Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

З. С. С., [ЕГН] от [населено място], [улица]чрез пълномощника адвокат Е. Й., съдебен адрес [населено място], [улица]обжалва решение №7/09.01.2024г. на КРС, постановено по АНД №1489/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалбата, респ. за оставане в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.

Заключението на прокурора от ОП [област] е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №7/09.01.2024г. на КРС, постановено по АНД №1489/2022г., с което е потвърдено НП №309/05.12.2022г. на директора на РДГ – [област]. З. С. С. от [населено място] е санкциониран, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.270 от ЗГ за нарушение на чл.14б, ал.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр.с чл.148, ал.12 от ЗГ.

Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН и доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. След анализ на събраните и относими за спора доказателства, КАС намира решението за неправилно, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на З. С. С., от [населено място] срещу НП №309/05.12.2022г. на директора на РДГ – [област]. От фактическа страна е прието, че на 19.10.2022г. в землището на [населено място], [община], териториален обхват на ДГС – [община], в качеството си на собственик и ползвател на товарно превозно средство с рег.№[рег. номер], не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройство за дата 19.10.2022г., като е транспортирал дървесина на същата дата с превозен билет №6669/00077/19102022/134613. За констатирано нарушение на чл.14б, ал.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр.с чл.148, ал.12 от ЗГ е съставен АУАН №309/15.11.2022г., а въз основа на констатациите в него е издадено атакуваното НП.

С оглед събраните доказателства и след служебна проверка КАС счита, че извода на въззивния съд за доказаност на административното нарушение е направен при неспазване принципа на служебното начало, доколкото правните мотиви са формирани при неизяснена фактическа обстановка относно съставомерен елемент от състава на нарушението, а именна субекта. Неспазването на правомощието си да събира относими доказателства за правния спор представлява процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Съдът не е положил дължимата активност за събиране на релевантни доказателствени средства при изясняване на твърдяното административно нарушение с оглед наведените в АУАН и НП фактически констатации, т.е. с оглед зададените обективни и субективни предели на обвинението. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.14б, ал.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр.с чл.148, ал.12 от ЗГ, а именно че като собственик и ползвател на товарно МПС не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройство на 19.10.2022г., като е транспортирал дървесина. Т.е. това означава, че за съставомерността на деянието е необходимо да се установи чрез годни доказателства неговия субект – собственик или ползвател на МПС-то. А това става чрез вписване на съответните лица по реда на чл.4, ал.3 от Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях. Във въззивното производство обаче липсват такива доказателства. Управлението на автомобила от З. С. С. не доказва, че той е собственик или ползвател на същия, т.е. не го определя като субект на нарушението. Наличните по делото писмени доказателства – КП, превозен билет, писма на „Й [държава]“ Е., карта за извършена монтажно-ремонтна дейност не са годни да установят собственика/ползвателя на МПС-то и не могат да заместят данните, вписани в СРМПС.

В този смисъл КАС счита, че районния съд следва да събере съответния доказателствен материал, досежно собственика/ползвателя на товарен автомобил с рег.№[рег. номер], имайки предвид вписването на тези субекти в СРМПС по реда на чл.4, ал.3 от Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях.

Въззивното решение се явява неправилно, поради което ще бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като при повторното разглеждане следва да се съберат доказателства за собственика/ползвателя на автомобила, след което да се анализират доказателствата в тяхната съвкупност и да се формира правен извод за законосъобразност или не на НП.

По искането за разноските следва да се произнесе районния съд при хипотезата на чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №7/09.01.2024г., постановено по АНД №1489/2022г. по описа на Кюстендилски районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.