Решение по дело №3234/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 216
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20221000503234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000503234 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261748/25.05.2022 г. по гр.д. № 14914/2017 г. на СГС, I -10 състав е
осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“ да заплати на В. Х. П., на основание чл. 226 КЗ
(отм.) сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 20.08.2015 г., заедно със законната лихва от 20.08.2015 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата 1490 лева,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за имуществени вреди от произшествието – разходи за лечение,
заедно със законната лихва от момента на извършване на разхода върху сумата от 90
лева от 24.08.2015 г. и върху сумата от 1400 лева от 27.08.2015 г., като исковете са
отхвърлени до пълните предявени размери от 40 000 лева за неимуществените вреди и
2890 лева за имуществените вреди.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника –
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ищцата В. Х. П. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта, с която искът й за неимуществени вреди е отхвърлен за сума над
25 000 лева до претендираните 40 000 лева. Жалбоподателката поддържа, че в
посочената част решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния
закон и съдебната практика. Присъденото обезщетение не съответствало на принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД и било силно занижено. Не съответствало и на
съдебната практика по сходни дела. Жалбоподателката моли решението на СГС да
бъде отменено в обжалваната част и да й бъдат присъдени още 15 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане.
1
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ и третото лице помагач Агенция „Пътна
инфраструктура“ са депозирали отговори на въззивната жалба на ищцата, в които
излагат доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата В. П. е твърдяла в исковата си молба, че в резултат на ПТП, настъпило
на 20.08.2015 г. в гр. София, в качеството си на пътник в лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Произшествието
настъпило по вина на водача на лек автомобил “Мерцедес”, модел “Актрос”, с рег. №:
*** – И. М. З.. В следствие на ПТП ищцата претърпяла телесни увреждания – мозъчно
сътресение с изпадане в безсъзнтелно състояние, многофрагментна фрактура на дясна
гривнена става, контузия на гръден кош. Първоначално й била поставена гипсова
имобилизация на ръката, но по-късно било проведено оперативно лечение с поставяне
на метална остеосинтеза, а след това отново гипсова имобилизация. Проведено било
медикаментозно лечение. Вследствие претърпяното ПТП изпитвала главоболие, виене
на свят, имала гадене и позиви за повръщане, силни болки и ограничение на
движението в дясната ръка, болка и дискомфорт в гръдния кош. Било затруднено
обслужването на ежедневните битови и хигиенни потребности. Посочените болки и
неудобства продължили месеци наред. И сега изпитва периодично такива болки при
промяна на климатичните условия и натоварване. Намира, че претърпените от нея
неимуществени вреди биха могли да бъдат репарирани с обезщетение от 40 000 лева,
които претендира да й бъдат заплатени от застрахователя на виновния водач „ОЗК
Застраховане“ АД. Претендирала е заплащане и на имуществени вреди, свързани с
ПТП в размер на 2 890 лева – средства за лечение и възстановяване. Претендирала е
още законната лихва, считано от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Застрахователят е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорвал
исковете. Твърдял е, че не е налице виновно противоправно поведение на
застрахования при него водач, механизма на ПТП, причинната връзка между ПТп и
вредите, както и размера на претенциите. Направили са възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която нарушила задължението си да пътува с правилно поставен
предпазен колан. Сочил е, че вина за ПТП имат и трети лица – водачът на лек
автомобил „Рено Канго“ – Е. П. и Агенция „Пътна инфраструктура“, като последните
не изпълнили задължението си да сигнализират пътя с подходящи пътни знаци.
Третите лица помагачи са изразили становище за неоснователност на исковете.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
деликвента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
2
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на И. М. З. – водач на лек
автомобил “Мерцедес”, модел “Актрос”, с рег. №: ***, наличието на негова валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП,
увредите на жалбоподателката и причинната им връзка с ПТП са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера
на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Застрахователят не е поддържал пред настоящата инстанция доводи за основателност
на направеното от него възражение за съпричиняване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани свидетелски показания, писмени доказателства – медицинска документация и
е изслушано заключение на СМЕ.
От приетото по делото заключение на медицинска експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Б. Б., изготвено въз основа н асъбраните медицински документи и
след личен преглед на ищцата, се установява, че в резултат на произшествието ищцата
В. П. е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, разместено
счупване и изкълчване на дясната лъчева кост в областта на китковата става и
контузия на гърдите.
Спешна медицинска помощ и лечение на мозъчно сътресение ищцата е
получила в УМБАЛ "СВ. Анна" София, където е приета без ясен спомен за случилото
се (загубила е съзнание за кратко време), откъдето е изписана в задоволително общо
състояние на 21.08. 2015 г. При прегледите в УМБАЛ "Св. Анна", гр. София на
пострадалата са констатирани "счупване на лъчевата кост в областта на китковата
става", както и предходно придружаващо заболяване "артериална хипертония". По
спешност е обездвижена чрез гипсова лонгета дясната предмишница. На 26.08.2015 г. в
УМБАЛ "Г. Странски" - гр. Плевен, след констатиране на разместен фрагмент на
фрактурата, на ищцата е направено открито наместване, като чрез оперативна намеса е
поставен титаниев имплант на дясната лъчева кост, от която операция е останал траен
линеен белег на ръката с дължина 5-6 см. Всички увреждания са в причинно-
следствена връзка с произшествието.
Оплакванията от мозъчното сътресение, което е било в лека форма, са отзвучали
за срок от 2-3 седмици, фрактурата на дясната лъчева кост е зараснала окончателно за
срок от 45 дни, след което ищцата е започнала раздвижване на дясната киткова става.
През посочения период ищцата е търпяла билки и страдания, най-интензивни в
първите 2-3 седмици, през който период ищцата е имала и главоболие и световъртеж.
Интензивни са били и болките в първите 2-3 седмици от началото на проведената
рехабилитация. Общо възстановителния период от всички увреди е продължил три
месеца. Извън посочените периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се
болки при преумора или промяна на времето. От експертизата се установява още, че
здравословното състояние на ищцата е стабилизирано, от претърпяното мозъчно
сътресение и контузия на гърдите не са останали никакви негативни последствия или
усложнения, счупената лъчева кост е зараснала напълно, движенията в китковата става
са възстановени напълно. Не се очакват за в бъдеще някакви негативни последици от
претърпените травматични увреждания.
3
От показанията на свидетеля Й. В. П. (зет на ищеца) се установява, че след
произшествието ищцата е имала затруднения в обслужването си, като за това й
помагали свидетелят и синът на ищцата, както и дъщеря й около месец. По-късно
дошла и сестра й, която останала при нея около месец и половина. Приемала
обезболяващи и ходела на рехабилитация. Сега си служи с ръката, но същата е по-
слаба и заради това ищцата има затруднения в къщи.

При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания (мозъчно сътресение с
краткотрайно изпадане в безсъзнание, разместено счупване на китката и гръдна
травма) и последиците от тях, и свързаните с тях физически и психически болки и
страдания на въззиваемата, техния вид, интензитет и продължителност, посочени в
заключението на СМЕ и обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на
ищцата при ПТП – 50 г. – възраст, която се характеризира с динамичен начин на
живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е било променено за
период от не по-малко от три месеца, при което е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си; обстоятелството, че е лекувана консервативно и оперативно;
продължителността на основния лечебен и възстановителен период – до 3 месеца;
обстоятелството, че ищцата се е възстановила напълно към момента без да се очакват
негативни прояви в бъдеще във връзка с травмите; лимитите на застрахователните
обезщетения и икономическите условия в страната към 2015 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от
ПТП е 25 000 лева. Ищцата не е ангажирала доказателства за вреди, извън обичайните,
свързани с претърпените травми, които да установяват по-висок размер на дължимото
се обезщетение.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
4
обезщетение идентичен с този, до който е достигнал първоинстанционният съд,
въззивната жалба относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има въззиваемият. Той не е сторила такива, но е бил представляван от
юрисконсулт, на когото следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, като същото, предвид фактическата и правна сложност на спора пред
въззивната инстанция и процесуалната активност на въззиваемия, се определя на 200
лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261748/25.05.2022 г. по гр.д. № 14914/2017 г. на
СГС, I -10 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД, ЕИК *********, сумата 200 лева (двеста лева) – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД –„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и Агенция
„Пътна инфраструктура“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5