Р Е Ш Е
Н И
Е № 2226
гр. Пловдив, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 03.06.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18866 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от И.Н.И., ЕГН ********** срещу Н.С.П., с която се иска да бъде осъдена
ответницата да му заплати сума в размер на 3000 лева, дължима по силата на
устен договор за заем от 18.11.2017 г., както и сумата в размер на 305 лева,
обезщетение за забава за периода 19.11.2018 г. до 19.11.2019 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и в допълнителна молба
от 05.12.2019 г. ищецът твърди, че е предоставил на ответницата заем на
18.11.2017 г. за сумата в размер на 3000 лева, която ответницата се задължила
да върне на 18.11.2018 г. Като обезпечение на това вземане ответницата е издала
в полза на ищеца запис на заповед.
Твърди се, че ищцата не изпълнила
задълженията по договора за заем, не платила дължимата сума в размер на 3000
лева на падежа, поради което считано от следващия ден 19.11.2018 г. е започнало
да се начислява обезщетение за забава. Претендира се такова за периода
19.11.2018 г. до 19.11.2019 г. в размер на 305. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва
ответникът да й е предоставял процесния заем. Твърди, че процесната запис на
заповед е подписана под въздействието на принуда от страна на ищеца. Твърди се,
че ищецът е погасил доброволно кредит на ищцата в размер на 3200 лева, като не
е искал от ответницата да му връща тези суми, както и последната не е поемала
такова задължение, предвид близките тогава отношения между страните, които имат
общо дете. Твърди се унищожаемост на записа на заповед. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да
бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличие
валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, поемане на задължение на последния да върне сумата, размер и падеж
на вземанията, размер на обезщетението за забава.
С Определение
от 24.02.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че ответницата е
подписала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 3000 лева.
Ответницата
признава, че в нейна полза ответникът е платил сума в размер на 3000 лева на
10.11.2017 г.
За
установяване на твърдяното от ищеца заемно правоотношение на същия е допуснат
един свидетел при режим на призоваване – Н.И.И. /протокол от о.с.з. от
03.06.2020 г. л.123/ - б. на ищеца. При разпита си свидетелят заявява, че през
месец ноември 2017 г. е бил пряк свидетел как ищецът И.И. е предал на
ответницата Н.П. сумата в размер на 3000 лева на заем, като последната обещала
да ги върне в срок до една година. Свидетелят заявява, че парите са броени от
ищеца пред него и ответницата. Ответницата взела парите и ги преброила също,
след което ги поставила в чантата си.
Преценени по
реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост в полза на ищеца и във
вреда на ответницата, съдът счита, че не може да кредитира като достоверни
показанията на свидетеля Н. И.И. /протокол от о.с.з. от 03.06.2020 г. л.123/ -
баща на ищеца, за възникналото заемно правоотношение и начина на възникването
му. Това е така, доколкото съдът взе предвид представените по делото писмени доказателства
/редица решения по производства по реда на ЗЗДН и НК, водени срещу ищеца и дори
срещу свидетеля/, както и с оглед изявлението на свидетеля Н.И.И., че не се
„има с Н.“, както и признанието на свидетеля, че към момента същият води дело
срещу Н.П. по реда на Семейния кодекс за режим на лични отношения с неговия
внук – детето на страните по делото. Съдът взе предвид и показанията на
свидетелката М. Б. Т. в частта, в която се дават сведения за изключително
обтегнатите отношения между страните, в които са замесени както свидетелката Т.,
така и свидетеля Н. И.. Всички тези обстоятелства разколебават достоверността
на показанията на свидетеля Н. И., поради което и съдът не може да ги кредитира.
От
представения по делото запис на заповед от дата от 18.11.2017 г. /л.3/, се
установява, че същият е издаден от ответницата Н.П. в полза на ищеца И.И., в
които ответницата е заявила, че ще плати срещу представянето на записа на заповед
сума в размер на 3000 лева.
Следва да се
посочи, че в случая записът на заповед не представлява разписка за дадени
парични средства по каузално правоотношение заем, доколкото в нея не е посочено
такова обстоятелство.
В записа на
заповед липсва задължаване на издателя да върне сумата в размер на 3000 лева,
поради което същият не установява елементите от фактическия състав на договор
за заем.
Макар записа
на заповед да не е предмет на настоящото дело и не той е основанието на иска,
както и макар, че същият е нищожен, доколкото в него са предвидени два падежа –
„на предявяване“ и плащане на конкретна дата 18.11.2018 г., той представлява
частен свидетелсващ документ, по смисъла на чл.180 ГПК, за метериализираното в
него изявление на издателя – Н.П. за плащане на сума в размер на 3000 лева с
падеж 18.11.2018 г., което не представлява изявление за връщане на сума пари,
още повече дадени като заем. Това изявление представлява признание на дълг, но
не конкретен, като доказването от какво произтича този дълг е в тежест на ищеца.
Ищецът не
само трябва да докаже предаване на сумата, но и основанието за предаването й и
поемане на задължение на ответника да я върне. В този смисъл са Решение
№ 24 от 03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г., I ТО на ВКС, Решение № 78 от 17.07.2009 г. по т.д. №
29/2009 г., I ТО на ВКС, Определение № 143 от 28.02.2018 г. по гр.д.
№ 3479/2017 г., III ГО на ВКС,
Решение № 21 от 15.03.2012 г. по т.д.№ 1144/2010 г. , I ТО ВК, в които е прието, че нередовен запис на заповед
представлява признание на дълг за плащане на сума, но не се презюмира, че този дълг
е по заемно правоотношение, а подлежи на доказване.
Ответникът не признава, че сумата в размер на 3000 лева му е предадена като
заем, нито, че е поемал задължение да връща тази сума като дадена в заем. Предаването
на сумата, както поемането на задължение за плащане, може да произтичат от
други договорни или извъндоговорни отношения между страните. Самата ответница твърди, че сумата е дадена в нейна поза
на 10.11.2018 г. на друго основание, което макар и да остана недоказано, поради
това че свидетелката Т. не е била пряк и непосредствен свидетел на отношенията
между страните във връзка със сумата от 3000 лева, не носи за нея
неблагоприятни последици, доколкото ищецът следва пълно и главно да докаже
основанието на претенцията си.
Наред с това
съдът приема и за житейски нелогично за установяване на заемно правоотношение
ищецът да иска да му бъде издадена запис на заповед, а не документ удостоверяващ
заемното правоотношение. Житейската логика съвсем не е извън правилата, при които съдът
формира решаващите си изводи. Ищецът не е обяснил защо е подготвил, изискал и
поднесъл на ответника за попълване и подпис именно бланка „запис на заповед“, а не друг съответен
на отношенията им свидетелстващ документ за твърденията и вземанията си.
С оглед всичко изложено, макар по делото ответницата да признава, че ищецът
е дал в нейна полза сума в размер на 3000 лева, не се установява, че тази сума
е дадена именно като заем, липсва обективирано писмено изявление на ответницата
за поемане на задължение за връщане на сумата в размер на 3000 лева, дадена в
заем, каквото тълкуване не може да се направи от изявлението в записа на
заповед, а свидетелските показания на свидетеля И., в тази насока, съдът не
кредитира, по изложените по-горе обстоятелства.
Съдът намира за безпредметно да обсъжда останалите събрани по делото
доказателства, доколкото в тежест на ищеца е да докаже заемното правоотношение
с всички елементи от фактическия състав на същото, което по изложените по-горе
съображения, остана недоказано.
При
изложените съображения искът за главница за сумата в размер на 3000 лева,
дължима по устен договор за заем от 18.11.2017 г. се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорния
иск за обезщетение за забава в размер на 305 лева за периода от 19.11.2018 г.
до 19.11.2019 г.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е
направил своевременно искане в тази насока. Представен е и списък на разноски
по чл.80 ГПК. Ответникът доказа разноски в общ размер на 500 лева – платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което се съдържа разписка в
самия договор за правна защита /л.120/, които следва да му бъдат присъдени в
пълен размер на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 3000 лева,
дължима по силата на устен договор за заем от 18.11.2017 г., както и сумата в
размер на 305 лева, обезщетение за забава върху заемната сума за
периода 19.11.2018 г. до 19.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 500 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ