Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034
гр. Пловдив, 17.05.224 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и четвърта година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14641 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по обективносъединени искове по 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД предявени от
Т.В.У.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.
против Н.П.П., ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 5000
лева.- главница по договор за заем от 21.02.2018 г.;
сумата от 5000
лева, съставляваща заемна сума по сключен договор за заем на 19.02.2018 г.; сумата от 9000
лева- договор за заем от 25.04.2018 година; сума от 3000 лв. по договор за заем от 24.04.2018 г., ведно със
законна лихва върху всяка една от притендираните главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -10.09.2018 г. до окончателното
изплащане.
Претендира разноски
В исковата молба
се твърди, че между страните са сключени четири договора за заем, чрез предаване на парични суми –на 21.02.2018 г.-5000
лв.; на 19.02.2018 г. - 5000 лева; на 25.04.2018 г.-9000
лв. и на 24.04.2018 г.-3000 лв. Същите съставили и писмен
документ сочещ момента на предаване на сумите и срока за плащане-до 01.08.2018
г. Задължението не е изпълнено.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорват исковете. Отрича се получаване на сумите и съставянето на документа. Твърди, че между
страните не е имало отношения и документа е дописван.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представения писмен документ –разписка(на лист 5 от делото) е видно, че
ответника е получил от ищеца процесните суми на заявените дати и се е задължил
да ги върне на 01.08.2018 г., за което се е подписал лично.
От изготвеното заключение от 11.06.2019 г. по извършената СГЕ е видно, че
ръкописния текст в документа е изпълнен от ищеца-Т.У.. Подписа под изречението
„четирите заема да се върнат на 01.08.2018 г. „ е изпълнен от ответника-Н.П..
От представеното решение ****/18.11.**** г. по н.д. ****/21 на ПРС е видно,
че с влязло в сила решение на съда ищеца е признат за виновен за извършено
престъпно деяние състоящо се в изготвяне на документ „договор за заем“ чрез
попълване на лист носещ подписа на ответника със съдържание, което не
съответства на волята на подписалия го, а именно ,че е получил парични суми
които дължи да върне.
Предвид установените факти съдът намира от правна
страна следното.
Уважаването на предявените искове
предполага установяване на възникнали заемни отношения между страните и
доколкото договора за заем е реален по своя характер-предаване на паричните
суми от ищеца на ответника.
С оглед събраните писмени
доказателства-частен писмен документ-разписка и решения на наказателен съд,
както и заключението по извършената СГЕ съдът намира, че представения от ищеца
документ, на който същия основава притенцията си не следва да се кредитира от
съда, тъй като е неистински по своя характер. Същият съобразно постановеното
решение по проведеното наказателно производство, имащо задължителен характер за
настоящия съд, не отразява волеизявление на ответника за получаване на
паричните суми и задължаване за тяхното връщане.
Ето защо съдът намира за
недоказано възникването на облигационните отношения между страните и това
налага отхвърляне на предявените главни притенции.
Неоснователността на исковете за
притендираните главници е основание за отхвърляне и на иска за притендираните
обезщетения за забава.
Поради изхода на делото на ищеца
разноски не се дължат, а на ответника следва да се присъдят притендираните
такива от 305,60 лв. за възнаграждение на вещо лице и 3050 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.У., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. М.
против Н.П.П., ЕГН ********** с адрес *** обективносъединени искове за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата 5000 (пет хиляди) лева.- главница по договор за заем от 21.02.2018 г.; сумата от 5000
(пет хиляди) лева, съставляваща заемна сума по
сключен договор
за заем на 19.02.2018 г.; сумата от 9000
(девет хиляди) лева- по договор
за заем от 25.04.2018 година; сума от 3000 (три хиляди) лв. по договор за заем от 24.04.2018 г., ведно със
законна лихва върху всяка една от притендираните главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -10.09.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.У., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Н.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 3355,60 лв. (три
хиляди триста петдесет и пет лева и 60 ст.) за разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Димитрина Тенева
Вярно с оригинала!
ММ