Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 112 16.04.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: Величка Костова
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 2518 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по исковата
молба на П.Я.О. , депозирана пред съда
чрез процесуален представител – адвокат против Прокуратурата на Република
България на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Ищецът сочи , че на31.10.2011 г.
в качеството си на изп. директор на „Понсстройинженеринг“ ЕАД е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.123
ал.1 от НК за причиняване на смърт на
работник при извършване на строителни
дейности на строителна
площадка в с.Свети Влас, община Несебър.
Взета му е била мярка за неотклонение „подписка“ , която с постановление от
05.09.2013 г. е била отменена. След
първоначално постановена оправдателна присъда , отмяна от страна на ВКС на същата и връщане на
делото за ново разглеждане на БОС , последният по НОХД №1331/2017 г. е върнал на Окръжна прокуратура – Бургас
производството за изпълнение на указания. С постановление от 03.06.2020 г.
прокуратурата е прекратила наказателното преследване по ДП №58/2012 г. по описа
на ОСО – Бургас , тъй като допуснатите
нарушения не са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на работника. Ищецът сочи ,
че за него вследствие на
отправеното обвинение и продължителното наказателно производство
преживял сериозен психически стрес – настъпили проблеми в общуването му на работа и в обществото, трудно постигал психическо равновесие, изпитвал страх
, тревожност и психическо страдание.
Страдал от безсъние, депресия , наложило се да взема медикаменти. Вследствие на
години продължилото наказателно преследване ищецът твърди , че са му били причинени неимуществени вреди
, за което следва да му бъде изплатено
обезщетение . Претендира заплащане на сумата от 100 000 лв. както и сумата
от 2700 лв. – обезщетение за имуществени вреди , представляващи заплатени
разходи за адвокати както лихвата върху претендираните главници начиная от 10.06.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноски. Прилагат се множество
документи , касаещи наказателното производство , направени разходи за
адвокатско възнаграждение и др. в шестнадесет пункта. Прави се искане за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване
естеството и характера на причинените
неимуществени вреди.
Депозиран е отговор по чл.131 от ГПК на
исковата молба от страна на Прокуратурата на Република България. Иска се
оспорва като неоснователен и недоказан
по основание и размер.Според ответника
ищецът не ангажира доказателства относно
действително търпени вреди като пряк и непосредсдтвен резултат от воденото
срещу него производство. Съдържат се общи твърдения. Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже наличието на реално
претърпени вреди. Оспорва се прентенцията и по размер съгласно критерия на
чл.52 от ЗЗД. На основание Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС на
преценка подлежат обстоятелствата -
продължителност на наказателното
производство , неговия характер , вида и тежестта на деянието, тежестта
на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й , както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето , което претендира обезщетението. В случая не се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7
от НК, обвинението е едно , взетата
мярка за неотклонение е най-леката предвидена в закона – подписка.Няма
данни тази мярка да е променила живота
на ищеца в значителна степен , няма данни да са прилагани други мерки за
процесуална принуда. Периода от
привличането на ищеца като обвиняем на 10.11.2011 г. до окончателното
приключване на наказателното
производство – 25.02020 г. е 8 г. и 8 месеца. В случая процесуалното поведение на подсъдимите и техните процесуални представители
също е от значение за продължителността на производството , а следва да се
отчете и обстоятелството , че съдебната фаза е продължила от внасянето му с
обвинителен акт на 27.07.2014 г. до
връщането на 28.02.2018 г. в ОП. Претендираното обезщетение в случая е
завишено. Паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди следва да се
определя освен от продължителността на наказателното преследване, личността
на потърпевшия, настъпилите промени в обществения статус и репутацията му,
негативното отражение в резултат на воденото производство върху душевното му
състояние.. Оспорва се и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в
размер на 2700 лв. В случая адвокатските възнаграждения не
следва да надвишават минималните размери с оглед естеството на производството. Претендира се и законната
лихва от датата на прекратяване на
наказателното производство – 03.06.2020 г. Лихвите върху обезщетението
се сочи че се дължат от деня на неговата
изискуемост – т.е. - когато акта на ОП
за прекратяване е придобил стабилитет –
25.06.2020 г. / влизане в сила на постановлението на прокуратурата/.
Страната се противопоставя на искането на ищцовата страна за допускане до
разпит на двама свидетели. Сочи се , че ДП №58/2012 г. е било изпратено по
искане на РС – Бургас за прилагане по гр.д.№4216/2020 г. по описа на РС –
Бургас.
След преценка на доказателствата по
делото , Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Не се спори между страните , че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123 ал.1 от НК за причиняване на смърт на работник
при извършване на строителни дейности
на строителна площадка в с.Свети Влас, община Несебър. Взета му е
била мярка за неотклонение „подписка“ , която с постановление от 05.09.2013 г.
е била отменена. След първоначално
постановена оправдателна присъда , отмяна
от страна на ВКС на същата и връщане на делото за ново разглеждане на
БОС , последният по НОХД №1331/2017 г. е
върнал на Окръжна прокуратура – Бургас производството за изпълнение на
указания. С постановление от 03.06.2020 г. прокуратурата е прекратила
наказателното преследване по ДП №58/2012 г. по описа на ОСО – Бургас , тъй
като допуснатите нарушения не са в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на работника.
Ищецът сочи , че продължилите над десет
години действия от страна на прокуратурата са му причинили непоправими морални
и психически травми – както на него , така и на семейството му, близките му ,
приятели и познати. Първоначално предизвиканото недоумение от привличането му
като обвиняем преминало в състояние на
страх от необоснована наказателна репресия и психически стрес. Същият твърди ,
че това се отразило на поведението му в дома сред най-близките му , така и на работното му място.Сочи в
исковата молба че трудно контролирал емоционалното си и психическото си
състояние, станал необичайно раздразнителен, трудно разговарял и общувал с
близките си – най вече с възрастния си баща.Състоянието на тревожност станал
постоянен спътник. Причините за това състояние го карали да се затваря още повече в себе си и в крайна сметка – да престане да
общува с приятелите си. До него
достигали и недобронамерени коментари че
с нехайството си е допуснал да загине
човек. След внасянето на делото в
съда преживял още по-голям стрес.
Започнал да страда от безсъние, ползвал медикаменти , преследвали го кошмари.
След окончателното прекратяване на
наказателното производство са му били необходими месеци , за да осъзнае
, че повече от десетгодишния кошмар
е приключил. Постоянното опасение от
една несправедлива присъда го
преследвала през цялото време и му нанесла непоправими страдания и
притеснения. Твърди се , че е било накърнено доброто му име и достойнството
пред хората , които го познавали. Неоснователното обвинение се отразило
негативно на контактите с близките му хора и приятелите му.
Ангажират се показанията на двама
свидетели в подкрепа на твърденията си: Свидетелката С. Т., която живее на
семейни начала без брак с ищеца сочи , че с привличането му като обвиняем П.О. е станал неспокоен и много
раздразнителен, разсеян , пропушил цигари. При положение че е бил социална и контактна личност спрял контактите с приятелите си и това
състояние продължило десетина години. След прекратяването на
делото състоянието му се променило , но
не веднага, спрял цигарите, станал по-спокоен. Докато обвинението срещу него е било висящо е имал проблеми със съня , вземал хапчета –
мента , глог , валериан, друга медикаментозна терапия не е прилагал.
Дистанцирал се в отношенията с баща
си, за да не го притеснява, тъй като бил
с инсулт. Свидетелят М. Л., който от
2008 г. също работи в „Пнсстройинженеринг“ и е бил приятел с ищеца също е запознат отблизо с проблемите на същия във връзка с повдигнатото от
прокуратурата обвинение.След завеждане на наказателното дело П.О. станал
по-нервен , избухлив, променил се. Това проличало в работата му, затворил се в
себе си , станал несигурен. Започнал да се вижда по-нарядко с приятелите си.
При разговорите им винаги е споделял за
притесненията си по повод висящото обвинение, вниманието му е било ангажирано с
него. Понастоящем П. е променен , станал е по-позитивен.
Съдът намира иска за доказан по основанието
си. Безспорно е , че ищецът е имал повдигнато обвинение от прокуратурата.
Безспорна е правната квалификация на повдигнатото обвинение , както и срока ,
през който е било повдигнато обвинението: от привличането му като обвиняем за престъпление по чл.123 ал.1 от НК
във вр. с чл.127 ал.1 т.3 от КТ и чл.16 т.1 б.“б“ вр. с чл.60 ал.1 и 2 от
Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване
на СМР – до прекратяването му през м. юни 2020 г. Безспорно е също така че при привличането му като
обвиняем му е била взета мярка за неотклонение „подписка“ , която от м.
септември 2013 г. е била отменена. Безспорно е , че по НОХД №692/2014 г. на ОС – Бургас след
внасяне на обвинителния акт в съда , съдът е признал ищеца за невиновен и го е
оправдал за обвинението по чл.123 от НК. След протестиране и разглеждане на делото от Апелативен съд същото е било върнато на ОС – Бургас за ново
разглеждане поради съществени нарушения на процесуалните правила. Окръжният съд
по новообразуваното НОХД №1331/2017 г. на ОС е счел , че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила и че
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и с
определение от 20.02.2018 г. е върнал делото на Окръжна прокуратура като
по-нататък делото е било разпределено на нов разследващ орган. Безспорно тези
действия на прокуратурата са повлияли
върху личността и психиката на
ищеца О. в неблагоприятна насока – същият е бил поставен в стресова ситуация продължително време при
възможността за осъдителна присъда по
чл.123 от НК.
При определяне размера на обезщетението на преценка подлежат
продължителността на воденото наказателно производство, неговия характер , вида
и тежестта на деянието, тежестта на
наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й, както и
цялостното неблагоприятно въздействие на
наказателното производство върху лицето, което претендира обезщетение –
степента на отражение на повдигнатото
обвинение върху физическото здраве, психиката му , контактите и социалния му
живот, на положението му в обществото, работата , вкл. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в
служебен план , както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални вреди.
Обезщетението се определя с оглед
конкретните особености на конкретния
случай: - на ищеца е било повдигнато
само едно обвинение за престъпление , което по смисъла на чл.93 т.7 от НК не се явява тежко умишлено. Взетата мярка за неотклонение –
„подписка“ е най-леката предвидена в закона и
няма данни да е довела до ограничаване правата на ищеца, да се е променил в значителна степен
начина на живот на ищеца като спрямо него не са
прилагани други мерки на процесуална принуда, не са извършвани от страна на прокуратурата действия за медийно оповестяване и изнасяне
на факти по воденото разследване. В исковата молба не се и твърдят настъпили
трайни вреди върху физическото и психическо здраве на ищеца О..
Действително е налице една голяма
продължителност на периода от привличането като обвиняем на 10.11.2011 г. до
окончателното приключване на наказателното производство с влизане в сила
на постановлението за прекратяване на ОП
– 25.06.2020 г. – 8 години и 8 месеца.
С оглед спецификата на отговорността по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
критерии при преценката за справедливост са конкретно още и: характерът на
престъплението, за което ищецът е бил обвинен или привлечен; периодът на
наказателното преследване; извършените с негово участие процесуални действия;
вида на наложената мярка за процесуална принуда; личността, средата и възрастта
на увредения; положението му в обществото; отражението на обвинението върху
семейния, обществения и професионалния живот на подсъдимия; данните за предишни
противоправни по НК прояви; начинът му на живот и обичайната му среда; и
други(Решение № 113/12.11.2020 г. по гр. д. № 90 от 2020 г. на ВКС, 3-то ГО;
Решение № 236/19.10.2016 г. по гр. д. № 1543/2016 г. на ВКС, 4-то ГО; и други),
които следва да бъдат преценявани съобразно конкретните обстоятелства за всеки
отделен случай.
В настоящия случай се изясни, че
участието на ищеца в наказателното производство, като обвиняем/подсъдим е
продължило почти осем и половина години (8 години и 7 месеца). В случая
привличането е за първи път на 31.10.2011 г., като на 03.06.2020 г. е постановено
е прекратителното постановление / в сила от 25.06.2020 г./. Този период, от
гледна точка на ищеца, е значителен. Близо 8 години и 7 месеца той е бил в състояние на постоянен
стрес от наказателното производство, през които е търпял и установените морални
вреди. Поради което срокът на продължилото НП с участието на ищеца съдът
преценява за значителен и в този смисъл увеличителен критерий за размера. Съответно
– мярка за неотклонение за ищеца е имало взета сравнително лека - „подписка“ за периода от повдигането на обвинението – 31.10.2011 г.
до 05.09.2013 г. – почти две години, която не е ограничавала значително правата
на ищеца. Безспорно с
привличането му като обвиняем П.О. за
периода на висящност на наказателното производство същият е претърпял морални вреди – видно от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на двамата разпитани по
делото свидетели се установява, че той е станал неспокоен и много
раздразнителен, разсеян , пропушил цигари. При положение че е бил социална и контактна личност спрял контактите с приятелите си и това
състояние продължило десетина години. След прекратяването на
делото състоянието му се променило , но
не веднага, спрял цигарите, станал по-спокоен. Докато обвинението срещу него е било висящо е имал проблеми със съня , вземал хапчета –
мента , глог , валериан, друга медикаментозна терапия не е прилагал.
Дистанцирал се в отношенията с баща
си, за да не го притеснява, тъй като бил
с инсулт. Свидетелят М. Л., който от
2008 г. също работи в „Понсстройинженеринг“ и е бил приятел с ищеца също е запознат отблизо с проблемите на същия във връзка с повдигнатото от прокуратурата обвинение.След завеждане на
наказателното дело П.О. станал по-нервен , избухлив, променил се. Това
проличало в работата му, затворил се в себе си , станал несигурен. Започнал да
се вижда по-нарядко с приятелите си. При разговорите им винаги е споделял за притесненията си по
повод висящото обвинение, вниманието му е било ангажирано с него. Размера
на обезщетението следва да бъде
съобразен от една страна с продължителността на
висящност на производството срещу ищеца , от друга страна – с
установените от свидетелите по-горе преживявяния от него: - стрес и дискомфорт , психически последици. Продължителността
на наказателното преследване в процесния случай
обуславя завишаване на
обезщетението. Въпреки сравнително голямата продължителност обаче следва да се
има предвид , че през това време е налице постановена една оправдателна присъда
от съда, която създава усещане за сигурност и
успокояване – в противовес на напрежението. Останалите фактори обуславят
обезщетение в по-нисък размер: вида и срока на мярката за неотклонение , която
е най-леката и не е повлияла ограничително на правата на ищеца. Безспорно е ,
че той е преживял негативни емоции,
стрес , но видно от показанията на
свидетелите според съда те не са с висок интензитет – не се е стигало до
неспособност да работи, да не може да
изпълнява служебните си задължения, до заболявания , да се търси
лекарска помощ, до разрив в личните отношения и т.н. Нивото на интензитета на
негативните преживявания съдът преценява като
сравнително нисък, обуславящ и занижаване на обезщетението като в цялост то следва да се определи по размер
при превес на факторите обуславящи
неговото занижаване. За справедлив в процесния случай съдът намира обезщетение в размер на 8 000 лв. В този
размер следва да бъде осъден ответника да заплати обезщетение на ищцовата
страна. Над този размер съдът намира претенцията за неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Що се отнася до претенцията за
имуществени вреди – то съдът намира същите за доказани по основание и размер
– налице са писмени доказателства ,
установяващи обстоятелството , че
ищцовата страна е направила тези
разходи за адвокатско възнаграждение поради което е налице основанието за обезщетение за имуществени вреди. Следва да
се уважи претенцията за целия предявен
размер от 2700 лв. тъй като съдът не намира основания тази сума да бъде занижена.
Върху
присъдената главница безспорно се
дължи лихва , която съдът намира , че
следва да бъде присъдена от влизане в сила / придобиване на стабилитет/ на
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство
по ДП №58/2012 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас , а именно – на 25.06.2020 г.
В полза на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски съобразно уважената част от исковата претенция. Според доказателствата са направени разноски в размер на 3600 лв. –
заплатено възнаграждение за адвокат / според договора , приложен на л.120 по
делото/ и заплатена държавна такса от 20 лв. – или общо 3620 лв. Съобразно
уважената част от претенцията от тази
сума следва да бъде присъдена сумата от 301.70 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.2 от ЗОДОВ , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България – гр.София да заплати на П.Я.О., ЕГН – ********** от гр. Бургас
сумата от 8000 / осем хиляди/ лева - обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 123 от НК , прекратено
с постановление от 03.06.2020 г. на ОП – Бургас поради липса на
причинно-следствена връзка между допуснатите от страна на дееца нарушения с
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на работника М. И., както и сумата от 2700 / две хиляди и седемстотин/ лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи
заплатени от същия адвокатски възнаграждения по воденото наказателно
производство срещу него ведно със законната
лихва върху тези суми , начиная от 25.06.2020 г. до окончателното им изплащане
като иска за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до
претендирания в пълния му размер от 100 000 лв. - ОТХВЪРЛЯ
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България – гр.София да заплати на П.Я.О., ЕГН
– ********** от гр. Бургас сумата от 301.70
лева – разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас
в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр.
съдия: