МОТИВИ по НАХД №
3964/2018 год. по описа на ВРС,
тридесет и седми наказателен състав.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Постъпило е постановление на ВРП, с което се
прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата С.А.С. с налагане на административно наказание за извършено от нея
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, предвид
наличието на основанията на чл.78а. от НК, а именно за това, че на 19.07.2017 год.
в гр. Варна при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат“ с рег. № В 80-40 РС, нарушила правилата за движение по Закона за движение
по пътищата, а именно:чл. 65 от ЗДвП: При движение в пътна лента покрай
спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с… конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост причинила на В.И.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на лявата раменна кост, което е обусловило
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 месеца.
Обв. С.А.С. не се признава виновна, дава обяснения за случилото се, като сочи, че се е движела с около двадесет километра
в час зад автобус на градския транспорт.
Съжалява за инцидента, като според нея той е бил неизбежен. Упълномощеният от
нея защитник пледира да бъде оправдана, като счита, че същата няма
вина за настъпилото ПТП. Сочи, че
от доказателствата по делото и заключенията по назначените авто-технически
експертизи бил даден еднозначен отговор, че пострадалата
е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, управляван от обвиняемата и същата не е имала техническа възможност да избегне удара. Счита, че по отношение на вмененото
на С. нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, същото
е несъставомерно, тъй като по делото не били налице доказателства за
наличие на неблагоприятни фактори за движението в участъка, където е станало
произшествието, с които е следвало да се съобрази тя. Защитата
счита, че е налице противоречие в
постановление на ВРП, че С. не е контролирала управлявания от
нея автомобил, не е избрала нужната скорост на движение, докато факти относно загуба на контрол над автомобила не е имало. Счита, че не е налице и
нарушение на чл.65 от ЗДвП, тъй като от
гласните доказателства по делото/ в частност на водача на автобуса/ сочат, че
пострадалата не се е намирала в зоната на спирката, тъй като е била на два
метра след знака за край на спирката, поради което и обвиняемата не е имала задължението да предвижда някакви действия, които тя
обективно да възприеме, като в
тази насока била съдебната практика, според която водачът
на МПС не е длъжен да предвижда неправомерното поведение на другите участници в
движението, а е длъжен да се съобразява единствено от обективното проявление на
техните действия. По
изложените съображения защитата счита, че няма доказателства,
които да обосноват вината на обвиняемата,
още повече, че второто нарушение вменява задължение на водачите
да бъдат внимаватлени към пешеходците, което
било неотносимо към настоящия казус. По тези съображения счита, че
обвиняемата следва да бъде призната за невинна и оправдана.
За ВРП, при редовност в
призоваването, се явява представител – прокурор М.. В пледоарията си по
същество сочи, че обвиняемата е нарушила правилата за движение по чл.20 и чл.65
от ЗДвП. Сочи, че безспорно е установено, че произшествието е настъпило след
спирката, станало е веднага след потегляне на автобуса, пред който е минала на
пътното платно пострадалата, но автобусния шофьор е успял да спре, тъй като е
имал подходяща пътна скорост. Моли съда да наложи наказание в минимален размер,
както по отношение на предвидената глоба по чл.78а. от НК, така и по отношение
на лишаването от право да управлява МПС, до колкото нарушението е с ниска
степен на обществена опасност и е налице
в голяма степен на съпричиняване на пострадалата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2017 год. около 16,00 часа обв. С.А.С. управлявала л. а. "Сеат Ибиза" с per. № В 80-40 РС в гр. Варна,
кв.Аспарухово, като се движела по ул. "Първи май" /в посока от Север
към Юг/ към кв.“Галата“ в дясната лента по посока на движението си. При
приближаването на спирка „Орел“, лекия автомобил се престроява в лява лента за
движение с цел заобикаляне на автобус на градския транспорт, управляван от св.Й.Й.. В района на спирката, при изравняването на предната час
на автомобила с предната част на автобуса, пред автобуса от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на лекия автомобил, бягайки се приближава
пострадалата В.И.М.. Водачът на автомобила предприема аварийно спиране и
маневра за избягване на удара с пешеходеца. Пешеходеца /пострадалата М./ се
удря в предна странична дясна час на автомобила, след което пада на пътната
настилка. Автомобилът се отклонява в ляво по посока на движението си без да
напуска лявата лента за движение и преустановява движението си на около – 4.88
метра след мястото на удара.
Впоследствие пострадалото дете било
прегледано в „Спешен център“ при МБАЛ „Света Анна“ - Варна.
Видно от
заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, В.М. е получила следните
травматични увреждания: ивицесто, вертикално
разположено ожулване по задната повърхност на лявата предмишница, счупване на
шийката на лявата раменна кост, ожулване по страничната повърхност на лявото
коляно, хоризонтално разположено ивицесто,
червеникаво кръвонасядане по страничната повърхност на лявата подбедрица, на 43 см. от ръба на петата, ожулване по
вътрешната повърхност на десния лакът. Описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат
получени от удари от детайли на МПС в посока отляво надясно, последващо падане и удар на десния лакът, по вътрешната
повърхност, в подлежащата настилка. Непосредствено след получените травми
пострадалата М. е възприемала околната действителност, от което следва, че не е
изпадала в безсъзнателно състояние, т.е. не е било налице разстройство на
здравето, временно опасно за живота в този смисъл. Счупването на шийката на лявата
раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник
за период от около 2 месеца. След този период, при такъв вид счупвания,
обичайно движенията на крайника се възстановяват без дефицит. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са определили чувство на
болка и страдание.
Видно от
заключението на назначената по делото авто - техническа експертиза, мястото на удара е настъпило когато пешеходката
М. се е намирала на около – 2.40 м. в дясно от ляв ръб на пътното платно
/ЛРПП/, на около – 7.10 м. в ляво от ОР.1 и на около 15.0 м. след ОР1., изчислената
скорост на движение на автомобила непосредствено преди момента на удара възлиза
на 30.22 км./час, опасната зона за спиране на автомобила възлиза на 12.67 м.
при движение със скорост – 30.22 км./час. От техническа гледна точка
обвиняемата С. не е имала възможност своевременно да възприеме приближаващата
от дясно пешеходка /постр.М./ и да спре преди тя да
навлезе в траекторията на движение на автомобила, тъй като опасната зона за
спиране – 12.67 м. е била по-голяма от отстоянието –
6.30 м. и от зоната за пряка видимост – 7.33 м. на водачката към мястото, в
което пешеходката става опасност, т.е пешеходката попада в опасната зона за
спиране на автомобила. Причините за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка: Движението на пешеходката от дясно на ляво по пътното платно
извън обозначеното място за пресичане – „пешеходна пътека тип „зебра“,
неупражнен визуален контрол към посоката, от която е идвал процесния автомобил,
наличието на ограничена видимост на водача на л.а.“Сеат“ към мястото и посоката,
от която е приближила пешеходката, при което ограничената видимост не е
позволила на водача на МПС да възприеме своевременно и да реагира навреме на
приближаващата пешеходка и да спре преди мястото на удара.
Видно от
заключението на назначената по делото допълнителна
авто -техническа експертиза: експертизата
е приела, че дължината на опасната зона за спиране на автомобила при движение
със скорост – 30.22 км./час е – 12.67 м., а при движение със 20.00 км./час –
7.44 метра. При управление на автомобила със скорост не по-висока от – 17.56
км./час и своевременно действие за спиране, водачката би могла да предотврати
ПТП, чрез спиране преди мястото на удара. Според вещото лице ударът е настъпил
в задната част на преден десен калник на
автомобила с пострадалата М..
В хода на
съдебното производство бе назначена тройна авто-техническа
експертиза, вещите лица, по която
приемат, че мястото на удара между лек автомобил „Сеат Ибиза“
с рег. № В 80-40 РС и пешеходката В.И.М. *** в платното за движение в посока от
Север към Юг /от центъра на гр.Варна към кв.“Галата“, в лявата лента за
движение, на разстояние от около 1 метър от разделителната маркировка на двете
ленти и на 2 метра след края на маркировката за пешеходна пътека в посока от
Север към Юг. Експертизата приема, че позицията на водача на автомобила е на –
1.88 метра от предната част на автомобила, приема мястото на установяване в
покой на автомобила на – 5.88 метра след края на маркировката на пешеходната
пътека или на – 4.88 метра след мястото на удара. Тъй като уврежданията по
автомобила започват от предна дясна част и достигат до дясно странично огледало
за обратно виждане /разстоянието от предния край на автомобила до дясно предно
огледало е – 1.48 метра/ е възможно да се приеме, че спирането както и
отклоняването на автомобила в ляво спрямо посоката му на движение с цел
избягване на пешеходеца е започнало, когато пешеходеца е бил на нивото на
огледалото в дясно като е определена скорост на движение на автомобила – 29.92
км./час. Скоростта на движение на пешеходеца от женски пол/ възраст 15 – 20
год./ при спокойно бягане – 10 км./час или – 2.78 м./сек. На водача на лекия
автомобил са нужни – 0.6 сек. за възприемане внезапно възникнала опасност и
реагиране, 0.2 сек. за сработване на спирачния механизъм и кормилното
управление и 0.2 сек. за реагиране на системите на автомобила и започване на
спирането и промяната на траекторията на движение. За това време от - 1.0 сек.
автомобилът е изминал разстоянието от – 8.6 метра. Пешеходеца за 1.0 сек. преди
удара е изминал разстоянието от – 2.78 м. от мястото на удара.
Според вещите лица по тройната авто-техническа експертиза дължината на опасната зона за
спиране на автомобила при движение със скорост 30.44 км./час е 12.86 метра, а
при движение със 20.00 км./час е 7.16 метра: Вещите лица са представили
различни варианти, при които е настъпила опасността на 1 секунда преди удара:
І. Скорост на автомобила – 30.44 км/час, скорост на пешеходеца – 10.00 км/час,
2.78 м. разстояние изминато от пешеходеца, се получава – 8.46 м. ІІ. Скорост на
автомобила -30.44 км/час, скорост на пешеходеца – 14.10 км/час, 3.92 метра
разстояние изминато от пешеходеца за 1 секунда, се получава – 8.46 метра. ІІІ.
При скорост на автомобила с 20.00 км/час, скорост на пешеходеца – 10.00
км/часа, за 1 секунда е изминато разстояние от 2.78 м., като се получава – 5.56
метра. ІV. При скорост на автомобила – 20.00 км/час, скорост на пешеходеца –
14.10 км/час, 3.92 м. разстояние изминато от пешеходеца за една секунда, се
получава – 5.56 метра.
Според
Тройната ATE детето е
попаднало в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал
възможност да възприеме стоящото на тротоара дете и да реагира със спиране или
спасителна маневра.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на
свидетелите, писмените доказателства – огледен протокол, скица на
местопроизшествието, протокол за ПТП, фотоалбум, медицински документи,
заключенията по назначените експертизи /авто-технически, съдебномедицинска/ и
др.
Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния
правен извод:
Съдът
намира, че обв. С. следва да бъде призната за невинна
в това на 19.07.2017 г. в гр. Варна при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат“ с рег. № В 8040 РС, нарушила
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: Чл. 65 от ЗДвП: При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно
превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна
спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да
намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с… конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и по непредпазливост причинила на В.И.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на лявата раменна кост, което е обусловило
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 месеца. – престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр чл.342 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по така повдигнатото обвинение.
Съдът намира
за безспорно установено, че на пострадалата В.М. е причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, за характера на която в хода на
процеса не се спори. Уврежданията на пострадалата се изразяват в : ивицесто,
вертикално разположено ожулване по задната повърхност на лявата предмишница,
счупване на шийката на лявата раменна кост, ожулване по страничната повърхност
на лявото коляно, хоризонтално разположено ивицесто,
червеникаво кръвонасядане по страничната повърхност на лявата подбедрица, на 43 см. от ръба на петата, ожулване по
вътрешната повърхност на десния лакът.
Съдът намира, че въз основа на събраните доказателства в хода на
наказателното производство не може да се направи извод за наличие на причинна
връзка между причинения престъпен резултат и виновното поведение на обв. С.. Последната в обясненията си сочи, какво се случва на 19.07.2017 г. когато се е движила с
автомобила си „Сеат“ по този булевард, възприема намиращ се пред нея автобус,
който се намира в дясна пътна лента на значително разстояние пред нея.
Виждайки, че автобуса пред нея намаля, спира, а след това явно ще предстои и
потегляне, каквото се е и случило на автобуса, обвиняемата е предприела плавно
престрояване в съседната лява лента за движение, съпроводено с редуциране величината
на скоростта, като я ограничава до около 20 км/ час, продължава движението си
като застига движещия се в дясната лента автобус. Заявява, че при изравняване с
автобуса е успяла да различи силует на бягащ човек и „моментално натиснах
спирачките“ . Следва удар в дясната предна част на автомобила, в задната
част на преден десен калник, в зоната на страничното огледало.
Съдът кредитира показанията на водача на автобуса св. Й., който
сочи, че на спирката е нямало хора, но след спирката е имало две жени и
едно момиче. Сочи, че е изминал около 20 метра от спирката и се е движел със
скорост 20-25 км./час, когато, на неразрешено за целта
място, внезапно пострадалата М., започнала да пресича пред автобуса и то в
непосредствено близост, което го принуждава той да спре аварийно. Близо метър
го е деляло от съприкосновение, самия той е имало голяма опасност да удари
пешеходката, защото тя е предприела напълно необмислено пресичане. Важно е да
се отбележи, че Й. посочва темпа на движение на пешеходката М.. Той
няколкократно заяви и охарактеризира нейното бягане като „движение на катерица“,
тоест бързо, след което е последвал удар в предната дясна част на лекия
автомобил марка „Сета Ибиза“ с рег. № В 80-40 РС.
Безспорно за водачите на ППС съществува
задължението при преминаване покрай деца, не само да намаляват скоростта на
предел, който да гарантира тяхната безопасност, но и да спират при дадени
пътно-транспортни ситуации - когато на или в близост до пътното платно се
намират деца в много ниска възраст, както е в конкретния случай. Законодателят
изисква тяхната скорост на движение да бъде намалена в такива предели, че да
гарантира при преминаването покрай детето при всички случаи безопасност,
включително и когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на
необмисленото и опасно пресичане на пътя от детето. Това е така, тъй като
децата в ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки
и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, затова именно законът
възлага на водачите да ги предпазват когато преминават покрай тях. Съдебната
практика приема, че намаляването на скоростта на движение се извършва във
всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от близостта му
до мястото, където ще премине превозното средство, и обстоятелството дали то
възприема или не приближаването му. Съдът намира, че в конкретния случай с
оглед наличните доказателства, причинената средна телесна повреда на пострадалата
не се дължи на виновно поведение на водача на процесното МПС, тъй като същата
не е възприела детето и съответно не е имала възможност да спре и да
предотврати удара. От друга страна, от доказателствата по делото се установява,
че детето рязко и неочаквано е предприело пресичане на пътното платно. Видно от
заключението по назначената тройна авто-техническа
експертиза, обвиняемата се е движила със скорост от 30.44 км. в час, която е
допустимата за населено място. Свидетеля Й. сочи, къде се е намирала и какво е
било поведението на пострадалата: „На 20 м. след спирката, когато „изведнъж момичето, какво и стана като
катерица тръгна пред автобуса“.
При пътни ситуации, когато
едно дете не се намира на платното за движение, макар и да се намира в близост
до пътя, но не се възприема и не може да се възприеме, защото се намира на
закрито място в двор, зад предмети или превозни средства, както е в конкретният
случай, то не представлява опасност за движението, докато не се появи на пътя
или в близост до него /Решение № 683 от 20.I.1985 г. по н. д. № 665/84 г., III
н. о./.
Водачите на моторните превозни средства нямат
задължение да предвиждат по всяко време на движението им скритите опасности,
които могат да се появят, ако те не са посочени от правилата за движение. При
наличие на деца в близост до пътя съдебната практика приема, че е недопустимо
позоваването на опасна зона, но в случая съдът намира за безспорно установено,
че обвиняемата обективно не е могла да възприеме наличието на дете в близост до
пътното платно и да съобрази поведението си с неговото местоположение, поради
което в настоящият случай е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
тъй като безспорно то е станало опасност за движението, когато автомобилът го е
бил отминал с предната си част. Т.е. детето се е появило изненадващо в опасната
зона на спиране и обв. С. не е могла да предотврати
настъпването на ПТП. / този смисъл Решение № 79 от 28.II.1990 г. по н. д. №
17/90 г., III н. о./.
Въз
основа на горното съдът намира, че обвиняемата не е забелязала и възприела
пострадалото дете, поради което тя не е имала възможност да предвиди
опасността, която детето безспорно представлява, намирайки се в близост до
пътното платно. Ако по делото бяха налице доказателства, че същата е възприела
детето, то безспорно за същата щеше да съществува задължение като водач на МПС
да съобрази конкретните особености на пътната обстановка и минавайки в близост
до детето да намали скоростта или да спре движението. А видно от събраните по
делото доказателства, обвиняемата изобщо не е предприела спиране на автомобила
преди удара, тъй като същата не е възприела пострадалата като опасност, която
внезапно и неочаквано е предприела пресичане на булеварда.
Предвид
горното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл.15 от НК, която
изключва отговорността на обвиняемата С.. Небрежността е вид непредпазлива
вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете
хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно
да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е
могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при
случайното деяние, той не е бил длъжен да предвиди резултата, както е в
настоящият случай, поради което С. следва да бъде призната за невинна и
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че обв. С. следва да бъде
призната за невинна, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
С оглед
обстоятелството, че обвиняемата е оправдана, направените по делото разноски на
основание чл.190 от НПК следва да останат за сметка на Държавата.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: