Р Е Ш Е Н И Е
Номер 845, 10.08.2023
г, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2052 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
вр. чл.166, ал.2 от ДОПК. Образувано е по жалба на Ф.Х.С. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 29
/ 07.07.2021г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ) Ямбол, уникален № 02/06/1/0/00882/3/01/04/01, с който на
жалбоподателя е :
1/ отказано пълно изплащане на финансовата
помощ в размер на 24447.50 лева, представляващи второ плащане по Договор № BG06RDNP001.-6.001-0803-C01 от 28.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (ПРСР
2014-202000) и
2/ е определено задължение в размер на
24447.50 лева, представляващо първо плащане по същия договор.
Твърдят се следните отменителни основания :
Нарушения на материалния закон – отменително
основание по чл.146, т.4 от АПК: Посочената за нарушена разпоредба на т.11.1.22
от Условията за изпълнение на одобрените проекти имала предвид всички
предвидени в одобрения бизнес план инвестиции, а не само една от тях, каквато
се явявала черешовата градина с площ 3.653 дка и пръскачка, закупени от
роднини. Останалите реализирани инвестиции отговаряли на изискванията на
договора и приложимото право, от което следвал извода, че само този актив,
закупен от роднини, не следвало да бъде признат, без да влече автоматичен отказ
за плащане на втората част от сумата по договора. Били изпълнени изискванията
на чл.14 от Договора за осъществяване на второ плащане по договора, тъй като
бизнес планът бил изпълнен точно и била осъществена инвестицията в дълготрайни
материални и/или нематериални активи с единична цена не по – ниска от 700.00
лева. Заложеният резултат бил постигнат и без да се вземе предвид разхода за
черешовата градина от 3.653 дка. Разпоредбата на чл.11, т.18 от Договора би била приложима, ако в бизнес
плана била заложена само една инвестиция и тя е придобита от роднини, респ.
всички заложени инвестиции са придобити от роднини.
Нарушение на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК : Преди издаване на АУПДВ
не била проведена надлежна процедура за установяване на нарушенията в нарушение
на чл.3, ал.3, чл.6, ал.1, чл.7, чл.8, чл.37, ал.1, чл.108, ал.1, чл.110,
чл.112, чл.117, чл.119, чл.166 и др. от ДОПК. Следвало да бъде постановен
нарочен предходен акт, установяващ по безспорен и категоричен начин нарушение
на договорно или нормативно задължение, от което да следва, че плащането на
суми по някоя от схемите и мерките е вече недължимо. Непровеждането на предварително
производство по ДОПК водело до незаконосъобразност на директно издадения АУПДВ.
Договорът бил сключен на основание чл.24,
ал.1 и чл.45, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ),
с предишно наименование Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), загл.
изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. При установени нарушения
следвало да бъде постановен акт за налагане на финансова корекция по чл.73,
ал.2 от ЗУСЕФСУ.
Твърди се, че АУПДВ
е постановен и в несъответствие с целта на закона – отменително основание чл.146,
т.5 от АПК, но не са изложени съображения в подкрепа на заявеното основание.
Моли атакуваният АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен. Заявена е претенция за присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по
оспорването не е взел становище по жалбата.
Първоначално делото е било образувано под № 1897/2021г.
на АдмС Бургас, по което на 10.12.2021г. било постановено решение № 1975, с
което обжалваният АУПДВ бил отменен като незаконосъобразен и ДФЗ бил осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1177.00 лева.
С определение № 63 / 12.01.2022г.,
постановено в производство по чл.248 от ГПК, решението било изменено в частта
му относно разноските и ДФЗ бил осъден да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 2010.00 лева, а претенцията за разноски за разликата до пълния
ù предявен размер 2250.00 лева – отхвърлена.
Решението било обжалвано от ответника и
отменено с решение № 10824/28.11.2022г., постановено по административно дело №
1526/2022г. на ВАС, І отд. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд с указания по приложението на закона – да се съберат
доказателства дали оспореният АУПДВ и уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК са
подписани от издателя им, както и да се провери законосъобразността на целия оспорен
акт, вкл. в частта му относно пункт първи, обективиращ отказа за второ плащане
по договора при съобразяване с разпоредбите на чл.1, т.7 и чл.9б, т.2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и с §4, ал.1 от ПЗР
на Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане,
намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова
помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, издадена от министъра на
земеделието, храните и горите, обн., ДВ, бр. 48
от 8.06.2018 г. (Наредба № 4 от
30.05.2018г.).
След връщане в АдмС Бургас делото е
образувано под настоящия номер.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява по пълномощие от адвокат П.В. от САК, който поддържа
жалбата и направените с нея оспорвания, както и претенцията за разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна :
На 28.10.2019г. между ДФЗ,
представляван от изпълнителния директор, и жалбоподателя С., като бенефициент, бил сключен Административен
договор № BG06RDNP001.-6.001-0803-C01
от 28.10.2019г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ПРСР 2014-2020г. по Процедура чрез
подбор на проектни предожения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ BG 06RDNP001-6.001,
Приоритет 2 „Подобряване на жизнеспособността на стопанствата и
конкурентноспособността на всички видове земеделие във всички региони;
насърчаване на новаторски селскостопански технологии и устойчиво управление на
горите“ Приоритетна област 2Б „Улесняване на навлизането на земеделски стопани
с подходяща квалификация в селскостопанския сектор и по – специално
приемствеността между поколенията“ за изпълнение на одобрен бизнес план по проектно
предложение № BG06RDNP001-6.001-0803, представляващ неразделна част от договора,
а бенефициентът приел безвъзмездната финансова помощ и се задължил да изпълнява
договора при спазване на Формуляра за кандидатстване, изискванията на Условията
за кандидатстване, Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба. Договорът
бил сключен след одобрено проектно предложение, подадено на 05.06.2018г.
Одобрената безвъзмездната финансова помощ е в
максимален размер 48895.00 лева, която се предоставя на два етапа:
1/Първо плащане в размер на левовата
равностойност на 12500.00 евро (24447.50 лева), което се извършва в срок до два
месеца от сключване на договора, при условия и след извършване на проверки,
конкретизирани в два пункта – чл.2, ал.2, т.1, б.“а“ и б.“б“ от договора.
2/Второ плащане в размер на левовата
равностойност на 12500.00 евро, което се извършва в срок до три месеца от
подаване на искане за второ плащане от бенефициента. Срокът за искането за
второто плащане е до 30.04.2021г.
Съобразно чл.2, ал.5 от договора, ДФЗ изплаща
помощта до максималния ù размер, при условие че бенефициентът е изпълнил
точно одобрения бизнес план, съгласно условията и сроковете на договора и
Условията за изпълнение и при спазване на критериите за допустимост и подбор,
съгласно Условията за кандидатстване.
Проектът е наименован „Отглеждане на
съществуващи 21.76 дка траййни насаждения от череши, създаване на 6.538 дка
нови насаждения и закупуване на земеделска техника“, за който е представен бизнес – план.
Площта на собствените на бенефициента имоти с
черешови насаждения е 25.298 дка, които са оценени на 30833.92 лева,
представляващи начален икономически размер на стопанството, измерен в
Стандартен производствен обем. Към 30.04.2021г. е планирано стопанството да
нарастне с още 9264.35 лева, при минимум от 4000.00 евро.
Специфичните цели, които се преследват, са :
увеличаване на икономическия размер на стопанството; увеличаване на
обработваемата площ; създаване, презасаждане и възстановяване на трайни
насаждения; подобряване на механизацията чрез закупуване на селскостопанска
техника, машини и съоръжения; придобиване на професионални умения и
компетентности; завършване на курсове; преминаване към биологично производство,
вкл. на цялото стопанство; създаване на допълнителна заетост и нови работни
места.
Предвидено е създаване на насаждение от 6.538
дка, както и закупуване на 3.000 дка земеделска земя. През първата прогнозна
година в имот № 019028 ще бъдат създадени трайни насаждения от череши, както и
3.000 дка през третата прогнозна година. През първата прогнозна година е
предвидено да се закупи пръскачка на стойност 4000.00 лева. Посоченият имот №
019028 е собствен на бенефициента и една част от него вече е засадена с
черешови дървета, а друга с площ 3.538 дка било угар и е планирано да бъде
насадена през 2018г. Закупуването на още 3.000 дка земеделска земя и създаване
на черешови насаждения е планирано да се извърши през 2020г. Пръскачката е
планирано да се закупи през 2019г.
Срокът за изпълнение на договора е до
28.10.2024г., а 30.04.2021г. е избраната крайна дата на периода на проверка за
изпълнение на бизнес плана и крайна дата за подаване на искане за второ
плащане.
В чл.11 от Договора са очертани в 24 пункта
основанията, на които ДФЗ има право да откаже второ плащане и да изисква
възстановяване на вече извършените по договора плащания. Относима към настоящия
спор е т.18, според която ДФЗ има право да откаже плащането тогава когато
инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в бизнес
плана, са придобити от бенефициента физическо лице, едноличният собственик на
капитала на бенефициента ЕООД или собственика на предприятието на бенефициента
ЕТ е придобил от своя съпруг и/или от роднини по права линия – без ограничения,
и/или от роднини по сватовство от първа степен, както и/или от юридическо лице,
чийто мажоритарен дял от капитала се притежава от кандидата ЕООД или ЕТ,
кандидата физическо лице, собственика на капитала на кандитата ЕООД или
собственика на предприятието на кандитата ЕТ и/или са финансирани от ПРСР
2014-2020, ПРСР 2007-2013 и/или други програми за подпомагане с национални
средства и/или средства на ЕС и/или когато единичната стойност на придобития
актив е по – ниска от 700.00 лева.
Според чл.16, ал.2, в случай на отказ от второ
плащане бенефициентът дължи връщане в пълен размер на полученото първо плащане
ведно със законната лихва върху него, считано от датата, на която изпадне в
забава за връщането му.
Невъзстановените вземания представляват
публични държавни вземания и подлежат на принудително събиране чрез НАП.
Съгласно чл.21, всички съобщения между
страните се извършват писмено чрез изпращане на уведомления през ИСУН на
електронния профил на бенефициента при спазване на изискванията на ЗУСЕФСУ и
актовете по неговото прилагане, както и Условията за изпълнение. За дата на
получаване на уведомлението се счита датата, на която то е изпратено през
системата.
Цялото административно производство било
проведено чрез ИСУН.
В чл.20 е дадено обяснение на някои понятия
по смисъла на договора, между които и „точно изпълнение на бизнес плана“.
На 24.08.2020г. между съпрузите С.Ш.В.и М.А.В.,
от една страна страна като продавачи, и настоящия жалбоподател, от друга като
купувач, бил сключен договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт №
72, том ІІІ, рег. № 4109, нотариално дело № 408/2020г. на нотариус Бисер
Демирев, рег. № 324 на Нотариалната камара, с район на действие този на РС Айтос,
по силата на който продавачите прехвърлили на купувача собствеността върху
собствения им недвижим имот, находящ се в местността Биюк Х. ***, представляващ
ПИ № 36227.23.56, с НТП друг вид трайно насаждение, с площ 3653.00 кв.м., ІV
категория, срещу заплащане на 1000.00 лева, която продавачите заявили, че им
била платена напълно и в брой от купувача.
На 11.11.2020г. страните подписали Анекс № BG06RDNP001.-6.001-0803-C03, по силата на който вече сключеният Договор е изменен, като бенефициентът
поел задължение да закупи трайни насаждения от череши с площ 3.653 дка на
стойност от 1000.00 лева, да създаде трайни насаждения от череши с площ 3.538
дка на стойност 910.76 лева и да закупи пръскачка на стойност 4000.00 лева.
На 27.04.2021г. жалбоподателят подал до ДФЗ искане
за второ плащане по договора.
В процедура по извършване на проверка за
редовност на представените с искането документи и за спазване на договора, било
изискано от село Карагеоргиево удостоверение за родствени връзки, от което се
установава, че продавачите С.В.и М.В.са родители на Е.С.С., която е съпруга на
жалбоподателя.
На 28.05.2021г. до жалбоподателя било
изпратено писмо Приложение № 2, с което на основание чл.26, ал.1 вр. чл.34,
ал.3 от АПК бил уведомен за открита процедура по издаване на АУПДВ за следното
: предвид родството по сватовство от първа степен между продавачите и купувача,
се нарушавала т.11.1.22 от Условията за изпълнение на одобрените проекти.
Общият размер на задължението бил 24447.50 лева. На жалбоподателя е разяснено
правото да представи писмени възражения в 14-дневен срок, както и да представи
писмени доказателства. Писмото било подписано от с квалифициран електронен
подпис от Директора на ОД на ДФЗ Ямбол.
На 08.06.2021г. жалбоподателят подал възражение,
в което развил подробни съображения, идентични на тези, изложени в жалбата, въз
основа на която е образувано съдебното производството, в частта ù
относно съответствие на акта с материалния закон.
На 07.07.2021 г. А. К. – Изпълняваща длъжността Директор на ОД на ДФЗ Ямбол, издала АУПДВ № 29 срещу жалбоподателя,
с който отказала пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447.50
лева, представляващи второ плащане по договора, и било определено задължение в
размер на 24447.50 лева, представляващи първо плащане по договора. АУПДВ е
подписан от издателя му с квалифициран електронен подпис.
Изложени са подробни фактически и правни
съображения чрез описание на договора и анекса към него и поетите от страна на
бенефициента задължения за три инвестиции : закупуване на 3.653 дка трайни насаждения
от череши, създаване на 3.538 дка трайни насаждения от череши и закупуване на
пръскачка. Описано е съдържанието на нотариалния акт, прехвърлените със
сделката права и родствените връзки между договарящите. Посочено е, че така не
е изпълнена т.11.1.11 от Условията за изпълнение и чл.11, т.18 от Договора.
Обсъдени са и са отхвърлени като неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Подчертано е, че клаузите на договара не предвиждат възложност бенефициента да
преценява дали извършването на уговорените инвестиции е изпълнено в значителна
или незначителна степен, тъй като според чл.11 от Договора не обвързва
връщането на вече изплатени суми с такава преценка. Като правно основание за
издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
АУПДВ бил качен в ИСУН на 13.07.2021г.
Жалба срещу акта е подадена по куриер на 23.07.2021г. при спазване на 14-дн. срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Горните факти съдът установи след анализ и
преценка на събраните по делото доказателствени източници. Писмените
доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава
ГПК.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и
цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Спецификата на спора налага първо изследване
на основния спорен по делото въпрос – дали е следвало да бъде издаден АУПДВ или
решение на финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Въпросът следва да бъде решен,
съобразно установеното нарушение, а то е на чл.11, т.18 от Договора,
пресъздаващ т.11.1.22. от Условията за изпълнение по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г., които са утвърдени с Приложение № 2
към Заповед № РД09-239 от 12.03.2018 год. на
заместник-министъра на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на
ПРСР 2014-2020 година и са публично достъпни като прикачен файл на електронната
страница https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/a14af84e-17de-4b4e-ba1b-1c21e3219da0.
Нарушението, за което страните не спорят, се свежда до това,
че жалбоподателят е извършил нарушение както на чл.11, т.18 от Договора, така и
на т.11.1.22. от Условията за изпълнение, забраняващи му да придобива дълготрайни
активи от близки и роднини, вкл. и такива по сватовство от първа степен,
каквито са му продавачите по сделката от 24.08.2020г., за да изпълни поетото с
анекса към договора задължение да разшири стопанството, като закупи 3.653 дка
трайни черешови насаждения на стойност 1000.00 лева. Извършеното нарушение е такова по чл.27, ал.1, т.18 от
Наредба № 4 от 30.05.2018г., в който случай, според ал.7, изпълнителният
директор на ДФЗ – РА издава съответния акт по чл. 30,
ал. 2 или ал. 3
за размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, като в мотивите
посочва и основанията за отказа от изплащане на помощта.
Характерът на извършеното нарушение предпоставя и реда, по
който следва да бъде реализирана отговорността за нарушението, което налага
необходимостта да се проследи законодателната уредба, имаща значение за
определяне на приложимото към спора право.
Съгласно §4,
ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 2 от 2018 г.)
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по ППСР се извършват при
условията и по реда на този закон, т.е. по ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е
предвидено в Регламент
(ЕС) № 1305/2013, Регламент
(ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по
прилагането му.
Едновременно е изменен и чл.1, т.7 от ЗПЗП, като приложното
му поле е ограничено до мерките от ПРСР 2007 – 2013 и до конкретно изброени
мерки и подмерки от ПРСС 2014 – 2020 г. - по чл. 21,
параграф
1, букви "а" и "б",
чл. 28,
29,
30,
31, ЗЗ
и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013, доколкото в този закон не е
предвидено друго за ПРСР 2014 – 2020 г.
Пак с изменението на ЗПЗП с ДВ, бр.2 от 2018г., е създаден
нов чл.9б от
ЗПЗП, според който за ПРСР 2014 – 2020
производствата пред управляващия орган или ДФЗ–РА се провеждат посредством:
1. Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по
реда на глава
ІІІ от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21,
параграф
1, букви "а" и "б",
чл. 28,
29,
30,
31, ЗЗ
и 34 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013; и
2. Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕФСУ – за останалите
мерки и подмерки.
Оспореният АУПДВ е за нарушение на договор, сключен по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ BG 06RDNP001-6.001, която не фигурира сред мерките и
подмерките, изчерпателно изброени в чл. 9б,
т. 1 от ЗПЗП, следователно следва да се
отнесе към мерките по т.2, производствата по които се провеждат посредством
ИСУН.
Съобразно §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр.2 от
2018г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила
на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007-2013 и на мерките
и подмерките по чл.9б,
т.2 от ПРСР 2014 – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, следователно редът по
ЗУСЕФСУ е изключен.
Проектното предложение е подадено от жалбоподателя на 05.06.2018г.
и стартиралото въз основа на него административно производство се урежда от
Наредба № 4 от 30.05.2018г., независимо че не е била действащо право към 07.01.2018г.
С §4 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, ДВ, бр.48 от 08.06.2018г., на наредбата е придадено
обратно действие и е разпоредено да се прилага и за проектни предложения по
мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на ЗИД
на ЗПЗП (ДВ, бр.2 от 2018г.), с изкл. на подмярка 19.4 на мярка 19.
Според чл.30, ал.1,
т.7 от Наредба № 4 от 30.05.2018г., ДФЗ-РА оттегля цялата или част от
предоставената финансова помощ и изисква възстановяване, когато: бенефициентът
не спазва критерий за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в
тази наредба, Условията за изпълнение на проектите по чл.26
от ЗУСЕФСУ
или административния договор, респ. заповедта за предоставяне на финансова
помощ.
Видът на производството и актът, с който то приключва, са
уредени в новосъздадените със ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) разпоредби на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП. Според първата от тях,
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл.73
от същия закон. Тогава когато не са налице
основанията за производство по ЗУСЕФСУ, дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, се развива производство по ДОПК (ред, ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) с издаване на АУПДВ.
Следователно, съдът дължи отговор на въпроса дали нарушение
на чл.11, т.18 от Договора, респ. на т.11.1.22. от Условията за изпълнение,
може да се отнесе към някое от основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ.
Отговорът на този въпрос е отрицателен, който извод следва от обективно
установените по делото данни, които не могат да бъдат квалифицирани като
основание за извършване на финансова корекция. Изцяло несподелими са доводите в
жалбата за приложимост на чл.70, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ - за нарушаване на
изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65
от Регламент (ЕС) 2021/1060. Прочитът на
разпоредбата от този регламент налага извод за абсолютната несъстоятелност на
такова твърдение и дори е излишно да се излагат подробни съображения защо това
е така.
Следователно, оспореният по делото АУПДВ е издаден в съответствие
с разпоредбата на чл.30, ал.3 от Наредба № 4 от 30.05.2018г., съответно на
чл.27, ал.7 от ЗПЗП, като административният орган е приложил правилно закона
относно прицесуалния ред, по който да реализира задължението по чл.27,
ал.3 от ЗПЗП, според който Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл.27,
ал. 5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или акт са публични държавни вземания и
се събират по реда на ДОПК.
Според чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6,
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на ДОПК,
съгласно редакцията към ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.
Според чл.166 от ДОПК, установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Съобразно чл.
20а, ал.5 от ЗПЗП, в актуалната ù
редакция към 07.07.2021 г., ДВ, 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.,
изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на
Разплащателна агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
ЗУСЕФСУ. С разпоредбата на ал.6 на
изпълнителния директор е предоставена възможност да делегира със заповед
правомощията си по ал.5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021г.
Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областни дирекции
на ДФЗ правомощие по отношение на бенефициенти по подмярка 6. 1 "Стартова
помощ за млади земеделски стопанства" (какъвто е процесният случай) да издават
АУПДВ по реда на ДОПК, като е разпределена и териториалната компетентност и на
Директора на ОД Ямбол е предоставено правомощието спрямо ползватели, чиито
стопанства са с местонахождение на територията на областните дирекции Ямбол,
Бургас и Сливен. От данните по делото е видно, че стопанството на жалбоподателя
е на територията на област Бургас. Следователно АУПДВ е издаден от компетентен
орган.
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията на ДОПК и АПК,
като са охранени правата на засегнатото от акта лице с предоставяне на
възможността да се защити и да представи доказателствата си. Според чл.166,
ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда на издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нито в ЗПЗП, нито в Наредба № № 4 от 30.05.2018г. е предвиден някакъв специален
ред за издаване на акта, поради което приложими са общите процесуални правила
на АПК, към които препраща ДОПК. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата за
пропуск от страна на администрацията да постанови някакъв нарочен предходен
акт, който да установи по безспорен и категоричен начин, че е налице нарушение
на договорно или нормативно задължение. Този довод почива на неправилен прочит
на закона, затова неслучайно не се сочи какъв следва да бъде този междинен акт
и на основание на коя законова разпоредба следва да се издаде и това е така,
защото такава разпоредба липсва. Следва да се отбележи, че производството по
издаване на актове за установяване на държавни вземания не се развива по
правилата на ревизионното производство и затова посочените в жалбата разпоредби
от ДОПК са неотносими към настоящия случай. Не е необходимост от издаване на
някакъв прелиминарен акт, тъй като ясно и недвусмислено чл.166 от ДОПК
разпорежда, че публичното задължение се установява по основание и размер с акта
за установяването му.
Административният орган е спазил разпоредбите на чл.26 и
чл.34, ал.3 от АПК, като уведомил лицето, чиито права ще бъдат евентуално засегнати
от акта и му предоставил възможност в 14-дневен срок да подаде възражение и да
представи писмените си доказателства. АУПДВ е издаден след изтичане на срока за
възражение, към което не са представени писмени доказателства, нито е направено
искане за събиране на доказателства.
Актът е издаден в писмена форма и в съответствие с изискването
на чл.59, ал.1, т.4 от АПК съдържа изложение на фактическите и правни основания
за издаването му, поради което не е допуснато нарушение на изискването за
форма.
С оглед изложеното дотук съдът приема, че административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Оспореният акт е постановен и в съотвествие с материалния
закон.
В чл.6 от Договора са установени поетите от бенефициента
задължения, вкл. да спазва Условията за изпълнение, приети по реда на чл.26 от
ЗУСЕФСУ. В т.11.1.22 от Условията за изпълнение изрично е разписано, че
бенефициентът няма право да получи второто плащане и дължи връщане на
полученото първо плащане по административния договор заедно със законната лихва
към него, изчислена за период, посочен в административния договор. Следователно
Условията за изпълнение са установили дължимото правило за поведение на
бенефициентите по тази мярка и отклонение от това правило е санкционирано в чл.11
от договора, подписан от бенефициера, където е възпроизведено изискването от
Условията за изпълнение.
Не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по административната преписка, че жалбоподателят закупил от
родителите на съпругата си, с които е роднина по сватовство от първа степен, градина
от 3.653 дка и така изпълнил задължението си да разшири стопанството, съобразно
Таблицата за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи,
представляваща Приложение № 2 към Анекс, подписан на 11.11.2020г.
Несподелимо е направеното в жалбата тълкуване на задължението
на бенефициера да не придобива дълготрайни материални и/или нематериални активи
от определен кръг близки и роднини, а именно че когато инвестициите били повече
от една, следвало всички инвестиции да са придобити от лицата по т.11.1.22 от
Условията за изпълнение, за да се стигне до ефекта на отказ за изплащане на
втората част от безвъзмездната финансова помощ и връщане на вече получената. По
този въпрос е налице произнасяне на ВАС с решение 13707
от 15.10.2019г., постановено по административно дело № 5433/2019г., І отд., според което „употребата на термина „инвестиции“ (т.е. в мн. число) следва
да се тълкува единствено в аспекта на броя им за конкретния проект. Няма
ограничение за броя на тези инвестиции, поради което спазването на правилата се
отнася до всички инвестиции, заявени в бизнес плана и не е предвидено обсъждане
на частично несъобразяване с правилата….Субсидията, която се получава по реда
на наредбата, е предназначена за подпомагане на процеса от създаване на
устойчиви земеделски стопанства и насърчаване на заетостта, без да се свързва с
придобиване на отделни активи. Поради това се преценява изпълнението на
инвестициите като цяло, значението им се обсъжда също в тяхната общност и няма
основание да се прави частична оценка“.
Щом е финансиран
един единен проект, неизпълнението на която ù да е от частите (ако
проектът е от няколко части), има за последица цялостно неизпълнение с произтичащите
от това последици - решение № 1142 от 08.02.2022 г., постановено по
административно дело № 6625/2021 г. на ВАС, I о.
Съобразно изложеното, съдът приема, че са налице основанията
на чл.11, т.18 от Договора ДФЗ да откаже второ плащане и да изисква
възстановяване на вече извършените по догговора плащания.
Това правомощие на ДФЗ е санкционирано в чл.30, ал.1, т.7 от
Наредба № 4 от 30.05.2018г., според който ДФЗ-РА оттегля цялата или част от
предоставената финансова помощ и изисква възстановяване, когато бенефициентът
не спазва критерий за допустимост, ангажименти или друго задължение, посочени в
тази наредба, Условията за изпълнение на проектите по чл.26 от ЗУСЕФСУ или
административния договор, респ. заповедта за предоставяне на финансова помощ.
АУПДВ във втория му пункт – относно определяне на подлежащо
на плащане пубично държавно вземане в размер на 24447.50 лева, е постановен при
стриктно спазване на материалния закон и в тази му част е законосъобразно
издаден.
В останалата му част – относно отказа за извършване на
второто плащане, актът също се явява законосъобразен и издаден в съотвествие с
разпоредбата на чл.27, ал.7 от Наредба № 4 от 30.05.2018г., според който тогава
когато ДФЗ – РА в случаите по ал.1 (процесният е по ал.1, т.18), установи, че
размерът на определените като допустими разходи по искането за плащане налага
пълно или частично възстановяване от страна на бенефициента на извършените по
договора авансово и/или междинно/и плащания, изпълнителният директор на ДФЗ –
РА издава съответния акт по чл.30,
ал.2 или ал.3
за размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ, като в мотивите
посочва и основанията за отказа от изплащане на помощта. Следователно отказът за
извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението
за възстановяване на полученото първо плащане.
Съгласно чл. 4,
ал. 2 от АПК, административните
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Чрез възстановяване на вече изплатени
средства и отказа да бъдат изплатени други се цели да се коригират последиците от едно неправомерно действие или
бездействие, като възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като
върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ), който е
неправомерно разходван. Следователно оспореният акт е издаден и при
съобразяване с преследваната от закона цел и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.5 от АПК.
По изложените съображения жалбата срещу
оспорения АУПДВ следва да бъде отхвърлена като издаден от компетентен орган, в
надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, в
съответствие с целта на закона.
По разноските :
Предвид неоснователността на жалбата,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в общ размер 5760.00 лева,
съобразно списъка по чл.80 от ГПК, се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
В съдебно заседание, проведено на
10.11.2021г., при първоначалното разглеждане на делото, юрисконсулт Банев е
сезирал съда с искане за присъждане в полза на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същото искане е направено и в касационната
жалба.
Съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС.
Според разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Приложима е
Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24 от НЗПП, възнаграждението за
административни дела с определен материален интерес е от 100.00 до 360.00 лева. С
оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева – по 200.00 лева за всяка инстанция. В полза на
ответника следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на
391.16 лева при касационното обжалване. Така общият размер на разноските, които жалбоподателят следва да
заплати на ДФ, възлиза на 791.16 лева.
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Х.С., ЕГН **********,***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 29/07.07.2021г., издаден от
Директора на Областната дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ Ямбол, уникален № 02/06/1/0/00882/3/01/04/01.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ф.Х.С., с посочени данни, за присъждане на
разноски в размер на 5760.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от АПК Ф.Х.С., с посочени данни, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, адрес
град София 1618, бул. Цар Борис ІІІ № 136, сумата 791.16 лева (седемстотин деветдесет и един лева и
шестнадесет стотинки), представляващи направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
С
Ъ Д И Я :