Р Е
Ш Е Н
И Е № 4070
гр. Пловдив, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря
Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20093 по описа на
съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск е по чл. 422
ГПК вр. чл.79
от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София. район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул. "Рачо Петков-Казанджията" № 4-6. с
ЕИК ********** чрез юрк. ***против:
А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.Й. А.,с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата
от 3500лв. (три хиляди и петстотин лева), от които: главница – 1000 лв.
(частично от общо дължима главница в размер на 10909.96лв.) и 2500лв. -
договорна лихва за периода от 17.10.2015г. до 05.10.2018г. (частично от общо
дължимата лихва в размер на 3065,36лв.), представляващи част от неизплатено
задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2011г. в гр. ***
е сключен Договор за потребителски кредит № ***между „Юробанк И Еф Джи България" АД и ответниците за отпускане на
кредитополучателите на потребителски кредит в размер на 10660.00лв. за пълно и
предсрочно погасяване на задълженията по Договор ***от 11.06.2010 г.
Разрешеният кредит е преведен по сметка в Банката на името на ответника А..
Ответниците дължат отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, дължими на
17-то число от всеки месец, с падеж на последната вноска - 17.03.2021г. Всяка
вноска включва в себе си главницата и възнаградителна лихва, подробно описани в
приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. В чл.3 ал.1 е
договорено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката през
първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва
в размер на 5.00%. За периода след първите девет месеца до крайния срок на
издължаване на кредита, кредитополучателите дължат на банката променлива
годишна лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процет на „Юробанк И Еф Джи
България" АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,25 пункта. Към момента на
сключване на настоящия договор Базовия лихвен процет на „Юробанк И Еф Джи
България" АД за потребителски кредити е в размер на 12,75 %.Отговорността
е солидарна. На 21.02.2012г. бе подписан Анекс №1 към Договор за потребителски
кредит № ***/17.03.2011г., съгласно конто кредитоискателят се задължава да
погаси задължението си на месечни анюитетни вноски, с фиксирана годишна лихва
от 5% за първите шест месеца. считано от следващия падеж до 17.08.2012г.
включително. За останалите вноски се дължи договорна лихва по чл.3 (2) от
договора при краен срок за погасяване до 17.03.2021г. След сключването на
Анекса кредитополучателите не са погасявали оставащото задължение, съгласно
договорените условия, като е останало непогасена сума в размер на 13 975,32лв.,
от които: главница-10 909.96лв. и договорна лихва-3065.36лв. Поради
неизпълнение на договора и на анекса кредитът е станал предсрочно изискуем.
Вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. и приложенията към него Длъжниците са
уведомени, по изрични пълномощни на цедента и цесионера от „***"' , че
считано от датата на получаване на Уведомленията за цесия и предсрочна
изискуемост кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е
ищеца. Уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост са получени от Й.Х.-**на
ответника и М.Ч.- **на ответницата. Същотое приложено към исковата молба,
поради което се явява връчено с нея. За събиране на вземането ищеца е подал на
Заявление до Районен съд Пловдив срещу кредитополучателите, за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.10.2018г., като е образувано
ч.гр.дело № 15928/2018г. Срещу издадената Заповед за изпълнение ответниците, са
подали възражение, за което е изпратено уведомление от съда.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията й, са били редовно връчени на ответниците на 13.03.2019 г. с
указание да подадат писмен отговор в едномесечен срок. В
определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответниците
са били редовно
призовани за първото съдебно заседание, но не са
се явили и не са изразили становище.
Не са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие.
В писмено
становища, депозирано преди първото по делото съдебно заседание
пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал. 1 от ГПК – за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.
Съдът е
уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са налице
предпоставките за това.
На първо
място ответникът в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата
молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в
съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На второ място
налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.
На трето
място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се
съдържа в текста на съобщението до ответника на л. 128 от делото.
И на последно
място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, исковете са вероятно основателни.
Ето защо
исковете следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата от 80 лв. разноски за ДТ и 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, и
сумата от 70 лв. разноски за дължавна такса в заповедното производство.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** и С.Й. А., с
ЕГН **********, с адрес: *** дължат на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София. район Витоша, ж.к. Малинова Долина,
ул. "Рачо Петков-Казанджията" № 4-6. с ЕИК ********** сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), от които:
главница – 1000 лв. (частично от общо дължима главница в размер на 10909.96лв.)
и 2500лв. - договорна лихва за периода от 17.10.2015г. до 05.10.2018г.
(частично от общо дължимата лихва в размер на 3065,36лв.), представляващи част
от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
А.Н.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** и С.Й. А.,с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
солидарно на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София. район
Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул. "Рачо Петков-Казанджията" № 4-6. с
ЕИК ********** сумата от 230 лв. (двеста итридесет лева) разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение по настоящето производство, и сумата от 70 лв. (седемдесет
лева) разноски за дължавна такса по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Същото следва да се
връчи на страните.
Ответникът разполага със
защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ:/п/
Димитрина Тенева
Вярно с оригинала: Ц.В.