Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно
заседание на 18.05.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
Секретар : ПЕТЯ П.А
Разгледа докладваното
от съдия Събева
в. гр.
дело № 11 по описа за 2020г.
Производството е по реда на чл. 268 –
273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от И.Д.Х., чрез
адвокат Л. П., срещу решение № 4177/ 11.10.2019г. по гр.д.№ 15595/ 18г. на
Районен съд- Варна, с което е осъден да заплати на Д.Р.Х., сумата 5309.65 евро,
представляваща сбор от заплатените от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка
с посочен номер, разкрита на името на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД, със
законната лихва върху главницата от 16.10.2018г, до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. С решението са присъдени разноски в
размер на 1265.40лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Оспорва решението като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон,
необосновано. Посочва като процесуални нарушения пропуски на съда в доклада по
делото относно предмета на доказване,
недопускане на допустими и относими доказателства, и необсъждане в цялост на
всички събрани по делото доказателства във връзка възраженията на страните.
Счита, че хипотезата на неоснователно обогатяване е неприложима към отношенията
между страните, защото според изразеното становище ищецът е водил чужда работа
без пълномощие, с непосочен мотив да извършва за своя сметка плащания по
задължението на ответника към банката. Неправилно съдът не е обсъдил
обстоятелството, че ответникът не се е разпоредил със сумите, преведени от
ищеца по собствена воля към трето за спора лице- банката, за установяване
действителните отношения между страните. По изложените съображения счита, че
решението следва да бъде отменено и
предявеният иск отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна- Д.Р.Х., чрез
адвокат А.Х., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с
доводите на писмения отговор. Счита, че възраженията на жалбоподателя по
предмета на спора не са въведени от ответника своевременно с отговора на
исковата молба, съответно не са включени в предмета на делото и обсъдени с
решението, поради което за тях е настъпила преклузия,съобразно закона и т.4 от
ТР № 1/ 09.12.2013г. по т.д.№1/ 2013г. на ВКС. Изложеното в жалбата противоречи на обясненията на ищеца дадени
пред съда по реда на чл.176 от ГПК . В евентуалност, ако се приеме, че
възраженията не са обхванати от преклузията по чл.133 от ГПК, да се вземат
предвид съпоставимо с изявлението за водене на чужда работа без пълномощие, че
ищецът не навежда твърденията за възникнало правоотношение на договорна основа
и между страните липсват договорки, регламентиращи техните отношения .
Съдът, съобразно изразените
становища и представени доказателства, преценявани при условията на чл.269 ГПК
и чл. 235, ал.2 от ГПК , констатира:
Предмет на разглеждане е предявеният
от Д.Р.Х. срещу И.Д.Х. иск за сумата 5
309.65евро- сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска
сметка № 96601442401707 в „УниКредит Булбанк“
АД, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба, на основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът твърди , че по кредитна клиентска сметка на ответника в
„УниКредит Булбанк“ АД е внасял сумите: с вносна бележка от 17.10.2014г.-
510.46 евро; с вноска бележка от 06.11.2014г.- 510.46 евро; с вносна бележка от
14.11.2014г.- 600 евро; с вносна
бележка от 02.02.2015г.- 1000 евро; с вноска бележка от 26.02.2015г.- 800
евро., с вноска бележка от 26.02.2015г.- 204.19 евро; с вноска бележка от
01.04.2015г.- 765.70 евро, общо 5309.65 евро, с които е погасявано кредитно
задължение на И.Х.. Посочената сума не е възстановена. Претендира връщане на
всички вноски, направени от него в
периода 17.10.2014г.- 01.04.2015г., които са плащания при липсващо основание
/договорно правоотношение/, с които ответникът неоснователно се е обогатил.
Ответникът
представя писмен отговор със становище по основателността на предявения иск.
Посочва, че с ищеца са първи братовчеди. Оспорва твърденията за погасяване на
кредитно задължение с лични средства на ищеца, автентичността и верността на
представените вноски бележки. Противопоставя възражения и насрещни твърдения,
че преведените суми не водят до обогатяването на ответника, защото плащанията
са изцяло в интерес на баща му /Р.Х./ и неговия бизнес, по предварителна
уговорка между тях кредитния дълг да се погасява от Р.Х. и синовете му за тяхна
сметка, без право на регрес. През януари
2009г. И.Х., сестра му Г.Х. и съпругът й С.Ц. са служители на „Консорциум Реми
Груп“ АД, под ръководството на Р.Х. / баща на ищеца и чичо на ответника/. По
молба на Х. трябвало да закупят фиктивно апартаменти от сградата, която строяли
в гр.Б., чрез ипотечни кредити. Парите от кредита да преведат на дружеството
като цена за закупуване на имота, като по този начин му осигурят финансиране до
получаване Акт 16 на сградата, без начисляване на ДДС. Били уведомени, че
кредитите са уговорени и трябва да се уредят документално, а кредитния дълг ще
бъде погасяван със средствата от продажба на обектите в сградата. Р.Х. обещал,
че ще плаща вноските по кредита със собствени средства , които ще възстанови
след препродажба на апартаментите, закупени от кредитополучателите. Всички
вноски по кредитния план са погасяване със средства на „ Консорциум Реми Груп“ АД и Р.Х..
По
фактите и обстоятелствата :
1.Съобразно приложените вносни
бележки ищецът е внасял определени суми по една и съща клиентска сметка на
името на И.Д.Х.. Безспорно е
обстоятелството, че по кредитна сметка на ответника в евро са превеждани суми в общ размер 5309.65 евро
: на 17.10.2014г.- 510.46 евро; 06.11.2014г.- 510.46 евро; 14.11.2014г.- 600
евро; 02.02.2015г.- 1000 евро; 26.02.2015г.-800 евро.,26.02.2015г.-204.19 евро;
01.04.2015г.-765.70 евро. Движението на кредитната сметка от 20.03.2009г.- до
01.04.2015г., потвърждава внасяните суми от Д.Х. в изпълнение на
кредитния дълг на ответника.
2.С договор за покупко-продажба по
нот.акт № 68, том 1, рег.№ 1598, дело 51/ 27.03.2009г. „Консорциум Реми Груп„
АД, представлявано от Р.И.Х. , прехвърля на И.Д.Х., собствеността върху апартамент 3, самостоятелен обект с
идентификатор 07598.305.408.3 в сграда №4, изградена на етап груб строеж ,
„Апартхотел“, в гр.Б.община Б., при продажна цена 43 687лв., която сума ще
бъде осигурена от банков ипотечен кредит на физическото лице с „Уникредит
Булбанк“ АД от 26.03.2009г. и изплатена на продавача по банков път след
вписване в СВп.-Варна. Договорът за банков ипотечен кредит не е представен.
На 31.03.2009г. по нареждане на И.Х. е
извършен банков превод на сумата 48140 евро по сметка на „Консорциум Реми Груп“
АД, с основание- плащане по договор от 20.03.2009г. за покупка на жилище.
Договорът за банков ипотечен кредит не е представен.
3.Въз основа на издаден изпълнителен
лист по влязла в сила заповед за изпълнение № 32/ 29.01.2016г. по ч.гр.д.№ 48/
16г. за дължимите суми от И.Х. към „УниКредит Булбанк“ АД, с размер на
66 784.67лв.-неизпълнена част от главницата по Договор за банков кредит № TR
1700995/ 26.03.2009г., 10 888.33 евро- начислена договорна лихва , считано
от 20.07.2014г. до 21.01.2016г., и законна лихва върху главницата, считано от
22.01.2016г., е образувано изх.д.№ 20163110401049, СИС при ВРС .
За затруднения в обслужването на
кредитните задължения на лицата- И.Х., Г.Х.
и С.Ц., по сключените договори за банков и ипотечен кредит, свидетелстват
приложените на с 30-38 молби и искания.
4.
Ангажирани са гласни доказателства за установяване и
опровергаване на спорни факти и обстоятелства.
Във връзка с твърденията на
ответника И.Х., че по предварителна уговорка
с Р.Х. кредитното му задължение ще се погасява със средства на
дружеството, на това основание са внасяне суми от представляващия дружеството и
неговите синове, които в същата хронология на събитията са погасявани и
задълженията на сестра му Г.Х. по Договор за банков ипотечен кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД от 13.04.2009г.,с който е заплатена продажната цена на
апартамент в „Апартхотел“, гр.Б./ с.42-45/.
Първият посочен свидетел И.Р.Х. се е позовал
на правото си на отказ, на основание чл.166, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият свидетел –К.Н.Г., без родство и дела
със страните, е юрисконсулт на „ Консорциум Реми Груп“ АД в периода от
01.12.2004г. до 01.12.2009г. Служебно е запознат с фактите по закупуване на
имоти от дружеството и сключеният от И.Х. договор за ипотечен кредит. През
2008г.-2009г. дружеството изпитвало сериозни финансови затруднения и с цел
преодоляването на кризата изпълнителният директор се обърнал с предложение към
„ключовите служители“ да закупят апартаменти в построеният хотел в гр.Б.,-завършен,
но невъведен в експлоатация, срещу отпуснат ипотечен кредит. Свидетелят получил
конкретно предложение с уговорката, вноските по кредита да се погасяват изцяло от предприятието, и във вътрешните
отношения между страните се счита, че закупеният апартамента е собственост на
дружеството. При следваща продажба, част
от продажната цена да бъде отнесена за погасяване на кредита, а остатъкът да се
усвои от дружеството. Апартаменти закупили близки роднини на изпълнителния
директор- Ив.Х., Г.Х., Д.Х., И.Х., и др.
лица . Консултирал е част от служителите за евентуални рискове при подобни
сделки. Като юрист изготвял
предварителни договори за покупко-продажба на обектите , въз основа на
които да се формира документация за отпускане на кредитите от финансиращата
банка. Счита, че целта на всеки кредит е била да финансира предприятието,
независимо от цената на съответния апартамент. Не е присъствал на предложения
отправени до други служители и на разговорите между Ив.Х. и Р.Х. по конкретната
сделка. Напуснал фирмата през 2009г.
Като свидетел на ищеца е допуснат неговия
баща Р.И.Х..
Потвърждава, че с И.Х. са страни в друг
процес, образувано по иск на свидетеля.
Знае, че ответникът е теглил кредит срещу ипотекиран апартамент в
гр.Варна , който погасил с предоставения от банката за покупка на втори
апартамент в комплекс „ Белица“, гр.Б.. Останалата сума е преведена по договора
за продажба на „Консорциум Реми Груп „
Посочва, че дейността на дружеството се финансира на сто процента от продажби
или строителство срещу възлагане. Предлагал е покупка на апартаменти в гр.Б.и
на всички други обекти които са
ипотекирани към обслужващата банка, при специфични оферти. По отношение на
закупените от ответника жилища заявява, че са били при изгодни за него условия.
В продължение на повече от петнадесет години е помагал на Х., също и на други
роднини. Той и синовете му правили вноски по кредитното задължение, по
сметка с която разполагал от продажбата на апартамента. Ответникът бил
уведомяван преди и след всяко плащане и не се противопоставял. За всички
операции с банката са извършвани счетоводни вписвания.Разбрал от сина си Д.,че
е помагал на И.Х. с вноски по кредита. Твърди, че не са коментирали да е имало
конкретна договорка между двамата. В това време свидетелят е внасял пари и по
кредита на сина си, на сестрата на ответника и нейния съпруг, на които помагал
с каквото може. На въпроса по каква причина е внасял пари по единия кредит/ не
е внасян по другия кредит на Ив.Х./- уклончиво отговоря „Не ме е интересувал
този кредит…“.
По искане на ответната страна е проведена очна ставка между свидетелите Р.Х. и К.Г..
На въпроса провеждан ли е разговор между тях Г. да купи апартамент в гр.Б.срещу
банков кредит, който ще се изплаща изцяло от „Консорциум Реми Груп“ АД, св.Г. дава утвърдителен отговор. Св.Х.
твърди, че в разговор с него е коментирал и вариант при който може да му
помага, ако не успее да погасява вноските. Срещите са правени „на четири очи“ и
всеки договор е бил конкретен, а не фиктивен,тъй като дейността на дружеството
е финансирана от продажби и кредити.
Свидетелката В.Л., без родство и дела със
страните, е главен счетоводител на „Консорциум Реми Груп“ АД от февруари 2009г. Заявява,
че не знае за уговорки между ответника и Р.Х. във връзка със закупен срещу
ипотечен кредит апартамент в гр.Б.и
погасяване на вноските. Служебно е изготвяла платежни върху предходен
документ, на бланка или на компютър, по нареждане на Р.Х., И.Х., Д.Х. и И.Х..
Имало е случай в един ден да изготвя банкови документи по различни
кредити.
Изложеното
от фактическа страна обуславя следните правни изводи :
Предявените в условията на кумулативно
обективно съединяване искове са разгледани на основание чл.59 от ЗЗД. Това е
правилната квалификация, която отговаря на фактическите основания на иска
обобщени до твърденията на ищеца за обедняването му с посочената сума и обогатяване на ответника
в същия размер като титуляр на кредитната сметка, по която са постъпвали
плащанията. Приложимостта на субсидиарния иск следва от отсъствието на
облигационна връзка основана на договор с ищеца. Постановеното по този иск
решение е допустимо.
Фактическият състав на чл.59 от ЗЗД включва
елементите обедняване на едно лице и обогатяване на друго лице, при доказана
връзка между обогатяването и обедняването, и липсата на основание.
Ищецът доказва, че е трето лице по Договор за
банков ипотечен кредит на И.Х.. Извършил е превод на посочените суми по
кредитна сметка на ответника в евро, с които
е погасена част от кредитния му дълг. Тези действия водят до намаляване
на неговото имущество за сметка на
настъпилото обогатяване на ответника, чрез изпълнение на негово задължение към
банката- кредитополучател.
Въпросът
по който съдът следва да се произнесе, с оглед насрещните възражения и
твърдения на ответника, е относно наличието на основание за преведените от
ищеца средства за погасяване на кредитния дълг на ответника към „Уникредит
Булбанк“ АД.
Тежестта на доказване на релевантни факти и
обстоятелства е на страната, която се позовава на тях в своя защита. По
правилата на гражданския процес, регламентирани в Гражданско процесуалния
кодекс, Раздел I „ Общи правила“, в конкретното исково
производство ответникът установява фактите, на които основава своите искания и
възражения. А те са относно съществуващите вътрешни отношенията между
„Консорциум Реми Груп“ АД, представлявано от Р.Х., и И.Х., във връзка с
продажбата по нотариален акт № 68/ 2009г. и
сключеният договор за банков ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк“
АД, въз основа на които трето за спора
лице/ Р.Х./ е обвързано с погасяването на кредита. В изпълнение на поетото
задължение, ищецът е действал от името и за сметка на представляващия
дружеството, превеждайки конкретни суми
по банкова кредитна сметка на И.Х..
В тази насока съдът преценява факта на
придобиване от ответника на самостоятелен обект в сграда -„Апартхотел“, гр.Б.,
на основание договор за покупко-продажба с „Консорциум Реми Груп“ АД, легитимиращ го като собственик на този обект.
Придобитото по този ред вещно право не е оспорено. Според вписването в
нотариалния акт продажната цена на имота/
в лева/ ще бъде заплатена със средства осигурени с банков кредит от „Уникредит Булбанк „АД.
Представени са доказателства, че на 31.03.2009г. И.Х. е наредил превод на
48 140 евро по сметка на дружеството, с основание- покупка на жилище в гр.Б..
Дружеството от своя страна е издало фактура № **********/ 01.04.2009г. на
стойност 95 861.00 лева с начислен ДДС,в която е включена стойността на
продадения имот и аванс СМР.
Съдът не е запознат със съдържанието на
договора за банков кредит и възникналото ипотечно право в полза на Банката,
поради непредставянето му в процеса.По косвени данни кредитната сума в евро е
над 60 000евро видно от размера на вземането по изпълнителен титул. Представеният счетоводен документ насочва към
извод, че част от кредитната сума е инвестирана в покупката на този имот, а
останалата част е усвоена от ответника за други цели, също непосочени и
недоказани в процеса.
При установяване параметрите на неформалното
споразумение между Р.Х. и И.Х. следва да
се преценява, дали кредитната сума е усвоена от дружеството отчасти по повод
реализираната продажба на апартамента, а в останалата част-предоставена
доброволно от ответника за подпомагане дейността на дружеството , или е усвоена
само до размер на покупната цена на този имот.
Страните не спорят, че с извършения превод в евро определена сума
над 42000 евро е постъпила по сметка на „Консорциум Реми Груп“ АД на основание
продажба, и това е частта от кредита усвоена от дружеството. Предложение за
продажба на обекти от сградата в гр.Б.- завършена на етап груб строеж, е
направено от изпълнителния директор Р.Х. към служители на дружеството в период
на финансова нестабилност и риск за икономическа загуба. Сделки са извършени с
лица, които се намират в родствена връзка, между тях- Д.Х., И.Х. и сестра му Г.Х..
Спрямо договора с Ив.Х. е установено, че продажната цена на апартамента е
заплатена с предоставения за целта ипотечен кредит. Свидетелят Р.Х.
потвърждава, че средствата от продадения имот/ имоти/ са инвестирани в
строителната дейност на акционерното дружество. Оказвал е помощ за вноските по
кредита на Ив.Х., който не се е противопоставял на това изпълнение.
Неотносими към спора за доказателства за
кредитните задължения на друго лице- сестра на ответника, и движението по
кредитните сметки на лицата, с които е сключен договор за кредит с „Уникредит
Булбанк“ АД. Следва да се посочи, че по искове на същото основание са
образувани гр.д.№ 5376/ 2018г. ВРС, със страни Р.Х.- И.Х., и гр.д.№3187/ 2018г.
ВРС,със страни И.Р.Х.- И.Х., приключили на въззивна инстанция. Поради
самостоятелния характер на предявените претенции за връщане на дадени без
основание суми, събраните доказателства са формирали независими един от друг
заключения за отношенията между страните по кредитния дълг на ответника, и
съответен извод по основателността на предявения иск.
В конкретния процес не се установя по
убедителен и непротиворечив начин, че между страните по продажбеното
правоотношение е имало уговорка кредитното задължение да се погасява със
средства на Р.Х. и продаденият обект да се счита собственост на дружеството.
Остава напълно неизяснено
съдържанието на разговора между ответника и Р.Х., респективно за дадено от
последния обещание да участва изцяло в погасяването на кредита/ съответната
част/ със средства на дружеството. По делото има данни, че определени суми
са внасяни от св.Х. и неговите синове.
Според св.В.Л.и св.Р.Х. такива банкови
операции са извършвали и по други кредитни задължения.
На поставени въпроси по реда на
чл.176 ГПК ищецът е отговорил:
1.Правил
е вноски по кредитна сметка на сестрата на ответника Г.Х..
2-3.Не
е уведомявал ответника преди всяка вноски и не е бил натоварен от него
за
това изпълнение;
4.За
внасяните суми са знаели баща му Р.Х. и брат му И.Х..
5-7.За
покупка на имот в сградата в гр.Б.лично е ползвал ипотечен кредит; който не е
погасен. Баща му и брат му не са внасяли суми по тази сметка;.
8.Знае,
че вноските се дължат по кредит за закупуване на имот, строен от дружеството,
управлявано от Р.Х.;
9.Не
е вярно, че баща му е поел ангажимент безвъзмездно да погасява кредита, който е
използвал за дострояване на сградата.
10.Не
е вярно, че между баща му / Р.Х./ и ответника / И.Х./ е съществувала уговорка,
че след построяването на сградата ще се търси реален купувач за имота и с
парите ще се погаси остатъкът от кредита и ще се възстановят вноските направени
от него и баща му;
11.
В периода 17.10.2014г.- 01.04.2015г. не е бил служител в „Консорциум Реми Груп“
АД.
Пояснява,
че за кредитната сметка на И.Х. е научил от баща си, но внесената сума е
определял на база свободни пари, с които е разполагал, без позволението и
съгласието на И.Х..С него не е договарял възстановяване на средствата.
Единствено свидетелят К.Г. потвърждава тезата
на ответната страна, че с отделни служители са водени разговори за
покупко-продажба на обекти от сградата, със средства от банков кредит, на които
не е присъствал. Някои от тях консултирал за евентуалните рискове. Персоналното
предложение до него включвало и уговорка вноските по кредита да се погасяват
изцяло от предприятието, а във вътрешните отношения да се счита, че апартамента
е собственост на дружеството. Свидетелят няма договорни отношения по повод на
сделка с „Консорциум Реми Груп“ АД. Независимо, че служебно е бил запознат с
намерението на дружеството да осъществява поредица от продажби на апартаменти
от сградата в гр.Б., присъща за финансиране на дейността му, не придобил лични
възприятия за постигнатата с ответника договореност във връзка с договора за банков кредит и начин на
погасяването му, и не е консултирал ответника за посочените обстоятелства.
Напуснал е фирмата през 2009г.
Предвид на събраните и обсъдени косвени данни
съдът приема, че по повод продажбата на апартамент 3 от сградата в гр.Б./
завършена на етап груб строеж/ между Р.Х. и И.Х. е уговорено цената на имота да бъде покрита
със средства от банков кредит и сумата от продажбата да се използва за дейността на дружеството. За наличието на
неформално споразумение относно погасяването на кредитното задължение със
средства на дружеството може да се направи единствено предположение. Предвид
отсъствието на „обратно писмо“ и начало на писмено доказателство, съобразно чл.
165, ал.2 от ГПК, събраните данни не са достатъчни за това заключение.
Вероятността за наличието на скрито
съглашение, като предварително условие да бъде реализиран кредита, се основава
на обстоятелството, че част от вноските са погасявани от Р.Х. и синовете му, и
за съответната банкова операция не е искано съгласието на И.Х., но той е
бил уведомяван.
В хипотезата на постигнато неформално
споразумение между Р.Х. и И.Х., тезата на ответника за симулация при сключване
на договора за банков кредит с поставено лице, би била основателна. Подобен
извод обаче не може да обвърже ищеца Д.Х., който в разглеждания период не е
служител на дружеството, не е договарял изпълнение по кредитния дълг на
ответника,и не е действал по поръчение на Р.Х.. В този аспект може само да се
предположи, че ищецът е реализирал вноските, изпълнявайки чуждо задължение по
силата на неформален договор между страните по продажбеното отношение, без
обоснован и категоричен извод за обвързаност на това основание.
С изложените мотиви искът е основателен.
Постановеното по този иск решение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 271 , ал.1 ГПК и чл. 280 ГПК
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4177/
11.10.2019г. по гр.д.№ 15595/ 18г. на Районен съд- Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.