Решение по дело №4303/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20194430104303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Плевен, 21.10.2019год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                          

          Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

при секретаря Вероника Георгиева като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело 4303 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                         

 Производството е по искове с правно основание чл. 128 от КТ  вр. чл. 242 от КТ

Пред ПлРС е постъпила искова молба от А.С.Т. от гр.Плевен против Дентален Център І Плевен ЕООД, в която се твърди че между ищеца и ответника  е сключен трудов договор, като трудовото правоотношение е валидно и към настоящия момент. Твърди се, че ответникът дължи основно месечно възнаграждение в размер на 200 лв, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 22,8 % към основното възнаграждение.Твърди се, че с оглед промяната на МРЗ  основното възнаграждение и процента за професионален опит и трудов стаж са променяни с допълнителни споразумения. Твърди с, че изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца се е извършвало по банковата му сметка. Твърди се, че за периода м. октомври 2018г.- м.май2019 г. работодателят не е изплатил трудово възнаграждение в общ размер 5191,15 лв.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 5191,15 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. октомври 2018г.- м.май2019 г., ведно със законната лихва върху сумата и направените по делото разноски.

 Ответникът в срокът по чл. 131 от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца,събраните по делото доказателства и закона  намира за установено следното:

От представените по делото доказателства – копие от  трудов договор и  допълнително споразумение се установява, че ищецът работи при ответника на длъжност  лекар по дентална медицина, с основно месечно възнаграждение 230 лв,  допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 23,4 %.Страните са се споразумели за изменение на т. 11 от трудовия договор, при положителен финансов резултат служителите имат право на 50 % допълнително възнаграждение.По делото е представена служебна бележка/ стр.11/ от делото, от която е видно че към 15.05.2019г.  на ищеца не са изплатени следните трудови възнаграждения- за м. ноември 2018г.- сумата 617,06 лв, зам. април 2019г.- 754,87 лв, за месец март 1105,18 лв, за м. февруари 2019г.- 1109,50 лв.Представената служебна бележка № 22а /25.06.2019г., не е  подписана от страната, която го е издала, и по този начин не обвързва съда с т.нар.формална доказателствена сила.

Видно от заключението на ВЛ В.В. по назначената съдебно икономическо експертиза е, че  неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за  периода м.11.2018г.- м. 05.2018г. е в размер на 4341,15 лв, от която сумата 617,06 лв неплатено възнаграждение ма м. ноември 2018г., 1109,50 лв неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2019г., сумата 1055,16лв неплатено трудово възнаграждение за м. март, 754,87 лв неплатено трудово възнаграждение за м. април 2019г. и 804,54 лв неплатено трудово възнаграждение за м. май 2019г.От заключението се установява, че на 14.05.2019г. е платена сумата 610,85 лв представляваща трудово възнаграждение за м. Х.2018г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените доказателства, както е и безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение през процесния период от м. ноември 2018г. до м. май 2019г. Трудовото правоотношение между страните в настоящото производство е възникнало по нормативно установения в КТ ред с подписването на обсъдения Трудов договор №106/13.11.2014г. При това са постигнали съгласие относно всички задължителни елементи по чл. 66, ал. 1 от КТ.Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на  чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника се гарантира изпращането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Ищецът е претендирал трудово възнаграждение за периода м. 10.2016г. –м. май 2019г. Видно от заключението на ВЛ е, че за периода м. 11.2018г.-  до м. 05.2019г. начисленото брутно трудово възнаграждение на ищецът е в размер   4341,15лв. Видно от заключението на ВЛ е, че на 14.05.2019г. е платена сумата 610,85 лв/ чиста сума за получаване/, с което работодателят е изпълнил задължението си  да заплати трудовото възнаграждение на ищеца за м. Х.2018г. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ вр. чл. 245 от КТ е основателен и доказан за сумата  4341,15 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода  м. 11.2018г.-  до м. 05.2019г., като за разликата до претендираните 5191,15 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

    На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 173,65 лв, както и сумата 100 лв представляваща възнаграждение за ВЛ

На осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв представляваща направени разноски за адвокат.

        С оглед гореизложеното, съдът

  

 

Р      Е      Ш      И  :

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 242 вр.чл. 128 от КТ  „Дентален център І  Плевен“ ЕООД, Булстат 00410138 със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на д-р А.С.Т. ЕГН ********** сумата 4341,15 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 11.2018г.-  до м. 05.2019г., като за разликата до претендираните 5191,15 лв и за м. октомври 2018г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Дентален център І  Плевен“ ЕООД, Булстат 00410138 със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на -р А.С.Т. ЕГН ********** сумата 400 лв представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК Дентален център І  Плевен“ ЕООД, Булстат 00410138 със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на ПлРС сумата 100 лв представляваща направени разноски за ВЛ и сумата 173,65 лв представляваща държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването  му.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: