№ 643
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 424 от 21.03.2024 г. по т.д. № 2123/2022 г., Софийски градски
съд, VI-5 състав е отхвърлил предявения от „Мост енерджи“ АД против Столична община
иск с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 336 230.39 лв. - главница,
формирана от неплатени суми по Договор № -ДГ55-133/21.03.2018 г. за доставка на
електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за
третиране на отпадъци“ по издадени фактури, а именно фактура № **********/30.09.2020 г.;
фактура № **********/01.11.2020 г.; фактура № **********/01.12.2020 г.; фактура №
**********/01.01.2021 г.; фактура № **********/01.02.2021 г.; фактура №
**********/01.03.2021 г.; фактура № **********/01.04.2021 г.
С решението съдът е осъдил Столична община да заплати на „Мост енерджи“
АД по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 890.96 лв. –
обезщетение за забава, начислено върху главницата по фактура с № **********/01.05.2021 г.
на стойност от 360 480.50 лв. за извършени услуги за периода 01.04.2021 - 30.04.2021 г.,
начислено за периода 13.05.2021 г. – 02.07.2021 г. и върху главницата по фактура с №
**********/01.06.2021 г. на стойност от 401 873.80 лв. за извършени услуги за периода
01.05.2021 г - 31.05.2021 г., начислено за периода 15.06.2021 г. – 02.07.2021 г., като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 62 604.91 лв. – обезщетение за
забава, начислено върху главниците фактура № **********/30.09.2020 г.; фактура №
**********/01.11.2020 г.; фактура № **********/01.12.2020 г.; фактура №
**********/01.01.2021 г.; фактура № **********/01.02.2021 г.; фактура №
**********/01.03.2021 г.; фактура № **********/01.04.2021 г., за периода от падежа по всяка
от тях до 31.10.2022 г., като неоснователен.
1
Срещу постановеното решение, в неговата отхвърлителна част е депозирана
въззивна жалба от „Мост енерджи“ АД, което моли то да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, като
вместо негоо въззивният съд да уважи предавените искове. Поддържа, че в доклада по
делото, обективиран в Определение № 1840/30.05.2023 г. съдът разпределил неясно
доказателствената тежест като указал общо, че в тежест на всяка от страните е доказването
на положителните факти, за които излага твърдения, както и оборването на изложените от
другата страна отрицателни факти, които оспорва. На ищеца не било указано да докаже, че
договорът е прекратен и момента на прекратяване, което с решението било прието от
съществено значение за изхода на спора. Съдът следвало да посочи, че предмет на делото е
вземане за цената на електрическа енергия, доставена от ищеца на ответника при условия на
фактическа доставка по актуални борсови цени, определени за платформа „ден напред“ на
Българска независима енергийна борса, а не по договор за обществена поръчка. Следвало да
отдели спорно от безспорно и да посочи кои права и обстоятелства се признават, кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване, кои факти подлежат на доказване или
опровергаване от ищеца и съответно от ответника като укаже за кои от твърдените или
отричани от тях факти не сочат доказателства. Съдът не обсъдил възражението на ищеца, че
процесният договор е прекратен с изтичането на три месеца от посоченото сключено на
23.04.2020 г. споразумение /на 23.07.2020 г./ Съдът не изложил аргументирани мотиви защо
не възприема възражението на ищеца, че договорът следва да се счита прекратен след
изтичане на последно договорения тримесечен срок.
Въззивникът поддържа, че в противоречие с приетото в обжалваното решение,
от волята на страните, както и от ЗОП не можело да се заключи, че договорът е продължен
до приключването на процедурата по ЗОП и избор на нов доставчик на електроенергия. При
тълкуване на клаузата, установяваща срок на действие на Допълнителното споразумение от
23.04.2020 г., следвало да се съобрази чл.20 от ЗЗД. В случая, при обикновено граматическо
тълкуване, съобразявайки се с предходните отношения на страните /сключените предходни
Допълнителни споразумения с уговорени преклузивни срокове/ и с естеството на материята,
следвало, че допълнителното споразумение е сключено за срок от 3 месеца, след изтичането
на който договорът се прекратява, с възможност той да бъде прекратен по-рано при
„провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка на
електрическа енергия“. Ако страните имали намерение договорът да се прекрати при
настъпването на последното споменато условие и след изтичането на тримесечния срок,
нямало изобщо да включват уговорката за срок. Възприетата от съда хипотеза поставяла
Столична община в привилегировано положение, тъй като от нейните действия, в
качеството на възложител, би зависело кога Договорът ще бъде прекратен /доколкото от
волята на Столична община зависело кога ще бъдат проведени законоустановените
процедури за осигуряване на доставка на електрическа енергия/. Оставянето на въпроса за
продължителността на договора само на преценката на една от страните, би довело до
увреждане на интереса на „Мост енерджи“ АД. Волята на страните била действието на
договора да бъде прекратено след изтичането на три месеца или до провеждане на
съответните законоустановени процедури за осигуряване на доставка на електрическа
енергия, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.
Въззивникът поддържа, че считайки договора за прекратен, продължил да
доставя електроенергия на ОП СПТО след прекратяване на договора, в условията на
фактическа доставка и изчислявал дължимата сума въз основа на актуалните борсови цени, а
не въз основа на договорената по договора цена. От страна на ответника били извършени
частични и пълни плащания извън сроковете на които, задълженията са падежирали.
Ищецът издал описаните в исковата молба фактури като ответникът не заплатил изцяло
дължимите суми по тях, в следствие на което неговото задължение за главница за периода
01.09.2020 г. - 01.04.2021 г. било в общ размер на 336 230.39 лева. Това представлявало
неизпълнение по договор за продажба на активна електрическа енергия в условията на
фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени за платформата „ден напред“
на Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Като последица от неизпълнението на
2
задължението за плащане на главниците, Столична община изпаднала в забава и към
31.10.2022 г. дължала законови лихви в общ размер на 62 604.91 лв. Допълнителен аргумент
за това, че сумите са дължими било обстоятелството, че ответникът е осчетоводил в пълен
размер посочените главници и лихви.
„Мост енерджи“ АД се позовава на разпоредбата на чл. 4 от Правилника за
организацията на дейността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране
на отпадъци“, приет с решение № 123 по Протокол № 71 от 28.02.2019 г., предвиждаща, че
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ не е юридическо
лице и действа от името и за сметка на Столична община, която и била пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск. Счита, че пазарната цена на доставената
енергия следвало да бъде определена съобразно борсовите цени, които се отнасяли за
пазарен сегмент „Ден напред“. В т. 3 от Допълнителната разпоредба на Правилата за работа
на организиран борсов пазар на БНЕБ било предвидено, че „Борсов пазар е съвкупността от
всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от БНЕБ, на които се
сключват сделки с електрическа енергия с физическа доставка.“ От своя страна, пазарните
сегменти били дефинирани в чл. 3 от Правилата - „В рамките на деня“, „Ден напред“ и
„Двустранни договори“. Пазарният сегмент „Двустранни договори“ не бил приложим за
извършване на анализ за движението на цените, защото съобразно чл.160 от Правилата
„Търговските участници на пазарен сегмент „Двустранни договори“ сключват
стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия с всички търговски
участници, с които искат да сключват сделки за покупко- продажба на екраните за търговия.“
Именно сключването на този стандартизиран договор определял допустимите контрагенти, с
които единствено можело да търгува конкретния участник, въз основа на съставения от
оператора на борсовия пазар списък по чл. 164, ал. 1 от Правилата. Тази предпоставка за
създаване на възможност за липса на конкуренция на пазарен сегмент „Двустранни
договори“ е взета предвид, както при актуализиране на борсовите правила,така и от
законодателя. В тази връзка била добавена ал. 2 на чл. 164 от Правилата, където било
предвидено, че всеки търговски участник се задължава да поддържа най-малко 5
контрагента в списък „Допустими контрагенти“. Дори и с тази корекция на Правила,
неслучайно в Раздел III „а“ „Методика за определяне на прогнозна пазарна цена“ от Наредба
№1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Обн. ДВ. бр.25 от
24 Март 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 22 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 25 Юни
2019г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 22 Май 2020г.), в чл. 376, ал. 3 било предвидено, че
„Постигнатата средно-претеглена цена на пазара ден напред се определя, като се симулира
участие на пазара ден напред за предходната календарна година, въз основа на валидираните
от независимия преносен оператор графици в Д-1.“. Това ясно показвало, че пазарният
сегмент „Двустранни договори“ не би могъл да отрази в пълен мащаб, достатъчно
представително и своевременно промяната в цените и количествата на търгуваната на
борсовия пазар електрическа енергия. Следователно било нормално и логично да се вземат
предвид данните от борсовите сегменти „В рамките на деня“ и „Ден напред“, които са част
от Борсовия пазар и законодателят приемал за меродавни при определяне на прогнозна цена
и които много по-точно и своевременно показват дали има някакви сериозни сътресения на
пазара. Следвало да се отчете, че при сегмент „Двустранни договори“, БНЕБ не се явявала
страна по сделката, съгласно разпоредбата на чл. 206, т. 2 от Правилата, а само
администрирала първоначалните търгове, удостоверявала надлежно изпълнение на
обезпеченията и събирала таксите оборот и за предоставяне услуги на сетълмент по
реализираните количества. Тези правоотношения били регулирани по различен начин при
другите два борсови сегмента. При сегмент „В рамките на деня“ се наблюдавала ежечасово,
а при сегмент „Ден напред“ се наблюдавала ежедневно текущата динамика на търговския
оборот, свързан с търсене и предлагане на електрическа енергия и там на практика се
разгръща конкуренцията в пълен смисъл. Това обуславя извода, че пазарната цена можело да
бъде определена въз основа на сегмент „Ден напред“.
Въззивникът поддържа необоснованост на обжалваното решение поради
необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност.
3
Въззиваемият Столична община оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Оспорва да са налице процесуалните
нарушения, посочени от въззивника. Първоинстанционният съд законосъобразно приел, че
правоотношението между страните е уредено чрез двустранен договор извън борсовия пазар,
съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Правила за търговия на електрическа енергия като цената на
продадената ел.енергия следва да се определя от сключения между тях договор – 83 лева за
мегават час. Счита, че ищецът-въззивник не е обосновал претендираната от него цена на
доставената ел.енергия. Поддържа, че действието на процесния договор между страните
било продължено по времето на извършените доставки по процесните фактури в
съответствие със специалните регулиращи го правни норми /чл.116, ал.1, т.3 и т.7 от ЗОП.
Счита, че предявявайки исковата молба ищецът е действал недобросъвестно.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Мост
енерджи“ АД срещу Столична община обективно кумулатилно съединени искове с правно
основание чл.327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължима цена за
доставена ел.енергия и обезщетение за забава. В исковата молба е посочено, че „Мост
енерджи“ АД , в качеството на изпълнител, сключило със Столична община , в качеството на
възложител, Договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г., по силата на който се задължило да
доставя електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие
за третиране на отпадъци“. Договорът бил сключен след проведена открита процедура по
реда на Закона за обществените поръчки и бил със срок на действие 24 месеца, считано от
01.04.2018 г. - датата на регистриране на първия товаров график на възложителя в системата
на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД. По силата на чл.4, ал.2 от договора
възложителят заплащал задълженията по договора чрез Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“. С допълнително споразумение № СОА19-ДГ55-
97/20.02.2019 г. страните се съгласили считано от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. договорената
цена да бъде променена от 83.00 лв. без ДДС за Mwh на 107.90 лева без ДДС за 1 Mwh нетна
активна електроенергия за средни и за високо напрежение. На 30.03.2020 г. било сключено
допълнително споразумение за удължаване срока на договора с един месец - до 01.05.2020 г.,
а с последващо допълнително споразумение, срокът на договора бил продължен с още три
месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за осигуряване на
доставка на електрическа енергия. В тези три месеца изпълнителят доставял електроенергия
на договорената първоначална цена от 83 лева, без ДДС, за един мегаватчас нетна активна
електроенергия за високо и средно напрежение. След изтичане на уговорения тримесечен
срок и при условие, че ответникът не сключил нов договор за доставка на електрическа
енергия, считано от 30.07.2020 г. „Мост Енерджи“ АД продължил да доставя електрическа
енергия на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, но в
условията на фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени за платформата
„ден напред” на Българска независима енергийна борса (БНЕБ), за което с писмо уведомил
Столична община, на което общината възразила, като посочила, че срокът на договора е до
провеждане на съответните законови процедури за осигуряване на доставка на ел.енергия и
координатор на балансираща група за нуждите на Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“. Ищецът обаче счита, че при сключването на
последното допълнително споразумение волята на страните е била същото да действа за не
повече от три месеца. Доставката на ел.енергия продължила при прекратено според ищеца
действие на договора като за периода били издадени девет фактури /подробно описани в
исковата молба/, които били частично заплатени от Столична община. Към момента на
подаване на исковата молба задължението за заплащане на цената по тези фактури било в
общ размер 336 230.39 лв. – задължение за заплащане на главница за цена на доставена
4
ел.енергия в периода 01.09.2020 г. до 01.04.2021 г. по договори за продажба на активна
ел.енергия в условията на фактическа доставка и по актуални борсови ;цени, определени по
платформа „ден напред“ на Българска независима енергийна борса.. Всички фактури били
приети и осчетоводени от ответника, но плащанията, по преценка на Столична община били
извършени по цена от 83.00 лева/MWh. Върху незаплатената част от главниците по
фактурите, поради забавеното изплащане на задълженията следвало да се начисли
обезщетение за забава под форматана законова лихва, чийто общ размер бил 62 604.91 лв.
Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати дължимите суми като главница
и обезщетение за забавеното им плащане като е претендирал и разноските по делото.
Ответникът Столична община оспорва предявените искове и моли те да бъдат
отхвърлени. Оспорил е процесуалната легитимация на ищеца. Твърди, че за плащане на
всяка издавана от изпълнителя фактура било изпращано от страна на „Мост енерджи“ АД на
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ уведомление за
цесия на съответното вземане, с посочен цесионер „Уни Кредит Факторинг“ ЕАД, по сметка
на когото Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“
заплащало сумите в размер на договорената цена - 83 лв. за мегават час. С платежно
нареждане с № BOARD 00045731 от 02.07.2021 г. била заплатена сумата от 245 225.29 лева,
представляваща разликата от сумите по фактури с номера 3778 от 01.05.2021 г. и 3854 от
01.06.2021 г. за цената надвишаваща сумата 83 лв. за мегават час, поради вероятността от
спиране на електрозахранването на Общинско предприятие „Столично предприятие за
третиране на отпадъци“. С Уведомление от 21.09.2021 г. Уни Кредиг Факторинг е уведомило ОП
СПТО, че плащанията по фактури издадени от Мост Енерджи не следва да се извършват
повече по сметка на „УниКредит Факторинг“ ЕАД. Счита, че съгласно допълнително
споразумение СОА20- ДГ55-201 от 30.03.2020 г. към договора между страните, срокът му на
действие, в случай че не е възложена конкретната дейност по реда на ЗОП, за срок от 3
месеца, е до сключването на нов такъв. Относно цената за използвана електроенергия
намира, че е приложим чл.2 от допълнителното споразумение и същата се запазва така,
както е определена в договора. В случай, че съдът приеме действието на договора
прекратено, цената следвало да се определи по средните цени за мегават час от докладите на
Българската независима енергийна борса (БЕНБ). За исковия период цените на ел. енергията
на БЕНБ са значително по-ниски от начислените от „Мост енерджи“ АД. В периода, за който
са издадени процесните фактури, ищецът участвал в процедури по ЗОП за избор на
доставчик на електрическа енергия за нуждите на Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“, предлагайки по-ниска от фактурираната цена, а
именно 89.70 лв. Цената за мегават час, начислена от „Мост енерджи“ АД, не съответствала
нито на тази в договора, нито на средната пазарна, за който и да е от сегментите на борсовия
пазар за ел. енергия. С писмо от 23.07.2021 г. Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ заявило, че не признава изцяло вземанията по
процесиите фактури, както и моли по същите да бъдат издадени кредитни известия за сума,
представляваща цената на ел. енергия надвишаваща 83.00 лв. за мегават час. Прави
възражение за съдебно прихващане със сумата, платена от Общинско предприятие
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ в размер на 245 225,29 лв.,
представляваща сбора от твърдените остатъци по фактура № 3778/01.05.2021 г. и
3854/01.06.2021 г. от „Мост Енерджи“, и заплатени от ответника на 05.07.2021 г., при цена за
мегават час съответно – 149.45 лв. за месец 04.2021 г. и 104.57 лв. за месец 05.2021 г., като
бъде отчетен и размерът на законната лихва.
Представен е Договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г., по силата на който
Столична община като възложител е възложила на „Мост енерджи“ АД като изпълнител и
той се е съгласил и задължил да доставя електрическа енергия по свободно договорени цени
за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“.
5
Съгласно чл.4, ал.1 от договора цената за 1 мегават час нетна активна ел.енергия за високо
напрежение е 83 лева без ДДС и средно напрежение – 83 лева без ДДС., която цена съгласно
ал.2 възложителят изплаща чрез Общинско предприятие „Столично предприятие за
третиране на отпадъци“ С ал.7 на този текст е предвидено, че цената се заплаща в срок 30
календарни дни, считано от датата на издаване на данъчната фактура. Договорът е сключен в
изпълнение решение за класиране № СОА18-РД92- 37/08.02.2018 г. на зам.кмета на СО по
открита процедура на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за обществените поръчки и е за срок
от 24 месеца, считано от регистриране на първия товаров график на възложителя в
системата на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, за което изпълнителят изпраща
писмено уведомление на възложителя, но не по-рано от 01.04.2018 г.
Представена е Техническа спецификация от Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ за предмета на обществената поръчка, както и
таблица на обектите, включени в процедурата, на потреблението на отделните обекти и на
прогнозното количество за доставка на ел.енергия за срока на действие на договора /24
месеца/, а именно 50 000 MWh, заедно с техническо и ценово предложение от „Мост
енерджи“ АД.
С допълнително споразумение от 20.02.2019 г. към Договор № СОА18-ДГ55-
133/21.03.2018 г., страните са постигнали съгласие считано от 01.01.2019 г. цената за 1
мегават час нетна активна електроенергия за средно и високо напрежение да бъде 107.90
лева без ДДС. Срокът на действие на споразумението е „не по-късно от 30.06.2019 г. С чл. 3
от споразумението е въведен нов чл.8, ал.16а от договора със задължение на изпълнителя в
срок до 2-ро число на месеца да представя справка за цените за доставка на ел.енергия на
Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ за предходния месец. С чл.4 страните са
уговорили в случай, че според справката цената „в рамките на деня“ е равна или по-ниска от
първоначалната цена по договора, споразумението се прекратява, считано от началото на
следващия месец.
С допълнително споразумение от 30.03.2020 г. към Договор № СОА18-ДГ55-
133/21.03.2018 г. страните са продължили срока на договора с 1 месец, с оглед открита
процедура по възлагане на обществена поръчка с Решение СОА19-РД93-213/13.12.2019 г. за
сключване на договор с изпълнител със същия предмет. Отчетено е, че смяната на
координатора може да влезе в сила най-рано на 01.05.2020 г. и за м. 04.2020 г. Общинско
предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ би останало без доставчик
на електрическа енергия, което би означавало необходимост от закупуване на ел.енергия от
доставчик от последна инстанция, при съответните значително по-високи държавно
регулирани цени.
С допълнително споразумение от 23.04.2020 г. към Договор № СОА18-ДГ55-
133/21.03.2018 г. страните са постигнали съгласие, че „Срокът на договора се удължава с
3/три/ месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за
осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци““. С чл.2 са
приели, че всички останали разпоредби на договора остават непроменени и запазват
действието си. В преамбюла на това споразумение, в.т.3, страните са посочили, че го
подписват с оглед осигуряване на непрекъсваемост на доставката на електрическа енергия за
обектите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“.
С писмо, постъпило в Столична община на 23.09.2020 г. „Мост енерджи“ АД е
посочило, че поради повишаване на цените на ел.енергията от 01.09.2020 г., поради което до
избор на нов доставчик е предложило цена 116.73 лева без ДДС за един мегават час, като за
м.септември цената да е 103.03 лева за един мегават час.
С писмо изх.№ СОА20-ТД26-8976-1/17.10.2020 г. до „Мост енерджи“ АД,
Столична община е отказала да бъде актуализирана цената по договора от 21.03.2018 г. в
размер на 83 лв., с оглед сключването му по реда на ЗОП и допускане на промени само при
предвидените в закона условия.
6
С писмо изх.№ МЕ-6630/11.11.2020 г. „Мост енерджи“ АД е посочило, че след
изтичане на срока от 3 месеца, с който е продължен срокът на договора въз основа на
допълнително споразумение от 23.04.2020 г., договорът следва да се счита за прекратен в
приложение на първата хипотеза по чл. 1 от споразумението, поради което доставката на
ел.енергия в периода след това се извършва при условията на „фактическа доставка“, като
не е обвързано с условията и клаузите по договора.
С Нотариална покана от 19.05.2021 г. чрез нотариус В. М., с район на действие
СРС, връчена на 20.05.2021 г., „Мост енерджи“ АД е поискало от Столична Община да му
заплати сумата от 730 415.79 лв. - дължима по фактури за доставка и продажба на ел.енергия
и сумата в размер на 14 469.91 лв. - законна лихва за забава на плащанията. Посочено е, че
договорът между страните е действал до 31.07.2020 г. при доставка електроенергия на цена
от 83 лв. без ДДС, като след тази дата изпълнителят продължил да доставя и да издава
фактури на средни цени на Българска независима енергийна борса за съответния месец,
които фактури СО е приемала, но сумите по тях били заплащани частично - до размера,
съответен на чл. 4, ал. 1 от Договора.
С писмо от 27.05.2021 г. до „Мост енерджи“ АД, Столична община е посочила,
че действието на договора е до приключването на процедурата за избор на доставчик,
обявена след сключване на допълнително споразумение, и съответно договорът е прекратен
на 02.04.2021 г. /датата на влизане в сила на решението за прекратяване на процедурата/,
поради което няма основание за заплащането на друга цена, освен предвидената в договора.
Оспорила е дължимостта на претендираните суми по фактурите.
С Нотариална покана от 11.06.2021 г., получена от Столична община на
14.06.2021 г., „Мост енерджи“ АД отново е поканило за плащане на сумата от 882 687.06 лв.
- незаплатени суми по фактурите и лихва за забава, като е определен срок от три работни
дни за това.
По делото са представени издадените през процесния период фактури за
извършената доставка на електроенергия, а именно от 01.09.2020 г. до 31.05.2021 г., както и
приложенията към тях с описание на основанията за начислените стойности. Приложено е и
Кредитно известие № **********/31.10.2020 г. към фактура № **********/30.09.2020 г. за
сумата /-19 235.29 лв./. Представени са и платежни нареждания за извършените частични
плащания в полза на Мост Енерджи АД по фактурите.
С Придружително писмо изх.№ 52211/18.05.2018 г. „УниКредит Факторинг“
ЕАД е уведомило Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“ за извършената цесия по фактури, издадени от доставчик „Мост енерджи“ АД и
цедирани на „УниКредит Факторинг“ ЕАД, по които платец е Общинско предприятие
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ - по фактура № **********/31.03.2018 г.
на стойност от 256 987.87 лв. и по фактура № **********/30.04.2018 г. на стойност от 282
481.12 лв., както и уведомление от 10.05.2018 г. за цесия на вземания по фактура №
**********/30.04.2018 г. С Уведомление от 21.09.2021 г. „УниКредит Факторинг“ ЕАД е
уведомило Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ и
„Мост енерджи“ АД за прекратяване на цесията на вземанията, като се сочи, че от този
момент плащанията не следва да бъдат превеждани по сметка на цесионера.
Представено е имейл писмо, изпратено от К. Г. от Общинско предприятие
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“ до „УниКредит Факторинг“ ЕАД от
26.11.2020 г., с което отказва да потвърди изпратената й фактура поради несъответствие на
цената с тази по договора.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните. От заключението на вещото лице се установява, при справка в счетоводството на
Столична община експертът констатира, че са осчетоводени процесните фактури на
стойност от 2 942 189.57 лв., като същите са включени в дневниците за покупки и са
подадени със справка декларация в ТД на НАП. Начислен е ДДС за покупките. Отразено е в
счетоводството и кредитното известие с № **********/31.10.2020 г. В заключението по
7
експертизата се сочи, че в счетоводството на СО са отразени плащания по фактурите в общ
размер на 2 605 959.18 лв., като неплатената част по фактурите възлиза на 336 230.39 лв.
Според датите на падеж на всяка от фактурите, по които плащането е било забавено,
размерът на обезщетението за забава върху главниците по всяка от тях възлиза общо на 62
881.66 лв.
Вещото лице, при извършена справка в счетоводството на „Мост енерджи“ АД
констатира, че дружеството не е подавало цена за мегават час към „Електроенергийния
системен оператор“ ЕАД за процесния период по отношение на Общинско предприятие
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“, като са отчетени и подадените от ищеца
графици на потребление на основание Правилника за търговия на електрическа енергия.
Банковата сметка на ищеца е заверена на 05.07.2021 г. със сумата от 245 225.29 лв. -
представляваща сбора от твърдените остатъци по фактура № 3778/01.05.2021 г. и фактура №
3854/01.06.2021 г., като сумата е платена от Общинско предприятие „Столично предприятие
за третиране на отпадъци“ чрез „УниКредит факторинг“ ЕАД въз основа на договора за
цесия. Фактурите са осчетоводени от „Мост Енерджи“ АД и са включени в дневниците за
продажба. Средните цени на ел. енергия по сегмент „Ден напред“, изчислени на месечна
база, съгласно предоставената информация от БНЕБ са съответно - за м. 09.2020 г. - 90.45
лв.; за м. 10.2020 г. - 84.40 лв.; за м. 11.2020 г. - 93.28 лв.; за м. 12.2020 г. - 110.95 лв.; за м.
01.2021 г. - 104.08 лв.; за м. 02.2021 г. - 91.58 лв.; за м. 03.2021 г. - 101.81 лв.; за м. 04.2021 г. -
120.65 лв.; за м.05.2021 г. - 117.42 лв., а по сегмент „Двустранни договори“, съответно - за м.
09.2020 г. - 102.05 лв.; за м. 10.2020 г. - 100.31 лв.; за м. 11.2020 г. - 100.24 лв.; за м. 12.2020 г.
- 100.16 лв.; за м. 01.2021 г. - 99.77 лв.; за м. 02.2021 г. - 103.39 лв.; за м. 03.2021 г. - 99.07 лв.;
за м.04.2021г. - 100.57 лв.; за м. 05.2021 г. - 102.66 лв. В счетоводството на „Мост енерджи“
АД се установявало, че дружеството е търговец и координатор на балансираща група на
ел.енергия, регистриран на борсовия пазар и формира крайна цена според почасовото
потребление на клиента умножено по почасовите цена на пазар „Ден напред“,
администриран от БНЕБ плюс разходи за балансиране.
В допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вещото
лице е констатирало, че продажната цена на ел.енергия за МВч прилагана от Мост Енерджи
АД на сегмент „Двустранен договор“ за всеки месец от процесния период 01.09.2020 г. -
30.06.2021г. възлиза на 86.99 лв. за всеки месец от периода.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на цената на закупени стоки и обезщетение за
забавеното изпълнение на задължението на ответника да заплати цената на закупените
стоки.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.
В производството няма спор, относно наличието на валидна облигационна
обвързаност между страните, обективирана и произтичаща от сключения Договор № СОА18-
ДГ55-133/21.03.2018 г. с предмет доставка на електрическа енергия по свободно договорени
цени за нуждите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на
отпадъци“ /ОП СПТО/. Безспорно е и договорената цена за доставяната ел. енергия в размер
на 83 лв., без ДДС, за 1мегаватчас нетна активна електроенергия за високо напрежение.
Договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и спрямо него са
приложими неговите правила.
Ищецът е твърдял, че в исковия период договорът не е действал, тъй като
8
неговият срок е бил изтекъл като продажбите са осъществени и възникнало задължение за
заплащане на главница за цена на доставена ел.енергия в периода 01.09.2020 г. до 01.04.2021
г. по договори за продажба на активна ел.енергия в условията на фактическа доставка и по
актуални борсови цени, определени по платформа „ден напред“ на Българска независима
енергийна борса.
Ответникът не е оспорил, че ищецът като доставчик на ел.енергия му е
доставил процесните количества ел.енергия, за които са издадени: фактура №
**********/30.09.2020 г.; фактура № **********/01.11.2020 г.; фактура №
**********/01.12.2020 г.; фактура № **********/01.01.2021 г.; фактура №
**********/01.02.2021 г.; фактура № **********/01.03.2021 г.; фактура №
**********/01.04.2021 г.
Следователно спорният въпрос по делото е кои норми и какви правила уреждат
договорите за продажба на ел.енергия по процесните фактури и каква е дължимата за
доставената ел.енергия по тях цена.
По делото е установено, че с две допълнителни споразумения към Договор №
СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г. страните са продължили неговото действие, като с
допълнително споразумение от 23.04.2020 г. са уговорили, че „Срокът на договора се
удължава с 3 /три/ месеца или до провеждане на съответните законоустановени процедури за
осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци““.
С разпоредбата на чл.113 от ЗОП са предвидени изискванията, на които следва
да отговарят сроковете на договорите за обществена поръчка, като съгласно ал.1 договорите
за обществени поръчки с периодично или продължително изпълнение /какъвто е процесния/
се сключват за срок, който не може да надвишава 5 години. В настоящият случай договорът
е сключен със срок 2 години /24 месеца/ като не се спори, че срокът тече от 1.04.2018 г. и
изтича на 31.03.2020 г. Срокът е продължен първоначално с един месец /с допълнително
споразумение от 30.03.2020 г./ и със спорната разпоредба на допълнително споразумение от
23.04.2020 г.
Продължаването на срока на договора при съблюдаване на разпоредбите на
чл.116, ал.1, т.7 във вр. чл.116, ал.5 представлява изменение на договора, което не е
съществено и съответно е допустимо от закона, при спазване на правилата, въведени за
сроковете на договорите за обществена поръчка. Тъй като продължаването на срока на
договора не е надвишило допустимите от чл.113, ал.1 от ЗОП 5 години, същото се явява
действително. С това изменение по мнение на настоящия състав са предвидени две
възможности за прекратяване на договорната връзка – първата е с изтичането на три
месеца, а втората е до провеждане на съответните законоустановени процедури за
осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за нуждите
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци““. Тъй като с
изтичането на три месеца от 1.05.2020 г. не е била приключила започналата процедура за
осигуряване на доставка електрическа енергия и координатор балансираща група за
нуждите Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци““,
приложим е станал вторият предвиден срок с допълнителното споразумение от 23.04.2020 г.,
като в този период споразумението на страните е да са приложими всички условия на
Договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г. Съдът намира, че това тълкуване на разпоредбата
на допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. съответства, както на конкретното й
формулиране, така и на целта на продължаване на срока на договора, който страните
изрично са посочили и приели в преамбюлите на двете споразумения към Договор №
СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г., с които е продължен неговия срок, а именно – да не остане
Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ без доставчик на
ел.енергия до смяната на доставчика на ел.енергия и координатор на балансираща енергийна
група до сключването на договор с класирания в откритата процедура по ЗОП за доставка на
9
ел.енергия /т.3 от преамбюла на доп.споразумение от 23.04.2020 г.: „с оглед осигуряване на
непрекъсваемост на доставката на електрическа енергия за обектите на Общинско
предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци““/. Това прави абсолютно
логично предвиждането за продължаване на срока на договора до приключване на
процедурата за осигуряване на доставка на ел.енергия за Общинско предприятие „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“. В случай, че страните са имали по-ранното от двете
събития – изтичането на срока и приключването на процедурата, те е следвало да посочат
това при формулирането на текста на допълнителното споразумение. От сключеното
допълнително споразумение от 30.03.2020 г. може да се направи извод, че смисъла на
продължаване на срока на договора освен осигуряване непрекъсмаемост на доставката на
ел.енергия цели и осигуравяне на ел.енергия на съответната договорена цена и избягване
необходимостта от закупуване на ел.енергия от доставчик от последна инстанция при
съответните по-високи цени /каквито в случая се претендират с иска/.
В тази връзка съдът намира неоснователно възражението на ответника за
неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на клаузата на чл.1 от
допълнителното споразумение от 23.04.2020 г. Неоснователно е становището, че по този
начин срокът на договора може да се продължава неограничено от страна на ответника, тъй
като срокът му е ограничен от императивното правило на чл.113, ал.1 от ЗОП. Тъй като се
установи, че Договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г., сключен при условията на ЗОП е
действал през процесния период, неоснователно е твърдението на въззивника-ищец, че в
този период страните са били обвързани и доставките на ел.енергия са извършени при
действието на договори за продажба на активна ел.енергия в условията на фактическа
доставка и по актуални борсови цени, определени по платформа „ден напред“ на Българска
независима енергийна борса. По тази причина са неоснователни възраженията, че
първоинстанционният съд неправилно е определил цената на доставките. Същата е
определена по реда на раздел III, чл.4 от договора, който съгласно чл.2 от допълнителното
споразумение от 23.04.2020 г. е бил приложим и в процесния период.
Страните не са спорили /установява се от твърденията им в исковата молба,
отговора на исковата молба, въззивната жалба и нейния отговор/, че ответникът е извършил
плащане по процесните фактури като е заплатил част от сумите по тях равна на размера на
стойността на доставената по тях ел.енергия, остойностена по цената, определена по чл.4 от
Договор № СОА18-ДГ55-133/21.03.2018 г. от 83 лв. един мегават част. Въззивният съд
намира, че именно това е цената, дължима от възложителя за доставката на ел.енергия за
процесния период. Тъй като дължимата по договора между страните цена на доставената по
процесните фактури ел.енергия е заплатена, то ответникът е изпълнил своето задължение по
договора и не дължи плащане на начислената над тази стойност цена за доставката.
Предвид изложеното искът за главница в размер 336 230.39 лв.,
представляваща неплатена цена по договори за продажба на активна ел.енергия в условията
на фактическа доставка и по актуални борсови цени, определени по платформа „ден напред“
на Българска независима енергийна борса е неоснователен, доколкото не се доказа
дължимост на сумата и начисляването й на годно правно основание в правоотношението
между страните.
II./ По акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно фактическият състав, от който произтича вземането включва установяване на
падежа на задължението и обстоятелството, че същото не е изпълнено на този падеж или, че
ответникът е изпаднал в забава.
10
При установена недължимост на иска за главницата като неоснователен следва
да бъде отхвърлен и искът за мораторна лихва, тъй като такава би била дължима единствено
при установена забава в плащането на възникнало вземане за цената по процесните
продажби.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
с нея решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото отговорността за разноските, направени от страните
по него, следва да се възложи върху въззивника, който следва да заплати и тези, направени
от въззиваемия – 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424 от 21.03.2024 г. по т.д. № 2123/2022 г.,
Софийски градски съд, VI-5 състав.
ОСЪЖДА „Мост енерджи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „България“ № 118, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ
*********, с адрес - гр. София, ул. „Московска“№ 33, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 300 лева - съдебни разноски във въззивната инстанция.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11