23.08.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори юли
две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№455 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Н.Д.Г.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0351-000036/31.03.2022г. /неправилно изписване на дата на издаването вместо
правилната дата 21.03./ на Полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ
Свиленград, за прекратяване на регистрацията на ППС. Оспореният акт, издаден на
основание чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, бил незаконосъобразен. Не били налице
фактическите и правни основания за налагането на мярката, тъй като
жалбоподателят не бил извършил визираните нарушения, които били посочени в
заповедта като причина за издаването ѝ. Описаната фактическа обстановка
не отговаряла на действителната. От формална страна заповедта също имала
съществени недостатъци. Допълнително се излагат и други аргументи – в заповедта
било посочено, че бил управляван л.а.Фолксваген, а после – Ауди 80, както и че
нарушението било извършено на общински път №55024, а после – Свиленград път
№55035 при км 12+100. Било съществено нарушение описанието на признаците на
изпълнителното деяние на административното нарушение. Жалбоподателят не можел
да разбере в какво е обвинен и за какво му се налага ПАМ. Освен това било
описано, че водачът не притежава СУМПС и то било отнето по административен ред,
а при това описание били посочени две форми на изпълнително деяние на едно и
също нарушение – не притежава СУ МПС/ СУ МПС е отнето по административен ред.
Двете форми били взаимоизключващи се, защото не можело да има случай, когато се
отнема нещо което, не съществува. Освен това не ставало ясно, ако СУ МПС е
отнето по административен ред и какъв е този акт. Още повече, че описанието на
изпълнителното деяние не било съобразно закона, защото било посочено, че не се
представя свидетелство за регистрация ІІ част, а по-горе било посочено само, че
не се представя СР без уточняване коя част. Налице било съществено разминаване на
описанието на изпълнителното деяние в обстоятелствената част и това в закона.
Не се установявало дали пък е представена част І на СР МПС. Законодателят
изисквал да се представи СУ МПС без значение коя част, а така се счита, че
имало противоречие със закона. С Решение №86/27.06.2022г. по анд №286/2022г. на
РС Свиленград било отменено НП №22-0351-000098 от 19.04.2022г. на Началник
Група РУ Свиленград, защото било издадено при посочените нарушения. Решението
било влязло в законна сила на 15.07.2022г. Така съдът вече се бил произнесъл за
административнонаказателната отговорност и преценил, че Г. не бил извършил
вменените му нарушения. Така било необосновано да бъде наложена ПАМ и то за 6
месеца. Иска
се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна или прогласяване на нищожността
на акта, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна – Полицейски инспектор
при РУ Свиленград към ОД МВР Хасково, не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.03.2022г. – 21,30ч. на
територията на Община Свиленград, Н.Д.Г. управлявал собствения си лек автомобил, като при проверката се установява, че водачът не
притежава СУ МПС, тъй като то било отнето по административен ред на
03.11.2021г. с влязло в сила на 28.06.2021г. НП №20-0271-001678/05.11.2020г. на
началник Група РУ Харманли, ОД МВР Хасково.
Поради това е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
бл.№025151 относно две нарушения – управление на ППС без СУ, тъй като било
отнето по административен ред, и неносене на СР на управляваното МПС, за които
били описани обстоятелствата по извършване и откриване на нарушенията, а АУАН
бил връчен на жалбоподателя Г. на 21.03.2022г. Изложените факти се установяват
от мотивите на представеното от жалбоподателя Решение №86/27.06.2022г. на РС
Свиленград по анд №286/2022г., влязло в законна сила /л.45 и сл./, и не са спорни по делото
От ПИ към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград,
/В. С./ е издадена обжалваната в настоящото производство
ЗППАМ №22-0351-000036/21.03.2022г. /с
погрешно посочена дата на издаване на акта в жалбата – 31.03.2022г./, с която на оспорващия в настоящото
производство – Н.Д.Г., е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни,
считано от датата на издаване – 21.03.2022г. В заповедта са възпроизведени
обстоятелства, които били установени с АУАН №25151/21.03.2022г., и е отразено,
че „на 21.03.2022г. – около 21,30ч., в Община Свиленград на път общински №55024
- гр.Свиленград по общински път ІV №55035 при км 12+100 като водач на
МПС Фолксваген Венто с рег.№ ** **** **, държава България, при обстоятелства –
управлява л.а. марка Ауди 80 с рег.№ ** **** ** – лична собственост, като при
проверката се установява, че лицето не притежава СУ МПС, а същото е отнето по
административен ред и водачът не представя свидетелство за регистрация ІІ част“.
Прието е че е извършил виновно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП, като е наложена с описаната заповед принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 11.05.2022г., видно от приложената към същата разписка /гръб/.
Видно отбелязването в деловодството
на АС Хасково жалбата е подадена на 12.05.2022г.
По делото е
представена Заповед
№1253з-479/16.11.2020г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП
длъжностни лица, между които са и ПИ на Група ОП, Група ПК на ОП на РУ
при ОД МВР, каквато е длъжността на издателя на заповедта – л.21, както и
Заповед №1253з-21/14.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Хасково – отново
относно същото оправомощаване, но кръга на оправомощените са изключени Началник
сектор/група Криминална полиция РУ в ОД МВР Хасково /т.7 по първата заповед/.
По делото е
представена справка относно собствеността на МПС – л.23, видно от която Н.Д.Г.
притежава л.а. рег.№ ** **** **, Ауди 80.
В приложената
Справка за нарушител/водач Н.Д.Г. е
посочено СУ МПС №**********, валидно до 22.01.2028, със статус – отнет/иззет.
Видно от вписаното в справката НП
№20-0271-001678/05.11.2020г. на началник Група РУ Харманли – т.1, на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н.Д.Г. е наложена глоба
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като съгласно
отбелязването НП е влязло в законна сила. Представеното в препис - след
изискване от съда, НП №20-0271-001678/05.11.2020г. няма отбелязване на дата на
влизане в сила.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№1253з-21/14.01.2022г. на Директор на ОД на МВР Хасково и изложеното относно
длъжността на инспектор С.– ПИ в Звено ПК, група ОП, РУ Свиленград от
01.12.2016г. и към момента на издаване на ЗППАМ. Обстоятелството, че в
оспорената заповед е посочена предходната заповед на Директор ОД МВР Хасково,
издадена във връзка с оправомощаването на длъжностни лица, не може да бъде
счетено за съществено процесуално нарушение, доколкото се установи действащата
към момента на издаване на ЗППАМ заповед за оправомощаване и че издалият акта
има правомощия към този момент с оглед заеманата от него длъжност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
В
заповедта са посочени както правното основание за упражненото правомощие, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на
ПАМ по чл.171,
т.2а, б.А от ЗДвП
на водач управлявал без притежавано СУ МПС.
Въз основа на установена от фактическа страна обстановка административният
орган – ПИ към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, е издал процесната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, но неточно е посочил в
мотивите определени обстоятелства – номера на общинския път в Община
Свиленград, където е осъществено нарушението /посочени са два номера/, а също и
марката и модела на управлявания собствен на жалбоподателя автомобил /веднъж е
посочен Фолксваген Венто, а после като Ауди 80/. За последното – марката на
автомобила, изрично е посочено, че е собствен на жалбоподателя, и се представят
доказателства, че това е Ауди 80, а между страните не е формиран спор относно
извършената проверка и установените факти, че това е било на територията на
община Свиленград, което е определящо за компетентността на органа, издал акта.
По делото се събраха и доказателства относно факта на отнемане на СУ МПС с
лишаването на водача от право да управлява МПС след влизане в сила на НП
№20-0271-001678/05.11.2020г., считано от датата на влизане в сила на НП - съгласно
изложеното в мотивите на РС Свиленград по анд №286/2022г. – от 28.06.2021г.
Така независимо, че в представения от ответната страна препис на НП, основание за
отнемане на СУ МПС, липсва отбелязване за влизане в сила, то в настоящия процес
се установи датата от която е търпяно лишаването от право да управлява, а от
това следва и че към момента на проверката – 21.03.2022г., жалбоподателя все
още е бил лишен от право да управлява МПС. Действително в справката за водач се
установява и издадена на жалбоподателя ЗППАМ №21-0358-000150 от 09.10.2021г. на
ОД МВР Хасково, РУ Тополовград за временно отнемане на СУ МПС на основание
чл.171, т.1, б.Е от ЗДвП, но ответната страна в изпълнение изричните указания
на съда от з.з. 25.05.2022г. представя соченото по-горе НП. В случая при
направените възражения относно процесуални нарушения и при безспорно
установеното, че има съставен АУАН на 21.03.2022г. за нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, осъществено от Н. Д.Г., който безспорно е управлявал собственото
си МПС с отнето СУ МПС съгласно влязлото в сила на 28.06.2021г. наказателно постановление
от 05.11.2020г., то дали правилно жалбоподателят Г. е определен като субект,
спрямо който е налице основание за налагане на предвидената в закона
ограничителна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство,
е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на обжалваната
заповед. Поради изложеното съдът приема и че са изпълнени изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП
и на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК
за постановяване на мотивиран административен акт и при съставянето няма
допуснато съществено процесуално нарушение. В тази насока следва да се има
предвид, че доколкото производствата по ЗАНН и АПК са различни, то установеното
от РС Свиленград при разглеждане на административнонказателното производство
като нарушение на процесуалните правила, не може да бъде споделено в настоящото
производство. Строго формалния подход на ЗАНН не следва да прилаган в
производството по налагане на ПАМ.
Така
съгласно чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон - чл.23 от ЗАНН. В случая
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0351-000036/21.03.2022г. е издадена на основание чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП,
съгласно която разпоредба за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ
Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69А от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от шест месеца до една година. Приложената на жалбоподателя Г. с
оспорения административен акт ПАМ по чл.171, т.2а,
б.А от ЗДвП
от фактическа страна се основава именно на това, че на 21.03.2022г. е управлявал
МПС без да притежава СУ МПС, което било отнето по адм.ред. Следователно
наложената на жалбоподателя Г. принудителна административна мярка е в
хипотезата на чл.171, т.2а,
б.А, от ЗДвП
- водач, който управлява превозно средство след като е лишен от право да управлява
МПС. Некоректното посочване в мотивите на заповедта на общинския път, където е
извършено нарушението; марката и модела на автомобила; неуточненото изрично основание,
на което водачът е лишен от право да управлява МПС; неправилното посочване на
заповедта за оправомощаване, но при наличието на другите безспорни
доказателства – справка за собственост на МПС; справка за нарушител/водач, НП
от 05.11.2020г., Решение №86/27.06.2022г. на РС Свиленград по анд №286/2022г.,
Заповед №1253з-21/14.01.2022г., вкл. и представения изпълнителен лист от
21.07.2022г., не може да е основание да се приеме, че оспорваната заповед е
издадена при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на закона
по отношение на собственика на автомобила, за който се доказа, че е водач и е
лишен от право да управлява МПС. Необходимо е да бъде отбелязано изрично, че
няма спор, че Н. Д.Г. е собственик на управлявания от него самия автомобил, както
и не се спори, че е лишен от право да управлява МПС към момента на проверката,
а само с какъв акт е станало това. Макар да има неправилно посочено в
мотивите на заповедта конкретика относно общинския път, марката и модел на
автомобила, както и не е точно посочено на какво основание водачът е бил лишен
от право да управлява МПС, то органът се е произнесъл като е установил
релевантния в случая факт - кой е собственик на МПС и дали водачът е управлявал
с отнето/иззето СУ МПС. С фактическото прилагане на процесната ПАМ именно водачът,
който е и собственик на автомобила, се лишава от възможността да го ползва
съобразно неговото предназначение, защото с ПАМ се разпорежда забрана за
движение на ППС, като това ограничение рефлектира пряко и непосредствено в
неговата – на собственика, правна сфера. Така именно собственикът на МПС е
адресат на утежняващи индивидуални административни актове от категорията на
процесните по чл.171, т.2а от ЗДвП. Субект на процесната
ПАМ е единствено собственикът на МПС, без значение дали той е управлявал
автомобила или водачът е бил друг, щом водачът е нямал СУ МПС. Поради
изложеното съдът приема, че оспорваната заповед е издадена в съответствие с
приложимия материален закон.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна или
обявяване на оспорената заповед за нищожна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Н.Д.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0351-000036/21.03.2022г., за прекратяване на регистрацията на ППС.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: