РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХXVIII състав, в
открито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа Административно дело № 2512 по описа на съда за 2019 г., докладвано от председателя, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във
връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Р.И.Г.“ АД, ЕИК****,
седалище и адрес на управление в гр.*, ул.“*К.“ №8 представлявано от управителя
инж. Д.А.Г. срещу Акт за установяване на задължения по декларация /съкр.АУЗД/ с №549/04.04.2019г.,
издаден от главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“,
сектор „МДТ-събиране и контрол“ при Община Р., обл.Пловдив,
в частта, в която е потвърден с Решение № 146/29.07.2019 година на Началника на
отдел „Финансова политика“ при Община Р., обл.Пловдив,
и е определена дължима такса битови отпадъци за периода от
01.01.2018 година до 31.12.2019 година в общ размер
на 18392.79 лева, в едно с прилежащите лихви за забава в размер на 547.42 лева за
притежавани 6 броя недвижими имоти, находящи се в землището
на м.“Т.“, село Б., община „Р.“, област Пловдив.
Жалбоподателят
счита, че АУЗД се явява незаконосъобразен в потвърдената си част с оглед
механизма на определяне на ТБО. Сочи, че неправилно е прието определяне на
таксата по общия ред, а не съобразно
действителното количество на битовите отпадъци, за което според него е
подал своевременно декларация по образец, която счита, че неоснователно не е
приета. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Б., която поддържа жалбата и ангажира писмени
доказателства. По същество на спора в писмена защита, чрез процесуалния си
представител адв. А.Б., счита че са налице съществени
нарушение на административно производствените правила при определяне на
задължението прави искане
за отмяна на обжалвания АУЗД като незаконосъобразен и издаден при неправилно определен
размер на дължимата такса за битов отпадък за 2018г. за притежаваните от „Р.И.Г.“
АД шест броя имоти на територията на с.Браниполе, общ.Р., обл.Пловдив.
Счита, че поради нищожността на приетата промяна на Наредба № 7, подадената от
дружеството декларация по чл.10 ал.7 от Наредба №7 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите в Община „Р.“ обл.Пловдив следва да се приеме за подадена в срок и
таксата за битов отпадък следва да се изчисли според реалното количество
обработен битов отпадък. Претендират се направените по делото разноски за
адвокатска защита.
Твърди се, че
поради нищожността на приетата промяна на Наредба № 7 подадената от дружеството на 28.11.2017г. декларация за
такса битов отпадък следвало да се приеме за подадена в срок, като таксата за
битов отпадък следвало да се изчисли според реалното количество обработен битов
отпадък
Ответникът по
жалбата Началник отдел „Финансова политика“ при Община „Р.“, чрез процесуалния
си представител адвокат Н.М., оспорва жалбата, като моли да се потвърди АУЗД
като правилен и законосъобразен. В депозирана писмена защита са изложени
допълнителни доводи. Моли се жалбата да се отхвърли.. Претендират се
направените по делото разноски по представен списък.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 14.06.2017г. подадена от „Р.И.Г.“ АД,
дружеството е декларирало, че е едноличен собственик на имот с кадастрален №
8.1221 извън строителните граници на с.Б., състоящ се от земя 4 780 кв.м.,
за който има открита партида с № 66**0208.
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № **********/ 14.06.2017г. и коригираща декларация с вх.№
**********/ 27.07.2018г. подадени от „Р.И.Г.“ АД, дружеството е декларирало, че
е едноличен собственик на парцел с кадастрален № 8.1220 извън строителните
граници на с.Б., състоящ се от земя 60 082 кв.м. и сграда представляваща
трафопост със РЗП 21.83 кв.м., за който има открита партида с № 661**09.
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 16.07.2013г. подадена от „Р.И.Г.“ АД,
дружеството е декларирало, че е едноличен собственик на имот УПИ ***, с
кадастрален № 008189 извън строителните граници на с.Б., състоящ се от земя 10
663 кв.м., за който има открита партида с № 6612F5228.
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 16.07.2013г. подадена от „Р.И.Г.“ АД,
дружеството е декларирало, че е едноличен собственик на имот, с кадастрален №
008190 извън строителните граници на с.Б., състоящ се от земя 72 кв.м., за
който има открита партида с № 66***29.
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 16.07.2013г. подадена от „Р.И.Г.“ АД,
дружеството е декларирало, че е едноличен собственик на имот, с кадастрален №
008191 извън строителните граници на с.Б., състоящ се от земя 58 кв.м., за
който има открита партида с № 6612F5230.
С Декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 16.07.2013г. подадена от „Р.И.Г.“ АД,
дружеството е декларирало, че е едноличен собственик на имот, с кадастрален №
008193 извън строителните граници на с.Б., състоящ се от земя 2 595 кв.м., за
който има открита партида с № 6612F5233.
Във връзка с
подадено от „Р.И.Г.“ АД заявление с вх. № 53-763-1#4/06.03.2019г.
е извършена проверка по подадените от дружеството декларации в информационния
масив на служба „Местни данъци и такси" при Община „Р.“ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., в хода на която са установени
задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци.
С Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 549/2019г. за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. е установен размер на
задълженията на дружеството за декларираните от него имоти за данък върху
недвижимите имоти в общ размер 94.66 лева и лихва за просрочие
в размер на 3.84 лева. и размер на задълженията за такса за битови отпадъци в
общ размер 15 028.90 лева и лихва за просрочие в
размер на 617.59 лева. Посочено е, че дружеството е подало Декларация по
Приложение 14 към Наредба №7 за 2018г. с вх.№ 53-763-1/29.11.2017г. за
определяне на такса битови отпадъци според количеството битови отпадъци, като
са заявени 2 бр. съда тип „кука“. Поради неспазване на срока за подаване на
декларацията, същата е оставена без разглеждане и „Р.И.Г.“ АД е обложено с такса битови отпадъци
по общия ред.
При издаване на
АУЗД от страна на органа по приходите са взети предвид и извършени плащания за
ТБО от „Р.И.Г.“ АД, като съответните суми са отнети за погасяване на главницата
и лихвата по ТБО по партиди.
С Решение № 146/29.07.2019 г. на Началника на отдел
финансова политика обжалваният АУЗД № 549/04.04.2019
г., е отменен в частта му с която на „Р.И.Г.“ АД са установени задължения за
такса битови отпадъци за компонента сметосъбиране и сметоизвозване
за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. в размер на 5 681.65
лева и лихви за просрочие в размер на 233.52 лева. като
недължими. В останалата част, за установени задължения в размер на
9 347.25 лева и лихви в размер на 384.07 лева за такса битови отпадъци за
компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за
компонента чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. обжалваният АУЗД е потвърден.
В хода на съдебното
производство са допуснати и изслушани основно и допълнително заключение по ССчЕ. С тях се установи, че отчетната стойност на недвижимите
имоти е послужила за основа за изчисляване на ТБО за компонента на услугата-
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за компонента
чистота на териториите за обществено ползване. В табличен вид са посочени
внесени от дружеството суми за същите компоненти на ТБО. Вещото лице е
извършило изчисления за компонента сметосъбиране и сметоизвозване,
което не е предмет на настоящото производство, тъй като в тази си част АУЗД е
отменен от горестоящия административен орган. Според
вещото лице общият размер на задълженията на дружеството за услугите за ТБО за
компонентите- обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за
чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г.
въз основа Приложение №3 от Решение
№376, взето с протокол №24 от 29.12.2017г. на Общински съвет „Р.“, съобразно
отчетната стойност на декларираните шест имота е 18392,79 лева и лихва забава в
размер на 173,27 лева. След приспадане на внесени от дружеството суми за същите
компоненти на ТБО, общият размер на
задълженията на дружеството за услугите за ТБО за компонентите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други
съоръжения и за компонента чистота на териториите за обществено ползване
за периода
01.01.2018г.-31.12.2018г.
според вещото лице е 3 759,66 лева и лихва за
забава в размер на 147,21 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът установи от приобщените в съдебното производство писмени
доказателства: заключение на проведените ССчЕ с вещо
лице М., които изцяло кредитира като обективни, обосновани, научно и методологически правилно изготвени, без възникнали съмнения
в тяхната правилност, неоспорени от страните по делото. Установява се и от
приобщените писмени доказателства- преписка по издаване на оспорения
административен акт, постъпила с вх.№15698/28.08.2019г., писмени доказателства
по депониране на отпадъци и организиране на сметосъбиране, представени от
ответника с молба от 30.09.2019г, и приети в с.з. от 30.09.19г., както и
представените с жалбата писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, на база събраните и обсъдени поотделно
писмени доказателства по делото, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е
процесуално допустима, като депозирана от лице, адресат на АУЗД, след
осъществено административно обжалване, както и в предвидения срок за това, като
оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя и поради това за него
съществува правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна
поради следните съображения:
Съдът намира, че
АУЗД № 549/04.04.2019 г. са издадени от компетентни
органи, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.4, ал.3, 4 и ал.5 от ЗМДТ. Актът е издаден в предвидената от
закона форма, съдържа фактически основания по обстоятелствата, въз основа на
които е издаден, издаден е от надлежно оправомощен компетентнен орган и
липсват съществени нарушения от формална
страна, които да обосновават неговата нищожност.
По същество, между
страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят е собственик на
декларираните от него имоти. В тази насока и като собственик на имот
жалбоподателят се явява задължено лице за ТБО за услугите, посочени в чл.62 от ЗМДТ на основание чл.11, ал.1, вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Не се формира и спор по отношение действителното предоставяне на услугата
по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Основният спор, който се
формира между страните, се отнася относно обстоятелството, дали законосъобразно
е определен размера на дължимата такса за битов отпадък за 2018г. за шест броя
имоти на територията на с.Б., общ.Р., обл.Пловдив
собственост на жалбоподателят, както и дали подадената от дружеството
декларация по чл.10 ал.7 от Наредба №7 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услугите в Община „Р.“ обл.Пловдив
е надлежно подадена в срок, поради прогласената нищожност на приетата промяна
на Наредба № 7.
Така
по отношение на преценката си дали обжалвания акт е издаден съобразно
приложимите административно производствени правила и е съответен на материално
правните разпоредби, съдът прие следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ /действащ за
периода на определяне на задължението/ такса битови отпадъци заплащат данъчно
задължените лица по чл. 11 -собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Нормата на чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги в община Р. – Пловдив сочи, че когато
таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, задължените лица
подават декларация с указания вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци
за съответната година. За всеки имот със самостоятелен партиден номер се подава
отделна декларация по образец. Декларацията по образец (Приложение № 14) по чл.
10 ал. 6 се подава чрез кметството на съответното населено място или в
деловодството на общинска администрация до Общинския съвет, в срок до 15
ноември на предходната година. Когато декларацията не е попълнена коректно
и/или не е подадена в упоменатия по-горе срок, и/или са заявени по-малко от
необходимия брой и вид съдове, задължените лица заплащат таксата по чл.66 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ по общия ред – пропорционално върху основа, определена
от Общински съвет „Р.“.
При така изяснените
правни норми, настоящият състав на съда намира възражението на жалбоподателя,
че е налице законосъобразност на подадената от него декларация по
чл. 10 ал. 6 Наредба № 7 за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Р. – Пловдив
за
частично основателно. От него се излагат съображения, свързани с отмяна по
съдебен ред на процесните текстове на чл.10 ал.6 от Наредба
№ 7 на Община Р. – Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК
съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по
отношение на всички. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс ГПК ),
приложим на основание чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за
съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения
и общини в Република България. Конститутивното действие на решението за отмяна на
административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се
разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови
адресати.
В конкретния случай видно от представения по делото препис от съдебно решение № 1015/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3489/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е отменил конкретни разпоредби от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в община Р., а именно - § 2 в частта за изменение на чл. 10, ал. 6, допълнение с изречение второ и § 3 в частта за изменение на 10, ал. 7, в края, относно изречението " в срок до 15 ноември на предходната година". Горното, касае единствено определения за подаване на декларациите срок. Видно от представената по делото декларация, дружеството не е изпълнило кумулативно вмененото му с разпоредбите на чл. 10 ал. 7 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Р. – Пловдив задължение, а именно, че за всеки имот със самостоятелен партиден номер се подава отделна декларация по образец. Неизпълнението на този съставомерен обективен признак, води и до законосъобразност на взетото решение от административният орган, че така подадената декларация не може да породи съответните правни последици, защото не е подадена за всеки един недвижим имот, за който се иска определяне на ТБО съобразно количеството битови отпадъци. Съгласно чл.67 ал.1 от ЗМДТ /ДВ, бр.97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017г.- действаща за процесния период/, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Тя се допълва от нормата на чл.67 ал.2 ЗМДТ, сочеща, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Така съгласно действащата редакция на чл.67 ал.4 от ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При тези материланоправни предпоставки законосъобразно административният орган е приел, че в конкретният случай ТБО за периода 2018г следва да се определи не по количество отпадъци, което не може да бъде установено, а пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Такава основа се явява определената по реда на чл.67 ал.2 ЗМДТ в приложимата редакция основа, формирана съобразно чл.21 ал.1 от ЗМДТ като разлика между по- високата оценка от данъчната оценка на имота и отчетната им стойност. В действителност в АУЗД е посочено, че тя е формирана по реда на чл.21 ал.1 ЗМДТ, но това е по- скоро за конкретизация по отношение на изпълнение на правомощието на общинския съвет по чл.67 ал.2 ЗМДТ. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В този смисъл е и приложеното Решение №376, прието с протокол №24/29.12.2017г. на Общински съвет Община Р. /л.135 делото/, както и разпоредбата на чл.10 ал.9 от Наредба №7 за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в община Р., както и разпоредбата на ч.10 ал.2 от посочената наредба.
В жалбата не се
твърди недължимост поради непредоставяне на услугите,
предвидени в чл. 62 от ЗМДТ – ползване на депо
и за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване, поради
което съдът приема, че страните не спорят по това обстоятелство. Такива
възражения се излагат, и то декларативно едва в писмената защита към делото,
която единствено има за цел да анализира събраните в хода на производството
доказателства с оглед наведените възражения. Навеждането на нови обстоятелства
е недопустимо, с оглед приключилото състезателно производство по събиране на
доказателства и невъзможността за вземане на становище и ангажиране на
доказателства от ответната страна. За пълнота на изложението, съдът счита, че
по делото е установено с надлежни доказателствени
средства и предоставяне на услугите по депониране и обезвреждане в депо на
отпадъци, както и такси за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. По отношение на услугата по обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депа за такива отпадъци, следва да се има предвид, че
законодателят предвижда освобождаване на задължените лица от този вид такса, в
случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се извършва тази услуга. По
делото са представени доказателства за наличие на функциониращо депо на
територията на Община Пловдив–землище на с. ***, което се установява от
сключения на 03.04.2018 г. едногодишен договор между Община Пловдив и Община Р.
/л. 240 делото/, с предмет - извършване на всички дейности в регионално депо за
неопасни отпадъци /РДНО/, свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани
на територията на Община Р., на чиято територия се намира имотът на жалбоподателя.
В тази връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно
значение за дължимостта на този вид услуга. По
смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като
заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо и след
като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ
не може да намери приложение.
Предвид изложеното и съдът
намери, че следва да потвърди оспореният
АУЗД в частта му относно установените с него задължения за ТБО за периода 01.01.2018г- 31.12.2018г..
С
оглед този изход на спора и предвид заявеното от ответника искане за присъждане
на направените разноски по делото за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък за разноски, ще следва жалбоподателят да
бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да ги заплати разноски. Същите възлизат
на сумата от 1099.00лева съгласно договор за правна защита и съдействие.
Разпоредбата на чл.161 ал.1 изр.3 -то от ДОПК сочи, че на администрацията се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Така представеният списък
за разноски за юрисконсултско възнаграждение е
съответно на изискванията за минимално адвокатско възнаграждение по чл.8 ал.1
т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено
в този размер.
По
изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Р.И.Г.“ АД, ЕИК****, седалище и
адрес на управление в гр.*, ул.“*К.“ №8 против Акт за установяване на
задължения по декларация №549/04.04.2019г., издаден
от главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор
„МДТ-събиране и контрол“ при Община Р., обл.Пловдив,
в частта, в която е потвърден с Решение № 146/29.07.2019 година на Началника на
отдел „Финансова политика“ при Община Р., обл.Пловдив
за дължима
такса битови отпадъци за периода от 01.01.2018 година
до 31.12.2019 година в общ размер на 18392.79 лева, в едно с прилежащите лихви
за забава в размер на 547.42 лева.
ОСЪЖДА „Р.И.Г.“ АД, ЕИК****, седалище в гр.*,
ул.“*К.“ №8 да заплати на Община Р., обл.Пловдив
направените разноски в размер на 1099.00 /хиляда и деветдесет и девет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
ВАС.
СЪДИЯ: