РЕШЕНИЕ
гр.София., 28.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
17898 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност-
искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищците С.Д.Т. и Т.Р.Т. твърдят, че с нотариален
акт № 5 от 18.01.2005 г. са прехвърлили на ответницата правото на собственост
върху недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 2, находящо
се в гр.София, район „******“, ул. „******“ № 26 с площ от 56,01 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, за сумата от 21 210 лв., от които 15 740 лв. са платени в
деня на покупко-продажбата, а останалата част от 5 470 лв. страните са
договорили да бъде платена в 10-дневен срок от връчване на разрешението за
ползване на сградата. Поради неплащане на остатъка от цената, ищците искат
разваляне на договора. При условията на евентуалност – ако договорът не бъде
развален, претендират плащане на дължимия остатък и изтеклата лихва за забава в
размер на 2 928,13лв. считано от
10.01.2009г. до завеждане на настоящия иск. Претендират за разноските по делото.
Ответницата Д.В.Н. не оспорва че не е платила остатъка
от продажната цена, но оспорва исковете, като твърди, че предявените срещу нея
искове са погасени по давност. Твърди, че сградата е въведена в експлоатация с
издаването на удостоверение № 51/8.12.2008г. Падежът е настъпил 10 дни след
това, докато исковата молба е подадена на 09.01.2014г. Моли съда да отхвърли исковете срещу нея като погасени по давност. Претендира за
разноски.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, във връзка с обясненията на
страните, установи следното от фактическа страна:
С нотариален акт №5 от 18.01.2005г. ищците са продали на ответницата,
действаща тогава лично и със съгласието на своите родители, недвижим имот,
изграден в груб строеж, представляващ ателие № 3, намиращо се в гр.София, район
„******“, ул. „******“ № 26 с площ от 56,01 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
за сумата 21 210лв. , от която
15740лв. са получени от продавачите напълно и в брой при подписване на
договора, а остатъкът от 5470 лв. по уговорка между страните следвало да бъде
платен в срок до 10 дни от връчване на разрешението за ползване на сградата.
По делото са
представени 2 бр. удостоверения за въвеждане в експлоатация на сградата под
един и същ номер - № 51, но с различни дати на издаване – 08.12.2008 г. и
30.12.2008 г. В писмо от 12.01.2016г. Столична община, р-н ****** заявява, че в
регистъра на общината не се съхранява удостоверение за въвеждане в експлоатация
на строеж № 51/08.12.2008г. /виж писмо по преписка, представена от СО по гр.д.№
19730/14г./. По настоящото дело СО е представила преписката по издаване на
удостоверението за експлоатация, в която
се съдържа писмо на гл.архитект на р-н ******, изпратено до СГС по друго
гр.дело, в което се посочва че сградата е била въведена в експлоатация на
основание издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация №
51/8.12.2008г., което е било придружено с окончателен доклад, подписан на
20.12.2008г. от Вистрой ООД, чийто лиценз е бил
изтекъл. За това е бил уведомен заявителя Т.Р.Т., при което е бил изготвен нов
окончателен доклад, придружен с изготвен нов технически паспорт от дружеството Н.ЕООД.
Удостоверението от 30.12.2008г. е било връчено на упълномощен представител на
възложителите /собствениците на
жилищната сграда/ К.С.на 13.02.2009г. Разпитан в с.з. като свидетел същия
установява, че разрешенията за ползване на сградата са две, тъй като когато
извадил първото от 8.12. се установило, че има допусната техническа грешка –
записана е фирмата надзорник, която е с изтекъл лиценз. Това наложило да се
издаде второто удостоверение.
При тези
факти, съдът намира, че удостоверението, което е породило правен ефект е това
от 30.12.2008г. Процедурата за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж е уредена в чл.177 ал.3 от ЗУТ. Тя се развива между
възложителя и административния орган и завършва с издаването на индивидуален
административен акт след проверка на комплектуваността
на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация. Няма
пречка една от страните да поиска да се преразгледа издадения вече
административен акт по реда на чл.91 от АПК. В този случай правен ефект има
новия административен акт. Именно затова и СО съхранява само удостоверението
30.12.2008г. Именно то е връчено на възложителите чрез техния представител на
13.02.2009г. и е послужило за деклариране на имотите им в общината по чл.14 от ЗМДТ. Ответницата е декларирала процесния имот за
нуждите на данъчното му облагане на 18.03.2009г. и към декларацията си е
приложила удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №51/30.12.2008г. В
същото време св.С.твърди, че е дал на ответницата удостоверението едва след
като започнало делото срещу нея, някъде в края на 2015г. - началото на 2016г. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля досежно момента,
в който ответницата е получила удостоверението. Самата тя е заявила в
декларацията си от 18.03.2009г. че е придобила собствеността върху имота и е
приложила и удостоверението от 30.12.2008г. Датата на връчване на удостоверението
за въвеждане в експлоатация на строеж на ответницата следва да се приеме датата,
на която нейният упълномощен представител /вж. протокол от общо събрание на
собствениците на л.76/ е получил това удостоверение - 13.02.2009г. В 10 дневен
срок ответницата не е платила остатъка до пълния размер на продажната цена на
жилището. На 24.02.2009г. ответницата е изпаднала в забава. От този ден започва
да тече 5 годишния давностен срок за продавачите да
поискат заплащане на дължимата сума или да искат разваляне на договора.
Исковата молба е подадена в съда на 9.01.2014г. преди изтичане на давността.
Поради това съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По
предявения иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Съгласно
ППВС №3/29.03.1973г. развалянето на договорите следва да се допуска само в
случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно
постигането на договореното. Именно затова е предвидено задължението за
кредитора и при виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника да му
даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът се смята
за развален /чл.87 ал.1 от ЗЗД/. Израз на същото начало е и разпоредбата на
чл.87 ал.4 от ЗЗД - не се допуска разваляне на договор , когато неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. В този
случай, според ВС, преценката за това дали частичното неизпълнение е
незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с
оглед на субективното отношение на последния към интереса му и към
неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективни дадености. Изрична
уредба на този въпрос законът е предвидил при договорите за продажба
на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за
разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл.
206 ал. 1 от ЗЗД), т. е.
неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя
като съществено / така Решение № 318 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 273/2012
г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ищците са изпълнили
своето задължение по договора – продали са й имота, описан в нот.акт №5/18.01.2005г. Ответницата е платила частично
продажната цена от общо 21210лв., като е останало да дължи 5470лв. Ищците
предоставиха на ответницата възможност да плати и в хода на съдебното производство,
но това не се случи. В този случай съдът намира, че са налице
предпоставките за разваляне на двустранния договор поради неизпълнение на
задължението за заплащане на цената в уговорения срок. Към датата на
предявяване на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД за сградата е издадено удостоверение
за въвеждане на сградата в експлоатация, но въпреки това цената не е платена
изцяло, нито е предложено изпълнение в хода а процеса. Неплатеният остатък
надвишава 1/5 от цената, поради което не намира приложение специалното правило
на чл.206 ал.1 ЗЗД относно недопустимост на развалянето.
С оглед основателността на главния иск, не следва да се разглежда
евентуалният иск за реално изпълнение и съединения с него иск за мораторна лихва.
По разноските
Ищците претендират разноски по представен списък в размер на 3107,27лв.
такси и 400лв. адвокатски хонорар.
Ответницата претендира 2800лв. адвокатски хонорар.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищците се
следват направените от тях разноски в общ размер на 3507,27лв.
На ответницата не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД
договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №5, том I, рег. №442,
дело №4/2005 г. на нотариус Ш., рег. №042 на НК, за недвижим
имот, представляващ ателие №2, находящо се в
гр.София, район „******“, ул. „******“ № 26, с площ от 56,01 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, по иска, предявен от С.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Р.Т., ЕГН **********
срещу Д.В.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН ********** да заплати
на С.Д.Т., ЕГН ********** и Т.Р.Т., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.1 от ГПК
сумата от 3507,27лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия :