№ 17140
гр. С, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
202211***18334 по описа за 2022 година
Р. А. С. е предявила иск срещу П. Д. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС,
с искане ответникът да бъде осъден да премахне външна тоалетна с
идентификатор *********** и септична яма, находящи се в ПИ с
идентификатор ************, с площ 432.50 кв. м., попадащ в зона ***, имот
пл. № ***¸кадастрален лист **** по плана на С, м. „П“, с адрес: АДРЕС,
разположени на границата с ПИ с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
*****************г. на изп. директор на АГКК.
В искова молба се твърди, че ответникът незаконно, без строителни
книжа, и в нарушение на сервитутните отстояния, на самата регулационна
линия и на границата между собствените на страните имоти, е изградил
външна тоалетна, която пречи на и смущава пълноценното използване на
собствения на ищеца ПИ. Поддържа, че тоалетната не е свързана с
канализационната система, противоречи на чл. 47, ал.1 ЗУТ, не отговаря на
санитарно-хигиенните изисквания и се намира на по-малко от 3 м. от
границата на имота. Сочи, че строежът не е търпим и подлежи на премахване.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищцата поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК П. Д. С. не е депозирал отговор по на
исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната изразява
становище, че предявеният иск се явявал недоказан и неоснователен,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в
1
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен крепостен акт за право на собственост, установен
чрез удостоверение от общинско управление от 22.03.1903 г. съгласно, които И
С. е признат за собственик на една нива, находяща се в землището на гр. С, в
местността „В“.
По делото е представен протокол за доброволна делба от 02.08.1933 г. по
ч. гр. д. № ****/1933 г. , съгласно който Е И в качеството си на наследник на И
С. получава в дял празно място, част от бивша нива от 300 кв. м., цялата нива
от 2268 кв. м. в местността „В“, като към протокола е приложена и скица.
Представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в
замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС № 71 от 25.08.1965 г., том
XX***, дело № *****/1965 г., съгласно който Е И е призната за собственик на
празно място от 460 кв. м. в местността „В“, дадени й от ТПС комисия в
замяна срещу включените в блоковете на ТКЗС „Ш, с. Ч- С, празно дворно
място от 552 кв. м.
Представено е удостоверение № *** от 27.05.1974 г., издадени от ТКЗС
„Ш, с. Ч- С, съгласно което място от 300 кв. м. собственост на Е И, находящо
се в кв. „Л“, местността „В“ не влизало в блок на ТКЗС и същата не била член
на стопанството.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № *** от
09.03.2023 г. издадено от С община, от което е видно, че Е И И е починала на
04.11.1986 г., като е оставил наследници по закон АЦС – син починал на
05.08.2016 г. и заместен от ВАТ – дъщеря и Р. А. С. - А – дъщеря, БЦС – син
починала на 24.01.1991 г. и заместена от ЕБС – син.
По делото е представена скица на поземлен имот № ******** от
20.01.2021 г. издадена от АГКК, по отношение на имот с идентификатор
***********, както и скица на сграда № ******* от 23.07.2019 г., с
идентификатор ***********.1, както и комбинирана скица за пълна или
частична идентичност на поземлен имот с идентификатор ***********.
По делото е представена административната преписка във връзка с
подадени сигнали от страна от ищеца по отношение на процесната тоалетна, в
която се намират протокол от 21.04.2020 г. съставен от комисия по чл. 196 от
ЗУТ, назначена от директора на дирекция „Общински строителен контрол“
при СО, съгласно който е извършен оглед на обект дворна тоалетна с
идентификатор ***********, разположена в ПИЗ с идентификатор
************ собственост на ответника, в който е посочено, че тоалетната
била разположена на западната граница на имота и на 1 м. от северната
граница на имота, като това разположение било неподходящо, тъй като
нямало съгласие на собствениците. Представен е и констативен акт №
*********** от 21.04.2021 г. от С община за обект дворна тоалетна с
идентификатор ***********, в който е посочено, че същият бил изграден без
2
одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.
По делото е разпитван свидетелят АТ А, чийто показания настоящият
състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата се явява дъщеря на
ищцата. Свидетелят посочва, че живеела в къщата на ищцата, като имотът
представлявал къща близнаци и тя живеела в едната къща, а ищцата в другата,
като живеела там от 2006 г., а техен съсед бил ответника, който имал брат Р и
сестра Г. Посочва, че имали проблеми с тях, които започнали след като
отказали да им дават ток безплатно и да им дават пари назаем. Посочва, че
тоалетната била построена на около 10 см., в непосредствена близост до
тяхната оградата, като покривът и керемидите влизали в техния двор, а от
другата ограда се намирала на около 1-2метра. Посочва, че незнаела
ответникът да имал вътрешна тоалетна или друга действаща тоалетна.
Посочва, че тоалетната не била чистена и много миришело особено през
пролетта и лятото. Твърди, че поискали от ответника да я почисти или да я
премести, при което той започнал я ползва, за да миришело повече. Посочва,
че когато валяло имало отточни води и тъй като духало вятър цяла пролет и
лято миришело на тоалетна в целия им двор, като същата не била поддържана,
керемидите били махнати и тя била пред срутване. Посочва, че била подавала
сигнали в общината и те идвали на проверки, но досега нямало резултат.
Сложили допълнителна ограда от ламаринени платна в техния двор, за да се
намаляло пренасянето на миризма и мърсотии, което не било помогнало
изцяло, но допринесло. Посочва, че на разстояние от около 50 метра от
тоалетна миришело.
Разпитван е и свидетелят ББ, който посочва, че живеел на съпружески
начала с свидетелката А в процесния имот. Посочва, че имали проблем със
съседи, тъй като тяхната тоалетна се намирала на около 20 см. от оградата им,
а миризмата била доста силна, като те имали деца, които играели там и се
притеснявал за тяхната безопасност. Посочва, че тоалетната била дървена
постройка, на която преди години имало керемидите, които влизали в техния
двор, но сега вече нямало керемиди, като незнаел дали тоалетната е била
почиствана. Твърди, че оградата между имотите била двойна, старата ограда
била от мрежа, а новата от ламарина, като свидетелят бил присъствал на
поставянето на ламаринената ограда. Не бил виждал някой да бил влизал в
тоалетната преди поставянето на ламаринената ограда, като незнаел дали
ответника имал вътрешна тоалетна.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
тоалетната в поземлен имот с идентификатор ************ била разположена
до къщата, в близост до оградата, от източната граница на имот с
идентификатор *********** на около 45 - 50 см. от нея, а от южната граница
на същия имот на около 1.00 м, като била с площ 1.44 кв. м., а септичната яма
била разположена пред сградата в близост до южната граница на имот с
идентификатор ***********, на около 55 - 60 см от нея и била с площ от 1.44
кв. м. Съгласно заключението тоалетната била свързана със септичната яма,
но не била свързана с канализацията. Вещото лице е посочило, че тоалетната
била заснета и нанесена в кадастралната карта като: „Сграда ***********,
3
област С /столица/, община С, гр. С, район „П“, п.к. АДРЕС функционално
предназначение постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1,
застроена площ 3 кв. м., Заповед за одобрение на КККР № *****************
г. на Изпълнителен директор на АГКК“. Съгласно заключението
регулационният план бил одобрен със Заповед № ********** г. на главния
архитект на С, кадастралната карта била одобрена със Заповед №***********
г. на Изпълнителен директор на АГКК, като между имотната и кадастралната
граница в контактната зона на имот с идентификатор ************ включен в
урегулиран поземлен имат УПИ V*****************, кв. *********, и имот с
идентификатор ***********, урегулиран в ********** имало малко
разминаване. По делото е прието и допълнение към съдебно-техническата
експертиза, съгласно което тоалетна с идентификатор *********** не била
търпим строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ, като от посочените изисквания за
търпимост, същата отговаряла само на част от условията- изградена била до
07.04.1987 г. и за тоалетната нямало издадени строителни книжа, но не
отговаряла на условието да била допустима по действащия подробен
градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването й, също така не отговаряла на нормативните изисквания на ЗУТ.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
уважаването на такъв иск е необходимо ищецът да докаже, че ответникът
осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и че с
това създават за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-
големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. С разпоредбата на чл. 109 ЗС се
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и
пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното
предназначение. В случая за уважаване на предявения иск по чл. 109 от ЗС
ищецът следва да установи, че е собственик на ПИ с идентификатор
***********, че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор
************, че на границата на двамата имота са изградени външна
тоалетна и септична яма от ответника и по този начин се ограничава, смущава
или препятства възможността на ищеца да използва пълноценно имота си
според неговото предназначение и да упражнява правото си на собственост.
В случая по делото е безспорно, а и от представени нотариални актове се
установява, че ищецът е съсобственик на ПИ с идентификатор ***********,
че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор ************, които
имоти са съседни.
При предявен иск за премахването на постройки в поземлен имот следва
да се установи дали същите ограничават правото на собственост и в частност
правото на ползване на имота. Законодателят е предоставил правна защита
срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което
ограничава това право и пречи на ползването на вещта. По делото от приетото
допълнение към заключението по съдебно-техническата експертиза се
4
установи, че за процесната тоалетна не била търпим строеж по § 16, ал. 1 от
ЗУТ. Независимо от горното, следва да се отбележи, че за уважаването на иска
по чл. 109 ЗС без значение е дали постройките са законни, а само дали
обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Обстоятелството, че извършеният в собствено дворно място строеж е
незаконен само по себе си според трайно установената и непротиворечива
практика на ВКС не може само да има за последица уважаването на този иск,
ако по делото не е доказано този строеж да пречи на ищеца да упражнява
пълноценно и в пълен обем правото си на собственост с оглед въведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения. По реда на чл. 109 ЗС
ищецът може да иска преустановяване на определено действие само
доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него
право на собственост. По този ред не може да се навлиза в правната сфера на
ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, ако то
не засяга и не ограничава правата на ищеца. Целта на производството е да
бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките,
до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца. Разпоредбата няма за
цел за налага на ответника допълнителна санкция или ограничение.
Съгласно разрешенията дадени в мотивите на тълкувателно решение № 4
от 06.11.2017 г. по тъл. д. № 4/2015 г. на ОСГК понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, като такива случаи са
например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него. В случая от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от представената
административна преписка от С община във връзка с извършени проверки на
процесните тоалетна и септична яма се установява, че за същите не са открити
строителни книжа. Също така съгласно заключението процесната тоалетната
била разположена в близост до оградата, от източната граница на имот с
идентификатор *********** на около 45 - 50 см. от нея, а от южната граница
на същия имот на около 1.00 м., а септичната яма била разположена пред
сградата в близост до южната граница на имот с идентификатор ***********,
на около 55 - 60 см от нея. В този смисъл са и показанията на свидетелите Б и
А, като първият посочва, че тоалетната се намирала на около 20 см. от тяхната
ограда, а вторият, че се намирала на около 10 см., до тяхната оградата, а от
другата им ограда се намирала на около 1-2 метра, като дори покривът и
керемидите влизали в техния двор. Настоящият състав намира, че тоалетната
и септичната яма не отговарят на изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ,
доколкото същите са разположени на имотната граница на имотите. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, водоплътни
изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен
имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на
разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота, поради което
5
процесната тоалетна и септична яма следва да са изградени в имота на
ответника, съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания, на
разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота. Тази норма е
императивна и с нея се защитават интересите на собствениците на съседни
поземлени имоти. Следователно за ищцата възниква правото да искат
премахването на процесната външна тоалетна със септичната яма. Самият
факт на изграждането им - неспазване на законоустановеното разстояние от не
по-малко от 3 м. от границата на имота, представлява нарушаване на правото
на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.
109 ЗС, без да се доказва с какво и как се ограничава правото на собственост.
Това е така, тъй като законодателят при регламентацията на начина на
застрояване в населените места се е съобразил и със запазване правото на
собственост и ненакърняване на това право от незаконно изградени в
съседство обекти. Предвидените от законодателя разстояния или други
специфични изисквания /например технически и санитарно-хигиенни
изисквания/ в най-пълна степен охраняват интересите на собствениците на
съседните поземлени имоти. Поради което дори само неспазването на
предвиденото от законодателя отстояние на външната тоалетна и септична яма
до имота на ищцата е достатъчно да обоснове ограничаването на правото й на
собственост. Още повече, че съгласно показанията на свидетелката А се
установява, че миришело от тоалетна на разстояние на около 50 метра, като
след дъжд имало отточни води и тъй като духало вятър цяла пролет и лято
миришело на тоалетна в техния двор, като дори били поставили втора
ламаринена ограда в техния двор, за да се намаляло пренасянето на миризма и
мърсотии, което помогнало, но не бил отстранен проблемът. В този смисъл са
и показанията на свидетеля Б, който посочва, че участвал в поставянето на
втората ламаринена ограда. Обстоятелството, че в открито съдебно заседание
ответникът посочва, че в имота му имало изградена вътрешна тоалетна от
1983 г., представлява по своя характер признание на неизгоден за страната
факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК, което
само по себе си не изключва използването на старата външна тоалетна и
септичната яма, както и и наличието на миризми. Като свидетелката А
изрично посочва, че била виждала ответникът да ползва процесната тоалетна.
При тези данни следва да се приеме, че е налице противоправно поведение на
ответника, което създава на ищеца пречки да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем, поради което и искът по чл.109 ЗС следва
да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има
право на разноски, като претендира 50 лв. платена държавна такса, 300 лв.
платен депозит за вещо лице и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав с оглед разпоредбите на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на
делото, намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. С оглед изхода на спора на ответника не следва да се
6
присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. С., с ЕГН **********, с адрес АДРЕС, по предявения
срещу него от Р. А. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гАДРЕС чрез адв.
П. Г., иск с правно основание чл. 109 от ЗС да премахне външна тоалетна с
идентификатор *********** и септична яма, находящи се в ПИ с
идентификатор ************, с площ 432.50 кв. м., попадащ в зона ***, имот
пл. № ***¸кадастрален лист **** по плана на С, м. „П“, с адрес: АДРЕС,
разположени на границата с ПИ с идентификатор *********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
*****************г. на изп. директор на АГКК.
ОСЪЖДА П. Д. С., с ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на Р.
А. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гАДРЕС чрез адв. П. Г., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1150 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7