Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .../1... г. по гр.д. № .../2009 г. на ВТРС е прекратен по реда на чл. 259 и сл. от ГПК и на основание чл. 99 ал.1 и 2 от СК, гражданския брак между С. Д. К. и Л. Ч. К., сключен с акт № ../... г. на длъжностното лице по гражданското състояние при Община В.Т., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа. Постановено е на основание чл. 103 ал.1 СК и по реда на чл. 326 от ГПК след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Й. Предоставени са на основание чл. 106 ал.1 от СК и по реда на чл. 322 ал.2 от ГПК упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните Д. С. К. и А. С. К., на майката Л. Ч. К./Й.-след развода/, като на бащата С. Д. К. е определен режим на лични контакти с децата както следва: да ги вижда по тяхното местоживеене всяка първа и трета и четвърта неделя от месецо от 10 до 18 часа, както и да ги взема при себе си с преспиване за 20 дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за три дни през периода 25.12. до 31.12. всяка година. С решението С. Д. К. е осъден на основание чл. 82 ал.1 от СК и по реда на чл. 322 от ГПК да заплаща за малолетните деца Д. С. К. и А.С. К. чрез тяхната майката и законен представител Л. Ч. К. месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко дете, считано от 1.2.2009 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава по чл. 89 върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като плащането на издръжката следва да се извършва до 10-то число на всеки текущ месец, за който се дължи издръжката, като са отхвърлени исковете за разликата до пълните и предявени размери от 100 лв., като неоснователни и недоказани. С решението е предоставено на основание чл. 107 ал.3, ал.4 вр. с ал.1 от СК по реда на чл. 322 от ГПК ползването на семейното жилище-етаж от къща, намиращ се във гр.В.Т., ул.”И.”№ ..., на жената- Л. Ч. К. заедно с двете деца до навършване на пълнолетие на по-малкото от тях А. С. К. С. Д. К. е осъден на основание чл.6 т.2 от ТДТ да заплати по сметката на ВТРС да заплати 25 лв., представляваща остатъка от окончателната държавна такса по делото. К. е осъден също да заплати по сметката на ВТРС 230 лв., дължима такса върху уважените искове за издръжката на децата. К. е осъден да заплати на Л. Ч. К. 195 лв. направени разноски по делото. Това решение е обжалвано пред ВТОС и с решение № ../..2009 г. по в.г.д. № ../2009 г. е потвърдено, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка и частта относно ползване на семейното жилище. Решението на ВТОС е обжалвано пред ВКС и с решение № ../...2010 г. е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора пред въззивната инстанция съдът се е съобразил с дадените от ВКС указания. Недоволен от решението на ВТРС е останал С. Д. К., който го обжалва чрез своя пълномощник. Твърди се, че решението е неправилно, че е незаконосъобразно, като са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и че решението е необосновано. Излагат се оплаквания относно неспазване срока на писмения отговор и това, че жалбоподателят е лишен от възможността да представи доказателства, които са поискани в писмения отговор. Твърди се, че изводите на съда са взети само на база на свидетелските показания и доказателства, представени от ищцата. Излагат се твърдения, че не е налице непоправимо разстройство на брака, а това са временни недоразумения между съпрузите. Твърди се ,че размерът на издръжката е завишен, като се посочва, че жалбоподателят може да плаща по 50 лева, за всяко от децата, но не и повече. В тази връзка се твърди, че не са представени доказателства за доходите на страните, както и за таксите, плащани за детска градина или други ежедневни разходи. Излагат се съображения относно това кой и какви грижи полага за децата. Твърди се също, че не е съгласен с постановеното ползване на семейното жилище. Счита, че решението на съда не е съобразено с непримирите отношения между съпрузите. Твърди се, че съдът не е имал основание да приеме, че жилището да се предостави изцяло на ищцата и децата. Поискани са събиране на гласни доказателства. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли иска като се претендират разноски. В насроченото съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата по отношение на прекратяването на брака, както и по отношение на ползването на семейното жилище ,което е напуснато от съпругата и децата. Заявява,че не се оспорва наличието на фактическата раздяла и посочените периоди, които заявява ответника по жалбата. Заявява се ,че не притежават доказателства за наличие на твърдените от жалбоподателя непредвидени обстоятелства и не водят свидетели, за които съдът им е дал възможност. Твърди се, че единствено се поддържа оплакването в жалбата относно размера на издръжката за децата, като в писмената защита се сочи, че бащата може да заплаща по 70 лв. месечна издръжка за дете. По жалбата е постъпил писмен отговор от пълномощника на Л. К., в който писмен отговор, на три страници подробно е взето становище по всеки от пунктовете в жалбата на С. К.. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено без нарушение на процесуалния и материалния закон, като е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка по спора. Моли да се потвърди решението, като се претендират и разноски в настоящата инстанция. Както вече бе посочено по-горе, в писмения отговор са изложени както съображения относно състоянието на брака, неговото непоправимо разстройство, както и относно приложението и тълкуването на разпоредбата на чл. 131 от ГПК. Коментират се и показанията на свидетели по делото. Твърди се, че съдът се е съобразил със събраните доказателства. Относно ползването на семейното жилище се твърди, че същото правилно е постановено да бъде на майката, на която са възложени и упражняването на родителските права. При настоящото разглеждане на делото се позовават на новонастъпили факти и обстоятелства –наличие на фактическа раздяла между съпрузите и напускане на семейното жилище от жената и двете деца. В тази връзка Л. Ч. не поддържа искането си да й бъде предоставено за ползване на семейното жилище, не желае да ползва същото, че тя и децата са разполагат със жилище, което е осигурено от бащата й. Излагат се подробни съображения относно оплакванията в жалбата ,че размера на издръжката е завишен. Твърди се,че жалбата на К. е неоснователна и се претендират разноските по делото. Не се спори по делото / оглед промененото становище на К./, че е настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на мъжа. Не се спори,че съдът е възложил упражняването на родителските права по отношение на децата на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с тях. К. не подържа жалбата си в тази част и въззивният съд препраща към мотивите на районния съд в тази им част. Не се спори по делото също, че семейното жилище находящо се в гр.В., ул.”И.”№ 3А е напуснато от майката и децата, както и че то се ползва от жалбоподателя. В тази връзка жената изрично заявява, че не желае да ползва това жилище, тъй като е устроена с друго жилище заедно с децата. Жалбоподателят не оспорва това и желае да се предостави ползване на семейното жилище на него. Съдът счита с оглед становищата на страните по делото, че няма пречка ползването на семейното жилище да се предостави на мъжа. При това положение не се накърняват интересите на децата, на които майката е осигурила самостоятелно жилище, в което да живеят тримата. Затова ВТОС счита ,че с оглед настъпилите нови факти и обстоятелства по делото, както промяната в исканията на страните ,следва да се отмени решението на ВТРС в частта за ползването на семейното жилище, като последното се възложи на мъжа. Всъщност се поддържа жалбата само по отношение на размера на издръжките ,присъдени за децата с уточнението, че К. може да заплаща по 70 лв. за дете. В тази връзка е представено удостоверение за доходите на мъжа за календарната 2010 г. Видно от същото брутният доход на жалбоподателят варира от 288.39 лв. до 451.35 лв., като обичайно получаваната сума е около 370 лева. В районният съд при определяне размера на издръжките К. е получавал по-ниско трудово възнаграждение, което се удостоверява от приложеното удостоверение за това. Районният съдия е изложил подробни съображения защо определя ,че месечната издръжката на децата следва да бъде 80 лв., които съображения въззвиния съд напълно споделя и препращана основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед изложеното по-горе ВТОС счита ,че обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта за ползването на семейното жилище, което да се предостави на мъжа. Решението в останалата част е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да се присъдят на жената 415,30 лв., разноски, направени пред въззивната инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № .../..2009 г. по гр.д. № ../2009 г. на ВТРС САМО в частта, в която е предоставено на основание чл. 107 ал.3, ал.4 вр. с ал.1 от СК по реда на чл. 322 от ГПК ползването на семейното жилище-етаж от къща, намиращ се във гр.В., ул.”И.”№ 3А, на жената- Л. Ч. К. заедно с двете деца до навършване на пълнолетие на по-малкото от тях А. С. К., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище-етаж от къща, намиращ се във гр.В., ул.”И.”№ 3А, на С. Д. К., ЕГН .........., живущ на същия адрес. ПОТВЪРЖДАВА решение № .../...2009 г. по гр.д. № ../2009 г. на ВТРС в останалата част. ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ..........да заплати на Л. Ч. К. , ЕГН ........... сумата 415,30 лв., разноски, направени пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |