Р Е Ш Е Н И Е № 1013
12.08.2019г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на 05.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
Секретар:
Елена Димова
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 1498 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№13 173/22.02.2019г., уточнена с жалба вх.№19176/21.03.2019г.,
подадени от Р.К.К., с ЕГН ********** в качеството му на баща и
законен представител на детето Б.Р.К., с ЕГН **********, против Решение № 273/ 21.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 12473/ 2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V
бр. с., с което се отхвърля, изцяло, предявеният от него като законен
представител на детето Б.Р.К. срещу С.Г.К., с ЕГН **********, иск за
увеличаване размера на издръжката, присъдена с Решение № 38/28.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 698/2015 г. на РС – Габрово - от 110 лева на 250 лева
месечно, както и се осъжда, в качеството на законен представител на детето Б.Р.К.,
ЕГН ********** да заплати на С.Г.К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 500 лева – разноски в производството, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се релевират подробни оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение, излагат се съображения за изменение на присъдения размер на издръжката и необходимостта от нейното
увеличаване, с искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаването на
исковата претенция. Не се претендират разноски и не се правят доказателствени
искания. Представят се Решение № 273/ 21.01.2019 г. по гр. д. № 12473/ 2018 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., Определение № 12304/ 26.11.2018 г.
с доклад на съда по чл. 146 ГПК; отговор на исковата молба, депозиран в
първоинстанционното производство; заявление от Р.К.К., като законен
представител на Б.Р.К. до Дирекция Социално подпомагане; служебна бележка от ОУ
„****“, с. *****; Постановление за отказ от Районна прокуратура – гр. ****, да
се образува наказателно производство с № 375, издадено 27.10.2016 г.
Въззивна жалба с вх.№13 173/22.02.2019г. и уточняващата жалба с вх.№19176/21.03.2019г.
са надлежно връчени на въззиваемата страна
С.Г.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. П. с пълномощно по
делото, която не е подала отговор на същите.
Предмет на разглеждане в производството е
и въззивна
частна жалба вх.№
36722/01.06.2019 г. на Р.К.К., с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на
детето Б.Р.К. против Определение № 2 от 08.05.2017 г., постановено по гр. д. № 12473/ 2018 г.,
по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., с което е
оставена без уважение неговата молба, обективирана в жалба с вх.№13 173/22.02.2019г. за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените в
полза на ответника С.Г.К. разноски в производството в размер на 500 лева -
заплатен адвокатски хонорар. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.83 от ГПК ищецът по иска за издръжка е освободен от заплащането на такси и
разноски по делото и се прави искане за отмяна на обжалваното определение. Не се
претендират разноски и не се правят доказателствени искания. Представят се
обжалваното Определение № 2/ 08.05.2019 г.
постановено по гр. д. № 12473/ 2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V
бр. с, Определение № 12334/ 26.11.2018г и Решение
№ 273/ 21.01.2019 г.по първоинстанционното дело; служебна бележка от ОУ „*****“,
с. ****; Постановление за отказ от Районна
прокуратура – гр. ****, да се образува наказателно
производство с № 375, издадено 27.10.2016 г.; Постановление от 13.05.2019 г. на Апелативна прокуратура - ****
изх.№ 897/2019 г., с което се потвърждава отказ за образуване на досъдебно производство,
както и Решение № 5/ 17.01.2014 г. по гр.д.№ 569 по описа за 2013 г. на Районен
съд – *****.
Въззивна
частна жалба с вх.№36 722/01.06.2019г. е
надлежно връчена на въззиваемата страна С.Г.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. П.
с пълномощно по делото, която не е подала отговор на същата.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
въззивната жалба с вх.№13 173/22.02.2019г., уточнена с
жалба вх.№19176/21.03.2019г. против Решение
№ 273/ 21.01.2019 г. постановено по гр. д. № 12473/ 2018 г., по описа на
Районен съд – Пловдив, V бр. с. Въззивната жалба
е подадена в срок, същата в изпълнение на разпореждане от 01.03.2019 г. на
първостепенния съд е уточнена с жалба вх.№19176/21.03.2019г., изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е
бил сезиран с иск с
правно основание чл.150,ал.1 от
СК във вр. с чл.143,ал.2 СК,
предявен от Р.К.К.,
в качеството на баща и законен представител на малолетното дете Б.Р.К. срещу С.Г.К.
за увеличаване размера на издръжката, присъдена с Решение № 38/28.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 698/2015 г. на РС – Габрово - от 110 лева на 250 лева
месечно. Ищецът е изложил твърдения, че с влязлото в
сила Решение № 38/28.04.2016 г., постановено по гр.д. № 698/2015 г. на РС –
Габрово, ответницата е осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете в
размер на 110 лева. Поддържа се, че от постановяване на решението е налице
изменение на обстоятелствата - детето е ученичка, поради което и нуждите й от
издръжка са нараснали за дрехи, храна, учебници, помагала.
В отговора
по реда на чл.
131 ГПК ответната страна С.Г.К. е оспорила предявения иск с искане за неговото отхвърляне. Изложила е твърдения, че от две
години детето се отглежда и издържа от нея, а
бащата е изоставил детето през 2016 г. като е подал заявление до Дирекция
„Социално подпомагане“.
В
първоинстанционното производство са приети следните писмени доказателства: Решение
№ 5 от 17.01.2014 г. постановено по гр.д.№ 569 по описа за 2013 г. на Районен
съд – ****, съгласно което е прекратен брака между Р.К.К. и С.Г.К.,
родителските права по отношение на детето Б.Р.К. са предоставени за упражняване
на бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето, както и
майката е осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 85 лв., считано
влизане в сила на решението. С Решение № 38/28.04.2016 г., постановено
по гр.д. № 698/2015 г. на РС – ****, С.К. е осъдена да заплаща на детето Б.Р.К.,
чрез нейния баща и законен представител Р.К., месечна издръжка в размер на 110
лева, считано от 30.12.2015 г. Върху така представените
съдебни решения няма отбелязване, че са влезли в законна сила.
Прието е
удостоверение за раждане от *** *** , съгласно което Р.К.К. и С.Г.К. са
родители на детето Б.Р.К..
Съгласно
Заявление от Р.К.К. до Дирекция Социално подпомагане с дата 17.08.2016 г., бащата
е заявил, че не иска детето Б.Р.К., иска да се откаже от него и същото да бъде
оставено за осиновяване.
От постъпилите
по делото справки за актуалните трудови договори на ТД **** относно бащата се
установява, че от 03.01.2012 г. работи по трудово правоотношение с ЕТ „****“ с осигурителен
доход от 528, 36 лв. По отношение на
майката се установява, че има сключен трудово договор с „****“ООД, като неин
осигурител е посочен М. Н. Г. с осигурителен доход от 255, 00 лв.
От
удостоверение изх.№116 от 19.12.2018 г. издадено от Основно училище „****“,
село **** се установява, че Б.Р.К. от IIIа клас е записана редовно да посещава учебните занятия през учебната 2018
г./2019 г.
За
установяване на релевантни за делото факти е разпитана свидетелка А. И. К. – майка на Р.К., която свидетелства,
че след развода на страните и предоставяне на
родителските права по отношение на детето на бащата Р.К., свидетелката е
гледала детето в гр. **** в нейния дом, когато дошло време да
запише детето в първи клас, е заявила на сина си Р.К., че не може повече да се
грижи за детето. При тези думи, бащата отишъл в социални грижи, без да каже на
свидетелката
е написал, че се отказва от детето си. От 20.08.2016 г. детето се отглежда и издържа изцяло от майката
С.К..
За да отхвърли предявения иск
районният съд е приел, че считано от 20.08.2016 г. детето се отглежда единствено от ответницата и майка С.К., като същата
осигурява изцяло издръжката на детето. ПРС е достигнал до
извода, че не са налице
обстоятелства, които да налагат увеличаване на присъдената издръжка, а напротив
налице са обстоятелства, които да налагат издръжка да се търси от бащата Р.К..
С въззивната жалба тези решаващи
изводи на първостепенният съд се оспорват с доводи, че бащата Р.К.К. и детето Б. Р.
К. са адресно регистрирани на един и същи адрес в гр.**** и намира,
че Дирекция Социално помагане няма правомощието да се произнася със становище.
Възразява срещу събраните в производството показания на своята майка св.А. И.
К., с довода, че в миналото същата е свидетелствала относно
неверни обстоятелства, а именно, че домът в който твърди, че е нейна
собственост, принадлежи на жалбоподателя и на още две лица от семейството: В.
К. и С. К.. Оспорва
доказателствената стойност на св.показания на А.
К. с довода, че има в полицията протокол от него, съгласно
който същата незаконно е дала детете на ответницата. Поддържа се, че детето
незаконно е отнето от жалбоподателя, по който въпрос намира, че Дирекция
Социално помагане няма правомощието да взима становище. Твърди, че упражняването
на родителските права на детето са му предоставени с Решение № 5/2014 г. на РС ****,
поради аморалното поведение на майката, както и че до
момента детето е учило в училище за бавноразвиващите се.
Представя
писмени доказателства като с определение в открито съдебно заседание на
05.08.2019 г. въззивният съд остави без уважение искането на
жалбоподателя за приемане на Решение № 273/ 21.01.2019 г. по гр. д. № 12473/
2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с., Определение № 12304/
26.11.2018 г. с доклад на съда по чл. 146 ГПК, отговор на исковата молба,
депозиран в първоинстанционното производство, заявление от Р.К.К., като законен
представител на Б.Р.К. до Дирекция Социално подпомагане. В о.с.з. въззивният съд прие като доказателства по
делото служебна бележка от ОУ „****“, с. ****;
постановление за отказ да се образува наказателно производство № 375, издадено
27.10.2016 г.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във
въззивната жалба доводи, както и при
служебна проверка за
допуснати при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Пловдивският
окръжен съд, за да се произнесе взе в
предвид следното:
Няма
спор по делото, че Р.К.К. и С.Г.К. са родители на детето Б.Р.К. - съгласно удостоверение за раждане от *** ***
.
Ищецът
основава исковата си претенция на Решение № 5 от 17.01.2014 г. постановено по
гр.д.№ 569 по описа за 2013 г. на Районен съд – **** за прекратяване на брака
между родителите и предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
както и на Решение №
38/28.04.2016 г., постановено по гр.д. № 698/2015 г. на РС – **** за изменение на издръжката от 85 лв. на 110 лв.
Настоящият
съдебен състав констатира, че на така представените съдебни актове няма
отбелязване, че същите са влезли в сила. Съгласно чл.297 от ГПК само влязлото в сила решение е задължително за страните и
за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища
и учреждения в Републиката. Ето защо и тъй като няма
данни за влизането в сила на
представените съдебни актове, съдът намира, че от формална страна същите не
представляват годни доказателства за посочените в тях обстоятелства, а така и
за доказване на исковата претенция по чл.150 от СК.
В
производството, при условията на пълно и главно доказване, Р.К. не доказва
основателността предявения иск по чл.150 от СК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.1 от СК,
изменение на присъдена издръжка може да се допусне при ”изменение на обстоятелствата”, при които е определена. От данните по делото се установява, че
след постановяване на решението по гр.д.№ 698/2015 г. на РС - **** на
28.04.2016 г., на 17.08.2016 г. ищецът е депозирал заявление до Дирекция
„Социално подпомагане“ ****, с което заявява, че иска да се откаже
от детето и същото да бъде оставено за осиновяване. Този факт се удостоверява и
от показанията на майката на К., която потвърждава, че същият е отишъл в социалната служба през 2016 г. и е написал, че се
отказва от детето си.
Свидетелката А. К. изрично посочва, че
от 20.08.2016 г. детето се отглежда и издържа изцяло от майката С.К.. Последният факт не се
оспорва от страните и се потвърждава от събраните по делото доказателства. В
писмо изх.№ ПР/Д - СТ- ГБ/26-001/11.12.2018 г. Дирекция „Социално подпомагане“
- **** удостоверява, че на 04.12.2018 г. е проведен разговор с бащата Р.К. и по
негови данни, детето Б. се отглежда от С.К. от около две години.
С оглед на изложеното, въззивният съд
намира за доказано обстоятелството, че две години преди образуване на
първоинстанционното производство детето не живее с бащата. Поради това
единственото установено по делото обстоятелство с траен характер е отглеждането
на детето от майката, което е вследствие на отказа на бащата сам да полага
грижи за него.
По делото не са ангажирани
доказателства за изменение на обстоятелства, които подведени под хипотезиса на
правната норма на чл.150 от СК да обосновават основателността на исковата
претенция.Приетите във въззивното произвоство писмени доказателства също не
удостоверяват обстоятелства по смисъла на чл.150 от СК. От служебна
бележка, издадена на 05.11.2018 г. от ОУ „****“,
с. **** се установява, че детето Б.Р.К. е била ученичка във втори клас през учебната 2017/2018 г., но
ищецът не твърди той да е записал детето да учи в посоченото училище, както и
да е живял с него в посоченото селище. Представените постановления от Районна
прокуратура - **** и Апелативна прокуратура - **** съдържат отказ за образуване
на наказателно производство и от тях не се удостоверяват обстоятелства за
уважаването на иска по чл.150 от СК.
Поради изложеното и съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По въззивна частна
жалба вх.№ 36722/01.06.2019 г. против Определение № 2 от 08.05.2017 г., постановено по гр. д. № 12473/ 2018 г.,
по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.
Частната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
С молба,
обективирана в жалба с вх.№13 173/22.02.2019г. от Р.К.К. и уточнена в жалба вх.№ 19 176/21.03.2019 г., същият е
поискал изменение на първоинстанционното
решение в частта на присъдените в полза на ответника разноски от 500 лева.
С
обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на
решението в частта на разноските с искане за тяхната отмяна с мотива, че
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК касае само дължимите такси и разноски в
производството, но не и направените от ответната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, които са присъдени на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
В частната
въззивна жалба жалбоподателят се позовава на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно която разпоредба ищецът по
иска за издръжка е освободен от заплащането на такси и разноски по делото.
Представя се писмени доказателства, с
определение в открито съдебно заседание въззивният съд остави без уважение
искането за приемане на Определение № 2/ 08.05.2019 г. в
първоинстанционното производство,
Определение № 12304/ 26.11.2018 г. с доклад на първостепенния
съд
по чл. 146 ГПК,Решение № 273/ 21.01.2019 г. по гр. д. № 12473/ 2018 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, V бр. с., Решение № 5/ 17.01.2014 г. по гр.д.№ 569 по
описа за 2013 г. на Районен съд – ****. Въззивният съд с
определение в о.с.з. прие като доказателства по делото служебна бележка
от ОУ „****“, с. ****;
постановление за отказ да се образува наказателно производство № 375, издадено
27.10.2016 г. и постановление на Апелативна прокуратура – ****
№ 897/ 13.05.2019 г.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното определение за правилно.
Съгласно
чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК, ищците по искове за издръжка не внасят такси и
разноски по производството. Посочената преференция касае само дължимите такси и разноски към съда и за процесуалните действия.Следва да се прави разлика между задължението за внасяне на такси и
разноски и отговорността за заплащането на сторените от другата страна
разноски. Дори в случай на освобождаване на страната от
задължението да внесе разноски за производството по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК,
при неблагоприятен за нея изход на процеса възниква отговорност за разноските
на другата страна. Този извод не се променя от
представените към частната жалба писмени доказателства, тъй като същите са
ирелевантни при определяне задължението на ищеца да заплати разноските на
ответната страна в процеса на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Ето
защо, обжалваното определение е правилно
и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски в
настоящото производство има въззиваемата страна, но тъй като такива не се
претендират от нея, разноски с решението няма да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 273/ 21.01.2019 г., постановено по
гр. д. № 12473/ 2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2
от 08.05.2017 г., постановено по
гр. д. № 12473/ 2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V бр. с.
Решението е окончателно и неподлежи на
обжалване на осн.чл.280, ал.3 от ГПК, а в частта, имаща характер на определение
не подлежи на обжалване на осн.чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: