Присъда по дело №4955/2021 на Районен съд - Варна

Частният тъжител ЮЛ. СН. Р. е депозирал частна тъжба срещу
подсъдимият Н. Ж. Уз. с оглед извършено от него престъпление наказуемо по
чл.147 ал.1, вр.чл.148 ал.2, вр.ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че в
периода 15.06.2021г.- 16.06.2021г. в град Ш. при условията на продължавано
престъпление, чрез депозиран документ на имейл адреса на РС-Ш. по НЧХД
№ 1182/2019 г. на 11 състав по описа на РС-Ш. разгласил позорни
обстоятелства за частния тъжител ЮЛ. СН. Р.: “Защо ми се струва, че Ю.С. се
опитва да изкара някой лев от това, че някой се е разболял?“ , „ Доколкото ми
е известно той често се съди с някого за пари“,„Дано не съм прав и скоро тази
практика да престане, защото само по себе си не е честно да съдиш някого за
пари, ако загубиш делото няма как да платиш“, като клеветата е нанесена
публично и е разпространена чрез изпращането и на имейл адрес на РС-Ш..
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от ч.т.Р.
граждански иск за сумата от 100 000лева срещу подс.У. за причинени
неимуществени вреди.
В съдебно заседание частния тъжител Р. лично поддържа възведеното
обвинение, като посочва, че с действията си подс. У. е накърнил доброто име
на тъжителят пред магистрати от РС - Ш., посредством изготвения позорящ
текст на подписаните от него две молби. Излага твърдение, че посочените в
изложението твърдения от страна на подсъдимият не са се доказали, което ги
прави неистинни и в този смисъл клеветнически по характер. В заключение
излага, че по делото по безспорен начин се доказаха обективните и
субективни елементи на обвинението повдигнато от него.
Защитникът на подс.У. пледира за оправдателна присъда като изразява
становище, че подзащитният му не е извършил престъплението, за което е
предаден на съд, нито от обективна, нито от субективна страна. Излага
твърдението си, че подзащитния му има право на жалба до съда. В
заключение сочи, че деянието на У. е несъставомерно от субективна страна,
тъй като същия единствено е упражнил правото си да се защитава.
Подс. У. в дадената и последна дума по настоящото дело заявява, че не
е обидил частния тъжите и моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Ж. Уз. е роден на 07.12.1987г. в гр. Ш., българин,
български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан.
По подадена частна тъжба от частния тъжител по настоящото дело Р.
било заведено НЧХД № 1182/2019 г. на XI състав на PC - Ш. срещу подс. Н.
Ж. Уз. и съпругата му М.В. и още 20 лица за извършено престъпление по чл.
147 от НК. По делото бил предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 22 000 лева. След образуване на делото било
насрочено и първото по делото заседание. В хода на разглеждане на делото
децата на подс.У. на 3 и 6 години се разболели и възникнала необходимост те
1

да бъдат гледани от родителите си - двамата подсъдими по воденото НЧХД
№ 1182/2019 г. на XI състав на PC - Ш.. Полагането на грижи на малолетните
деца следвало да бъде осъществено именно от техните родители – подс.У. и
съпругата му. За установяване на заболяването децата били заведени при
лекар, който констатирал здравословното им състоянието предполагащо
полагане на грижи в домашни условия. Необходимостта от полагане на грижи
за болните деца препятствала възможността на подс.У. да се яви за
насроченото за 16.06.2021г. съдебно заседание в РС- Ш.. Поради това той
решил да уведоми съда за възникналата пречка за явяване в съдебно
заседание и представил документи за влошеното здравословно състояние.
Молбата за отлагане на делото била изпратена на електронния адрес на съда.
Подс.У. от личният си мейл ******@******.*** изпратил до Районен Съд -
Ш. на ти 15.06.2021 г. в 20:00 часа и на 16.06.2021 г. в 17:35 часа на имейла на
Районен Съд–Ш. били депозирани две молби по делото.
Молбите били надлежно заведени в деловодството на съда и получили
съответно Peг. № 266180 от 16. 06. 2021 г. в 8:58 часа и с Peг. № 266214 от
17.06.2021 г. в 09.10 часа.
Първата молба била с текст, в който посочва имената си и факта, че е
призован като подсъдим по НЧХД № 1182/2019г.
Сочи, че от 14.06.2021г. той, децата и съпругата му – М.В. са във
влошено здравословно състояние и това не им позволява да се явят по делото.
Моли производството по делото да бъде отложено за друга дата.
Втората молба по делото била с текст съдържащ изразите:
…..„Защо ми се струва, че Ю.С. се опитва да изкара някой лев от
това, че някой се е разболял...“;
„Доколкото ми е известно, той често се съди с някого за пари
….“Дано не съм прав и скоро тази практика да престане, защото само по
себе си не е честно да съдиш някого за пари, а ако загубиш делото, да няма
как да платиш.". Към нея са приложени и медицински документи.
Получената молба в съда била обработена от съдебен деловодител и
докладвана на съдията докладчика, който поставил резолюция “доклад в
съдебно заседание“. Молбите били прикрепени към делото и станали
неразделна част от него. С тях могли да се запознаят всички лицата имащи
достъп до делото – страните, техните защитници, съдебните деловодители и
секретар и съдията докладчик.
Съдът е преценил молбата за отлагане на делото като основателна,
като на изрично отправено искането от ч.тъжител Р. за налагане на глоба на
подс.У. и съпругата му М.В. е постановил определение в с.з., проведено на
15.09.2021г. с което отхвърля искането на ч.тъжител за налагане на финансова
санкция и приема посочените доводи за отлагане на делото като основателни.
След депозиране на молбата за отлагане на делото. На 15.09.2021г. се е
провело ново заседание по делото. На това заседание подс.У. е направил
2

следното изявление ..…“Само едно изречение във връзка с молбата на С. да
платя хиляди левове глоба за това, че не сме се явили, защото децата ни са
болни и са на 3 и 6г., във връзка със следващото дело, което споменах още в
началото, че се съди с различни хора, аз просто изразявам своите съмнения,
които са очевидни за мен лично. Той заведе още едно дело срещу мен лично
на стойност сто хиляди лева. Само това казвам. Той нека да си говори. Г-н С.
е юрист ще бъде прокурор, както твърди той, аз няма нищо против, много го
уважавам, изключителен човек е и всичко най-добро му желая…“.
Производството по делото е продължило с разпит на свидетели.
В последствие по искане на ч.тъжител Р. съдиите от РС- Ш. са се
отвели от разглеждане на делото. След това и съдиите от РС- В.П. също са се
отвели от разглеждане на делото и то е изпратено на РС - В.. Към настоящият
момент делото е подсъдно на РС - В. – НЧХД № 216/2022г.. Производството
по делото не е приключило.
В хода на разглеждане на делото бяха изискани данни от полицията.
Съгласно получена справка от ОД МВР - Ш. в периода 2017г. до 2021г. има
получени от ч.т.Р. 139 сигнала, като 22 от тях касаят именно подс.У. както и
управлявани от него МПС. Представени са копия на жалби, предупредителни
протоколи и снимки на автомобили.
По делото е налична справка от РС-Ш. съгласно, която ч.тъжител Р. е
депозирал в посочения съд множество частни тъжби - 12, въз основа на които
са образувани съответните наказателни частен характер дела спрямо
различни лица. Част от делата са заведени спрямо много на брой подсъдими
лица. По повечето дела съдиите от посочения съд са се отвели от разглеждане
на делата по изрично поискан им отвод от частния тъжител Р., като те са били
изпратени в други съдилища за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл.304 от НПК съдът
достигна до следните правни изводи:
С частна жалба, с която съда е бил сезиран е посочено от ч.т.Р.
следното, с което се иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подс. У. за престъпление по чл.147 ал.1, вр. чл. 148 от НК.
Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният
тъжител следва да изложи всички обстоятелства, относно престъплението,
т.е. да опише фактическата обстановка, при която твърди, че е било
извършено престъплението - неговия автор, дата и място на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и в какво се е изразило същото.
На практика обвинението в производството от наказателно-частен характер се
формира въз основа на тъжбата съдържаща описание на фактите.
По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на доказване
в бъдещото съдебно производство, (което е от съществено значение както за
3

подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана
възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия.
Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да
бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се
защити както по фактите, така и по квалификацията, то на практика закона е
създал по особен (смесен) характер за начина на формулирането на
обвинението от фактическа и правна страна в производството от наказателно
частен характер.
Фактическите предели на обвинението се определят от частната тъжба.
Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на
определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на
деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу
конкретен субект. По тази причина частната тъжба определя и
доказателствения предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на
разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на
тъжителя. Други посочени факти в хода на делото не могат да променят
предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом
те не са описани в частната тъжба.
Очертаният предмет на доказване включва следното:
Подс. У. в подадени по мейл две молби до РС - Ш. е изписал следните
фрази:
…..„Защо ми се струва, че Ю.С. се опитва да изкара някой лев от
това, че някой се е разболял...“;
„Доколкото ми е известно, той често се съди с някого за пари
….“Дано не съм прав и скоро тази практика да престане, защото само по
себе си не е честно да съдиш някого за пари, а ако загубиш делото, да няма
как да платиш."
Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по
делото писмени доказателства, които са множество по своя характер и дават
детайлна представа за отношенията между подс. У. и подс.Р..
Приложени са данни за водените дела между страните, полицейски
проверки и др. даващи достатъчно данни за водени множество полицейски
проверки и дела, по които подсъдими лица са били, както У. така и съпругата
му.
По искане на ч.тъжител съда допусна до разпит свид. Д.Х., която е
близка позната на ч.т.Р., но същата нямаше конкретни данни за
инкриминираните фрази, като единствено посочи само негативното им
влияние спрямо ч.т Р.. Същата даде положителни характеристични данни за
тъжителят, за полагане на труд като работел „частно“ - почиствал жилища,
също така участвал в избори, бил е регистриран в бюрото по труда, а към
момента работел на трудов договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
4

правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимият е повдигнато обвинение за това, че в
периода 15.06.2021г. - 16.06.2021г. в град Ш. при условията на продължавано
престъпление, чрез депозиран документ на имейл адреса на РС-Ш. по НЧХД
№ 1182/2019 г. на 11 състав по описа на РС-Ш. разгласил позорни
обстоятелства за частния тъжител ЮЛ. СН. Р.: “Защо ми се струва, че Ю.С. се
опитва да изкара някой лев от това, че някой се е разболял?“ , „ Доколкото ми
е известно той често се съди с някого за пари“ „Дано не съм прав и скоро тази
практика да престане, защото само по себе си не е честно да съдиш някого за
пари, ако загубиш делото няма как да платиш“, като клеветата е нанесена
публично и е разпространена чрез изпращането и на имейл адрес на РС-Ш. -
престъпление по чл.147 ал.1, вр.чл. 148 ал.2 , вр.ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.26 ал.1 от
НК..
Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените
отношения осигуряващи неприкосновеността на честта и доброто име на
индивида в обществото.
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при
две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него
престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено. Както в
съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на
престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка
на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна
отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение,
което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Съотнасянето на тези принципни разбирания
по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти
сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази, не се съдържа твърдение за
позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Последният е
инкриминирал с тъжбата своя субективен прочит на изразените от
подсъдимото лице оценъчни съждения, собственото си възприятие и
тълкуване на инкриминираните слова. Начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат
на доказване, поради което деецът не може да носи наказателна отговорност
за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения /В този смисъл е
Решение № 80/09.03.1998 г. по н.д. № 766/1997 г., ІІ н.о. ВКС/
Същественото в случая е, че това, което е инкриминирал с тъжбата си
тъжителят, е израз, който не съдържа никакви конкретни или определени
факти, които да бъдат позорящи.
Видно от установените по делото факти, инкриминираните изрази са
лична оценка на подсъдимото лице за случващото с воденото срещу него
5

наказателно дело, като с изявлението си не нарушава правни забрани. По
делото по което е отправил инкриминираните изрази У. също е подсъдим,
като спрямо него е възведено обвинение за извършено престъпление по
смисъла на НК и е предявен граждански иск. Посочената оценка е резултат от
мисловните процеси и анализ на факти, които подс.У. е извел, като това е и
факт следващ ситуацията, в която е изпаднал – подсъдим по няколко дела с
един и същ тъжител с предявен граждански иск на значителна стойност, с
искане за налагане на глоба поради неявяване в съдебно заседание поради
влошено здравословно състояние на децата си. Тази оценка не би могла да
бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, защото
тя е основана на вътрешни преживявания и лични възприятия на засегнатото
лице. Не са налице обективни обстоятелства, които да опровергаят или да
потвърдят верността на тези субективни възприятия. Налице са съждения,
умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите.
За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в
действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не
подлежат на възражение за истинност или не. Следователно, те не могат да
бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението клевета и не са елемент от неговия състав. За разлика от
мненията и оценките, каквото представлява съдържанието на
инкриминираната тъжба, „позорящите” факти и обстоятелства е необходимо
обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се
преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат
като форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги е
разгласило. Още повече, че инкриминираният израз е посочен в молба
адресирана до съда по конкретно дело, с цел защита правата на подсъдимия и
поддържането на определена защитна теза, като съдът е този, който ще я
приеме за доказана или отхвърли, като изложи мотиви затова в съдебния си
акт. От доказателствената съвкупност по делото безспорно и категорично е
установено, че посочените факти в жалбата са такива от действителността по
отношение на представителството по делата. Единствено следва да се
прецени изявлението по отношение основанията за отлагане на делото, но
тук следва да се посочи, че изразеното от него мнение, че това се извършва
с цел парично облагодетелстване е мисловен израз на лична оценка и
собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на
личността, и особено на подсъдимото лице при воденето на наказателно
производство спрямо него с приет граждански иск за сумата от 22 000 лева,
поради което не представляват клеветнически твърдения.
Според приетата практика по Решение № 182 от 10.04.2012год. на
ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о ; Решение № 299 от 08.08.2012год. на
ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение №70 от 25.02.2009год. на ВКС
по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год. по н.д. №
572/2013год. на ІІІ н.о. извън обхвата на клеветата остават случаите при
които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
6

становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени
правни последици, като в последния случай деецът упражнява права
гарантирани му от Конституцията и законите на Р. Б. да се изказва свободно,
да сигнализира компетентните органи при извършени предполагаеми от него
закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени
права като реализира предоставените му за целта правни възможности.
В разглеждани случай с тъжбата е повдигнато обвинение за
осъществена от подсъдимият клевета във формата на изпълнително деяние –
разгласил позорни обстоятелства.
За настоящият състав няма съмнение, че именно подс.У. е автор и на
двете молби адресирани до РС-Ш.. Текстът е изпратен от личният му мейл и
препредаден чрез телефона му. Макар и да не потвърди изрично авторството
на текста, подс.У. посочи, че това е негов стил на писане. Фактът, че само той
ползва личният си мобилен телефон и мейла си, както и факта, че в молбите
се сочат лични данни известни само нему и съпругата му – също подсъдима
по делото на РС Ш., извеждан единствения възможен извод, че именно той е
автор на молбите за отлагане на делото.
В първата молба не се съдържа нито една дума инкриминиран текст. И
при внимателният и прочит съда не установи каквото и да е изявление
накърняващо доброто име на частния тъжител. Безспорно във втората молба
са изведени инкриминираните текстове, с който подсъдимото лице по него
дело е извело своята защитна теза и личното си възприятие за водения спрямо
него наказателен процес и искането за налагане на глоба поради неявяването
му в съдебно заседание поради заболяване.
За съда също не е спорно и нужно от изрично доказване със
свидетелски показания, че двете така наречени молби са станали достояние
на съдията, съдебния деловодител и секретар, както и на другите лица имащи
досег с това наказателно производство. Молбата за отлагане е докладвана в
съдебно заседание, макар и само за факта на влошено здравословно състояние
семейството на У., но всички прочели делото са могли да прочетат текста и. В
следващото по делото заседание на което подс.У. се е явил той е направил
изявление допълващо подадената от него молба, като видно от съдържанието
му /цитирано по –горе в мотивите/, не е извел отрицателна оценка към Р., а
напротив. Той както сам сочи е „….изразявам своите съмнения, който са
очевидни за мен…“. Това е неговото лично мнение в качеството му на
подсъдимо лице, неподлежащо на съдебен контрол.
На следващо място, според съда по делото не е категорично
установено, че с подаването на молбите до РС Ш. за отлагане на заседанието
по делото подсъдимия е целял единствено да злепостави тъжителят пред
съдебния състав и в обществото, доколкото същият е взел решение по този
начин да осъществи законноустановеното му право да защити собствените си
права и интереси. В тези случаи обаче съгласно константната съдебна
практика умисъл за клевета не е налице, тъй като деецът не действа със
7

съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение на
тъжителя и резултата от „разгласяването” не е налице.
Липсата на умисъл за клевета коментиран по-горе обезсмисля
детайлното обсъждане на всички описани в тъжбата клеветнически според
ч.тъжител твърдения, но съдът намира за необходимо да отбележи още, че
несъмнено упражняването на правото на жалба/молба по дело не следва да
бъде разбирано от гражданите като средство за публично унижаване на
честта и достойнството на други граждани, но и едновременно с това не
следва да бъде поставяно пред практическа невъзможност да бъде отразена и
изразена личната оценка на лицето за факти, събития и личности, които
според неговото дълбоко субективно убеждение са ощетили и засегнали с
действия или по друг начин пряко или косвено негови права и законни
интереси.
На следващо място, основният мотив поради който съдът намери, че
подс.У. следва да бъде признат за невиновен в извършването на деянията за
който е предаден на съд представлява обстоятелството, че по делото не се
доказа умисъл за извършването именно на престъпление по чл.147 ал.1,
вр.чл.148 ал.2 , вр.ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, доколкото подсъдимият и
пред съда показа твърда, категорична и непреодолима увереност в
истинността на изложеното от него в молбата депозирана по делото, като
същия счита себе си за пострадало лице от действията на частния тъжител и
водените срещу него наказателни дела и множество полицейски проверки.
Съгласно действащата практика, обективирана в Решение № 184 от
06.07.2012 г. по нак. д. № 543/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд и
Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен
касационен съд, от субективна страна клеветата е умишлено престъпление,
поради което умисъл липсва в случаите, когато деецът съобщава определени
факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.
Настоящият съдебен състав счита, че излагайки личната си оценка на
фактите изложени в молбата до съда, подсъдимият е изразил мнението си с
цел да защити интересите си, а не да оклевети частния тъжител. Не е налице
нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното
деяние, тъй като у подс.У. не са се съдържали представи за позорен характер
на разгласяваните обстоятелства. За да е осъществен, обаче, съставът на
предявеното с тъжбата престъпление, от обективна страна осъдения е
следвало да разгласи по отношение на пострадалия позорно обстоятелство,
каквото в случая не е налице.
В обясненията си пред съда У. сочи, че водените спрямо него дела му
се отразяват много зле както психически, така и финансово. Налага му се
пътува до различни съдилища за да се защитава, както по възведеното му
обвинение така и по предявените граждански искове.
Необходимо е да се отбележи, че в решението си от 25.06.1992 г. по
8

делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия, Европейският съд по правата на
човека припомня прогласен в практиката си принцип, че „Свободата на
словото е една от основите на демократичното общество ... и се отнася и за
информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават.
Свободата на изразяване, така, както е закрепена в чл. 10 от
Европейската конвенция за правата на човека, е подчинена на редица
изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и
необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително
установена".
Европейският съд по правата на човека в редица решения подчертава,
че в едно демократично общество индивидите имат право да коментират и да
критикуват правораздаването и длъжностните лица, участващи в него.
Несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните
служители при упражняването на техните правомощия могат при определени
обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните
лица. ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл.10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква
свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира
задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и да не
бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция.
Със същия детайлен подход съда, позовавайки се и на богатата
съдебна практика изрично е изложил че „позорни обстоятелства" са онези
конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е опасно за доброто име
на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до
служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и
отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно.
Същите трябва да са обективно твърдяни факти, и да се отнасят до укоримо
от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от естество да
накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд, поведение
обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на обществената
оценка за него, която той получава в средата, в която живее. Същите не
трябва да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в
съзнанието на пострадалия. Извън обхвата на клеветата остават случаите при
които деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод, изразява
становище или упражнява права,гарантирани му от Конституцията и законите
като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира
компетентните органи при закононарушения или престъпления, да търси
защита на свои накърнени права като реализира предоставените му за целта
правни възможности. Именно такъв е и настоящия случай, попадащ в
посочените изключения и оставащ извън съставомерността на
престъплението „клевета”.
Деянието на подс.У. не съставлява престъпление, от субективна страна
той не е действал виновно, с наличието на пряк или евентуален умисъл. От
обективна страна твърденията му не представляват разгласяване на позорни
9

обстоятелства, а упражняване от една страна на правото на становище по
делото, от друга страна – на излагане на твърдения в които ттой е субективно
уверен, и които намират своето отражение във фактите по делото.
Деецът следва да съзнава, че с твърденията си не реализира правото си
на жалба/молба до съда и на това да изказва мнение, да прави критика, а
разгласява позорно обстоятелство за ч.тъжител по дело, по което той е
заинтересована страна – подсъдимо лице.
Не може да се поставя на доказване въпросът дали субективната
оценка на някого за личността на другиго е по-правилна или не. Оценката за
личността е резултат на субективни процеси на мисловен анализ на
информацията, лични предпочитания, различна емоционалност и проява на
вкус. Затова и субективната оценка не се поддава на методите и подходите,
чрез които се изследва и установява обективната действителност.
Изключенията от принципа на свобода на изразяването на мнението трябва да
бъдат тълкувани стеснително, както и че необходимостта от каквито и да
било ограничения трябва да бъде убедително доказана. Тази теза е
последователно застъпвана в практиката на ЕСПЧ, чиито решения чрез
тълкувателния си ефект стават част от Конвенцията и са задължителни за
българския съд.
Негативните оценки и коментари, които обичайно могат да бъдат
предмет на обида и клевета, представляват израз освен на правото на
изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика, което също е
фундаментално за демократичното общество.
Що се отнася до доводите и съжденията на подс. У. които е изложил –
по отношение на водените спрямо него и негови ближни дела и полицейски
проверки към датата на подаване на молбата, посоченото е без значение
доколкото и до ден днешен е налице субективна увереност, че правата му са
били необосновано накърнени.
Европейският съд по правата на човека в редица решения / срещу Б.,
срещу Ф. и срещу В./ подчертава, че в едно демократично общество
индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и
длъжностните лица, участващи в него. Несъмнено границите на приемливата
критика по отношение на държавните служители при упражняването на
техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-
широки, отколкото по отношение на частните лица. ЕСПЧ потвърждава, че
разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на
защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да
защитават интересите на клиентите си и да не бъдат повлиявани от
смразяващия ефект на евентуална санкция. В настоящият случай частния
тъжител Русев има функцията на обвинител по делото, а подс.У. се е
защитавал и сам е отразил становището си по делото.

10

Подс.У. като подсъдим по воденото спрямо него наказателно дело по
описа на РС Ш. с подаване на молбата за отлагане на производството по
делото е упражнил конституционноустановеното си право на
жалба/становище по делото.
Още в Решение № 435/27.06.1955 г. по н.д. № 415/1955 г., ВО
върховният съд е намерил повод да обсъди правото на гражданите да подават
молби, жалби и петиции до съответните власти в светлината на
възможността, упражнявайки това свое право същите да засегнат честта и
личното достойнство на гражданите, срещу които е подаден сигналът. Според
цитираното решение на практика конституционноустановеното право на
жалба не би било гарантирано, ако се допусне гражданите да бъдат
привличани към наказателна отговорност за клевета или набедяване във
всички случаи, когато изнесените от тях позорни обстоятелства или
престъпни прояви се окажат неверни или недоказани.
Доколкото обаче недопустим е подход, при който облечените в жалба
или сигнал позорни факти и/или извършени престъпления са винаги
несъставомерни, то необходимият разграничителен критерий между това кога
едно изявление е престъпление по чл. 148 от НК и кога е израз на субективно
и гарантирано от закона право, е именно обстоятелството дали лицето,
направило изявленията е било или не добросъвестно – т.е. дали е действало
със съзнанието, че изложените от него обстоятелства, респ. престъпления са
истински – в този смисъл е и по-новата съдебна практика, обективирана в
Решение № 248 от 18.05.2009 г. на ВКС по КНД № 220/2009 г., I НО.
Не съществува спор, че престъплението по чл. 147 от НК може да бъде
осъществено единствено и само при форма на вината "умисъл", като
извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените
обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им.
В конкретния случай, видно от събраните по делото гласни
доказателства подсъдимият е бил твърдо убеден в истинността на изнесените
от него твърдения.
Предвид посоченото съдът намери, че следва да признае подсъдимият
Н. Ж. Уз. за невиновен по предявеното му обвинение.
Предвид изложеното по-горе състава на съда счита, че събраните по
делото доказателствени средства не установяват в достатъчна степен
доказаността на обвинителна теза, поради което и на основание чл. 304 от
НПК призна за невиновен подс.У., и го оправда по повдигнатото му
обвинение.
Направените по-горе изводи за несъставомерност на деянието,
обуславят и липсата на елементите на деликта по чл. 45 ЗЗД в
инкриминираното поведение на подс.У., който деликт е основание за
възникване на право на обезщетение за причиняване на вреди. Ето защо,
предявеният срещу подсъдимото лице граждански иск за сумата от 100
11

000ллева за причинени на частния тъжител и граждански ищец
неимуществени вреди от деянието, следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

12

Номер на акта:	137
Дата:	22 юни 2022 г.
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110204955
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4955/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите