№ 9337
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110171895 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу СТ. ИВ. Н., с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че СТ. ИВ. Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 982,09 лв. за главница,
представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. №, вх.
№, ет.№, ап.№, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
26.07.2021г. до изплащане на вземането, с 136,58 лв. за мораторна лихва за периода от
15.08.2018г. до 14.07.2021 г.; 5,12 лв. за главница- цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
26.07.2021г. до изплащане на вземането, с 2,39 лв. за мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 14.07.2021 г., и, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №43603/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът не е подал отговор на искова молба. По реда на чл. 414 от ГПК заявява,
че не дължи изпълнение на паричните вземания. В съдебно заседание поддържа, че няма
материални възможности да заплати претендираните парични вземания; не оспорва исковете
по размер.
Третото лице-помагача на страна на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл.146, ал1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е единствено размер на исковете.
От представените писмени доказателства –настанителна заповед от 30.06.2005 г. и
писмо на кмета на р-н „Л.“, С.О. се установява, че ползвател на недвижим имот, находящ се
в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. №, вх.№, ет.№, ап.№, считано от 30.06.2005 г. е ответникът като
наемател на общинско жилище, собственост на С.О.
Не се твърди и не се доказва, че наемателят е сключил индивидуален договор за
продажба и доставка на топлинна енергия, напр. чрез подаване на молба-декларация от
лицето за откриване на партида, включително съгласие на собственика на имота, че
ползвател е наемателят и следва да се счита за клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 64
от ОУ от 2014 и 2016 г., на които се позовава топлопреносното предприятие. Не се
представят доказателства наемателят да е придобил правото на собственост върху имота или
ограничено вещно право на ползване през исковия период. Ето защо съдът, след анализ и
оценка на събраните по делото доказателства, намира, че ищецът не установи пълно и
главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на спорното право, а
именно- наличието на валидно облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия. В случая безспорно се установява, че е налице наемно правоотношение
между ответника и трето за делото лице – С.О. Предвид на разясненията, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, за това,
че „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“, то трябва да се изясни, че за да бъде
ангажирана отговорността на наемателя на недвижимия имот за заплащане на сумите за
потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано наличието на
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия между наемателят и „Т.С.“
ЕАД. Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота, но друго е сключило
индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия, не води до извод нито за
солидарност между тях (каквато нито е предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121,
ал. 1 ЗЗД). Когато не се установява пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален
договор, пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия следва да се приеме, че е собственика,
съответно вещният ползвател на имота. Противното не може да се черпи от правилото на чл.
232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Този извод е обусловен от една страна от обстоятелството, че
активно материално легитимиран по този иск е единствено наемодателят (дори когато
последният не е заплатил предварително сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК), но не и трето лице – дружества предоставящи
съответни комунални услуги. От друга страна фактът, евентуално наемателят да твърди, че
заплаща дължимите суми не може еднозначно да бъде ценен като признание за наличие на
облигационно отношение между страните. Действително, в правилото на чл. 73 от ЗЗД е
предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника (т.е. ако се
касае за задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, според което „…изпълнението от третото лице
погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник
би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй
като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения
2
кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл.
59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.“ – съответно плащайки задължението на
наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по договора за наем по чл. 232, ал. 2,
пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се погасяват (на наемодателя към третото
лице и на наемателят към наемодателя). За пълнота е необходимо да се изясни, че дали
страните спорят по отношение на определено обстоятелство, съответно дали ответника
оспорва определени факти не би могло да освободи ищецът-кредитор от доказателствената
тежест да установи пълно и главно наличието на материалните предпоставки за уважаване
на предявения иск. След като последните не са установени, то при неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Предвид това съдът
приема, че предявеният главен иск за цена на доставена от дружеството топлинна енергия и
за извършена услуга за дялово разпределение е недоказан и следва да бъде отхвърлен, като е
безпредметно обсъждането на останалите материални предпоставки за неговото уважаване.
С оглед изхода на спора по главния иск, подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за лихва.
На осно. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, но претенция не се
заявява.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК: ................, със седалище и адрес на управление: (адрес), срещу СТ. ИВ. Н., с ЕГНЛ
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. №, вх.№, ет.4, ап. 33, за признаване за установено,
че СТ. ИВ. Н., с ЕГНЛ **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................, сумата 982,09
лв. за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София,
ж.к. „Л.”, бл. №, вх.№, ет.№, ап.№, за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със
законна лихва от 26.07.2021г. до изплащане на вземането, с 136,58 лв. за мораторна лихва за
периода от 15.08.2018г. до 14.07.2021 г.; 5,12 лв. за главница- цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
26.07.2021г. до изплащане на вземането, с 2,39 лв. за мораторна лихва за периода от
01.12.2019г. до 14.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №43603/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3