Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  134

гр.Белоградчик, 29.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                     Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 141 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на ЗП “Ц. Т. Ц.“ с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Б., обл.В., ул.“П.Д.в“ № …, изготвена от името на производителя и депозирана чрез упълномощен представител, срещу НП 05-0000930/09.05.2019 г. на Директора на дирекция “ИТ”-Видин, с което на жалбоподателя е наложена  "имуществена санкция" в размер на 1500 лв., на основание чл.416 ал.5 от КТ и във вр. с чл.414 ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.61 ал. КТ  във вр. чл.1 ал.2 КТ.

 В жалбата се излага, че издаденото НП е незаконосъобразно, опорочена е процедурата по проведеното админ.нак. производство,оспорва се изложената в него фактическа обстановка, твърди се, че не е извършено посоченото в постановлението адм. нарушение и се моли същото да бъде отменено. В с.з. процесуалният  представител на жалбоподателя поддържа становището изразено в жалбата, като представя и писмени бележки в същия смисъл.

           Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Представя и писмено становище по делото, в указания срок – с изложение в същия смисъл.

           Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

              На 28.03.2019 г., служители на Д”ИТ”-Видин / свид.Ал.Ш. и колегата й П.П. – инспектори в посоченото учреждение/ извършвали целеви проверки във връзка спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Така около обяд попаднали на обект – нива, в началото на с.Протопопинци, обл.Видин, в която се извършвали земеделски работи. На края на нивата, до шосето имало паркирано ремарке, в което две лица осъществявали прехвърляне на тор от големи денкове – в по-малки. Св.Ш. и П. се представили на лицата, като им казали, че ще извършат рутинна проверка по КТ, попитали ги за кого работят и им дали да попълнят Декларации за лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение. Двете лица в ремаркето пояснили, че ще изчакат началника си, който е в нивата и работи. Проверяващите констатирали, че действително в нивата имало още двама души, които сеели. След като изчакали 20 мин., при проверяващите дошли двамата от нивата и така установили, че единият от тях е Ц. Т. Ц., регистриран като ЗП „ Ц.р Т.Ц.“, второто лице – било работник при ЗП. Докато разговаряли с Ц. проверяващите, двете лица, които били в ремаркето до тогава – попълнили дадените им декларации и ги предали на Ш. и П.. Служителите на инспекцията дали покана на Цв.Ц. – с указание кога да се яви в сградата на инспекцията в гр.В., с оглед документална проверка на същия, като земеделски производител, и какви точно документи да им представи.

Съгласно указанията, Ц. като представител на  ЗП, се явил в определеният му ден в учреждението – на 10.04.2019 г. Така от представените  от него документи – трудови досиета, ведомости за заплати инструктажни книги, справка в системата на ИА“ГИТ“ – „Регистър на трудови договори“, както и декларациите от 28.03.2019 г. на лицата, заварени на нивата с Цанков, Ал.Ш. и П.П. констатирали, че двамата, които прехвърляли тор в ремаркето били с Ц. Б. Д. с ЕГН ********** и Б. А. Б., като и с двамата нямало сключен трудов , нито граждански договор със ЗП „Ц. Т. Ц.“. От съдържанието пък на попълнените декларации от Цв.Д. и Б.Б., Ал.Ш. преценила, че става въпрос за трудови правоотношения, тъй като в  декларациите били заявени работно място, работно време и заплащане на труда. За констатираното нарушение на трудовото законодателство –отношенията по предоставяне на работната сила не са уредени като трудови правоотношения, св.Ш. решила да състави на жалбоподателя АУАН за админ.нарушение по КТ. Относно други установени пропуски – Ш. и П.П., съставили констативен протокол от проверките на 28.03. и 10.04.2019 г., в който дали писмени предписания на Цанков – за изпълнение, като работодател ЗП. Още в същият ден, 10.04.19 г., св.Ал.Ш., в присъствието на П.П., оформила и  АУАН № 05-0000930 за адм.нарушение по чл.61 ал.1 от КТ във вр. чл.1 ал.2 от КТ – относно липсата на трудов договор с Ц. Б.Д.. Нарушителят подписал акта и приел препис от него. По-късно представил пред АНО писмени възражения по акта, придружени с нотариално заверена декларация от Цв.Д. – в която той отричал да  е полагал труд по смисъла на КТ при земеделския производител на 28.03.2019 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление № 05-0000930 от 09.05.2019 г. от Директора на Дирекция "ИТ"-Видин.  

           При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

           Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на КТ и ЗАНН, които да налагат отмяната на актуваното наказателно постановление.

По делото, от събраните гласни и писмени доказателства, според съда безспорно е установено, че по време на проверката на 28.03.2019 г., извършена от служители на Д"ИТ"-Видин, на обекта - нива в самото с.П., ползвана за земеделие от ЗП „Ц. Т. Ц.“, са работели няколко лица – вкл. Цв.Д., без последният да е имал сключен трудов договор на основание КТ с работодателя си. В показанията си свид.Ш. заявява, че в деня на проверката на място, заварените и проверени на обекта две лица / работещите в паркираното на нивата ремарке/, са казали, че ще попълнят дадените им декларации – след като изчакат „шефа си“, който работи на нивата, а в това същото време – Цв.Ц. е извършвал сеитба с още един работник там именно. Ш. заяви пред съда, че не е оказвано никакво влияние върху попълващите декларации на място лица, на 28.03.19 г ., нито са им давани някакви указания, дори чак впоследствие - в гр.В., е констатирала елементите на трудови правоотношения – запознавайки се с отразеното в декларациите. По-късно, в хода на документната проверка на работодателя – на 10.04.2019 г., Ш. също не е констатирала наличие на някакъв договор – било трудов или граждански с Д. от Земеделския Производител.

От представеното по делото писмено доказателство – декларация от 28.03.2019 г. на Цв.Д., също се установи истинността на твърдяното от актосъставителя. В нея е заявено, че Данаилов има определено място на извършване на работа, видът й, работодател, възнаграждение – платимо ежедневно, работно време, и липса на оформен договор за извършваната работа – трудов или граждански.  Т. е. всички елементи на трудовото правоотношение са налице в процесния казус, като за съда не остава съмнение, че характерът на правоотношението е именно трудов, а не граждански. Ето защо, правилен е изводът на административно-наказващия орган, че се касае до трудови отношения, а не до облигационни. Задължение за работодателя в случая е било да сключи трудов договор в писмена форма с посоченото лице. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Действително, страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови.       

         Представената с адм.нак.преписка на АНО / депозирана ведно с възражения по акта/ нотариално заверена декларация от Цв.Д., не разколебава обвинението и не доказва неправилност на изводите на АНО. Тази декларация удостоверява единствено, че волеизявлението в нея е направено  действително от Д., но истинността на изложените от него факти и обстоятелства – не е задължително да отговаря на обективната истина. Тези факти и обстоятелства подлежат на доказване пред съда – пряко и непосредствено, по реда на процесуалния закон приложим в случая – НПК.

Така по делото за съда се установи безспорно и категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че жалбоподателят е извършил административното нарушение на чл.61 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от .

За извършеното от жалбоподателя – регистриран земеделски производител /”работодател”/ нарушение, в чл.414 ал.3 от КТ е предвидена санкция "имуществена“ такава в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Съдът намира, че наложената на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. е съобразена с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил наказание в минимален размер, поради което съдът приема, че правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието.

         Съдът отбелязва, че доводът на жалбоподателя – за евентуално прилагане разпоредбата на чл.414 В ал.1 от КТ, не обсъдено от АНО,  е неоснователен. Тази законова хипотеза е изключена от приложение относно админ.нарушения  по чл.61 ал.1 от КТ – чрез изричната забрана , въведена в чл.414 В ал.2 от КТ.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

           Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 05-0000930/ 09.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ИТ"-Видин, с което е наложена на ЗП “Ц. Т. Ц.“ с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Б., обл.В., ул.“П. Д.“ № …, с което му е наложена  "имуществена санкция" в размер на 1500 лв., на основание чл.416 ал.5 от КТ и във вр. с чл.414 ал.3 от КТ за извършено нарушение по чл.61 ал. КТ  във вр. чл.1 ал.2 КТ.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                     

       

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: