РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Варна , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201182 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ИВ. П. П. ЕГН **********, против Електронен фиш № **********
на Агенция "Пътна инфраструктура", с който му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лв., на основание чл. чл. 179, ал. 3 вр. 187
"а" ал. 1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че електронния фиш (ЕФ) е неправилен,
незаконосъобразен, необоснован и е съставен при съществени нарушения на
процесуалните правила и се отправя искане неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник, който заявява,
че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в ЕФ.
Във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на ЕФ като
неправилен като сочи, че събраните по делото доказателства сочели, че
въззивникът е заплатил дължимата винетна такса. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата
по същество изразява становище, че ел. фиш е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде
уважена прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответната страна в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 03.04.2020г. въззивникът И.П. закупил електронна винетка от
"Теленор България" ЕАД. Винетката била годишна, със срок на действие от
00. 00ч. на 04.04.2020 г. до 03.04.2021г. и касаела лек автомобил до 3, 5 тона с
рег. № В0634НР. При въвеждане на данните от оператора на ТЕЛЕНОР като
националност на МПС била въведена националност на МПС - VU – Вануату.
На 08.04.2020г., в 07:17ч. л.а. "Ауди" с ДК№ В0634НР, преминал
покрай устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-9, км
150+249, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа в община Долни чифлик. Устройството отчело, че автомобила се
движи без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
За установеното нарушение срещу въззивника като собственик на МПС-
то бил издаден ЕФ № **********, с който за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6
вр. чл. 102, ал.2 от ЗДП му било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187 "а" ал. 1 от
ЗДП. За нарушението бил изготвен снимков материал от съответното
техническото средство, както и справка относно собствеността на автомобила
и винетната такса. В ЕФ било посочено, че въззивникът може да се освободи
от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на фиша, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата. В този срок не постъпило съответно плащане.
Като писмени доказателства към АНП са приложени известие за
доставяне, справка за нарушения, както и снимков материал.
Допълнително в хода на съдебното следствие към доказателствения
2
материал са приобщени писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР
Варна ведно с приложени към него 3бр. справки от АИС – КАТ, както и
представените и от двете страни документи - справка от "Теленор" с касов
бон за закупуване на винетка на 03.04.2020г., заповед за утвърждаване на
образец на ел. фиш ведно с образец на същия както и протокол 24400/20 от
заседание на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което
е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
като в същия е посочена конкретна структура на МРРБ – Агенция «Пътна
инфраструктура», която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона
за пътищата и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока за заплащане на компенсаторна такса.
С ЕФ административнонаказателната отговорност на въззивника е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДП. Съгласно посочената
разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от
300 лева.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че
3
правилно е било прието, че въззивникът е допуснал нарушение на чл. 139, ал.
5 и 6 от ЗДП. Съгласно първата посочена алинея (чл. 139, ал.5 от ЗДП)
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. В ал.6 на същия член от закона пък е въведено задължение за
водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато
такава е дължима според категорията на превозното средство. На свой ред
нормата на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) предвижда такса за
ползване на пътната инфраструктура /винетна такса/, която се заплаща за
преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската
пътна мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса
дава право на пътното превозно средство да ползва за определен срок
изброената категория пътища като размерът й се определя от Министерския
съвет. Съобразно нормата на чл. 10а, ал.3 от ЗП винетната такса се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от
приобщените писмени доказателства се установява, че въззивникът е
заплатил винетна такса в размер на 97лв. за МПС с рег.№ В 0634НР, но при
въвеждане на данните от оператора на ТЕЛЕНОР като националност на МПС
вместо Република България, е била въведена националност VU-Вануату.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние електронната винетка съдържа уникален
идентификационен номер, данни за регистрационния номер на превозното
средство, държавата, в която е регистрирано, неговата категория, датата на
заплащане на такта и периода на валидност.
При съпоставка на приложимите и действали към момента на
4
установяване на нарушението правни норми и фактическите обстоятелства по
делото, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДП, доколкото
неправилното въвеждане на държавата на регистрация на превозното средство
представлява неправилно въвеждане на данни и се приравнява на липса на
винетка за лекия автомобил. В тази насока е и нормата на чл. 5, ал.3 от
цитираната по-горе наредба.
Въпреки горното обаче съдът намира, че настоящият случай по всички
свои обективни характеристики може да бъде отнесен към хипотезата на чл.
28 от ЗАНН, т.е представлява маловажен случай. В тази връзка следва да се
отбележи, че преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по всеки конкретен случай – вида на нарушението,
начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на
извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на административно-
наказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока,
предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на
обществените отношения. От деянието не са произтекли каквито и да било
вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на
останалите граждани. Безспорно е налице неточно вписване на данните при
заплащане на винетната такса, но установеното по- горе, както и факта, че се
касае за първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение
като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид. Не на последно място следва да
се отбележи, че в разпоредбата на чл. 10а от ЗП е изрично предвидено, че
когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка
при деклариране държавата, в която е регистрирано превозното средство,
може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след
заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или
ползвателя, безспорно се установи, че в Република България не съществува
регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално
декларираните във винетката регистрационен номер, държава на регистрация
или категория. Промяната в данните на електронната винетка има действие от
момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането
на срока на валидност на първоначално издадената винетка. Видно от
нормата е, че законодателят сам е предвидил нарочна процедура за поправка
на техническа грешка, каквато безспорно е била допусната и в настоящият
случай, което в още по-голяма степен потвърждава извода за изключително
ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение. И
доколкото преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН не е преценка по
целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и
задължителните указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007год. по тълк.д. №
5
1/2005год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в случая ЕФ се явява издаден в
нарушение на материалния закона и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (ЕФ подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
20.05.2021год. между въззивника и адв. Павел Мерджанов. Видно от същия в
него е договорено възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и
изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и подписи на
упълномощител и упълномощен в договора за правна защита, поради което и
в тази част договора има характер на разписка и съобразно константната
съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата
характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не
само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение.
Договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е
в размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес до 1000лв. възнаграждението е 300лв. В
случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300лв. В контекста на горното съдът счете, че на въззивникът
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер – 300лв., която сума следва да бъде му бъде заплатена от
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Варненският
районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на ИВ. П. П. ЕГН ********** от гр.Бяла,
обл.Варна, ул. „Трифон Милушев“ № 73 е било наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 лв., на основание чл. 179, ал. 3 вр. 187 "а"
ал. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ИВ. П. П.,
ЕГН ********** от гр.Бяла, обл.Варна, ул. „Трифон Милушев“ № 73 сума в
размер на 300лв. представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7