Разпореждане по дело №101/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20202300500101
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ 349                           22.12.2020 г.               гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   граждански състав

на       22     декември       2020  година

в закрито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

     

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №101  по описа на 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е в срока за обжалване на постановеното по делото Определение №171/15.07.2020 г.

С разпореждане от 21.08.2020 г. съдът е оставил без движение частната жалба, вх.№260174/20.08.2019 г. на Б.Я.М. против Определение №171/15.07.2020 г. с указание за внасяне на ДТ  - 15 лв. по сметка на БАС, за което разпореждане М. е уведомен на 25.09.2020 г.

С молба, вх.№260935/06.10.2020 г. Б.М. поискал, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, освобождаване от заплащане на ДТ по частната жалба, вх.№260174/20.08.2019 г.

С Разпореждане от 08.10.2020 г. съдът указал на М. в едноседмичен срок, с отделна писмена молба, да представи доказателства от съответните компетентни органи за установяване на: а/ доходите на лицето или семейството; б/ имущественото състояние, удостоверено с декларация; в/ семейното положение; г/ здравословното състояние; д/ трудовата заетост; е/ възрастта и ж/ други констатирани обстоятелства с оглед направеното искане за освобождаване от ДТ по делото в хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК. Със същия акт съдът е указал и в случай, че М. не представи посочените доказателствата, да внесе по сметката на БАС ДТ в размер на 15 лв., както и да представи доказателства за това по делото, в противен случай частната му жалба ще бъде върната. За разпореждането от 08.10.2020 г. М. е надлежно уведомен на 10.11.2020 г., като с депозирана в срок молба, вх.№261944/17.11.2020 г. М. поискал съдът да продължи предоставения срок.

С разпореждане от 18.11.2020 г. срока е продължен с 2 седмици, считано от изтичане на първоначалния такъв. Въпреки липсата на законово изискване за уведомяване и за това разпореждане М. е уведомен по телефона на 24.11.2020 г.

И в продължения срок, изтичащ на 01.12.2020 г. (а и до настоящия момент) М. не е представил необходимите и указани от съда доказателства, относими към искането му по чл.83, ал.2 ГПК.

Искането на Б.М. за освобождаване от ДТ по частна жалба, вх.№260174/20.08.2019 г., направено с аргумент за липса на средства, следва да бъде оставено без уважение, т.к. М. не е изпълнил указанията на съда за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, което е достатъчно основание за съда да приеме молбата му за освобождаване от ДТ за неоснователна.

За изчерпателност следва да се отбележи и че указаната от съда държавна такса от 15 лв., не само е минимална по размер с цел да не затрудни достъпа до правосъдие, но е нормативно определена и предвидима, поради което на Б.М. е било известно, че тя следва да бъде внесена при подаване на частната му жалба.

При това положение и след като М. не е удостоверил пред съда, че е в тежко финансово положение и не разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса от 15 лв., то следва обоснован извод за неоснователност на искането за освобождаване от тази ДТ.

При това положение  частната жалба, вх.№260174/20.08.2019 г. е нередовна по смисъла на чл.262 ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде върната на жалбоподателя, без да е необходимо да бъдат давани отново указания за внасяне на ДТ. Още повече, че още с разпореждането от 08.10.2020 г. съдът е указал на М., че в случай, че не представи доказателствата, относими към искането му за освобождаване от ДТ, да внесе по сметката на БАС ДТ в размер на 15 лв., както и да представи доказателства за това по делото, в противен случай частната му жалба ще бъде върната.

Допълнителни аргументи, настоящия съд намери и в следното: Съгласно чл.3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са задължени да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като разпоредбите на чл.2 и чл.3 от ГПК, следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка, т.е. задължението на съдилищата по чл.2 от ГПК следва да е обусловено от задължението на участниците в съдебното производство и техните представители по чл.3 от ГПК.

В Разпореждане №321/04.12.2018 г. по ч.гр.д. №3772/2018 г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В разпореждането е изложено и че в практиката си ВКС нееднократно е посочвал (напр. в определения №761/30.11.2012 г. по ч.т.д.№497/2012 г. на І т.о. на ВКС и №376/10.05.2010 г.по ч.т.д.№350/2010 г.на І т.о.на ВКС), че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Посочено е още, че съгласно приетото в Решение №257/14.07.2011 г. по гр.д.№1149/2009 г. на ВКС, ІV г.о., превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно, своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

При изложеното до тук и с оглед процесуалното поведение на частния жалбоподател, подаваните от него поредица от частни жалби и молби за освобождаване от ДТ за същите, съставляват нарушение на принципа на добросъвестност и злоупотреба с права по см. на чл.3 ГПК и на принципа на забрана за злоупотреба с права по чл.57, ал.2 от КРБ, поради което и частната му жалба, като нередовна, следва да бъде върната, без да му бъдат давани отново указания за внасяне на ДТ.

На основание изложеното, ЯОС

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

НЕ УВАЖАВА искането на Б.Я.М. да бъде освободен от заплащане на ДТ 15 лв. за частна жалба, вх.№260174/20.08.2019 г. против Определение №171/15.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№101/2020 г. по описа на ЯОС.

ВРЪЩА частна жалба, вх.№260174/20.08.2019 г. на Б.Я.М. против Определение №171/15.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№101/2020 г. по описа на ЯОС.

 

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателя.

 

                                                                     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: