О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 25.11.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 25
ноември
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 7, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „ПРОФИК КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД- гр. София, против П.Н.М. ***, с
правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е
назначен особен представител, който в законоопределения е депозирал писмен отговор
на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Искане за отпускане
на потребителски кредит № **********; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кретити /СЕФПИПК/; допълнителна
предподговорна информация, представляваща приложени към СЕФПИПК; Договор
за потребителски кредит № **********, ведно с декларации и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски
кредит №**********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
**********; Молба за рефинансиране на задължения към трети лица; Преводно
нареждане (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP163230411, с дата
18.11.2016г.); Преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция:
270PMWP163230412, с дата 18.11.2016г.); Преводно нареждане (документ зн
кредитен превод с референция: 270PMWP163230416, с дата 18.11.2016г.); Преводно
нареждане (документ за кредитен превод с референция: 270PMWP163230428 с дата
18.11.2016г.); Заявление за промяна на погасителен план; Анекс № 1 към ДПК №
**********; Извлечение по сметка,
удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително писмо; Удостоверение
за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД.
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 3786/2018г., по описа на РС-Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Профи Кредит България”
ЕООД - София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че предявява настоящият установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя срещу П.Н.М. в общ размер на 6157.54 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********.
Сочи, че вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 18.11.2016г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № ********** между ищеца като кредитор и П.Н.М.,
като длъжник.Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита:
3000 лв.;Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 146.39 лв.; Падеж на
вноската: пети ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен
лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по
кредита: 5270.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2977.20 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 82.70 лв.
Общо
задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 8247.24 лв.; Общ размер на
вноска: 229.09 лв.; Дата на погасяване: 5 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги е няма забележки
към тях и се задължил да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
С Молба от 17.11.2016г. П.Н.М.
пожелал посочените от него задължения към трети лица да бъдат погасени с част
от опуснатата сума по кредита, както следва:
1. Задължение в размер на 300.00 лв. към „Изи Асет Мениджмънт” АД
(документ за кредитен превод с референция: 270PMWP163230411, с дата
18.11.2016г.).
2. Задължение в размер на 766.69 лв. към „Кредихелп” ООД (документ за
кредитен превод с референция: 270PMWP163230412, с дата 18.11.2016г.).
3. Задължение в размер на 650.00 лв. към „Би енд джи кредит” ООД
(документ за кредитен превод с референция: 270PMWP163230416, с дата
18.11.2016г.).
Съгласно т.5 от Договора за
потребителки кредит П.Н.М. пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо
негово задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с част от отпуснатата сума
по кредита, както следва: Задължение в размер на 949.90 лв. към ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнило
точно и в срок задълженията си по договора, като превежда паричната сума в
размер на 33341 лв. по посочената от П. Николов М. банкова сметка, *** с банкова
референция 270PMWP162330428 от 18.11.2016г.
Ответникът
от своя страна поел задължение по Договора за потребителски кредит, като го
сключил за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 229.09
лева и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
На 07.07.2017г. П.Н.М. подал
Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което пожелал да
отложи една погасителна вноска. На 20.07.2017г. между ищеца и ответника бил
сключен Анекс № 1, за отлагане на една погасителна вноска, която се падала № 7
от погасителния план. П.Н.М. се задължил да изплаща задължението си по
процесния договор по нов погасителен план, който се променил от 36 на 37
погасителни вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса
бил в размер на 47.07%. Останалите клаузи от Договора за потребителския кредит
не били засегнати и останали
непроменени.
Предвид факта, че длъжникът е
изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил девет пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 23.01.2018г.,
като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.
12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.". На 09.01.2018г. договорът бил прекратен
автоматично от страна на ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
На 11.01.2018г. на П.Н.М. било изпратено уведомително писмо от страна на
дружеството, с което бил уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена
неговата предсточна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължал
остатъчните и непогаоени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Сочи, че размерът на погасеното
от П.Н.М. задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 2220.00 лева. С
плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 2089.54
лева. Сумата от 70.30 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ, която цитира
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите
условия към ДПК № **********, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от
КР такси по тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за
всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на
място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..”. С плащанията си клиентът
заплатил 60 лева от начислените такси по тарифа.
Ищецът сочи, че към момента
на депозиране на исковата молба
ответникът П.Н.М. му дължи сума в размер на 6157.54 лева, представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
В съответствие с изложеното,
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на
КЕ,КЛ/СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на
ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия
Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Отбелязва също, че при желание
от страна на потребителя, същият е могъл
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и
да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.
Ответникът се съгласил с цената
на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с
общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-
гр.Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 3786/2018г. След
като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение
на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 22.11.2018г.
Ищецът моли, след като съдът се
убеди в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да
установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
срещу длъжника П.Н.М. в размер на 6157.54 лева, представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, вещно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира за направените по делото разноски.
В законоопределения срок,
назначеният особен представител на ответника – адв. С. Д. е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Сочи, че на първо място процесният договор за
потребителски кредит от 18.11.2016г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави
при определяне на годишния лихвен процент, като нищожен е и пакета от
допълнителни услуги на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради нарушаване на
добрите нрави. В подкрепа на тези твърдения, излага следните аргументи:
Счита, че Договорът за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор,
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсвала
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,90 % /. В този порядък следвало да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки ши
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита / следвал по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсвала.
Посочен бил лихвен процент по заема /който бил фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към
ГПР по договора. Следвало да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в
материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както било посочено и
по-горе остават неизвестни и на практика, така се създавали предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за
допълнителни услуги. От така изложеното не можело да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент на разходите се
намалявал, като не ставало ясно по какъв начин това се отразява на дължимите по
договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е изчислен при
сключване на договора. В този порядък неясни били както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следвало ясно
да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явявало
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК и като такова
не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. В този случай с оглед недействителност на договора за кредит,
то недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен
пакет услуги.
По отношение на
клаузите, касаещи възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет
услуги, били налице и други основания за недействителността им. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер
на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Така уговорения
размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл
клаузата на т.VI, се явявала нищожна. Действително към датата на уговарянето на
размера на възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби
(императивните разпоредби в ЗПК касаят единствено размера на ГПР), които да
определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означавало,
че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна- потребителят
е по-слабата икономически страна; поради което и се ползва със засилена защита
от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на волята на страните били именно
добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта,добросъвестността и нормалното развитие на
обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Сочи за трайноустановена практика
на ВКС,която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като
ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва. В този
смисъл е практика на ВКС,/Решение № 4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение № 1270/2009г.
по гр.д.№5093/2007г.,определение № 877 по т.д.№ 662/ 2012г. и др./ според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. Видно от електронната страница
на БНБ към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният
лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната лихва е бил
10,00 % т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава
повече от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната,
което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени
в обществото/, тъй като надхвърлят драстично трикратния размер на законната
лихва. Ето защо клаузите на т. VI от договора,с които е уговорен ГЛП в размер
иа 41.17% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното
равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явяват нищожни
на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи на добрите
нрави.
В т. VI от договора било
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 2977,20 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н
действието, за което се събират такси н/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит.” В случая в Договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се
събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.11.2016г., били изброени
вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия
договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 18.11.2016г.
г. именно към процесния договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме,
че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор
за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето” на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Принципът на добросъвестност н справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 2977,20 лева. Предвид гореизложеното
единствения възможен извод е, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на 2977,20 лева се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл.
второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/. Ето защо,
счита, че предявеният иск за установяване на дължимост на претендираните суми
за погасяване на задължения по това споразумение следва да се отхвърли и на
това основание.
С оглед изложените
съображения, то ответникът дължал връщане единствено на предоставения размер от
главница по сключения договор за потребителски кредит, който предвид сборът от
сумите от представените към исковата молба 4 броя платежни нареждания, е в размер
от 2050,10 лева (333,41 лв.+300 лева+766,69 лева+650 лева). Доколкото към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ответникът е заплатил на ищеца обща сума в размер от 2220 лева по признание на
самия ищец в исковата молба, то очевидно размерът на предоставената главница е
изцяло погасен преди предявяване на иска за признаване на установено, че същия
се дължи, поради и което искът за главница следвало да се отхвърли на това
основание.
На следващо място,
твърди, че дори да се приеме, че не е налице недействителност на процесния
договор, то не се установява ответникът да е бил уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита от ищеца/кредитодател. Неподкрепено с
никакви доказателства било твърдението на ищеца в исковата му молба, че
предсрочната изискуемост на кредита е била обявена на ответника.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването
на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите
финансови институции /в т.см. Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014
г. на ВКС на РБ, II т.о./.
Константна е съдебната
практика /Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на II т.о. и др./,
че когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпването и
обявяването й са част от основанието на заявеното вземане и следва да са се
осъществили преди образуване на заповедното производство. Това разрешение е
важимо както за вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за
вземанията предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай
обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на
доказване в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл.
410 ГПК. В случая ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията
си се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на
договорно основание. Дори към посочената от него дата - 09.01.2018г. да са били
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за прекратяване
на договора и за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липса на
плащания, то според задължителната съдебна практика необходимо условие за
настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й на кредитополучателя.
Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на
предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало до
знанието на ответника. Нямало никакви представени писмени доказателства относно
уведомяването на ответника/длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Ищецът не представял
доказателства за релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната
изискуемост на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК. Следва да се приеме, че процесните вземания не са изискуеми в
заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание -
предсрочна изискуемост на вземания по процесния договор, която предсрочна
изискуемост да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Това
води до неоснователност и недоказаност на предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК и същите следва да бъдат отхвърлени.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК или по
друг начин, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.З ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в т.см. решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, II т.о./
С оглед на гореизложеното,
особеният представител на ответника счита предявения установителен иск за
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 3786/2018г. описа на Районен съд- Стара Загора,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането
му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от договор за кредит, в това производство ищецът следва да
докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства сключването
на договора между страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника,
както и размера на претендираните суми.Ответникът следва да докаже възраженията
си.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 27.01.2020г.
от 10.00ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на особения
представител на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: