Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...12.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 735 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Ф.Л. с адрес: Р., Б., с
която са предявени обективно съединени
искове срещу „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца: • сумата от 12 850,74 евро
представляваща незаплатени възнаграждения за извършени услуги в периода от
01.10.2018 г. до 21.12.2018 г., • сумата от 466,69 евро, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
падежите на сумите по фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и №
30 от 21.12.2018 г. до завеждането на иска, и • законната лихва върху сумата от
12 850,74 евро, за периода от завеждането на иска до окончателното й
изплащане. Исковата молба е връчена на ответника на 18.06.2019 г. с
указание, че може да подаде отговор в едномесечен срок.
В срока за отговор на исковата молба –
на 04.07.2019 г., е предявен насрещен иск
от ответника, уточнен с молба от 18.07.2019 г. (л. 128), за заплащане на неустойка в размер на
12 000,00 евро (в т.ч. ДДС) на основание същия договор.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 22.11.2019 година.
За да се произнесе по същество на предявените
искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване
на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
І. Главни искове.
Предмет на първоначално предявените искове
е претенцията на ищеца М.Ф.Л.,
румънски гражданин, против „Ентерпрайз Консултинг" ЕООД, ЕИК *********,
гр. Варна, представлявано от управителя Б. Д., за плащане на: (1) сумата от 12
850,74 евро, равняващи се на 25 133,86 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за компютърни услуги ЕС-029, номер на договора
ASGCN-EC-SC001, съгласно фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и
№ 30 от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното издължаване; и (2) сумата от 466,69 евро, равняващи се на
912,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на падежите на сумите по фактури № 28 от 31.10.2018
г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. до завеждането на иска.
Искането се основава на
твърдения за сключен на 21.02.2017 г. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител договор за
подизпълнение на компютърни услуги ЕС-029, номер на договора ASGCN-EC-SC001,
заедно с приложения Анекс А и Анекс Б, неразделна част към него. Първоначалният
срок на договора изтекъл на 21.02.2018 г., след което бил продължен за
неопределено време. Ищецът твърди, че след 21.02.2018 г. ответникът не му е
предлагал сключването на нов договор при равна или по-висока цена от
уговорената. Ответникът приемал и заплащал извършената от ищеца работа до
октомври 2018 г., след което не извършил плащане на дължимото възнаграждение за
м. октомври по представените отчет и фактура. На 21.11.2018 г. ищецът изпратил
на ответника 30-дневно писмено предизвестие за прекратяване на договора,
получено от ответника на същата дата. До изтичането на срока на предизвестието
ищецът продължил да изпълнява надлежно задълженията си по договора, като изпратил
на ответника отчети и фактури за ноември и декември 2018 г., които не били
заплатени. Ищецът поддържа, че е изпълнил всички свои задължения по договора, а
ответникът е приел извършената работа без възражения, но и до момента не е
заплатил дължимото възнаграждение по издадените фактури № 28 от 31.10.2018 г.,
№ 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г. в общ размер 12 850,74 евро за
извършената работа през октомври, ноември и декември 2018 г. Законната лихва се
претендира от датите на забавата за плащането на всяка от трите фактури до
предявяването на исковата молба общо в размер на 466.69 евро. Претендират се и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В подаден в срока
по чл. 367 от ГПК писмен отговор ответното дружество оспорва исковете по
основание и по размер. Не оспорва сключването на договора за извършване на
услуги като посочва, че ищецът е подизпълнител на ответника. Сочи, че ответното
дружество действа също като подизпълнител на „Астриум Сървисез Ентерпрайзес“
(Astirum Services Enterprises или Airbus Defence & Space AS) c договор под
номер PO 41706227, а последното предоставя услуги на НАТО. През октомври 2018
г. на ответника му станало ясно, че подизпълнителят ищец няма намерение да
преподписва договора за изпълнение на услугите, тъй като възнамерява да работи
за конкурент на ответното дружество – Global Technologies, за когото по време
на действие на договора извършвал услугата, като по този начин извършвал
конкурентна и във вреда на ответника дейност. Твърди, че на ищеца са изпратени
няколко оферти, с които дневното му възнаграждение било увеличено с около 48%.
Въпреки това ищецът отказал офертата и настоявал да се конкурира с ищеца, като
в крайна сметка Global Technologies спечелило позицията за период от 01 януари
2019 г. до 31 декември 2019 г., защото предоставило досегашния подизпълнител М.Л.,
т.е. ищеца. Сочи, че ищецът е продължил да извършва дейност за октомври,
ноември и декември 2018 година, тъй като за да бъде избран на позицията от
крайния клиент получател на услугата, не трябва да има никакво прекъсване в
дейността. Евентуално, прави възражение за съдебно прихващане с дължимата неустойка
по чл. 31 от договора в размер на 10000 евро плюс ДДС. Прави възражение за
упражнено право на задържане на дължимите от него суми до плащане на дължимата
му неустойка в размер на 10000 евро плюс ДДС. Оспорва иска за обезщетение за
забава „по аргументи от становището по главния иск“.
В съдебно заседание страните поддържат доводите и
възраженията си. Ищецът поддържа искането си да му бъде платено за това, което
е предоставил като услуга, и изтъква, че макар че в продължение на 3 месеца не
му е било платено, е продължил да си изпълнява задълженията. Процесуалният
представител на ответното дружество потвърждава, че действително не е изплатено
последното възнаграждение на ответника.
Предявените
искове са с правно основание чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Фактическа страна:
Ответникът не оспорва сключването
на процесния договор между страните, извършването на възложената работа от ищеца
през месеците октомври, ноември и декември 2018 г., приемането й от ответника,
изпращането и получаването на месечните часови отчети и фактури за октомври
2018 г. на 31.10.2018 г. и за ноември и декември 2018 г. на 30.12.2018 г., обстоятелството,
че не е заплатил на ищеца сумите по фактурите за месеците октомври, ноември и
декември 2018 г.
Горните
обстоятелства се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства: Договор
за подизпълнение на компютърни услуги ЕС-029, номер на договора ASGCN-EC-SC001
с приложения Анекс А и Анекс Б; одобрени месечни вписвания по график октомври
2018 г.; фактура № 28 от 31.10.2018 г.; часови отчет и фактура за октомври 2018
г.; писмено предизвестие от 21.11.2018 г.; одобрени месечни вписвания в график
ноември 2018; фактура № 29 от 30.11.2018 г.; одобрени месечни вписвания в
график декември 2018 г.; фактура № 30 от 21.12.2018 г.
От
приетия като доказателство Договор за подизпълнение на компютърни услуги
ЕС-029, номер ASGCN-EC-SC001 с приложения Анекс А и Анекс Б, сключен на
21.02.2017 г., е видно, че ответникът е възложил на ищеца, а последният се е
задължил да предоставя на трета страна – потребител, услугите, описани в Анекс
А към договора. Уговорено е възнаграждение в размер на 29,61 евро на час без
включен ДДС, което се изплаща в срок от 15 работни дни след получаване на
фактура и часови отчет. Последният следва да се представи най-късно до 3-то
число на следващия месец – т. 10 от договора. Договорът е със срок на действие
една година и автоматично се продължава при липса на писмено противопоставяне
от някоя отстраните. Уговорено е 30-дневно предизвестие за прекратяване на
договора – т. 5.
От
представената кореспонденция между страните по електронна поща се установява,
че на 31.10.2018 г. ищецът е изпратил на ответника месечен часови отчет
за октомври 2018 г. и съответната фактура, като получаването им е потвърдено от
ответника на същата дата (л. 42-44). Отчетите и фактурите за ноември и декември
2018 г. са изпратени на ответника на 30.12.2018 г. (л. 60-62). На 21.11.2019 г.
ищецът е отправил 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора като
получаването му не се оспорва (л. 46).
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира в
частта за главниците като изчерпателна, безпристрастна и съответстваща на професионалните
стандарти, се установява, че процесните фактури № 28 от 31.10.2018г., № 29 от
30.11.2018 г. и № 30/21.12.2018 г., издадени от М.Ф.Л. на „Ентерпрайз
консултинг“ ЕООД, са отразени в счетоводството на ответното дружество. Взети са
счетоводни операции за отчетен разход по дебита на сметка 602/1 "Получени
услуги", аналитична партида "Lungu Mihai Florin PFA" и по
кредита на сметка 404/1 „Доставчици EUR", аналитична партида „Lungu Mihai
Florin PFA" и фигурират в счетоводен регистър „Хронологичен регистър във
валута“ на „Ентерпрайз консултинг" ЕООД за периода 01.10.2018 г. до
31.12.2018 г. При проверка на счетоводните записвания и банковите извлечения на
ответното дружество за периода 01.01.2018 г. – 30.09.2019 г. експертизата не е
установила плащане към ищеца по трите фактури, като към 31.12.2018 г. и към
датата на експертизата е отразено задължение на „Ентерпрайз консултинг" ЕООД към М.Ф.Л. в размер на
25 133,86 лева или 12 850,74 евро. Вещото лице неправилно е
определило падежа на задължението по фактура № 29/30.112018 г. и неправилно е
посочило крайната дата на лихвените периоди – искът е предявен на 07.05.2019
г., а не на 09.05.2019 г. поради което заключението в частта отнасяща се до
законната лихва не се кредитира от съда.
Изработените часове и сумите по фактурите не
се оспорват от ответника. Представено е и писмо от потребителя на услугите –
Агенция за комуникация и информация на НАТО (NCIA), от което е видно, че ищецът в периода 01.10.2018
– 18.12.2018 г. е изпълнявал в пълен обем задачите, свързани с неговата позиция
(л. 64).
Правни
изводи:
Между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за изработка с предмет изпълнение на
компютърни услуги, които ищецът предоставя на трета страна – потребител. Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, че в процесния период –
октомври-декември 2018 г. ищецът е изпълнявал задълженията си по договора в
пълен обем. За извършената работа са съставени месечни отчети и са издадени
фактури, които са приети от възложителя без възражения.
Съгласно чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Ответникът не го е сторил, поради
което следва да бъде осъден да изпълни задължението си. Искът е основателен и
ще бъде уважен.
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя поправилото
на чл. 84, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, според което когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно т. 10 от договора фактурите следва да бъдат заплатени в срок от 15 работни дни след получаване на
часовия отчет. Отчетът за м. октомври 2018 г. е изпратен на 31.10.2018 г.,
следователно падежът на фактура № 28/31.10.2018 г. е 20.11.2018 г. Отчетите и
фактурите за ноември и декември 2018 г. са изпратени на 30.12.2018 г.,
следователно падежът на фактури № 29/30.11.2018 г. и № 30/21.12.2018 г. е
21.01.2019 г. Изчислена посредством калкулатор законна лихва, достъпен на
интернет страницата на НАП с адрес http://nraapp03.nrФ.bg/web_interest/start_int.jsp,
законната лихва по всяка една от фактурите за релевантните периоди на исковите
претенции е съответно 472.86 лева или 241,77 евро по фактура № 28/31.10.2018
г., 283.08 лева или 144,74 евро по фактура № 29/30.11.2018 г. и 156.89 лева или
80,22 евро по фактура № 30/21.12.2018 г., поради което исковете в тази част са
изцяло основателни в предявените размери и ще бъдат уважени.
ІІ.
Насрещен иск.
„Ентерпрайз
Консултинг" ЕООД е предявило насрещен иск, уточнен с молба от 18.07.2019
г. (л. 128), за осъждане на М.Ф.Л. да заплати сума в размер на 12 000,00
евро, от които 10 000,00 евро главница и 2 000,00 евро ДДС,
представляваща неустойка за нарушаване на забрана за извършване на конкурента
дейност съгласно чл. 31 от договор за компютърни услуги от 21.02.2017 г. между
„Ентерпрайз консултинг“ ЕООД и М.Ф.Л., както и законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното издължаване.
Ищецът по насрещния
иск твърди, че ответникът М.Л. по време на действие на договора за компютърни
услуги от 21.02.2017 г., както и в 6 месечния срок след изтичането му, е търсил
и е сключил договор, по силата на който извършва услуги от естеството на
описаните в договора, което е нарушение на т. 31, раздел „Конкурентна
дейност". Твърди, че М.Л. има сключен договор с друга фирма „Глобъл
Текнолоджис“, валиден до З1 декември 2019 г., за извършване на дейност под код
519-2, която дейност, представлява предоставяне на услуги описани в договора за
компютърни услуги от 21.02.2017г., сключен с „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД.
Сочи, че в настоящия случай не са налице предвидените в договора хипотези,
изключващи приложението на клаузата по т. 31, раздел „Конкурентна дейност"
от Договора за компютърни услуги от 21.02.2017г., като поддържа, че „Ентерпрайз
Консултинг“ ЕООД е предлагало оферти, увеличавайки дневното възнаграждение на
ответника по насрещния иск, които са отхвърлени от него, заявявайки, че има
желанието и намерението да прекрати взаимоотношенията си с фирмата, като е
изпратил и писмено предизвестие за прекратяване на договора от 21.02.2017 г.
В отговора на
исковата молба ответникът по насрещния иск оспорва в периода октомври -
декември 2018 г. да е извършвал услуги за конкурент на „Ентерпрайз Консултинг“
ЕООД. Твърди, че едва в началото на януари 2019 г., когато договорът вече е бил
прекратен, е започнал да изпълнява услуги за друг възложител. Признава, че в
периода октомври - ноември 2018 г. „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД му е изпращало
предложения за нови условия по договора, с които ще подава оферти за нови
позиции, но това били само условни предложения, които биха се осъществили само
ако бъде спечелена позицията. Твърди, че ищецът по насрещния иск никога не му е
предлагал същинското сключване на нов договор при нови по-добри финансови
условия. Възразява за нищожност на т. 31 от Договора поради противоречие със
закона и поради липса на основание на неустоечната клауза. Евентуално, ако
съдът приеме, че т. 31 от договора е действителна, прави възражение за
неприложимост на клаузата в конкретния случай, тъй като е налице изрично
предвидено в договора изключение, а именно: неустойката не се дължи, в случай
че клиентът не може да предложи на изпълнителя нов договор при изтичането на
първоначалния договор при равна/по-висока цена от уговореното в договора.
Отделно от това възразява, че върху претендираната неустойка от 10 000 евро не
се дължи ДДС.
В съдебно заседание
ищецът по насрещния иск акцентира върху търговския характер на сключения
договор и че ответникът извършва конкурентна дейност, с което е нарушил чл. 31
от договора.
Предявеният
насрещен иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Фактическа страна:
С
уточняваща молба от 18.08.2019 г. ищецът по насрещния иск „Ентерпрайз
Консултинг“ ЕООД е представил и по делото са приети като доказателства заверени
преписи на: Декларация за възможност за започване и ексклузивност; Потвърждение
за представяне на автобиография; Искане за оферта (AAS) от 15.11.2018 г.; Анекс
А неразделна част от Договор за компютърни услуги от 21.02.2017 г.; Вътрешен
меморандум от Агенция по комуникация и информация на НАТО от 17.12.2018 г.;
и-мейл кореспонденция между М.Л. и „Ентерпрайз консултинг“ ООД, респ. Б. Д.,
всички с превод на български език (л. 132-194).
От представените
документи и разменената кореспонденция по електронна поща е видно, че от края
на октомври 2018 г. са предприети действия от ищцовото дружество за договаряне
с отделните изпълнители, в т.ч. ответника Л., на условията по ново
споразумение, което да обхване следващ период от една година, т.е. от
01.01.2019 до 31.12.2019 г. За целта изпълнителите са били поканени на среща на
17.10.2018 г. в „Конгрес Хотел Ван дер Валк Монс“, в Монс, Белгия (л. 161).
След срещата управителят на ищцовото
дружество Б. Д. е разяснил (л. 167), че макар че съответният изпълнител е
кандидат за дадена позиция, това не му гарантира продължаване, тъй като НАТО
използва метода на най-ниската цена. Посочва, че на всички е била дадена оферта
с повишение от почти 45 %, но лицата са отказали да я подпишат. Посочва, че
тази оферта ще е валидна до 29.10.2018 и няма да бъде завишена, тъй като ако
това бъде сторено е налице риск „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД да загуби
позицията на съответния изпълнител в полза на друга компания. Посочва още, че
след оттегляне на тази оферта ще бъде направено предложение при текущата дневна
ставка плюс 2 % поради инфлация и всеки изпълнител, който не приеме
предложението и избере да се конкурира с „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД ще бъде
държан отговорен за нарушаване на клаузата за недопускане на конкуренция съгласно чл.30 или 31 от договора.
Договарянето е следвало да се извърши
в съответствие с условията, поставени от потребителя на услугата – Агенция по
комуникация и информация на НАТО, което е видно от приложеното на л. 137 искане
за оферта. Приложеното искане за оферта се отнася до конкретна дейност
(позиция) с реф. № 519-2. Същото, заедно с формите за автобиография, писмо-потвърждение
и декларация за възможност за започване и ексклузивност са били изпратени на М.
Л. от отдел човешки ресурси на „Ентерпрайз консултинг“ ООД на 16.11.2018 г.,
което е видно от приложения на л. 169 имейл. От електронното съобщение е видно
още, че документите се изпращат за подписване от М. Л. с цел да бъде отправена
оферта до НАТО за посочената позиция. В приложената декларация за възможност за
започване (л. 132), която не носи подпис на управителя на ищцовото дружество,
но като бланка е изпратена до ответника със същия имейл, е видно, че
дружеството декларира, че ще подаде оферта за М. Л. за съответната позиция и
при сключване на договор ще заплаща на ответника по 43 евро на час. От имейл от
същата дата, изпратен от г-н Б. Д. (л. 157) се подразбира, че за съответната
позиция могат да бъдат подадени оферти от различни компании, но конкретно лице
– изпълнител за дадена позиция може да бъде предложено само от една компания, в
противен случай всички предложения за това лице се дисквалифицират. Видно е
също, че „Ентерпрайз консултинг“ ООД е възнамерявало да предложи ответника Л.
за посочената позиция чрез „Еърбъс“ като основна компания (л. 173).
Видно е от кореспонденцията между М. Л.
и Б. Д., че М. Л. не е подписал необходимите документи за подаване на оферта от
„Ентерпрайз консултинг“ ООД чрез „Еърбъс“ и е решил да прекрати договорните си
отношения с ищеца по насрещния иск – имейл от 19.11.2018 г. (л. 165).
На
21.11.2019 г. ищецът е отправил 30-дневно предизвестие за прекратяване на
договора като получаването му не се оспорва (л. 46).
Видно от
приложения на л. 150 вътрешен меморандум от 17.12.2018 г. Агенция по комуникация и информация на
НАТО е потвърдила сключен договор с „Глобъл Технолоджис“, валиден до 31.12.2019
г., с изпълнител М.Л., като посоченият номер на договор е за позиция с реф. №
519-2. Ответникът оспорва допустимостта на това доказателствено средство поради
обстоятелството, че същото е представено в заверен препис от адвокат и след
поискването му не е представен оригиналът на документа. Същевременно в
представената от процесуалния представител на ответника писмена защита изрично
се признава фактът, че в момента М.Л. работи за „Глобъл Технолоджис“.
За установяване
на фактите и обстоятелствата относно
извършване конкурентна дейност от ответника М.Л., търсене сключване на договор
или предоставяне на услуги от естеството на описаните в договора чрез
конкурентна фирма, както и обстоятелствата свързани с предлагането от страна на
„Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД на нов договор на ищеца са разпитани като
свидетели лицата А. Ф., Х. Ж. П. и А.-К. Ф..
Показанията на доведените от ищеца по
насрещния иск свидетели А. Ф. и Х. П.
съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК като взема предвид, че същите се
намират в служебни отношения с „Ентерпрайз Консултинг“ ЕООД или със собственика
на това дружество Б. Д..
Според свидетеля А. Ф., словенски гражданин, който работи за словенска компания
собственост на едноличния собственик на капитала на „Ентерпрайз Консултинг“
ЕООД г-н Б. Д., през месец октомври 2018 г. в хотел „Ван дер Валк“ в Монс,
Белгия, Б. Д. е поканил всички подизпълнители, които работят за него, с цел
обсъждане на бъдещото сътрудничество между изпълнителите и компаниите на г-н Д.
и цените, на които ще се работи. Към онзи момент – до 21.12.2018 г., свидетелят
е бил в същото качество като г-н Л., но е присъствал и като представител на
„Бревко Сървисез“, управлявана от Б. Д., за която свидетелят от януари 2019 г.
започнал да работи като административен директор (поел поста от г-жа Д.).
Според свидетеля И. Д. и Б. Д. предложили бъдещата дневна ставка, при която
изпълнителите да работят в индивидуални разговори с всеки изпълнител.
Свидетелят сочи, че не е присъствал на срещата с г-н Л., но тъй като след Нова
година (от януари 2019 г.) вече работи за посочената компания, разполага с
информация за конкретните ценови предложения, които били с около 40% по-високи.
Свидетелят сочи, че някои от новите договори били подписани веднага след
срещата, а други на по-късен етап, но това зависело от това какво е договорено
между всеки от изпълнителите при личните му разговори с шефа. Договорът между
„Еърбъс Астриум“ и „Ентерпрайз Консултинг“ бил предложен за следващия период до
2023 г. На срещата нямали на разположение самите договори, тъй като договорът
се сключва между фирмата и НАТО, но тъй като имали човек, с когото поддържали
връзка в НАТО и от когото получавали информация, към онзи момент вече знаели,
че договорът на господин Л. ще бъде удължен. След като напуснал работата си при
г-н Б. Д., г-н Л. започнал работа за друга фирма – „Глобал Технолоджис“ – една
от десетте компании, които помежду си се конкурират за договори с НАТО. Сочи,
че позицията на господин Л. в рамките на НАТО можела да се установи от писмото
за опознавателни знаци. Баджът носи информация за длъжността, датата на
договора и компанията, за която лицето работи. Свидетелят потвърждава, че лично
е изискал вътрешния меморандум, приложен на лист 150 по делото.
Свидетелят Х. Ж. П., оперативен
мениджър, т.е. един от главните мениджъри в „Ентерпрайз Консултинг“, гр. Варна,
заявява, че пряко е следил комуникацията между господин Л. и отдел „Човешки
ресурси“ в периода октомври, ноември, декември, когато са му предлагали
съответните договорни отношения, които били продължение на неговите работни
отношения с клиента на „Ентерпрайз Консултинг“. Комуникацията била водена по
имейл в общ мейлбокс **@********************.***, до който като
група имат достъп всички мениджъри. Правено било финансово предложение на
господин Л., били му изпратени новите условия по договора с много по-високо
заплащане, с около 12 евро на час по-високо от това, което е получавал до този
момент. Отговорът на господин Л. бил отрицателен, той не пожелал да приеме
условията, защото искал да продължи напред с друга компания – „Глобал
Технолоджис“ с идентичен предмет на дейност. Според свидетеля чрез тази
компания г-н Л. предлага едни и същи услуги, защото се отнася до една и съща
позиция, предоставена от „Ентерпрайз Консултинг“ и от неговата конкурентна
фирма. Свидетелят описва схемата на взаимоотношенията така: от едната страна е
г-н Л., а неговите услуги са предоставени на „Еърбъс Дефенс енд Спейс“, която е
изпълнител по договор на НАТО. „Ентерпрайз Консултинг“ действа като „посредник“
– наема господин Л. да работи за „Еърбъс“ и продава неговите услуги на третата
страна „Еърбъс“. Свидетелят сочи, че към момента, в който се предлагали новите
условия на господин Л. „Ентерпрайз Консултинг“ са имали вече сключен договор с
„Еърбъс“ за следващия период и договорът е бил валиден за следващите 12 месеца
тоест за 2019 г. „Ентерпрайз Консултинг“ пропуснали възможността да изпълнят
този договор заради г-н Л.. Свидетелят заявява, че е имало наддаване за тази
позиция, но тази конкретно позиция е спечелена от тях за следващите 12 месеца.
Имали договор, който чакали да получат от „Еърбъс“, от който щяло да се
удостовери сигурността на тази позиция конкретно за следващите 12 месеца.
Свидетелят сочи, че не е виждал имейли, които са изпращани само между господин Л.
и господин Б. Д.. Пояснява, че в конкретния случай няма значение какво е нивото
на „Ентерпрайз“ в йерархията. Те са подизпълнител на „Еърбъс“ директно. Не знае
дали „Глобал Технолоджис“ са подизпълнител на „Еърбъс“. Не знае дали също като
тях работят за НАТО. Знае, че г-н Л. работи за „Глобал“, защото това е доказано
с документа от НАТО, който съдържа референтния номер на тази услуга. Сочи, че г-н
Л. е извършвал тази дейност с този референтен номер за тях, а след това я
извършва за „Глобал“.
Свидетелката А.-К. Ф., излага, че също
като ищеца М. Л. до 2018 г. е имала договор с ответното дружество. През
октомври 2018 г. се провела среща, на която били поканени всички изпълнители
като нея и г-н Л.. Основната тема на срещата била бъдещото рамково споразумение
за 2019 г. и разясняване какво точно представляват договорите. Господин Д.
казал няколко думи за това какво представлява това рамково споразумение „AАS“ и
накрая на срещата предоставил на всеки по две минути за договаряне на условията
по бъдещия договор. Договори не били предоставени на изпълнителите. Било
поставено условие да подпишат, за да им бъде платено (текущото възнаграждение).
Сочи, че и „Еърбъс“ и „Глобал Технолоджис“ са на най-високо ниво от десетте
първични изпълнители, „Ентерпрайз Консултинг“ не е сред тези 10, а е
подизпълнител на един от тях. Не знае дали на М. Л. също е направено
предложение за евентуален договор по това време.
От приетата по делото
съдебно-преводаческа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна, се установява, че съгласно т. 31 от договора от 21.02.2017 г.:
„Изпълнителят няма право пряко или косвено да търси или поема друг ангажимент,
нито да сключва какъвто и да било договор, нито да поема работа за потребителя
или да влиза в договорки за предоставяне на потребителя на която и да било от
посочените в настоящото споразумение услуги или на сходни такива, или на такива
от подобно естество, било то пряко или косвено, чрез дружество, вид съдружие
или чрез друго лице. Настоящата клауза е в сила за целия срок на действие на
настоящото споразумение, както и за период от 6 месеца след приключването на
същото. В случай, че изпълнителят извърши нарушение на настоящата клауза
впоследствие, същият дължи на възложителя (клиента) плащане на неустойка в
размер на 10 000 евро с ДДС, платима изцяло еднократно, както и сумата на
евентуално платения от възложителя (клиента) адвокатски хонорар. В случай че
след изтичането на първоначалния договор клиентът не е в състояние да предложи
на изпълнителя нов такъв при същата или по-висока ставка от посочената по-горе
в настоящото споразумение, то настоящата клауза би следвало да отпадне. В
случай че изпълнителят бъде нает пряко от НАТО като цивилен служител на
международна длъжност в структури на НАТО, то настоящата клауза би следвало да
отпадне. Освен това, ако изпълнителят е в състояние да предложи на възложителя
(клиента) кандидат за свой заместник при същата или по-ниска цена на
предоставяните услуги, без това да прекъсва или нарушава по някакъв начин
процеса по предоставянето на същите, то настоящата клауза би следвало да
отпадне.“
Правни
изводи:
Претенцията е за неустойка, дължима на основание т. 31 от договора от
21.02.2017 г.
Съдът намира, че клаузата на т. 31 от договора е действителна. Същата
не противоречи на добрите нрави, нито е без основание. Ответникът, в качеството
си на изпълнител по договора е поел ангажимент да не предоставя посочените в договора услуги или
сходни такива, нито пряко, нито косвено на потребителя. Не е необходимо да има уговорена някаква
компенсация за изпълнителя, за това, че няма да предоставя услугите си на
потребителя пряко или чрез друго лице по време и в определен период след
прекратяване на договора. Целта на възложителя е, конкурирайки се с други
подизпълнители, да защити търговския си интерес от спечелване на поръчката за
съответната дейност, в случай че се наложи да предложи кандидат, който няма
история като работил за потребителя.
Потребителят на услугите, както става
ясно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е Агенцията по
комуникация и информация на НАТО. По делото е установено, че веднага след
прекратяване на договора от 21.02.2017 г., което е станало на 21.12.2018 г., ответникът е
започнал работа за Глобъл Технолоджис, която според свидетеля А. Ф. е
една от десетте компании, които помежду си се конкурират за договори с НАТО.
Самият М. Л. признава този факт в с.з. на 22.11.2019 г. Фактът, че М. Л. работи
за Глобъл
Технолоджис се признава и в писмената защита.
Съдът намира за доказан фактът, че ответникът Л. е нарушил забраната по
време на действие на договора да предлага услугите си на потребителя за
посочената дейност. При това положение следва да се установи, дали е налице
някое от трите изключения, предвидени в т. 31 от договора, при които
изпълнителят се освобождава от отговорност.
Първото изключение по реда на
изброяванията в текста на т. 31 е случаят, при който след изтичането на
първоначалния договор клиентът, т.е. „Ентерпрайз консултинг“ ООД, не е в
състояние да предложи на изпълнителя нов договор при същата или по-висока
ставка.
Не се твърди и не са налице данни ответникът
да е бил нает пряко от НАТО като цивилен служител, нито да е предложил на
възложителя кандидат за свой заместник при същата или по-ниска цена на
предоставяните услуги, т.е. второто и третото изключения безспорно не са налице.
Спорно е, дали „Ентерпрайз консултинг“
ООД е било е в състояние да предложи на М. Л. нов договор при същата или
по-висока ставка. Отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като видно от
самата конструкция на взаимоотношенията между страните по договора и
потребителя – Агенция по комуникация и информация на НАТО, ищцовото дружество в
нито един момент не би могло да направи безусловна и окончателна оферта на
изпълнителя, ако се отнася до предоставяне на услуги на същия потребител.
От изложеното в насрещния иск става
ясно, че „Ентерпрайз консултинг“ ООД е подизпълнител на една от десетте
компании, които се конкурират помежду си за поръчки от потребителя (НАТО), а
именно „Астриум Сървисез Ентерпрайзес“, както я нарича ищецът по насрещния иск,
или „Еърбъс Дефенс енд Спейс“ (накратко „Еърбъс“), както става ясно от
събраните поделото писмени и гласни доказателства. Следователно, за да предложи
нов договор на ответника, ищецът най-напред трябва да кандидатства за поръчка и
да сключи договор с „Еърбъс“. Преди това, обаче, би трябвало „Еърбъс“ да
спечели съответната поръчка в конкуренция с други девет компании. Подаването на
оферта за всяка поръчка се извършва като се посочва конкретен кандидат – краен
изпълнител, който ще предоставя съответните услуги, какъвто е М.Л.. Един краен
изпълнител не може да кандидатства чрез повече от една от десетте фирми, които
се конкурират помежду си.
Следователно, ищецът не е в състояние
да предложи на ответника Л. нов договор, ако М. Л. първо не се съгласи да бъде
кандидат на „Ентерпрайз консултинг“ ООД, респ. на „Еърбъс“, за конкретната
поръчка, в случая с реф. № 519-2. Дори обаче, ответникът Л. да се съгласи „Ентерпрайз
консултинг“ ООД да кандидатства чрез „Еърбъс“ представяйки го като изпълнител за
съответната позиция, това не му гарантира, че тази позиция ще бъде спечелена
именно от „Еърбъс“, а не от някоя от останалите девет компании, участващи в
съревнованието, както се признава от самия управител на ищцовото дружество г-н Б.
Д. (л. 167).
Иначе казано, всички предложения,
които ищецът е могъл да направи на ответника за сключване на нов договор са
условни – ако „Еърбъс“ спечелят конкретната поръчка, за която ответникът се е
съгласил да бъде изпълнител. Това ясно личи както от разменената
кореспонденция, така и от показанията на разпитаните свидетели. Ответникът е
бил изправен пред избора да кандидатства за позицията чрез друга фирма или да
кандидатства чрез ищеца, респ. „Еърбъс“, за да не наруши клаузата на чл. 31 от
договора, но без да има каквато и да било сигурност, че ще получи нов договор,
тъй като и самият ищец не е сигурен че „Еърбъс“ ще спечели поръчката. Предложението,
направено до ответника Л. в периода октомври-ноември 2018 г. е било условно – ако
„Еърбъс Дефенс енд Спейс“ спечели поръчката от НАТО и я възложи на „Ентерпрайз
Консултинг“.
От друга страна, нито се твърди, нито
има данни по делото ищецът да е бил в състояние да предложи на ответника друг договор
за друга работа при същите или по-добри условия. Свидетелят Х. П. съвсем ясно
заявява, че „Ентерпрайз Консултинг“ e посредник, който наема господин Л. и
продава неговите услуги на „Еърбъс Дефенс енд Спейс“, която е изпълнител по
договор на НАТО. Не се твърди ищецът да е в състояние да предложи друга работа
на ответника.
При това положение е налице третото
изключение, предвидено в чл. 31, а именно „Ентерпрайз консултинг“ ООД, не е било
в състояние да предложи на изпълнителя нов договор при същата или по-висока
ставка, тъй като предложението следва да бъде безусловно. Обратното означава
изпълнителят да е ограничен в правото си да търси по-добра оферта и да пропусне
възможността да предложи услугите си на друга компания, без да има каквато и да
било сигурност, че неговата лоялност към посредника ще бъде възмездена с нов
договор при същите или по-добри условия.
Съдът намира, че тълкувано с оглед
принципа на добросъвестността, цитираното първо изключение в т. 31 от договора
няма да се прилага и изпълнителят ще дължи неустойка в уговорената хипотеза, само
ако възложителят му е отправил безусловна оферта за нов договор при същите или
по-добри условия. Липсата на безусловна оферта означава, че ищецът по насрещния
иск не е бил в състояние да предложи нов договор, тъй като това не е зависело
от него. Ето защо, ответникът М.Л. не дължи неустойка.
Искът е неоснователен и ще се отхвърли
по изложените по-горе мотиви.
Отговорност за разноски.
С оглед на изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Същите възлизат на 1060,35
лева държавни такси, 240 лева заплатени депозити за вещи лица и 1500 евро
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ентерпрайз
Консултинг" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр. Варна 9000, бул. „Владислав
Варненчик" № 109, ет. 4, офис 6, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ф.Л., румънски
гражданин, физическо лице, регистрирано съгласно законите на Република Р., с
адрес: Р., гр. Б., сектор 3, ул. „Поставарулуй“ № 4, бл. С4, вх. 1, ет. 4, ап.
10, ДДС № RO 36192845, (1) сумата от 12 850,74
евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за компютърни услуги
ЕС-029, номер на договора ASGCN-EC-SC001, съгласно фактури № 28 от 31.10.2018
г., № 29 от 30.11.2018 г. и № 30 от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, на основание чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД; и сумата
от 466,69 евро, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
падежите на сумите по фактури № 28 от 31.10.2018 г., № 29 от 30.11.2018 г. и №
30 от 21.12.2018 г. до завеждането на иска, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ентерпрайз Консултинг" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, за осъждане на М.Ф.Л., румънски гражданин с адрес: Р.,
гр. Б., сектор 3, ул. „Поставарулуй“ № 4, бл. С4, вх. 1, ет. 4, ап. 10, ДДС № RO
36192845, да заплати сумата 12 000,00 евро, от които 10 000,00 евро главница и
2 000,00 евро ДДС, представляваща неустойка за нарушаване на забрана за
извършване на конкурента дейност съгласно чл. 31 от договор за компютърни
услуги от 21.02.2017 г. между „Ентерпрайз консултинг“ ЕООД и М.Ф.Л., както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, на основание чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ентерпрайз
Консултинг" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес в гр. Варна 9000, бул. „Владислав
Варненчик" № 109, ет. 4, офис 6, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ф.Л., румънски
гражданин, физическо лице, регистрирано съгласно законите на Република Р., с
адрес: ***5, сумите 1300,35
лева и 1500,00 евро съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: