Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 07.10.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На единадесети септември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор Живко Велев
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1680 по описа за 2019
година.
Предявен е иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът
Н.Х.Д. твърди в исковата си молба, че на 07.02.2018 г. било образувано
досъдебно производство, водено против него за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, с № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък,
прокурорска преписка № 532/2018 г. по описа на РП - Казанлък, при условията на
чл. 356 от НПК, като бързо производство, след което с Постановление на РП-Казанлък
от 13.02.2018 г. било разпоредено разследване по общия ред. С Постановление на
РП - Казанлък от 28.05.2018 г. образуваното досъдебното производство било
прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. Твърди,
че на 20.01.2018 г. имал уговорка с двамата си братя И. Д. и М.Д.
да се срещнат в района на училище „Механотехникум" в гр. Мъглиж. По тази
причина около 18.40 часа той, заедно с И.Б.и С.Д., се отправил към мястото на
срещата с лек автомобил марка „БМВ", който бил управляван от Б., а ищецът
се возел на задната седалка. По пътя били настигнати от патрулен автомобил,
управляван от полицейския служител С.Г.и возещия се до него М.С., които със
звуков сигнал и включени светлини им дали знак да отбият, след което И.Б.отбила.
Отивайки до двувратия автомобил за проверка, виждайки ищеца на задна седалка,
държейки се грубо, служителите на МВР издърпали Н.Д. оттам, твърдейки, че той е
управлявал автомобила и му поискали документите за проверка. Когато им казал,
че не носи такива и си дал името за справка, единият от полицейските служители
му казал: „Не ме лъжи, И., цял ден те гледам как караш!", след което,
въпреки че очевидно не шофирал той и твърденията на Б. и Д., че Б. е
управлявала автомобила, на ищеца бил съставен АУАН, който той отказал да
подпише. На следващия ден Н.Д. отишъл да си вземе акта от КАТ Казанлък и с
изненада разбрал, че актът е съставен на името на брат му И. Д., който дори не
бил в автомобила в онзи момент. В мотивите на постановлението за прекратяване
на РП-Казанлък от 28.05.2018 г. било посочено, че поради констатираното
несъответствие в АУАН на 07.02.2018г. ищецът бил поканен в участъка в гр. Мъглиж, а в действителност бил призован с
призовка, в която било посочено, че Н.Д. има качеството на обвиняем. Когато
ищецът отишъл на място обаче полицейските органи го качили в патрулен автомобил
заедно с друго лице с поставени белезници, което било известен
крадец-рецидивист, и ги закарали до РУ - Казанлък. Всички тези действия били
извършени много показно. Когато пристигнали в РУ-Казанлък, органите на реда
извършили обиск на ищеца и го задържали за 24 часа по ЗМВР, с тези действия
било образувано ДП и Н.Д. бил привлечен като обвиняем. Същият месец с
Постановление на РП-Казанлък от 13.02.2018 г. било разпоредено разследването да
се проведе по общия ред. След проведеното разследване на 28.05.2018 г. с
Постановление на РП- Казанлък образуваното срещу ищеца досъдебното производство
било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява
престъпление. Твърди, че всички тези незаконосъобразни
действия, насочени срещу него, го сринали психически, ограничил социалните си
контакти. Приятелите му непрекъснато го търсели за информация за причините,
поради които бил задържан и привлечен като обвиняем. Мъглиж бил малък град и
информацията бързо се разпространила, минавайки по улиците на града виждал как
хората си шушукат зад гърба му. Мълвата за задържането му обхванала градчето и
скоро в очите на гражданите се превърнал в престъпник. Дори майка му била
засрамена от свои колеги, които обсъждали случилото се, сякаш ставало въпрос за
някой голям престъпник, а не за неправомерно задържан гражданин. Всичко това
оставило трайна следа в психическото състояние на Д., който не разбирал защо
били предприети всички тези незаконосъобразни действия срещу него. Изпитвал
срам от всичко това както от хората, така и от собствените си родители, тъй
като се чувствал отговорен за това, което те преживявали заради обвинението
срещу него. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение
на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. и нарушаване на права, защитени
от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. В
случая безспорно било установено, че Н.Д. бил задържан със заповед за
задържането му от полицейски орган при РУ - Казанлък. Разпоредбата на
чл. 5§1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
изисквала всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с принципите за
защита от произвол. Задържане,
което било произволно, не можело да бъде съвместимо с чл. 5§1 от Конвенцията,
като счита, че задържането му на 07.02.2018 г. било в абсолютен разрез с
принципите за защита от произвол. Съгласно чл. 5, §5 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи всяко лице, арестувано или лишено от
свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползвало с осигурено от
правните процедури право на обезщетение. Такова право на обезщетение било
предвидено във вътрешното законодателство в чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за нарушенията
по чл.5§1 и 2 от Конвенцията. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следвало да се има предвид обстоятелството, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно, а
било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следвало да се вземат предвид от съда
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства били
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
били: тежестта на повдигнатото обвинение - чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК,
продължителността на задържането и другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, авторитет. Предвид изложеното и на основание чл. 2, ал.1,
т.3 във вр. с чл. 8, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.5, §1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците Прокуратура на Република България, гр. София, и ОД на МВР
- Стара Загора да му заплатят солидарно сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК по досъдебно
производство № 2843 ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък, прокурорска
преписка № 532/2018 г. по описа на РП - Казанлък, ведно със законната лихва,
считано от датата на Постановлението за прекратяване на наказателно
производство на РП - Казанлък - 28.05.2018 г., до окончателното й изплащане.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.
Ответникът
Прокуратура на Република България счита, че предявената искова претенция за
неимуществени вреди солидарно срещу ОД на МВР- гр. Стара Загора и Прокуратурата
на Република България, е допустима, но недоказана по основание и размер. От
приложеното към искова молба постановление за прекратяване не можело да се
направи извод дали същото е влязло в сила, като се има предвид, че подлежало на
обжалване. Освен това, в конкретния случай по воденото наказателно производство
Д. не бил привличан в процесуалното качество на обвиняем. Разследването било
приключило в разумен срок /3 месеца/ съобразно установената съдебна практика и
международните стандарти, още на досъдебната фаза на процеса, а деянието не
било тежко. Счита, че повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен
обичайния начин на живот на ищеца. От квалификацията на деянието можело да се
направи извод, че ищецът вече е бил наказван по административен ред. Посочената
претенция от 5000 лв. била силно завишена и не била съобразена както с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Имайки предвид
обстоятелството, че наказателното производство спрямо ищеца било прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като Д. не бил привличан в качеството на
обвиняем, счита че исканото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази
такива обективни обстоятелства, каквито представляват продължителността на
воденото наказателно производство, тежестта на повдигнатото обвинение /в случая
Д. не е имал процесуалното качество обвиняем/ и отражението, което е породило
наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред
колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве и др. Не били
ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно- следствена връзка
между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства
в искова молба. Ищецът следвало да докаже и наличието на пряка връзка между воденото
наказателно производство и твърдените психични и психологически проблеми.
Доколкото ищецът твърдял за причинени вреди от задържането му (по реда на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), то те не подлежали на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът не бил в процесуалното качество на обвиняем, поради което в настоящата
хипотеза, ако лицето е било задържано по ЗМВР, всички търпени вреди следвало да
бъдат обезщетени по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Заявява, че оспорва началния
момент, от който се претендира лихвата. Началният момент, от който можело да се
претендира законна лихва била датата, на която постановлението за прекратяване
е придобило стабилитет, т.е. най-рано след изтичане на седемдневния срок за
неговото обжалване.
Ответникът
ОД на МВР – Стара Загора счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск. Същият бил предявен на основание чл.2, ал. 1 от ЗОДОВ, по който
държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда. Сочи, че дейността по разследване на престъпления се
осъществявала от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и
по реда на НПК. Никъде в исковата молба не се споменавало за действия,
респективно бездействия на органи на ОДМВР - Стара Загора, осъществяващи
дейност по разследване на престъпления. Заповедта за задържане, макар и
временно ограничаваща правото на свободно придвижване на лицето, не
представлявала мярка за неотклонение по смисъла на НПК, нито представлявала
лишаване от свобода по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. Същата била принудителна
административна мярка, която се налагала с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. Това обосновавало неоснователност на
претенцията не само по отношение на образуваното досъдебно производство, но и
по отношение на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. От визираните от ищеца в исковата му молба обстоятелства било видно,
че от страна на органите на разследване при ОДМВР - Стара Загора не са
осъществявани никакви процесуални действия, които да са му причинили
нематериални вреди. Счита, че не са налице предпоставките, изискуеми от чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ОДМВР - Стара Загора. Съгласно
разпоредбите на НПК досъдебното производство се образувало с постановление на
прокурора или със съставянето на протокол за първото действие по разследването,
което от своя страна се докладвало на прокурора незабавно, но не по късно от 24
часа /чл.212 НПК/. Съгласно чл.197 от НПК писмените указания на прокурора до
разследващия орган били задължителни и не подлежали на възражение, т.е. налице
било едно изпълнение на законни разпореждания и указания и не би следвало да се
ангажира отговорност по отношение на ОДМВР - Стара Загора поради спазването на
закона. В конкретния случай било образувано досъдебно производство срещу ищеца,
но обвинение не му било повдигано. В този смисъл липсвала и другата
материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето
на правозащитните й органи. За образуване на досъдебно производство трябвало да
са налице достатъчни данни, от които да се направи основателно предположение,
че е извършено престъпление. Не били нужни данни, от които да могат да се
направят изводи относно лицата, извършили престъпление, или относно правната му
квалификация /чл. 211 НПК/. Тези обстоятелства безспорно били налице при
образуване на ДП №2843М-208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара
Загора. Видно от представеното като доказателство по делото Постановление за
прекратяване на наказателно производство №532/28.05.2018 год. на лицето Н.Х.Д.
не било повдигано обвинение и спрямо него не е била взета мярка за процесуална
принуда. Задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ било наличието на обвинение в извършване на
престъпление. Твърдените от ищеца неимуществени вреди се обосновавали предимно
с оглед образувано и водено срещу него досъдебно производство, по което обаче
не било повдигано обвинение, както и задържане за срок от 24 часа по ЗМВР. В
този смисъл не било налице действие от страна на разследващите полицаи, което
да се намира в причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Счита също така,
че по отношение на ОДМВР - Стара Загора не са налице изискуемите елементи от
фактическия състав, визиран в хипотезите на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.
Претендирало се от страна на Н.Д. обезщетение за претърпени от него вреди, като
се твърдяло, че по време на проведеното досъдебно производство се сринал
психически, ограничил социалните си контакти. Налице било само, едно бланкетно
изброяване на субективни преживявания и не било възможно да се извърши преценка
дали въобще са налице съответните психични състояния, както и налице ли е пряка
причинно-следствена връзка между досъдебното производство и съответните
субективни психо-емоционални усещания. Счита, че дори и да се приеме, че са
причинени неимуществени вреди на Д., то те били от субективен характер и засягали
личната му самооценка. При липса на физически увреждания и поради факта, че
наказателното производство е приключило в разумни срокове, счита, че размерът на претендираното
обезщетение е значително завишен. Моли, ако съдът приеме иска за доказан по
основание, то размерът на обезщетението да бъде намален. Моли съда да отхвърли
като неоснователена и недоказана предявената срещу ОДМВР - Стара Загора искова
молба, като претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна Районна прокуратура - Стара Загора взема становище, че ищецът имал
качеството на обвиняемо лице. Счита, че твърдението за претърпени вреди е
пресилено, както и че разследването е приключило в рамките на три месеца. Ако
съдът счете, че е налице основание за уважаване на иска, моли обезщетението да
бъде намалено на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл за
вредите със собственото си поведение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно
от уведомление на основание чл.356, ал.1 от НПК по приложеното ДП № 284ЗМ - 208/2018 г. по описа на РУ -
Казанлък, на 07.02.2018 г. в РУ – Казанлък е започнато бързо производство № 284
ЗМ 208/2018 г. срещу Н.Х.Д. за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 НК. Производството
е започнало в условията на неотложност с разпит на свидетел. С постановление на
РП-Казанлък от 13.02.2018 г. е разпоредено разследването да се извърши по общия
ред. С постановление от 28.05.2018 г. на РП – Казанлък наказателното
производство срещу ищеца е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК.
Разпитаният
по делото свидетел Х.Г.Х. сочи, че след процесния инцидент ищецът
се затворил в себе си, което продължило няколко месеца. Бил видимо притеснен,
не искал да контактува и да излиза. Приятелката на ищеца била бременна и той се
притеснявал, че ще го вкарат в затвора, без да има вина. Според свидетеля се говорело,
че ищецът ще бъде вкаран в затвора. Свидетелката Д.Н.Д.сочи, че ищецът бил
задържан за три часа от полицията в Казанлък. Н. бил много притеснен, психично
нестабилен, затворил се в себе си не искал да излиза, защото се носели слухове,
че ще бъде осъден и ще бъде пратен в затвора. Това му се отразило много зле,
защото очаквал да сключи брак, очаквал и дете. Твърди, че в гр.Мъглиж се носели
слухове, че ищецът ме ще бъде осъден. Според свидетеля В.П.У. целият град мислел
ищеца за престъпник, за лош човек. Н. бил доста притеснен, отказвал да
контактува със свидетеля и да излиза с него. Имало запитване от приятел дали ще
влиза в затвора, което ищецът преживял доста тежко.
При
така установените обстоятелства съдът намира, че е налице фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. По отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 НК, като образуваното наказателно
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответниците, че ищецът не е имал качеството на
обвиняем поради липсата на постановление за привличането му в това качество,
тъй като тези съображения не държат сметка
за естеството на производството. Разпоредбата на чл.356, ал.3 НПК предвижда, че
бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото
действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява
прокурора. Според чл.356, ал.4 НПК лицето, за което има обосновано
предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента
на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. В
случая първото действие по разследването срещу ищеца е разпит на свидетеля М.Х.С.,
обективиран в протокол – л.15 от досъдебното производство, извършен на 07.02.2018
г. и от този момент ищецът има качеството на обвиняем. Неоснователни са и
доводите на ответника ОД на МВР – Стара Загора за липса на участие на този
ответник в причинния процес. Досъдебното производство срещу ищеца е започнато
именно от длъжностно лице от ОД на МВР – Стара Загора с предприемането на
действие по разследването – разпит на свидетел на 07.02.2019 г. Това действие е
предприето без участието на прокуратурата Едва след образуването на
производството и уведомяването на РП – Казанлък на 08.02.2019 г. с
представеното уведомление по чл.356, ал.1 НК прокурорът е встъпил в изпълнение
на функциите си по ръководство и надзор. Ето защо следва да бъде ангажирана солидарната
отговорност на двамата ответници за репариране на причинените на ищеца вреди.
В исковата молба са изложени и
обстоятелства за лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, като се визира задържането на ищеца в деня на образуване на
досъдебното производство. От приложената към досъдебното производство заповед
за задържане на лице /л.58 от ДП/ е видно, че действително ищецът е бил
задържан, но това задържане е станало по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок
от 24 часа. Следователно твърденията на ищеца
за лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Необходимо е да се отбележи, че задържането
по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка и ако ищецът е
претърпял вреди от незаконосъобразното й прилагане, отговорността на държавата
следва да се ангажира по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а не по реда на чл.2, ал.1,
т.3 от същия закон /в този смисъл е решение № 436/16.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 741/2019 г., IVг.о., ГК/.
Разпоредбата
на чл.4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Според съдебната практика такива релевантни обстоятелства са: данните
за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и
социалния му живот, положението му в обществото, работата му. От значение е как
обвинението в извършване на конкретно престъпление, неговата продължителност и
наложените мерки на принуда, с оглед установеното относно посочените по-горе
обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот,
чувствата, честа и достойнството на увредения /Решение № 376 от
21.10.2015 г. по гр. д. № 514 /
В
разглеждания случай следва да се отчете преди всичко обстоятелството, че на
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, което го е поставило пред угрозата да бъде лишен от свобода и
несъмнено е предизвикало безпокойство и притеснение. Видно от представената по
делото справка за съдимост, до този момент ищецът не е бил осъждан, макар и веднъж
да е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК. При разследването по отношение на ищеца обаче
не са предприемани процесуални действия, засягащи неприкосновеността на дома и
личните му вещи, нито е взета мярка за неотклонение. Видно от свидетелските
показания, обвинението са е отразило неблагоприятно върху самочувствието и
психиката на ищеца. Същият е бил притеснен, защото му предстояло сключване на
брак и раждане на дете, като липсват данни за възникване на конкретни
здравословни проблеми от физическо и психическо естество, породени от
разследването. Обвинението е дало отражение и на социалните контакти на ищеца, но
няма данни за загуба на работа и професионален статус и за загуба на възможност
за трудова и социална реализация. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчетат и обстоятелствата, че наказателното
преследване срещу ищеца е приключило в разумен срок /3 месеца/ и производството
е прекратено още в досъдебната му фаза. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление
по чл.343в, ал.2 НК следва да бъде определено обезщетение в размер на 1000 лв.
Контролиращата
страна Районна прокуратура – Стара Загора е направила възражение за намаляване
отговорността за вреди на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Съгласно посочената
разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението
се намалява. С оглед на това е необходимо да се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган, като ако пострадалият е допринесъл за
настъпването на резултата, обезщетението се намалява с оглед особеностите на
всеки конкретен случай - т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Такава хипотеза е налице, когато
пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно
обвинение - поради недобросъвестно направени неистински признания или въвеждане
на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление /в този
смисъл е Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1205/2012 г., IV
г.о., ГК, Решение № 51 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2015 г., III г.
о., ГК и др./. Твърдения и доказателства за подобно поведение на ищеца в случая
няма. Няма данни Д. да е извършил действия, които да имат отношение към законността
на действията на правозащитните органи при привличането му към наказателна
отговорност. Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за намаляване отговорността му за имуществени и неимуществени вреди на
основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Тъй
като при непозволеното увреждане длъжникът е в забава от датата на увреждането
/чл.84, ал.3 ЗЗД/, в полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва от
този момент. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС
по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. В случая от представеното известие
за доставяне на Български пощи е видно, че постановлението за прекратяване е
връчено на ищеца на 30.05.2018 г. и срокът за обжалването му по чл.243, ал.4 НПК е изтекъл на 06.06.2018 г. Следователно постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 07.06.2018 г. и законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от този
момент.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигане на
обвинение в престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 НК по ДП № 284ЗМ -
208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък, което е прекратено,
е основателен и следва да бъде уважен до размера на 1000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.06.2018 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до
претендирания размер 5000 лв., както и за законна лихва върху
обезщетението за вреди за периода 28.05.2018 г. – 06.06.2018 г., искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца направените
по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 118 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците по чл.78, ал.5 от ГПК
за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Минималният размер на възнаграждението, определен
съобразно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 580 лева.
Възнаграждението за адвокат, заплатено от ищеца, е в размер на 700 лева и е
прекомерно съобразно фактическата и правната сложност на делото. Проведени са
само две о.с.з. и доказването се свежда до представяне на писмени доказателства
и разпит на свидетели. С оглед на това съдът счита, че възнаграждението на
адвоката на ищеца следва да бъде намалено до размера на 580 лв., което
съответства на действителната сложност на производството. На основание чл.78,
ал.8 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника ОД на МВР – Стара
Загора юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 160 лв.
Воден от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура
на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ 2 и ОД на МВР – Стара Загора,
ул.“Граф Игнатиев“ 16 да заплатят солидарно
на Н.Х.Д. *** сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигане на
обвинение в престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 НК по ДП
№ 284ЗМ - 208/2018 г. по описа на РУ -
Казанлък, което е прекратено,
ведно със законната лихва върху тази сума от 07.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 118 лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Д.
*** против Прокуратура
на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ 2 и ОД на МВР – Стара Загора,
ул.“Граф Игнатиев“ 16 иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от повдигане на обвинение в престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. с ал.1 НК по ДП № ЗМ 208/2018 г. по описа на РУ - Казанлък, което е
прекратено, в останалата част до претендирания размер 5000 лева и за законна
лихва върху обезщетението за вреди за периода 28.05.2018 г. – 06.06.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Х.Д. да
заплати на ОД на МВР – Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ 16 сумата 160 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :