№ 277
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100107073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.Н. Ж. срещу „ЗК Л.И.“ АД искове, с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 25001,00лв., обезщетение за неимуществени
вреди, както и сума в размер на 85,00лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали
по повод настъпило на 22,02,2021год. пътно -транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба - 03,06,2021год. до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 22.02.2021г., около 17.15часа, в гр.София, в близост до
кръстовището на ул. „Димитър Хаджикоцев“ и ул.„Зорница“, лек автомобил „Опел Астра“,
рег. № **** от паркирано положение, потеглил на заден ход, при което осъществил удар с
пресичащата ул.„Димитър Хаджикоцев“ ищца. Вследствие на произшествието, ищцата
претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания, вкл. счуване на горния край на
раменната кост на дясното рамо. Поддържа да е претърпяла и имуществени вреди-разходи
за медицински консумативи във връзка с проведеното от нея лечение. Излага доводи
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил да е застрахована при ответното
дружество, към което е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
по която последвал отказ.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът Л.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
1
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на ПТП
с участието на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ****, оспорва и изложения в исковата
молба механизъм на произшествието. Оспорва наличието на вина за водача на лекия
автомобил. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата- нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, тъй като не е
предприела пресичане на платното за движение на обозначено за това място, не се е
съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, също
така е удължила ненужно времето за пресичане. Ищцата нарушила и правилото на чл. 114, т.
1 и т. 2 от ЗДВП като е навлязла внезапно на платното за движение и е пресякла при
ограничена видимост. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и поведението на застрахованото при ответника лице. Оспорва характера
на твърдените от ищцата вреди. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна
лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото да е реализирано пътнотранспортно произшествие на
22,02,2021год. в гр.София, в близост до кръстовище на ул.Зорница и ул.Димитър
Хаджикоцев“ между лек автомобил, с марка „Опел“, модел Астра, рег.№****, управляван от
П.Ц. Ц. и ИВ. Н. Ж., в качеството на пешеходец.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил, с марка
„Опел“, към датата на застрахователното събитие /определение постановено по реда на
чл.146 от ГПК в закрито съдебно заседание от 31,08,2021год. и справка от ИЦ на ГФ –
стр.12/.
От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява следният механизъм: Процесното ПТП е
настъпило в гр. София на ул. „Димитър Хаджикоцев“, на прав пътен участък. Пътното
платно се състои от две платна , разделени с разделителен остров и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента с
широчина 5,5м. Пътното произшествие е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Лек автомобил „Опел” е бил в спряло положение в дясно върху
платното за движение на ул. Димитър Хаджикоцев, което е за движение за насрещно
движещите се автомобили с посока обратна на движението. Водачът на лек автомобил Опел
е предприел маневра движение на заден ход. В същото време пострадалата пешеходка
предприема пресичане на платното за движение на ул.Димитър Хаджикоцев, от ляво
надясно за посоката на движение на автомобила на заден ход. Пешеходката е преминала без
да спира върху платното за движение 4,5метра и е достигнала на 1 м. от десния тротоар на
платното за движение. Водачът на лек автомобил е изминал 2 метра при движение на заден
ход, без да намалява скоростта си и без да променя посоката си на движение.
Автомобилът със задната си част челно в зоната на ляв стоп е ударил пешеходката от
2
дясната й страна. Вследствие на удара, пешеходката е била отхвърлена назад от
автомобила като се е установила върху платното за движение, падайки по лице.
Мястото на удара между л.а. Опел и пострадалата пешеходка по широчина на
платното за движение на ул. „Димитър Хаджикоцев“, е на около 1 м. вляво от десния
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е
в района на №14. Ударът е настъпил върху платното за движение на 1 м. от десния бордюр
за посоката на движение на лек автомобил Опел на заден ход. Скоростта на движение на
лек автомобил в момента на удара е около 5км.ч..Скоростта на движение на пешеходеца
преди настъпване на удара е около 3,2км/ч или 0,9м/сек.
Причина за произшествието са субективните действия на водача на автомобила,
който е потеглил на заден ход в момент, в който от задната му страна преминавала
пострадалата, поради което е настъпил удар с пешеходеца. Изложено е заключение
пострадалата да е предприела пресичане на платното за движение на място, което не е
обособено за движение на пешеходци.
Изложено е становище всеки от участниците в произшествието да е имал видимост
към другия. В момента, в който пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение лек автомобил Опел е бил в спряло положение.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че вследствие на произшествието,
ищцата е претърпяла следните травматични увреждания:
-Фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост;
-Хематом на лявата подбедрица;
Реализираната фрактура е най-честата травматична увреда в горния край на
раменната кост, поради анатомичните особености на същата и се получава главно по
индиректен механизъм-падане върху отведена ръка или лакът, водеща до трайно
затрудняване на движенията на раменна става за срок по-голям от 30 дни. Болките и
страданията са с най-висока интензивност при възникване на счупването до поставяне на
имобилизацията. По време на имобилизацията болката би следвало да е с умерена
интензивност с временни изостряния. Понасяните страдания предполагат невъзможност да
се използва дясната ръка за период от около 3 месеца, а пълното зарастване на
конкретната неоперирана и ненаместена фрактура при възрастни хора настъпва за около 5-
6месеца, като и след това се очакват ограничения в движенията на раменната става.
Установено е поради напредналата възраст на ищцата същата да не е оперирана, каквото е
показанието при конкретната фрактура, а само имобилизирана с ортеза за дома за кратък
период от 1 месец. По този начин се очаква да се констатират трайни ограничения в
движенията на раменната става поради деформации от порочното зарастване на раменната
кост.
От събраните гласни доказателства, чрез показанията на Е.Р.К., чиито показания
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди за ищцата.
По делото е представена фактура №150/25,02,2021год. с приложен към същата
фискален бон за сума от 85,00лв.за извършен разход за медицинско изделие - ортеза за горен
крайник.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява извършените
3
разноски за медицински изделия да са били необходими за възстановителния период при
пострадалата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на
виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено наличието на
осъществено противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил Опел, модел
Астра– П.Ц. Ц., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.40, ал.1 от
ЗДВП, вменяващ задължение за водача на лек автомобил преди да започне движение назад
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Видно от
установения механизъм на произшествието се установи водачът на лек автомобил „Опел“ да
не е изпълнил посоченото задължение, след като е допуснал настъпване на
произшествието.
Установява се за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност относно процесното МПС с ответното застрахователно дружество
за процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря за претърпените от
ищеца вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
4
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 23000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания –
Фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост и хематом на лявата подбедрица,
причинили затруднения в движенията на горен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни,
общият възстановителен период от 6 месеца, обстоятелството, че в период от около 3
месеца ищцата е имала нужда от грижи в ежедневието си, поради невъзможност да ползва
пълноценно горен крайник, така и предвид ограниченията в движението на снагата/
потвърдено и от свидетелските показания сочещи на неудобство при спане поради болки в
рамото/. В същото време, при определяне на справедливото обезщетение, съдът съобрази, че
при ищцата с оглед становището на вещото лице са закономерни ограничения в
движенията на раменната кост, поради деформации от порочно зарастване на раменна кост,
в хипотезата на неоперирана фактура при поставена имобилизационна ортеза за 1 месец.
Макар и ограниченията на раменната става да не водят до невъзможност да се извършват
ежедневни дейности, поради компенсацията на широкообхватните движения на ставата, то
това обстоятелства следва да бъде отчетено при определяне на размера на дължимото
обезщетение. Съобразявайки горните мотиви, възрастта на пострадалата към датата на
произшествието /88години-затрудняваща възстановителния процес/, презумптивното
негативно психично отражение от реализирания деликт върху пострадалия, лимитите на
застрахователната отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в
страната към датата на застрахователното събитие, съдът определи горния размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 85,00лв. е изцяло
основателна, с оглед представени доказателства и заключение на СМЕ, което сочи на
5
необходимост от извършените разходи за възстановителния период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, с което се сочи ищцата да е допринесла за реализиране на произшествието поради
несъобразяване с разстоянието до приближаващо се МПС и скорост на движение, тъй като
съгласно установеното процесния автомобил е предприел движение назад от
спряло/паркирано положение. Не са ангажирани доказателства сочещи на обстоятелството
пострадалата да е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, респективно да е спряла
върху платното за движение. Недоказано е по делото и внезапно навлизане на платното за
движение, което да е създало опасност за водача на МПС.
Установеното от вещото лице да липсва обособена пешеходна пътека, означена със
знаци или пътна маркировка не налага автоматично извод за съпричиняване, тъй като от
САТЕ се установи, че водачът е имал видимост към пешеходеца, а при спряло МПС не може
да се вмени задължение на ищцата да предвиди потеглянето му, а от ответната страна не са
ангажирани доказателства сочещи ищцата да е предприела пресичане на пътното платно при
вече започнало движение на автомобила или при ясно възприемащи се от околните сигнали
сочещи на намерението на водача за потеглянето му / светлинен, звуков сигнал или др./. От
друга страна от снимковия материал към СТЕ, изготвен на база приобщен по делото
оптичен носител по д.№13380/2021год. СРС, е видно произшествието да е настъпило в
района на кръстовище, където съгласно т.54 от ДР на ЗДВП пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Ето защо съобразно
чл. 154 от ГПК ответникът не е провел пълно доказване на сочените факти, поради което
възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния
момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 01,03,2021г., съдът намира,
че искането за законна лихва от датата на исковата молба е основателно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
923,40лв. - държавна такса, както и разноски в размер на 230,00лв. от общо 250,00лв.-в.л.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответното дружество се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на
31,85лв. от общо 455,00лв., от които 250,00лв.-СЕ, 5,00лв.-СУ и 100,00лв.-юрк.
възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. Е.И. се дължи адв. възнаграждение в размер на
1179,97лв. от общо 1282,58лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно
цената на исковата претенция.
6
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”**** да заплати на ИВ. Н. Ж., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сумата от
23000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
22,02,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 03,06,2021г. до окончателното изплащане на
вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 23000,00лв. до пълния
предявен размер от 25001,00лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”**** да заплати на ИВ. Н. Ж., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сумата от
85,00лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
22,02,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 03,06,2021г. до окончателното изплащане на
вземанията .
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от
ГПК сумата от 1153,40лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Ж., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”**** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 31,85лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”****, да заплати на адв. Е.И. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
1179,97лв.–адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7