Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 23.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Д. ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12297 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.В.В., с която е предявен
срещу Д.З.АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 35000
лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 12.03.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 12.03.2015
г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при
ответника.
Ответникът оспорва иска. Оспорва
механизма на произшествието, заявен от ищеца, твърди че вина за произшествието
е застрахован при друг застраховател водач.
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Установява се от писмените
доказателства (Констативен протокол – л.4 и Постановление на СРП – л.6) и разпита
на свидетелите С. и Н. и авто-техническата експертиза, че на 12.03.2015 г. на кръстовището
на ул. Опълченска и бул. Сливница е настъпило следното пътно-транспортно
произшествие: ищецът е пътувал в качеството си на медицинско лице в линейка
модел „Ивеко“ с рег. №*******която се е движила по ул. Опълченска в посока от
ул. К. към центъра на гр. С. при условията на специален режим - с включен
светлинен и звуков сигнал. На кръстовището с бул. Сливница линейката навлязла
на червен сигнал след като водачите в нейното платно й освободили пространство
за преминаване, а движещите се по бул. Сливница на зелен сигнал на светофара
автомобили в първите три ленти спрели, за да я пропуснат. Свидетелят Х.Н. ***
управлявания от него лек автомобил Форд с рег. №*******в четвъртата лента за
движение в посока към Сточна гара, като видимостта му към ул. Опълченска била
ограничена от два тежкотоварни автомобила. Преминавайки на зелен сигнал със
скорост около 40 км/ч и влизайки в кръстовището се реализира удар между лекия
автомобил „Форд“ и линейката „Ивеко“, която към този момент се е движила с
около 15 км/ч. Съгласно заключението на вещото лице ударът е: 1). предотвратим
за линейката „Ивеко“ – ако водачът не е предприел навлизане в лентата на
движение на лекия автомобил „Форд“, без да се убеди, че ще му бъде дадено
предимство; и 2). предотвратим за лекия автомобил „Форд“, който макар да нямал
видимост е следвало да възприеме звуковия сигнал на линейката и намаляването на
скоростта на автомобилите в съседните ленти на движение като необходимост на
намаляване на скоростта или спиране. При така установените факти съдът приема,
че е налице съвместно извършителство на деликта между две лица: М.С. като водач
на линейка модел „Ивеко“ с рег. №*******е
извършил нарушение на чл.92, ал.1, т.1 ЗДвП – не е изпълнил задължението си да премине
при забраняващ сигнал на светофара, но само след като намали скоростта
достатъчно, за да извърши това безопасно, а Х.Н. като водач на лек автомобил Форд с рег. №*******е
извършил нарушение на чл.104, ал.1 ЗДвП - при приближаване на моторно превозно
средство със специален режим на движение не изпълнил задължението си да спре,
за да осигури безпрепятствено преминаване на сигнализиращото превозно средство.
Съдът приема, че приносът на двамата делинквенти в настъпване на произшествието
е равен. Въпреки това на основание чл.53 ЗЗД когато вредите са причинени в повече лица, те отговарят солидарно и
пострадалият може да търси обезщетение за пълния размер на вредите си от всеки
от тях, съответно - от застрахователите им. Поради това съдът приема, че
независимо какъв е приносът на всеки от двамата съизвършители в произшествието,
при наличието на солидарна отговорност, възраженията относно по-голям принос не
могат да бъдат противопоставени на пострадалия и е безпредметно да бъдат
обсъждани.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че травматичните
увреждания на ищеца съответстват на механизма на произшествието и са в причинна
връзка с процесното ПТП. Ищецът е получил контузия
и охлузване на теменната част на главата, мозъчно сътресение със загуба на
съзнание и последвала травматична церебрастия и контузия на дясната тазобедрена
става. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ, като е проведено болнично
лечение за срок от 4 дни. Оплакванията на ищеца са били свързани с главоболие,
гадене, а тазобедрената контузия е причинила краткотрайни болки. Общо лечебният
и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца, болките са били с
по-интензивен характер през първите 30 дни, физическото здраве на ищеца към
момента е възстановено.
Установява се от съдебно-психиатричната експертиза, че от процесното
произшествие ищецът е получил посттравматично стресово разстройство, което
представлява невротично заболяване. Ищецът е провел адекватно медикаментозни
лечение под контрола на психиатър с добър ефект и към момента депресивната
симптоматика е напълно компенсирана, но е налице известна личностова промяна,
епизодични афективни реакции и напрежение в определени ситуации.
Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и собственика на автомобил „Ивеко“ с рег. №*******валидна към 12.03.2015
г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на
лекия автомобил„Ивеко“ с рег. №*******което е противоправно – в нарушение на
правилата за движение на автомобили със специален режим – чл.92, ал.1, т.1 ЗДвП.
Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява
безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската
експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи
физически болки и страдания и разходи за лечение.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, както и
начинът на отразяване на уврежданията с оглед неговата възраст, начин на живот
и среда. Ищецът е получил мозъчно
сътресение и контузия на тазобедрена става, придружени с невротично заболяване
- посттравматично стресово разстройство. Физическите и психическите страдания
са отминали и към настоящия момент здравето му е възстановено. Като
съобрази тези обстоятелства, както и начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля А. в частта им относно причините за преустановяване на
трудовата дейност на ищеца – по делото няма данни за пенсиониране по болест –
поради установена по съответния ред постоянна неработоспособност. Поради това
следва да се приеме, че пенсионирането е поради придобиване на стаж и възраст
за пенсия, което не е в причинна връзка с произшествието. Съдът не кредитира и
показанията на А. относно невъзможността за самостоятелно предвижване на ищеца
поради контузията на бедрото – съгласно медицинската експертиза контузията не е
била от естеството да причини обездвижване или невъзможност за предвижване. По
тези причини при определяне на размера на обезщетението не са отчитани
затруднения в придвижването и преустановяване на трудовата дейност на ищеца.
По изложените съображения съдът приема, че искът следва да се уважи за
сумата от 10000 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 451,43 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което определя в размер общо на 200 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете – за сумата от 142,86 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда разноски в
размер на 650 лв. и дължимата държавна такса в размер на 400 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Д.З.АД, ЕИК:*******, да заплати на Г.В.В., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 10000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.03.2015 г., заедно със законната лихва от 12.03.2015 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв.
ОСЪЖДА Д.З.АД, ЕИК:*******, да заплати на
адв. С.К. Н. - К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 451,43 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН:**********, да заплати на Д.З.АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 142,86 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.З.АД, ЕИК:*******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв., представляваща дължимата
държавна такса и сумата от 650 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД А.Б.АД, ЕИК:*******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: