Решение по дело №3585/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр.Велико Търново, 30.03.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря А.Б. и в присъствието на прокурора  . .  . . . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 3585 по описа за 2016г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Делбено производство във фаза по допускане на делбата

Ищците Д.Г.Г. и П.Г.Г. твърдят в исковата си молба, че че придобили описания в исковата молба имот - нива от 11.283 дка в местност Мочура в землището на гр.Килифарево, идентификатор  36837.67.7 по КККР, на основание наследство и реституция. Ищците били законни наследници на ххх. Описаният в исковата молба имот бил възстановен на наследодателите им с Решение № 3-К от 01.09.2006г. на ОСЗ. Твърдят, че са собственици на 3/4 ид.ч. от имота. Ответинкът притежавал останалата 1/4 ид.ч. от имота, въпреки, че по силата на правни сделки и с нотариални актове придобил от останалите наследници на общите наследодатели общо 18/32 ид.ч. -  1/32 ид.ч.  по силата на дарение и 17/32 ид.ч. по силата на покупко-продажба. Ищците твърдят, че наследодателите на прехвърлителите по правните сделки направили отказ от наследството на ххх - ххх през 1983г. се отказала от наследството на ххх, а ххх също направила отказ от наследството му, като дъщеря на ххх, като отказите на наследниците били валидни с оглед разпоредбата на чл.91а от ЗН. Ищците считат, че фирмата ответник притежавала 1/4 ид.ч. от имота, колкото са притежавали продавачите ххх. Молят съда да допусне до делба недвижимия имот между страните при права 3/4 ид.ч. за ищците и 1/4 ид.ч. за ответника, както и да бъде отменен Нотариалния акт за покупко-продажба до размер на 1/4 ид.ч.

Ответникът "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД гр. Пловдив, чрез законния си представител не заема конкретно становище по иска, а излага правни аргументи по отношение правото си на собственост върху процесния недвижим имот, придобито на основание правните сделки, както и за правото на собственост върху имота на неговите прехвърлители.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Ищците са законни наследници - внучки на ххх. ххх е починал 28.09.1972 г., а хх Г. на 23.11.1983 г.

С Решение №3-К/01.09.2006 г. на ОСЗГ-гр. В. Търново наследниците на ххх са обезщетени чрез предоставяне на собственост на 11.283 дка земеделски земи на обща стойност 8519 лв., с поземлен имот по плана за обезщетяване в землището на гр. Килифарево, представляващ нива от 11.283 дка, трета категория, местност Мочура при описани граници. Според издадената скица от СГКК-гр. В. Търново, същият поземлен имот е с идентификатор 36837.67.7 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-67/12.07.2016 г. в гр. Килифарево, местност Мочура, площ 11 281 кв.м. с начин на трайно ползване - нива при посочени в скицата съседи.

Освен от ищците, наследодателите им хх и ххх са били наследени от ххх - тяхна дъщеря, която е починала на 20.10.2012 г. и нейни наследници са ххх. Ищците са дъщери на ххх, починал на 25.11.2000 г., който е син на ххх и ххх. Законен наследник на последните е и ххх - дъщеря от първи брак на ххх, която също е починала и неин законен наследник е дъщеря й ххх.

Наследниците ххх, с нотариален акт за дарение №123, том II, рег.№ 906, дело №315/04.02.2015г. на нотариус ххх са дарили на ответното дружество 1/32 идеална част от процесния имот. Същите наследници, отново с нотариален акт за продажба №33, том I, рег. №435 по нотариално дело №21/2015 г. на нотариус ххх, са продали на ответното дружество 17/32 идеални части от процесния имот.

Видно от представените удостоверения на Районен съд гр. В. Търново - ххх с молба от 17.10.1983 г. се  отказала от наследството на покойния си баща ххх, а ххх с молба от 26.03.2001 г. се е отказала от наследството на покойния си наследодател ххх. Същите откази са приети от съда и вписани в книгата за отказ от наследство на същите дати.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Процесният имот е реституиран на наследниците на ххх и ххх, т.е същите притежават равни части от по 1/2 ид.ч. от имота.

След смъртта на ххх на 28.09.1972г. негови законни наследници са хх Г. - съпруга, децата им ххх, и детето на ххх от първи брак - ххх. Така след смъртта на ххх съпругата му ххГ. придобива 5/8 ид.ч. от имота /собствената й 1/2 ид.ч. заедно с 1/8 ид.ч. на основание чл.9, ал.1 от ЗН по наследство от съпруга си/; децата на хххв - ххх придобиват на осонвание чл.5, ал.1 от ЗН по наследство по 1/8 ид.ч. /или 2/16 ид.ч./ След смъртта ххх собственик на 2/16 ид.ч. по наследство става дъщеря й ххх - чл.5, ал.1 от ЗН.

След смъртта на хххГ. на 23.11.1983г., притежаваните от нея 5/8 ид.ч. от процесния имот са придобити на основание чл.5, ал.1 от ЗН по наследство от децата ххха. Или, ххх са придобили по 7/16 ид.ч. от имота /2/16 ид.ч. по наследство от баща им и 5/16 ид.ч. по наследство от майка им/.

След смъртта на ххх на 20.10.2012г. нейните деца ххх придобиват по наследство притежаваните от нея 7/16 ид.ч. - чл.5, ал.1 от ЗН. След смъртта на ххх на 25.11.2000г., а впоследствие и на неговата съпруга ххх на 02.03.2013г., техните деца - ищците Д.Г.Г. и П.Г.Г., са придобили по наследство притежаваните от баща им 7/16 ид.ч. от процесния имот.

С нормата на чл.91а ЗН се прие, че при наследство, в което влизат одържавени или включени в ТКЗС имоти, които се възстановяват, отказът от наследство, извършен след одържавяването, респ. след включване на имотите в ТКЗС, няма действие по отношение на тези имоти и те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от Закона за наследството. Нормата е създадена, за да обслужи процесите на реституция, като с решение № 3 от 4.02.1999 г. на Конституционния съд на РБългария се дадоха разяснения, че разпоредбите на чл.90а и чл.91а ЗН са част от нормите на провежданата реституция и нямат за цел да накърнят правата на наследниците, ползващи се от отказа от наследство, а с тях се охраняват интересите на отказалите се наследници и то само за реституираните имоти. Разпоредбата е изключение от типичното правно действие на отказа от наследство и се прилага само когато отказът е извършен след одържавяване на имуществото и преди неговото възстановяване.

Решенията на ОСЗ, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците възниква „новооткрито наследство” по смисъла на чл.91а от ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство. Това разрешение следва да се приложи и по настоящото дело.

Процесната земеделска земя при възстановяването й е била собственост на всички наследници на хххи хх, а не само на част от тях, между които и ищците. На първо място – първичното решение на поземлената комисия  №3-К/01.09.2006 г., възстановява собствеността на всички наследници. То е постановено на 01.09.2006г. и влязло в сила най-рано на 15.09.2006г., което е след отказите от наследство, извършени на 17.10.1983г. и на 26.03.2001г., съответно от дъщерята и внучката на наследодателите - ххх и ххх. Съгласно чл.91а от ЗН, този отказ няма действие по отношение на възстановените с решението земеделски земи.

Процесният имот се явява "новооткрито" през 2006 г. наследство, по отношение на което тези откази нямат действие. Това е така, защото съгласно чл. 91а ЗН, отказът от наследство, извършен след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от ЗН. За разлика от други реституционни закони /например ЗВСОНИ/, по които собствеността се възстановява по силата на самия закон от датата на влизането му сила и от този момент възникват наследствените права по отношение на "новооткритото" наследството, то по ЗСПЗЗ собствеността се възстановява чрез конститутивно решение на съответната Общинска служба  по земеделие. Именно датата на влизане на решението в сила е момента, в който се възстановява собствеността върху съответните земеделски земи, които се индивидуализират с местоположение, граници, площ, и от този момент собствеността върху тях възниква в имуществото на правоимащите наследници на "новооткритото" наследство.

Предвид на изложеното, прехвърлителите ххх са притежавали общо 9/16 идеални части /или 18/32 ид.ч./ от процесния недвижим имот - ххх са притежавали по наследство общо 7/16 ид.ч., а ххх е била собственик по наследство на 2/16 ид.ч. от процесния недвижим имот. Същите собственици са се разпоредили с правни сделки с притежаваните от тях общо 9/16 ид.ч. /или 18/32 ид.ч./, като са ги дарили и продали  на ответното дружество с посочените по-горе нотариални актове. В качеството си на законни наследници на ххх и ххх, ищците притежават по наследство от баща им ххх общо 7/16 ид.ч. /или 14/32 ид.ч./ от процесниия недвижим имот - нива нива от 11.283 дка в местност Мочура в землището на гр.Килифарево, идентификатор  36837.67.7 по КККР, на основание наследство и реституцията на имота. Останалите 18/32 ид.ч. са собственост на ответното дружество, което ги е придобило на основание правните сделки за дарение и покупко-продажба.

При така приетата за установена фактическа обстановка и наложените от нея правни изводи, настоящата инстанция счита предявеният иск за делба за основателен и доказан и съдът следва да допусне да се извърши съдебна делба между страните на описания в исковата молба недвижим имот, при следните квоти за страните: 7/32 ид.части за Д.Г.Г.; 7/32 ид.ч. за П.Г.Г. и 18/32 ид.ч. за "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД гр.Пловдив.

Предвид изложените мотиви искът по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за продажба №33, том I, рег. №435 по нотариално дело №317/2015 г. на нотариус ххх, до размера 1/4 ид.ч. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.Г.Г. с ЕГН ********** ***, П.Г.Г. с ЕГН ********** *** и "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. Дунав №5, на следния  на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Килифарево: Поземлен имот с идентификатор 36837.67.7 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-67/12.07.2016 г. в гр. Килифарево, местност Мочура, площ 11281 кв.м. с начин на трайно ползване - нива, при съседи: 36837.67.6; 36837.67.35; 36837.67.34; 36837.67.33; 36837.67.8; 36837.57.266.

ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим имот се допуска при следните квоти: 7/32 ид.части за Д.Г.Г.; 7/32 ид.ч. за П.Г.Г. и 18/32 ид.ч. за "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД гр.Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.537, ал.2 от ГПК от Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** и П.Г.Г. с ЕГН ********** ***, против "ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. Дунав №5, за отмяна на нотариален акт за продажба № 33, том I, рег. № 435 по нотариално дело № 21/2015 г. на нотариус ххх, до размера 1/4 ид.ч., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: