№ 212
гр. Ихтиман, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100562 по описа за 2023 година
«З. Б. В. И. Г.» ЕАД е предявило против А. „П. И.“ иск за заплащане на сумата от 286,62
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ във връзка с щета № 470422222240188, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.07.2022 г. по първокласен път № 8, км. 138-500
лек автомобил „Мерцедес“, рег. № ** **** ** е реализирал ПТП, преминавайки през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени
материални щети. Съставен бил протокол за ПТП № 1678604 от 23.07.2022 г., като на
29.07.2022 г. е заплатена сумата в общ размер на 286,62 лв. на собственика Г. Т. и на
19.10.2022 г. е била изпратена регресна покана до АПИ за възстановяване на заплатеното
обезщетение.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди се, че не са представени действащи към датата на евентуалното
ПТП – 23.07.2022г. и сключен застрахователен договор – 20.04.2022г. ОУ за застраховка на
ищеца; че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не
установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило
произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на
мястото на произшествието. Навеждат се доводи, за това че по делото няма данни за
скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под
въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява
основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие
на съпричиняване. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
1
От представената по делото преписка по щета № 470422222240188 от 2022 г.,
включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, застрахователна
полица за застраховка „Каско Стандарт“, опис на претенция № 51-01600-11321/22 от
26.07.2022 г., доклад по щета и платежно нареждане от 29.07.2022 г. се установява, че «З. Б.
В. И. Г.» ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № ** **** **, е признало наличие на щета в размер на 286,62 лева и след
като е прихванала дължима премия от застрахования е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 22,62 лева.
В цитираното заявление управлявалият лекия автомобил Г. Т. е заявил, че на
23.07.2022 г. движейки се по първокласен път I-8 е попаднал в дупка, в резултат на което са
били спукани предна и задна десни гуми, което обстоятелство е потвърдено и от неговите
показания, в които той твърди, че се връщал от яз. Белмекен, като на главния път в района
след гр. Момин проход, имало множество дупки по пътното платно. Всички участници в
движението се движели с около 40 км/ч, но попаднал в една от дупките, която не могъл да
избегне, тъй като в насрещната лента се движел автомобил. Повикал полиция, бил тестван за
употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.
Обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени и от
приложения протокол за ПТП № 1678604/23.07.2022 г., в който е отразено, че автомобилът
„Мерцедес Ц 220“, рег. № ** **** ** е попаднал в необозначена и необезопасена дупка в
района на 138+500 км на ПП I-8.
На 19.10.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – С. е била връчена регресна покана по щета № 470422222240188 за заплащане
на сумата от 286,62 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
23.07.2022 г. около 18,30 часа е свързан с попадане в дупка на пътното платно, при което са
били увредени предна дясна гума с джанта и задна дясна гума с джанта. Според вещото лице
нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като
стойността на необходимия ремонт на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 335,45
лева.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 23.07.2023 г. е възниквало
застрахователно събитие.
2
Установява се и че застрахованият е получил застрахователно обезщетение в размер
на 286,628 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието
на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на първокласен път I-8,
на км 138+500, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие
е настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е
установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има
предвид, че съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15
от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.
№ 423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
В настоящия случай от страна на ответника не са представени каквито и да е доказателства,
които биха могли да оборят доказателствената сила на протокола за ПТП.
Съдът приема, че от протокола за ПТП се установява, че на пътя е имало
необезопасена дупка, която представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 37 от
ДР доколкото тя представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
непосредствена опасност за движението.
В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от А.
„П. и.“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от
събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило
в участък от пътя, който е част от републиканската п. мрежа и отговорността за неговото
поддържане е на ответника – А. „П. и.“. Това означава, че възложител на работата по
смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно А. „П. и.“. Налице е бездействие на
ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за
препятствията по него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според
настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността
на евентуалния ответник в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49
ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
3
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на 880,00 лева,
включващи 50,00 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице по САТЕ,
50 лева депозит за възнаграждение на разпитаните свидетели, както и 480 лева адвокатско
възнаграждение, което съответства на минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. "П. И.", ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. С., пл.
„М.“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на «З. Б. В. И. Г.» ЕАД ЕИК *********, адрес на управление: гр.
С., пл. «П.» № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 286,62 лв. (двеста осемдесет и
шест лева и шестдесет и две стотинки), представляваща регресна претенция по щета №
470422222240188, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 15.12.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880,00
лв. (осемстотин и осемдесет лева), разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4