Определение по дело №93/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът „Р.-**” Г.К., чрез своя законен представител, твърди, че с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд е осъден да заплати на ответника – О. К., сумите, както следва: 1. сумата от 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; 2. сумата от 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата, на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.; 3. сумата от 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски, на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. Твърди, че въз основа на това определение е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на ЧСИ с реÒ.№ 812. Твърди, че между страните бил сключен приватизационен договор от 17.12.1998 г., по силата на който ответникът продал на ищеца 80% от дяловете на „Т.-К” ООД Г. К., а ищецът се е задължил да заплати договорената цена на тези дялове общо в размер на 536 678 000 /неденоминирани/ лева. Първата вноска от 10% била заплатена при сключване на договора, а за остатъка от 483 010 200 /неденоминирани/ лева ищецът поел задължението да ги внася на равни годишни вноски, всяка с падеж 01.08. от съответната година, считано от 2000 г. до 2007 г. Твърди, че до датата на издаване на определение № 104 от 25.03.2008 г. бил заплатил общо сумата 466 630.45 лева, в която били включени първите 10 % от договорената цена, а останалите вноски били внесени на подробно посочени в исковата молба дати. Твърди също, че не дължи сумата от 395 583.95 лева, която била платена, а ако е имало неплатена част от главницата, тя се е погасила по давност за сумите, които са имали падеж до пет години преди датата, на която ответникът е претендирал издаването на определението. Счита, че не дължи сумата от 20 894.84 лева, която сума била платена чрез посочените в исковата молба плащания, които включвали и това перо, като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази сума за вземанията с падеж до пет години преди датата, на която е претендирано издаването на определението по ч.Г.д.№ 165/2008 г. Твърди, че за тази сума имало дублиране със сумата от 395 583.95 лева. Счита също, че не дължи сумата от 170 564.21 лева, като изчисленията за тази сума били направени без да се вземат предвид извършените от ищеца плащания, като и по отношение на тази сума била изтекла погасителна давност за претендираните лихви с падеж до три години преди датата, на която е образувано ч.Г.д.№ 165/2008 г. Прави общо възражение за всяка една от трите суми, за които е осъден по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Районен съд – К., че не е дължима, поради ненастъпил падеж на основание чл.10.3 от договора. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, присъдени с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, както следва: 1. до размера от 25 100 лева от сумата 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноскси по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; 2. до размера от 417.90 лева от сумата 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. и 3. до размера от 25 100 лева от сумата 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения частичен иск за недължимост на сумата от 25 100 лева от общо присъдената сума от 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноскси по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г., като е увеличен иска от 25 100 лева на 283 263.01 лева.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът О. К. не е подал писмен отговор, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените документи, не е посочил и не е представил писмени доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените обективно съединени отрицателни установителни искове. В представено по делото писмено становище изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от „Р.-**” Г.К. против О. К., в обективно съединение, отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, присъдени с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като исковете са предявени частично, както следва: 1. за сумата в размер на 283 263.01 лева /след допуснато в съдебно заседание увеличение на иска/ от сумата 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; 2. за сумата в размер на 417.90 лева от сумата 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. и 3. за сумата в размер на 25 100 лева от сумата 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.

С определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. Кърджалийският рлайонен съд, на основание чл.242 във връзка с чл.237, б.”в” от ГПК /отм./, е осъдил „Р.-**” Г.К. да заплати на О. К. следните суми: сумата 395 583.95 лева, представляваща неплатени вноски към 26.02.2008 г. на основание чл.10.2 и чл.10.3 от договора, за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; сумата 20 894.84 лева, представляваща лихва по главницата /в размер на неплатените вноски/ 50% от ОЛП на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. и сумата 170 564.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2002 г., като е постановил да се издаде изпълнителен лист. Въз основа на това определение е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. в полза на О. К. срещу „Р.-**” Г.К. за присъдените суми. С определение от 28.05.2010 г., постановено по ч.Г.д.№ 165/2008 г. и влязло в законна сила на 08.06.2010 г., Кърджалийският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 104 от 25.03.2008 г. и издадения въз основа на него изпълнителен лист, в частта за периода на дължимата законна лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, като вместо периода от 04.04.2002 т. до 26.02.2002 г., е постановил същият да се счита – от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.

От представените по делото като доказателства – протокол за опис на недвижими имущества по изпълнително дело № *0439 и обявление по изп.дело № 439/2009 г. по описа на ЧСИ рег.№ 812, се установява, че въз основа на изпълнителния лист от 27.03.2008 г., издаден по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по опаси на Кърджалийския районен съд срещу „Р.-**” Г.К., е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 812 и е било насочено изпълнени евърху недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник по изпълнителното дело – „Т.-К” ООД Г.К..

По делото е представен като доказателство договор за продажба на 80% от капитала на „Т.-К” ЕООД Г.К. от 17.12.1998 г., сключен между О. К. и „Р.-**” Г.К., с предмет на договора – приватизационна продажба на 786 броя дялове с номинална стойност 10 000 /неденоминирани/ лева всеки един от тях, представляващи 80% от капитала на „Т.-К” ЕООД Г.К.. Съгласно договора, „Р.-**” Г.К. купува цитираните по – горе дялове от капитала на „Т.-К” ЕООД Г. К. за сумата от 536 678 000 /неденоминирани/ лева, платима както следва: сумата от 53 667 800 /неденоминирани/ лева, представляващи 10% от покупната цена – в деня на подписване на договора /чл.10.1 от договора/, а остатъка от дължимата сума в размер на 483 010 200 /неденоминирани/ лева, представляващи 90% от покупната цена – за срок от 8 години /чл.10.2 от договора/. Съгласно чл.10.3 от договора, сумата по чл.10.2 /в размер на 483 010 200 /неденоминирани/ лева, представляващи 90% от покупната цена/ се плаща на осем равни годишни вноски, като първата вноска се дължи на 17.12.1999 г., съгласно график за разсрочено плащане – Приложение № 1 към договора, като стойността на неизплатената част се увеличава ежегодно до 17 ноември с 50 на сто от средногодишния размер на ОЛП за сътоветния период на предходната година.

От приложеното като доказателство заверено копие от изпълнително дело № 229/2003 г. по описа на съдебно – изпълнителна служба при Кърджалийския районен съд се установява, че същото е със страни: взискател – О. К. и длъжник – „Р.-**” Г.К., и е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за сумата от 245 575.47 лева, представляваща: 1. неустойки в размер на 15 978.58 лева начислени към 04.04.2002 г. за просрочие на вноска 2001 г., съгласно чл.28 от договора; 2. законни лихви в размер на 2 006.68 лева за просрочие на сумата от 15 978.58 лева, от 30.04.2002 г. до 31.03.2003 г., съгласно чл.29 от договора; 3. остатък от вноска за 2001 г. в размер на 33 326.31 лева; 4. законни лихви в размер на 4 522.30 лева за периода 04.04.2002 г. до 31.03.2003 г. за непогасен остатък от 33 326.31 лева, на основание чл.28 от договора; 5. неустойки в размер на 12 064.01 лева за периода от 04.04.2002 г. до 31.03.2003 г., на основание чл.28 от договора, за просрочие от 362 дни за сумата от 33 326.31 лева; 6. олихвена вноска за 2002 г. в размер на 68 559.20 лева, дължима до 01.08.2002 г., съгласно графика за разсрочено плащане; 7. законни лихви в размер на 6 166.55 лева за периода от 01.08.2002 г. до 31.03.2003 г., за непогасена вноска за 2002 г., на основание чл.28 от договора; 8. неустойки в размер на 16 659.84 лева за периода от 01.08.2002 г. до 31.03.2003 г., за просрочие от 243 дни на вноска за 2002 г., на осонвание чл.28 от договора; 9. неустойки в размер на 8 820 лева за неизпълнени ена задължението от 3 работни места за 2000 г., на основание чл.27.2 от договора и 10. неустойки в размер на 77 472 лева за неизпълнение на задължението за 24 работни места за 2001 г., на основание чл.27.2 от договора.

От горецитираното изпълнително дело № 229/2003 г. по описа на съдебно – изпълнителна служба при Кърджалийския районен съд и определение № 104 от 25.03.2008 г. се установява, че в присъдените с определението от 25.03.2008 г. суми: 395 583.95 лева, представляваща неплатени вноскси към 26.02.2008 г. на основание чл.10.2 и чл.10.3 от договора, за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; 20 894.84 лева, представляваща лихва по главницата /в размер на неплатените вноски/ 50% от ОЛП на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. и 170 564.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., савключени сумите: 33 326.31 лева, представляващаостатък от вноска за 2001 г.; 4 522.30 лева, представляваща законни лихви за периода 04.04.2002 г. до 31.03.2003 г. за непогасен остатък от 33 326.31 лева, на основание чл.28 от договора и 68 559.20 лева, представляваща олихвена вноска за 2002 г., дължима до 01.08.2002 г., съгласно графика за разсрочено плащане, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 05.06.2003 г. и е било образувано изпълнително дело № 229/2003 г. С други думи, установява се, че за сумите 33 326.31 лева, 4 522.30 лева и 68 559.20 лева, е бил издаден изпълнителен лист от 05.06.2003 г. и е било образувано изпълнително дело № 229/2003 г., което не е прекратено, както и че същите суми са присъдени повторно с определението от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. на Кърджалийския районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812.

При това положение, доколкото предявените в настоящото производство искове имат за предмет установяване недължимост на присъдените с определението от 25.03.2008 г. суми, за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, а не изобщо недължимост на суми по приватизационния договор от 17.12.1998 г., и предвид факта, че за сумите 33 326.31 лева, 4 522.30 лева и 68 559.20 лева има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство от 2003 г., което не Õ прекратено, следва да се приеме, че за тези суми не са били налице основанията за издаване на втори изпълнителен лист, поради което и същите не се дължат по изпълнителния лист, издаден въз основа на определението от 25.03.2008 г.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че общия размер на дължимите годишни вноски, съгласно чл.10 от договора, е 522 220.36 лева, от които 483 010 лева, представляваща разсрочена сума съгласно чл.10.2 от договора, образувана от разликата между цената на сделката – 536 678 лева, и началната вноска от 53 668 лева, внесена на 15.09.2000 г., и 39 210.36 лева, представляваща дължима, на основание чл.10.3 от договора, лихва върху неизплатената част на главницата в размер на 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година. В констативно – съобразителната част и в т.2 на своето заключение вещото лице сочи, че по договора за продажба на 80% от капитала на „Т.-К” ООД Г. К. са внесени общо 412 962.45 лева, в това число 62 596.31 лева – внесени по изпълнително дело № 229/2003 г., като от „Р.-**” Г.К. са внесени и постъпили 150 366.14 лева, в това число 147 303.11 лева вноски по главница и 3 063.03 лева законна лихва, както и че по договора за продажба от 17.12.1998 г. са внасяни суми и от „Т.-К” ООД Г.К. в размер общо на 262 596.31 лева, в това число 62 596.31 лева по изп.дело № 229/2003 г. и 200 000 лева – по сметка на О. К.. В заключението си вещото лице приема, че от общо платената сума в размер на 412 962.45 лева, 409 899.42 лева представляват платени главници по договора, в която сума влизат 62 596.31 лева – платени по изп. дело № 229/2003 г., и 200 000 лева – платени от „Т.-К” ООД на О. К., а 3 063.03 лева представляват платени законни лихви за забава по чл.28 от договора. В своята констативно – съобразителна част експертизата установява, че сумата от 62 596.31 лева е преведена от „Т.-К” ООД Г. К. по изп. дело № 229/2003 г., като сумата е постъпила по сметката на съдебния изпълнител на 09.10.2003 г., но към момента все още не е преведена, тъй като взискателят не е посочил сметка за превода.

По отношение на тези констатации на назначената съдебно – счетоводна експертиза, съдът съобрази следното:

Настоящото производство има за предмет установяване недължимост на присъдените с определението от 25.03.2008 г. на Кърджалийския районен съд суми, за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812. В тази връзка, от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза и от приложеното копие от изп.дело № 229/2003 г. се установява по един безспорен начин, че сумата от 62 596.31 лева е платена на 09.10.2003 г. именно по това изпълнително дело от „Т.-К” ООД, поради което представлява плащане по изп.дело № 229/2003 г., образувано въз основа на изпълнителния лист от 05.06.2003 г., но не и погашение на задълженията му по изп.дело № 439/2009 г., образувано въз основа на изпълнителния лист от 27.03.2008 година. Още повече, че от цитираното изп.дело № 229/2003 г. и от назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че сумата от 62 596.31 лева е платена с оглед изявление на взискателя по изпълнителното дело за прекратяване участието на длъжника „Р.-**” в „Т.-К” ОООД.

Ето защо и доколкото не се установява кое от задълженията на длъжника по така издадения изпълнителен лист погасява тази сума и в какъв размер, съдът намира, че от общо установената от вещото лице платена сума в размер на 409 899.42 лева, следва да се приспадне сумата от 62 596.31 лева, платена по изп. дело № 229/2003 г., като получената сума от 347 303.11 лева представлява размера на погасените по договора от 17.12.1998 г. дължими годишни вноски. Съдът приема, че с цитираната сума се погасява размера на дължимите годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от договора предвид разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗЗД и посоченото в платежните документи /представени като доказателство по делото/ основание за плащане. Съдът приема също така, че със сумата от 200 000 лева, платена от „Т.-К” ООД Г.К., се погасява до съответния размер задължението на „Р.-**” Г.К. за заплащане на дължими годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от приватизационния договор от 17.12.1998 г. Основанието на съда за това е представеното по делото като доказателство писмо изх. № 17-00.2/12.01.2007 г. на О. К. до мениджъра на Банка „ДСК” ЕАД – К., с което общината изразява съгласие вносител на сумата по приватизационния договор, сключен между Ощина К. и „Р.-** Г.К., да бъде „Т.-К” ООД Г.К., като е посочена и сметка за вноски, по която да бъдат превеждани средствата. Съгласно съдебно – счетоводната експертиза, на това основание, на 07.02.2007 г. „Т.-К” ООД Г. К. превежда сумата от 200 000 лева по посочената от кмета на О. К. сметка с посочено основание – „инвестиционно изкупуване на дялове по договор от 17.12.1998 г.”, като вещото лице установява, че с внесената сума от страна на общината са били погасявани единствено начислени неустойки по договора. В тази връзка, в съдебно заседание вещото лице установява, че посочената от кмета на общината, в цитираното писмо, сметка е такава за вноски по главници и сумата е постъпила именно по тази сметка, но независимо от това от нея са били погасявани неустойки, а не главници.

Ето защо, предвид изразеното от О. К. съгласие вносител на сумата по приватизационния договор, сключен между Ощина К. и „Р.-** Г.К., да бъде „Т.-К” ООД Г.К., с оглед обстоятелството, че е посочена именно сметка за вноски по главници и сумата е постъпила по тази сметка, както и предвид посоченото в платежното нареждане от 07.02.2007 г. основание за плащане на сумата, а именно – „инвестиционно изкупуване на дялове по договор от 17.12.1998 г.”, съдът приема, че със сумата от 200 000 лева е погасено до съответния размер задължението на „Р.-**” Г. К. за заплащане на дължими годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от приватизационния договор от 17.12.1998 г.

От гореизложеното се установява, че от дължимите по приватизационния договор годишни вноски по чл.10 от същия в размер на 483 010 лева /получени след приспадане на първоначалната вноска от 10 %, внесена в деня на подписване на договора/ са погасени такива в размер на 347 303.11 лева, представляващи разликата от приетите от вещото лице плащания в размер на 409 899.42 лева и сумата от 62 596.31 лева, платена по изп.дело № 229/2003 г. Ето защо следва да се приеме, че по приватизационния договор от 17.12.1998 г. се дължат годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от същия в размер на 135 706.89 лева.

С други думи, установява се, че от общо присъдената с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. на Кърджалийски районен съд сума в размер на 395 583.95 лева, представляваща неплатени вноски към 26.02.2008 г. на основание чл.10.2 и чл.10.3 от договора, за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г., която е предмет на предявения като частичен отрицателен установителен иск, не се дължи сумата в размер на 259 877.06 лева, която сума е платена и представлява разликата между присъдената сума от 395 583.95 лева и сумата от 135 706.89 лева, представляваща размера на установените по делото дължими годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от договора.

От гореизложеното се установява също така, че в присъдената с определението от 25.03.2008 г. сума в размер на 395 583.95 лева, представляваща неплатени вноскси към 26.02.2008 г. на основание чл.10.2 и чл.10.3 от договора, за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; е включена и сумата 33 326.31 лева, представляващаостатък от вноска за 2001 г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 05.06.2003 г. и е било образувано изпълнително дело № 229/ 2003 г., което не е прекратено, т.е. установява се, че тази сума е присъдена повторно с определението от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. на Кърджалийския районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812. При това положение следва да се приеме, че за сумата от 33 326.31 лева не са били налице основанията за издаване на втори изпълнителен лист, поради което и същата не се дължи по изпълнителния лист, издаден въз основа на определението от 25.03.2008 г. Впрочем, същото се отнася и за сумата от 68 559.20 лева, представляваща олихвена вноска за 2002 г., дължима до 01.08.2002 г., за която е издаден изпълнителния лист от 05.06.2003 г. и е образувано изпълнително дело № 229/2003 г. В тази връзка, следва да се отбележи, че съгласно първоначалната експертиза на вещото лице /т.1 от заключението, респективно - табл.1,ред 20 от констативно – съобразителната му част/, от така присъдената сума размера на дължимата годишна вноска с падеж 01.08.2002 г. е 60 376.25 лева, а лихвата върху неизплатената част на главницата в размер на 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент е 8 182.93 лева. Или, както сумата от 33 326.31 лева, представляващаостатък от вноска за 2001 г., така и сумата от 60 376.25 лева, представляваща размера на дължимата годишна вноска с падеж 01.08.2002 г., като част от сумата 68 559.20 лева, не се дължат по изпълнителния лист от 27.03.2008 г., издаден въз основа на определението от 25.03.2008 г., доколкото същите към този момент са били присъдени, за тях има издаден изпълнителен лист от 05.06.2003 г. и е образувано изпълнително дело № 229/2003 г., което не е прекратено.

Предвид установената недължимост на сумата от 259 877.06 лева, която сума е платена и представлява разликата между присъдената сума от 395 583.95 лева и сумата от 135 706.89 лева, представляваща размера на установените по делото дължими годишни вноски по чл.10.2 и чл.10.3, изр.1-во от договора, както и с оглед недължимостта на сумите от 33 326.31 лева, представляващаостатък от вноска за 2001 г. и сумата от 60 376.25 лева, представляваща размера на дължимата годишна вноска с падеж 01.08.2002 г., които суми са присъдени и за които не са били налице основанията за издаване на втори изпълнителен лист, следва да се приеме за доказан, респективно – за основателен, предявения като частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 283 263.01 лева от общо присъдената с определението от 25.03.2008 г. сума от 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.

Що се касае до предявения като частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 417.90 лева от сумата 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., то от изложеното по – горе се установи, че за сумата от 68 559.20 лева, от която 8 182.93 лева е лихвата върху неизплатената част на главницата в размер на 50 на сто от средногодишния размер на основния лихвен процент, е издаден изпълнителен лист от 05.06.2003 г. и е образувано изпълнително дело № 229/2003 г., което не е прекратено. При това положение следва да се приеме, че за сумата от 8 182.93 лева, като част от сумата 68 559.20 лева,не са били налице основанията за издаване на втори изпълнителен лист, поради което и същата не се дължи по изпълнителния лист, издаден въз основа на определението от 25.03.2008 г. Ето защо основателен е и отрицателния установителен иск за недължимост на сумата в размер на 417.90 лева от общо присъдената с определението от 25.03.2008 г. сума от 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. Тук следва да се посочи, че установеното от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза плащане на сумата от 3 063.03 лева – лихви по чл.10.3 от договора /т.2 от първоначалното заключение и табл.2 от констативно – съобразителната му част/ е ирелевантно за предявения иск, доколкото, както от заключението, така и от представените по делото платежни нареждания от 15.03.2002 г. и 03.04.2002 г. /л.28 и 33/ е видно, че плащанията за лихви върху главницата на основание чл.10.3 от договора касае период преди процесния такъв, който е от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.

По отношение на предявения като частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 25 100 лева от сумата 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., то съдът съобрази следното:

Настоящото производство има за предмет установяване недължимост на присъдените с определението от 25.03.2008 г. на Кърджалийския районен съд суми, в това число и лихвите за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, а не изобщо недължимост на суми по приватизационния договор от 17.12.1998 г. Ето защо в случая е ирелевантен размера на лихвите за забава преди процесния период, а именно – преди 04.04.2002 г.

Що се касае до размера на лихвите за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 25.03.2005 г., съдът намира вземането за лихви за този период за погасено по давност. Това е така, тъй като съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В тази връзка съдът приема, че до 25.03.2005 г., или три години преди датата на определението на Кърджалийския районен съд – 25.03.2008 г. /доколкото няма данни кога е образувано делото/ вземанията за лихви са погасени по давност. В тази връзка, от таблицата на констативно – съобразителната част на експертизата /последна колона, редове 21, 22 и 23/ се установява, че за периода след 04.04.2002 г. и до 25.03.2005 г. са се дължали лихви общо в размер на 26 925.30 лева /9 746.10 + 12 029.33 + 5 149.87/, които с оглед гореизложеното са погасени по давност и като такива не се дължат. Ето защо основателен е и отрицателния установителен иск за недължимост на сумата в размер на 25 100 лева от общо присъдената с определението от 25.03.2008 г. сума от 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г.

При този изход на делото, доколкото ищецът, който е поискал присъждане на разноски, не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК до приключване на последното заседание, такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. К., че „Р.-**” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”. В. № 2, ЕИК **********, не дължи сумата в размер на 283 263.01 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 395 583.95 лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Кърджалийски окръжен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. К., че „Р.-**” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”. В. № 2, ЕИК **********, не дължи сумата в размер на 417.90 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Кърджалийски окръжен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. К., че „Р.-**” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”. В. № 2, ЕИК **********, не дължи сумата в размер на 25 100 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Кърджалийски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :