Решение по дело №2374/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260125
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430202374
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

02.04.2021 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 4 март

ХІІІ наказателен състав

година 2021

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2374 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си ***, с ЕГН: ********** против наказателно постановление № 35-0000901 от 04.11.2020 г. на ***на РД “Автомобилна Администрация” – град Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложил на ***ЕООД  имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ***от АК-гр. Плевен. Последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като излага съображения в тази насока.

         За ответната страна по жалбата ***на РД “Автомобилна Администрация” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното наказателно постановление № 35-0000901 от 04.11.2020 г. е издадено от ***на РД “Автомобилна Администрация” – Плевен, в качеството на административно наказващ орган въз основа на Акт  за установяване на административно нарушение Серия А-2019 № 278504 от 12.10.2020 г., от който е видно, че на 12.10.2020 г. около 10:00 часа в РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен при извършване на комплексна проверка на фирма ***ЕООД притежаваща лиценз на Общността с №***със срок на валидност до 04.06.27г. за превоз на товари дейността на превозвача не е ръководена постоянно и ефективно от лице притежаващо удостоверение за професионална компетентност /при направена справка в информационната система на ИА"АА'' е установено ,че няма ПКЛ/

С оглед на горното, на 12.10.2020 г. свидетелят ***, съставил АУАН Серия А-2019 № 278504 от 12.10.2020 г. срещу ***ЕООД за нарушение на чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 на МТС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството – ***.

Въз основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели *** и ***, които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

 От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по преписката писмени доказателства.

Следва да се посочи, че същата фактическа обстановка не е оспорена от  страните.

Относно приложението на процесуалните правила:

 

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия орган се установява от така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

 Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя си ***, с ЕГН: ********** е нарушило разпоредбата на чл.5б, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, за това, че на 12.10.2020 г. около 10:00 часа в РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен при извършване на комплексна проверка на фирма ***ЕООД притежаваща лиценз на Общността с №***със срок на валидност до 04.06.27г. за превоз на товари дейността на превозвача не е ръководена постоянно и ефективно от лице притежаващо удостоверение за професионална компетентност /при направена справка в информационната система на ИА „АА“ е установено, че няма ПКЛ/.

Като неоснователно следва да бъде преценено становището на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. ***, че административно-наказващият орган е посочил като нарушена норма чл. 56, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г..

Видно от наказателно постановление № 35-0000901 от 04.11.2020 г. на ***на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен е посочено като нарушение чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС, видно от л. 5 от делото.

Разпоредбата на чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г.) (1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

При внимателен прочит, съдът констатира че както в АУАН-а, така и в наказателното постановление е посочено като нарушение чл. 5б, ал. 1 на Наредба № 11 от 31.10.2002 г.

 

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, че описаната и възприета фактическа обстановка, констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на  чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

 Следва да се посочи, че процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.  

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер от 200 лева.

 В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.

Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание - глоба в размер на 10 лв., е съобразено с определения от законодателя абсолютен размер на санкцията.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0000901 от 04.11.2020 г. на ***на РД “Автомобилна Администрация” – град Плевен,  с което на основание чл. 53 и чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложил на ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си ***, с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 200 лв. за извършено нарушение чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: