РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2080
гр. Пловдив, 22.11.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 1862
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Т.Н.К., ЕГН **********,***, срещу решение
№1122/20.06.2023 г., постановено по АНД №2927/2023 г. на ПРС.
Твърди
се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно с
доводи, че ПРС не е обсъдил възраженията, че обжалваният ЕФ не е връчен
надлежно, както и че към момента са изминали повече от две години и половина,
съответно е налице погасителна давност по чл.82, ал.1, б.А от ЗАНН.
Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него ЕФ.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Представя
се молба – становище с изложени доводи по съществото на спора.
Претендират
се разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е становище, с което се
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, тъй като същото е мотивирано, изложена е цялата фактическа
обстановка и са анализирани всички доказателства.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че касационната жалба бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд -
Пловдив е правилно и законосъобразно.
Съдът, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната
проверка е решение № 1122 от 20.06.2023 г. по АНД № 2927 по описа на ПРС за
2023 г., с което е потвърден ЕФ серия К № 4366594 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматично техническо средство на ОДМВР Пловдив, с
който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на Т.Н.К., ЕГН **********,***2,
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Не може да се приеме, че
процесният ЕФ не е връчен надлежно на жалбоподателката при положение, че същата
е реализирала правото си на обжалване в законово-регламентираните срокове. По
делото липсват доказателства за връчването на акта, но от справката на КАТ за
целта е видно, че същият е връчен на 12.04.2023 г., а на 24.04.23 г.
жалбоподателката е обжалвала ЕФ.
Неоснователно е и
оплакването, че неправилно ЕФ е издаден на жалбоподателката при положение, че
тя е подала декларация по реда на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. За да произведе
действието си нормата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП обаче следва да са изпълнени
всички изискуеми се предпоставки за целта. На първо място, въпросната
декларация следва да е подадена в 7-дневен
срок от връчването на ЕФ ведно със СУМПС на лицето, което е управлявало МПС при
извършването на нарушението, констатирано с ЕФ. В конкретния случай това не е
сторено – декларацията е подадена след този
срок ведно с подаването на жалбата и то пред съда.
Неоснователно е касационното
оплакване, че е изтекла двегодишната давност. Всъщност касатора не е посочил
коя двегодишна давност има в предвид, но се предполага, че е имал в предвид
давността по чл. 82, ал.1, б."а" от ЗАНН, съгласно която административното наказание глоба не
се изпълнява ако са изтекли две години. В конкретния случай не са налице
предпоставките за прилагането на тази давност, тъй като същата започва да тече
от момента на влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.
Наказанието е наложено с оспореният електронен фиш,
поради което и давността не е започнала да тече.
При така установеното, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по
делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че на процесната дата и
място е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен
на стойността на превишението.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата
пороци.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде
оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се следват
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2
предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1122
от 20.06.2023 г. по АНД № 2927 по описа на ПРС за 2023 г.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,***2, да заплати на ОД на МВР - Пловдив,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: