Определение по дело №527/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2523
Дата: 13 юли 2018 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20183100900527
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 април 2018 г.

Съдържание на акта

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№………./13.07.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, проведено на 13.07.2018 г.,  в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 527/2018 г. по описа на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.531 от ТЗ от Д.П.Н. против Н.А.Й. за установяване вземане по запис на заповед, за което е издадена Заповед № 7308/08.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение, в производството по ч.гр.д. № 13236/2017 г. по описа на ВРС.

Размяната на книжа е приключила с подаване на допълнителен отговор от ответника.

По предварителните въпроси:

Искът е допустим, като заведен в срока по чл. 415 от ГПК след постъпило от длъжника по заповедта, възражение по чл. 414 от ГПК.

С уточняваща, към допълнителната искова молба ищецът е посочил, че в условията на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК, желае съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив като осъди ответника Н.Й. да заплати сумата от 15 000 евро по прескрибиран менителничен ефект - Запис на заповед от 18.06.2014 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 214 от ГПК, допустимото изменение на иска /в първо по делото заседание, ако спорът се разглежда по общия съдопроизводствен ред, респективно в допълнителната искова молба, ако е приложим редът за търговски спорове/ е или в основанието, или в искането. В случая ищецът въвежда изцяло нов иск чрез ново основание и нов, осъдителен петитум, поради което и искът не може да се приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство. Такава претенция ищецът може да заяви в самостоятелно производство.

Писмените доказателства, представени от страните ще се приемат като допустими и относими към предметните предели.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Отправено е искане за събиране на гласни доказателства и от двете страни по спора относно обстоятелства, свързани с отношения между страните по повод подписване на ценната книга и характера на преговорите. На страните ще бъдат допуснати по един свидетел за тези обстоятелства. Не са допустими свидетелски показания, поискани от ищеца в ДИМ за установяване на реквизити от ценната книга, които се извличат единствено от съдържанието й.

С оглед горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.531 от ТЗ от Д.П.Н. против Н.А.Й. за установяване вземане в размер на 15 000 евро по запис на заповед, издаден на 18.06.2014 г., за което е издадена Заповед № 7308/08.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение, в производството по ч.гр.д. № 13236/2017 г. по описа на ВРС.

НЕ ДОПУСКА изменение на иска, чрез предявяване в условията на евентуалност на нов осъдителен иск с правно основание чл. 534 от ТЗ по мотиви, изложени по-горе.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, представените от страните писмени доказателства – пълномощни, платежни нареждания за държавна такса.

ДОПУСКА по един свидетел на всяка страна, при режим на довеждане за установяване съдържанието на водени разговори между страните по повод подписване на ценната книга.

УКАЗВА на страните, че тяхно е задължението за осигуряване явяването на свидетелите в  съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за доказване реквизити на ценната книга, като недопустимо.                                        

          НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

         За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.

 УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от насроченото открито съдебно заседание, и одобрена от съда, по реда на чл. 234 от ГПК.

 

НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2018 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от определението и проекто-доклада.

                                                          

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:


ПРОЕКТО-ДОКЛАД

Т.д. № 527/2018 г.

 

Ищец: Д.П.Н.

Ответник: Н.А.Й.

 

 

В исковата молба ищецът Д.Н., поемател твърди, че ответникът Н.Й. е издател на запис на заповед на дата 18.06.2014 г. за сумата от 15 000 евро, платима без протест на приносителя, на предявяване. Твърди, че ценната книга е предявена на ответника, плащане не е постъпило, поради което и е подал заявление до заповедния съд по реда на чл. 417 от ГПК, респективно се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 13236/2017 г. по описа на ВРС. Поради постъпило от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК и указания на съда, е предявил и настоящия установителен иск за съществуване на вземането по менителничния ефект.

Правна квалификация на правата: чл. 422 от ГПК вр. чл. 531 от ТЗ.

Ответникът не отрича издаването на записа на заповед, включително и попълнената от него саморъчно дата на предявяване на ефекта на 31.09.2015 година. Заявява, че: между страните са водени преговори ищецът да предостави на ответника по банков път сумата от 15 000 евро в заем, но поради това, че ищецът живее в друго населено място, е постигната уговорка издаването на записа на заповед като обезпечение за заетата сума да предшества сключването на договора за заем /с предаване на сумата по банков път/. Твърди обаче, че сума така и не е получил, респективно отсъства каузално правоотношение, което ефекта да обезпечава, респективно не се дължи сума по него. Отделно заявява, че правата на поемателя да прескрибирани, тъй като изписаната дата на предявяване 31.09.2015 г. не съществува, респективно записа е предявен на датата на издаване 18.06.2014 г., респективно правата са заявени пред заповедния съд след изтичане на срока по чл. 531 от ТЗ. Твърди и възражения по валидността на записа на заповед като счита, че липсва задължителен реквизит, а именно падеж /31.09.2015 г. не съществува/.

Ищецът излага аргументи, че: разговори между страните са водени по повод издаването на записа на заповед, но не за обезпечаване на бъдещ заем, а за дължимостта на сумата от 15 000 евро от ответника. Твърди, че ценната книга е редовна, доколкото съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 от ТЗ, в това число падеж „на предявяване”, а след като ответникът е изписал дата на предявяване, която не съществува, то тогава следва да се приеме за предявен в последния ден от месец септември 2015 г. Излага също така, че очевидно с оглед датата на предявяване и задължението да се предяви в едногодишен срок от издаването, то срокът по чл. 531 от ТЗ считано от 18.06.2015 г. е спазен, доколкото заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано през 2017 г. пред ВРС.

В допълнителния отговор ответникът поддържа всички твърдения по отговора си, включително, че след като сумата е дължима на предявяване, но се предявява на несъществуваща дата, то не се установява настъпил падеж по смисъла на чл. 536 ал.2 от ТЗ, респективно подлежащо на изпълнение вземане.

Отсъстват безспорни факти и обстоятелства между страните.

Ищецът следва да установи валиден менителничен ефект, съдържащ всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, предявяването му за плащане както и твърденията си във връзка с водените преговори между страните.

Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, включително досежно нищожността на ефекта и собствените си твърдения по водените между страните преговори.

Страните са ангажирали доказателства за установяване на твърденията си.

Да се връчи препис от проекто-доклада на страните за запознаване и становище в съдебно заседание.

 

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: