпроизведен и патроните са паднали на земята.

       От приложената по досъдебното производство справка от служба „КОС" при Първо РУ-Варна е видно, че на Д.Н.Д. не са издавани удостоверения за регистрация на неогнестрелно оръжие.

       От изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение на Д.Д. е видно, че същият страда от „Разстройство на личността и поведението, и по-точно от вида Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип – F 60.31, като при освидетелствания доминират в характера Хистрионни черти/. Не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата /психоза/, не е налице наркотична или алкохолна зависимост. Психичното му състояние по време на деянието се изразява в отреагиране с възмущение или изискващо поведение за зачитане на собствените права, което е могло да отключи агресивна реакция. Тъй като обвиняемият не е психотичен, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва активно и пълноценно във воденото срещу него ДП.

        В с.з. вещото лице-психиатър поддържа даденото заключение, като уточнява, че при подсъдимия са налични лесно провокиращи се черти с повече емоционална наситеност, емоциите му са по-лесно възпламеними и се касае за една емоционално нестабилна личност.Допълнително се уточнява, че процесният инцидент възниква няколко дни след потвърждаване на цитираната по-горе присъда, която подсъдимият приема за ощетяваща неговата личност.Вещото лице приема, че подс.Д. живее в една неблагоприятна за неговата личност обстановка и че поведението му в случая е реакция на неговата неудовлетвореност и обида на цялото обкръжение около него и тази неудовлетвореност е мотивирала агресивното му поведение.Междусъседските войни се приемат от вещото лице за хронична психотравма, но в заключение мотивира становище, че Д. е разбирал свойството и значението на извършеното, но търси правата си по разбираем за него начин, изразявайки своето неудовлетворение и разтоварвайки емоцията си.

         Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, искрени и непротиворечиви, а и липсват доказателства същата по някакъв начин да е заинтересована от изхода на делото.

             Съдът не кредитира показанията на св.Д.М., дадени в с.з., в частта, в която същата сочи, че подсъдимият е възпроизвел изстрел срещу дъщеря й Н. и че изстрелите са били повече от един, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са непоследователни и колебливи, а и видно от приобщените по делото ВД, от показанията на свидетелите М. и М., дадени в хода на ДП  и от обясненията на подсъдимия е бил възпроизведен един единствен изстрел и по делото е приобщена една единствена гилза.Съдът не кредитира показанията на св.М., дадени в с.з. и в частта, в която същата сочи, че е била на терасата по време на възпроизвеждане на изстрела, че предната вечер подсъдимият е стрелял с пистолет, както и че в деня на процесния инцидент децата на свидетелите М. са присъствали, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са непоследователни и противоречиви и не кореспондират с показанията на свидетелите М. в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.М., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, конкретни ,непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.Въпреки, че в с.з. бяха прочетени показанията на св.М., дадени в хода на ДП, съдът не ги кредитира и не позовава присъдата си на тях, тъй като безспорно се установи, че тези показанията са били дадени след като в същото помещение св.М. е бил разпитан и след като тя е присъствала на неговия разпит, като в помещението освен св.М. е присъствала и дъщеря й-св.Н.В., която също е дала показания.

             Съдът не кредитира показанията на св.И.И., дадени в с.з., относно часа, в който е получен сигнала за инцидента, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства и с писмените такива- справката от национален център 112 и копието от книгата за сигнали.Съдът не кредитира показанията на св.И., дадени в с.з. по отношение на броя на откритите на местопроизшествието гилзи, тъй като по делото се установи, че е била иззета една единствена гилза и два патрона, а от кредитираните от съда гласни доказателства се установява, че подсъдимият е възпроизвел само един изстрел.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.И., дадени в с.з., като напълно кредитира показанията му, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и гласни доказателства.

            Съдът не кредитира показанията на св.Е., дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че на местопроизшествието е имало само гилзи, че сигналът е подаден непосредствено след изстрела и че подсъдимият не е дал никакви обяснения за случилото се, тъй като безспорно се установи, че подсъдимият е възпроизвел само един изстрел, че са били иззети една гилза и два патрона, че сигналът е бил подаден п о-късно след пристигането на св.В., а от показанията на св.Е., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. се установява, че подсъдимият е дал обяснения на место за случилото се. В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Е., дадени в с.з., като  кредитира показанията му, дадени в хода на ДП с изключение на частта, в която се визира наличие единствено на гилзи, и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с кредитираните от съда писмени и гласни доказателства.

           Съдът не кредитира показанията на св.М.В., дадени в с.з., единствено в частта, в която същият сочи, че на место е установил наличие на 3-4 гилзи, тъй като горното не кореспондира както с кредитираните от съда гласни доказателства, така и с приобщените по делото ВД, като в останалата им част кредитира показанията на свидетеля, дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги оборват.

           Съдът не кредитира показанията на св.С.М., дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че подсъдимият е възпроизвел няколко изстрела, в частта, в която описва началото на конфликта, възникнал на 19.07.2014г. и че не му е известно кой е подал сигнала за инцидента, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., с обясненията на подсъдимия и с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, както и с вида на приобщените по делото ВД.Твърденията на свидетеля в с.з., че подсъдимия отправял обиди към съпругата му са неконкретни, неподкрепени от други доказателства и съдът не ги кредитира.Съдът не кредитира показанията на св.М., дадени в хода на ДП в частта, касаеща сексуални посегателства, тъй като в с.з. свидетелят категорично отрече да е давал такива показания.И в хода на ДП твърденията , че подсъдимият е отправял обиди и към св.М. са неконкретни, неподкрепени от други доказателства и съдът не ги кредитира.В останалата част съдът кредитира показанията на св.М., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.Конкретно по отношение показанията, дадени от св.М. в хода на ДП следва да се отбележи, че според настоящия състав няма пречки същите да се кредитират, тъй като макар безспорно да е установено, че в стаята, където е проведен разпитът са присъствали и свидетелите М. и Н.В., но св.М. е бил разпитан първи и няма никакви доказателства неговите показания да са били повлияни от възприятията на разпитаните в последствие свидетели, присъствали в същото помещение.

            Съдът не кредитира показанията на св.М., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че подсъдимият е възпроизвел изстрел срещу нея и съпруга й, както и че изстрелите са били повече от един тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с показанията на свидетелите М. и Д. в кредитираните от съда части, с показанията й, дадени в хода на ДП и с приобщените по делото ВД, които безспорно се установи, че са иззети от местопроизшествието.Противоречащи на кредитираните от съда гласни доказателства и на показанията от ДП, дадени от св.М. са и твърденията й, че е имало възпроизведен изстрел и към терасата на дома, в който живеят свидетелите В. и М. и съдът не ги кредитира.Инцидентът с гърмежа в късните часове на денонощието се установи, че е възникнал вечерта преди процесната дата, поради което съдът не кредитира твърденията на св.М., че този инцидент е възникнал 2-3 дни преди процесната дата.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.М., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

             Съдът не кредитира показанията на св.К., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият сочи, че са били иззети единствено гилзи, тъй като се установи, че са иззети една гилза и два патрона.В останалата им част, като искрени и непротиворечиви, съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в с.з.

            Съдът не кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з., единствено по отношение броя на изстрелите, които същият твърди, че е чул, тъй като от кредитираните от съда гласни доказателства и от приобщените ВД се установи, че е имало само един изстрел.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

            Показанията на св.Д. не касаят предмета на делото и съдът не позовава присъдата си на тях.

           Съдът кредитира показанията на св.Ж., дадени в с.з., тъй като същите са непротиворечиви и искрени, като приема за достоверни, предвид изминалият период от време, твърденията му, че няма спомен за определени факти.

            Съдът не кредитира показанията на св.Н.В., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като безспорно се установи, че същата е дала показания след като е изслушала разпитът на св.М./ съгласно отразените часове за начало и край на разпитите в протоколите от ДП/  и би могла да бъде повлияна от неговите показания.

            Съдът не кредитира показанията на св.Н.В., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че децата на свидетелите М. са присъствали на процесния инцидент, тъй като в тази им част показанията на свидетелката противоречат на показанията на свидетелите М..Съдът не кредитира показанията на св.Н.В. дадени в с.з. и в частта, в която същата твърди, че подсъдимият е възпроизвел изстрел към терасата, на която тя се е намирала, тъй като по делото от кредитираните от съда гласни доказателства е установено, че подсъдимият е възпроизвел един единствен изстрел и то към покрив на съседна къща.Съдът не кредитира показанията на св.Н.В., дадени в с.з. и в частта, в която същата сочи, че е била на терасата и е наблюдавала целият инцидент от началото му до неговия край, тъй като същата определено не сочи факти, визирани от останалите очевидци-М. и Д. и ако е била на терасата през цялото време е невъзможно да не ги е възприела.По същата причина съдът не кредитира и твърденията й в с.з., че освен М. и децата им не е имало други хора на мястото на инцидента.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Н.В., тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

            Съдът не кредитира обясненията на подс.Д., дадени в с.з., в частта, в която същият сочи, че инцидентът е възникнал около 18,30ч., тъй като от останалите кредитирани от съда гласни доказателства се установи по-късен час.съдът не кредитира обясненията на подс.Д., дадени в с.з. и в частта, в която същият сочи, че не е познавал сем. М., тъй като от останалите кредитирани от съда гласни доказателства, а и от последващите обяснения на подсъдимия се установява, че същите са негови съседи и че вечерта преди процесния инцидент отново е имало пререкания между тях.Съдът не кредитира  обясненията на подсъдимия и в частта, в която същият сочи, че обидните изрази и псувни са били отправени към св.М.В., тъй като в тази им част обясненията не кореспондират с показанията на св.М. в кредитираните части, а и св.М.В. не е присъствал на инцидента.Не се кредитират и твърденията на подсъдимия, че не е имало деца по време на инцидента, тъй като тези твърдения не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства.В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като същите са искрени, последователни и непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

            Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото балистична и съдебно-психиатрична експертизи като компетентни и безпристрастни.

            Съдът кредитира приложеният по делото протокол за оглед единствено в частта, в която е отразено къде се намира местопроизшествието, в присъствието на кои поемни лица е извършен огледът и че са иззети някакви ВД, като не го кредитира в частта, касаещи точният вид на фиксираните и иззети ВД, тъй като от гласните доказателства по делото и от изявлението на вещото лице се установи, че са иззети една гилза и два броя патрони, които в последствие са били предоставени за изследване, а не както е отразено в протокола, че се изземват три броя гилзи, като кредитира приложеният по делото фотоалбум от извършения оглед.

             Установи се, че в действителност иззетите от местопроизшествието ВД- гилза и два патрона, са били предадени на експерта запечатани и с положени подписи от поемните лица, които са присъствали на огледа на местопроизшествието, от гласните доказателства по делото се установява, че в действителност е възпроизведен един единствен изстрел с приобщеното по делото газово оръжие, след което въпреки последвалите опити за възпроизвеждане на други изстрели ,такива не са били възпроизведени и са падали патрони върху пътната настилка, поради което тези ВД- гилза и два патрона се кредитират от съда, като съдът кредитира и приобщеният по делото газов пистолет.

            Няма никакви доказателства по делото записът, изпратен от НЦ 112 да е манипулиран, поради което не са налице предпоставките същият да не бъде кредитиран.

            Съдът кредитира останалите писмени материали по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

                          Към  момента на извършване на гореописаното деяние   подс. Д. не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни мерки, като с присъда по НОХД 1956/13г. по описа на ВРС в сила от 04.11.2014г., изменена с решение на ВКС, за деяние по чл.325 ал.2 от НК на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.

            Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – частично от обясненията на подсъдимия Д., от свидетелските показания на Д., М., И.И., С.Е., М.В., С.М.,  С.М., Н.В., А. К., Хр. Б. и Ж. в кредитираните от съда части, протокол за доброволно предаване, фотоалбум, балистична експертиза, СПЕ,  справка за съдимост,  както и от другите писмени материали, приобщени по делото.

            След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 325 ал.1 от НК, тъй като на  19.07.2014 г. в гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно размахвал газов пистолет „Ekol Tuna mod.635“ с № Т6123443, възпроизвел изстрел с него, насочвал го към намиращите се наблизо хора и направил опит да произведе изстрел с него и отправял нецензурни изрази.

           Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано       физическо лице

            Съдът не споделя становището на защитата, че деянието на подсъдимия  е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна по следните съображения:

           От обективна страна:

           Съгласно Постановление № 2/74г. на ВС, обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

      Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия", а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

           Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.В конкретният случай съдът намира, че са налице и двата признака от състава на престъплението.

           Хулигански действия на подсъдимия са извършени на обществено място и са били свързани с посегателство върху интересите на много хора , не само на свидетелите М., на св.М. и на св.Н.В., а и на други неустановени лица, включително и деца, за които по делото са събрани гласни доказателства, че също са били очевидци на стореното от Д...Съгласно горепосоченото Постановление на ВС, разграничението между проява на дребно хулиганство и на престъплението по чл.325 ал.1 от НК трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност.В конкретният случай непристойните действия са намерили множество проявления, посочени по-горе- демонстративно размахване на оръжие, възпроизвеждане на изстрел, опит да бъдат възпроизведени и други изстрели, насочване на оръжието към граждани, като проява на надмощие, употреба на нецензурни изрази, проява на агресия.Деецът упорито е проявявал неуважението си към обществения ред, който грубо е бил нарушен с множество последователни действия, продължаващи във времето, като не е преустановил непристойното си поведение дори и след отправена забележка, дръзко е изразил неуважението си към обществото, размахвайки демонстративно оръжие и възпроизвеждайки изстрели, включително и в присъствието на деца, които безспорно не биха могли да различат газово от бойно оръжие и които съгласно показанията на св.И.И., въпреки изминалото време са били разстроени от инцидента и са били уплашени. .В този смисъл съдът не споделя становището, че се касае за проява на дребно хулиганство, тъй като е налице висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и грубо посегателство срещу общоприетите правила за поведение.

           От субективна страна:

          Престъплението по чл. 325 НК поначало се осъществява при пряк умисъл, когато непосредствената цел на дееца е да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото (р.492-82-II).

          Съгласно съдебната практика, обаче, това престъпление може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Съдебната практика е еднопосочна, че личният мотив на дееца да осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не изключва съставомерността на хулиганството, но в тези случаи засягането на реда и общественото спокойствие е косвен, страничен резултат от деянието, респ. позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл. Затова бившият ВС и ВКС са последователни в позицията си, че когато чрез непристойни действия деецът засегне честта и достойнството на отделния гражданин, но успоредно с това – наруши обществения ред и прояви неуважение към обществото, хулиганството е при евентуален умисъл (р.78-73-II, р.432-72-I); че личният мотив спрямо пострадалия „...би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото” (р.257-09-I; р.417-09-I); че е възможно „в някои случаи хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала (р.302-11-III); че “хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните и тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство” (р.65-10-I; р.441-11-I); че „когато се даде израз на изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив” (р.782-05-III) и мн.др.

             В конкретния случай, от всички събрани  и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличие на влошени междусъседски взаимоотношения, както във връзка с имотни спорове, така и по повод друго водено наказателно производство спрямо подсъдимия по делото.Установи се и конфликт между свидетелите М. и подсъдимия в нощта преди процесният инцидент, но този конфликт е бил резултат от неправомерни действия на подсъдимия.Изключително остър конфликт е бил наличен между подсъдимия и св.М.В., но последният изобщо не е присъствал на процесния инцидент и тази вражда не би могла да се приеме като единствена и основна причина за поведението на подсъдимия.Няма как да не бъде отчетен и фактът, че подсъдимият, съгласно заключението на СПЕ страда от „Разстройство на личността и поведението, като в характера му доминират хистрионни черти, но това разстройство не е от категорията на психичните заболявания.Неопровергано е и становището на вещото лице- психиатър, че поведението на подсъдимия е реакция на възмущение  и е изискващо поведение за зачитане на собствените права.За ощетяваща личността на подсъдимия вещото лице-психиатър приема и предходно постановена осъдителна присъда спрямо същия и че поведението на Д. е реакция на неговата неудовлетвореност, която е мотивирала агресивното поведение.Паралелно с гореизложеното, обаче, вещото лице психиатър категорично сочи, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, но е потърсил правата си по разбираем за него начин, изразявайки неудовлетворение и разтоварвайки своята емоция.

             В конкретния случай, вместо да обясни на съседите си-св.М., които нямат каквото и да било касателство към постановената осъдителна присъда и с които не е в никакви имотни спорове, че не е стрелял с „пиратки” предходната вечер, а е стрелял с газово оръжие, подсъдимият е предпочел да се прибере в дома си, да вземе притежаваното от него газово оръжие, демонстративно да го размаха и да възпроизведе изстрел на общественото място в присъствието на други съседи, включително и деца, да не се ограничи с един изстрел, а да направи опит да възпроизведе и следващи такива, като опитите са били безуспешни не по негова воля, да отправи нецензорните изрази в присъствието на децата и на съседите си, поради което, макар съдът да намира, че подсъдимият е преследвал друга цел/ съгласно становището на вещото лице да изрази личното си неудовлетворение и да разтовари личната си емоция/ същият е допуснал това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала, демонстрирайки сила и превъзходство, съчетани с агресия.Давайки израз на изпитваните негативни чувства,/ основно предвид обвиненията за нетрадиционни сексуални влечения/, които изпитва с поведение,  изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните, това поведение е  осъществило всички признаци на състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив.В този смисъл съдът не споделя становището на защитата, че деянието е несъставомерно от субективна страна поради наличие на личен мотив, като приема, че от субективна страна деянието е осъществено от подс.Д. при условията на евентуален умисъл.

  Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са възрастта на подсъдимия, чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието, разстройството личността и поведението му, както и емоционалното състояние, в което се е намирал след първоначалното постановяване и потвърждаване на осъдителната присъда.

  Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство е упоритостта и продължителността на извършване на деянието.

            Причините за извършване на деянието са незачитане на обществения ред и правилата да приличие .

            Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца,  коментираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съгл. чл.54 от НК, при превес на първите, прецени на първо място, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78 А от НК, по отношение на подсъдимия, тъй като са налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК предвид влязлата в сила след деянието осъдителна присъда за друго деяние.Предвид горното съдът прецени, че на подсъдимия Д. следва да се наложи наказание при ,условията на чл.54 ал.1 от НК”. Като взе предвид  възраст, семейно и финансово състояние на подсъдимия, превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и конкретно установената по делото фактическа обстановка, съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено алтернативно предвиденото в чл.325 ал.1 от НК наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: на осн. чл.42 а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с първоначална периодичност ДВА ПЪТИ седмично и на осн. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА .Съдът прецени, че наказание в този размер, който е минимално предвиденият от НК,  би се оказало необходимо и достатъчно за постигане на целите на чл.36 ал.1 от НК, че това наказание е съответно както на извършеното деяние, така и на личността на дееца и същото е достатъчно да  мотивира Д. да преосмисли отношението си към общоприетите правила за приличие ,морално поведение и спазване на обществения ред,които грубо е нарушил. Съгласно разпоредбата на чл.325 ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез обявление в кметство по местоживеене      

        На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът групира наложеното наказание по настоящото дело и наказанието по НОХД № 1956/2013 г. по описа на ВРС -  ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и определи подсъдимият да изтърпи най-тежкото от така наложените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като деянията по тези две НОХД са били извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

          На осн. чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 2 от НК, съдът присъедини към най-тежкото наказание и наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.

          На осн. чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК, съдът  отне в полза на Държавата следните веществени доказателства: гилза, кал. 8 мм – част от боеприпас, 2 бр. стартови шумови патрони кал. 8 мм., обтривка от цев, газов пистолет „Ekol Tuna mod.635“, кал. 8 мм Р.А., № Т6123443 и пълнител за газ-сигнален пистолет “Ekol Tuna mod.635“, тъй като безспорно по делото е установено, че същите принадлежат на подсъдимия и са послужили за извършването на престъплението, за което Д. е признат за виновен..

          На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи  съдебните и деловодни разноски на  подсъдимия.

          По гореизложените съображения, съдът постанови решението  си.

 

                                      

 

                                                  СЪДИЯ при ВРС: