Р
Е Ш Е
Н И Е
№388
25.05.2023г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 945 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е
образувано по жалба на С.И.Ж. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,–
адв.Ф., срещу Ревизионен
акт № Р-16002621006429-091-001 от 22.06.2022г., и Ревизионен акт за поправка на РА № П-
16002622115498-003-001/30.06.2022г., издадени от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърдени и изменени с Решение № 387/30.08.2022г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив. РА
и РА за поправка на РА се обжалват в частта на установените с тях допълнителни
задължения по ЗДДФЛ за ревизираната 2020г., до потвърдения и изменен размер
на допълнително установените задължения.
В жалбата се
твърди, че в обжалваната част ревизионният акт и РА за поправка на РА, са
незаконосъобразни, явно необосновани и постановени при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния
процес, а именно на служебното начало, обективност при извършване на ревизията
и пълнота и всестранност на доказателствата и др.
Сочи се, че както
през ревизирания период така и преди това, оспорващата живяла в едно
домакинство заедно с двете си деца и майка си, като с получаваната от майка ѝ
пенсия и годишна рента в размер на 1000 лв., били покривани една голяма част от
разходите за домакинството. Както ревизиращият орган, така и органът издал РА,
в разходната част на паричния поток на лицето за всяка една от ревизираните
години включил сумарно за цялата година разход за издръжка като взел предвид
декларирания от лицето среден месечен разход, към който прибавил и разходи за
издръжка, за които имало събрани доказателства, най - вече разходи за телекомуникационни
услуги, без да приспадне към тези разходи приход съответен на дохода на майката
от пенсията и от годишната рента. Сочи се, че с решението си директорът на ОДОП
– Пловдив бил приел, че по начина, по който ревизията формирала разхода за
издръжка, включен в паричния поток на лицето, действително се получавало двойно
отчитане на определени разходи – един път като такива, посочени от
жалбоподателката и един път като установени по документ. След коригиране на
въпросното дублиране, била извършена и корекция в размера на нарастването на
имущественото състояние на С.Ж. за 2020г. – от 156 059,77 лв. на 152 054,54 лв.,
съответно допълнително дължимият данък върху годишната основа за облагане по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2020г., бил променен от 15 605,98 лв. на 15 205,45 лв.,
заедно с прилежащите лихви съответно от 1 812,17 лв. на 1 757,21 лв. Твърди се,
че макар по отношение на разходите за издръжка за живот, административният
орган да направил измененията, отново не били приспаднати получаваните от
майката на Ж. доходи.
По отношение
приходите на жалбоподателката, ревизиращият орган взел предвид реализираните от
нея през 2017г. и декларирани доходи с подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
№264391800503593/30.04.2018г. от събиране и продажба на диворастящи гъби. След
приспадане от този доход на разхода в размер на 12000 лв. за закупуване на лек
автомобил, както и на разходите за домакинството, към началото на ревизирания
период – 01.01.2019г., ревизираното лице разполагало в брой с посочената в
жалбата до директора на ОДОП сума, която била много повече от приетата от
ревизията сума от 5000 лв.
На следващо
място, изводите на ревизиращия екип относно приетите разходи били немотивирани
и необосновани. Докато относно разхода за заплащане на придобитите от
жалбоподателката 24 800 дяла от капитала на дружеството „МММ 11“ ЕООД на лицето
Е.М. А., били налични обективни данни, то не така стояли нещата с включения в
паричния поток разход в размер на общо 248 000 лв. в това число за 2019г. –
100 000 лв. и за 2020г. 148 000 лв., който произтичал от осчетоводените
през м.май 2020г. заеми – общо 3 на брой, за които било прието, че С.Ж.
предоставила на дружеството „МММ 11“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала била именно тя. По отношение на
този разход, ревизиращият орган посочил единствено, че били налице направени
счетоводни записвания и по отношение на трите заема, през м. май 2020г., без от
представените доказателства да било видно сумите по договорите за заем на кои
дати или дата били внесени през месец май 2020г. – на части ли са били внесени
или цялата сума наведнъж. Въпреки липсата на данни за предоставянето на сумите по
договорите за заем и тяхното реално постъпване в касата на дружеството,
единствено и само на база на направеното счетоводно записване през м. май
2020г., приходният орган приел, че този разход бил доказано извършен и бил
включен в паричния поток на Ж.. Доказателства за предаването на сумите по трите
договора от жалбоподателката в качеството ѝ на заемодател на дружеството,
липсвали. Разписки за предаване парите както и ПКО за постъпване на сумите в
брой в касата на дружеството, не били налице. Поради това направеното през м.
май 2020г. счетоводно записване – осчетоводяване на предоставен от Ж. на
дружеството заем в общ размер на 248 000, било документално необосновано.
Не било налице реално предоставяне на такива заемни средства. Вследствие само
на това счетоводно записване, при изготвения за целите на ревизията паричен
поток за всяка една от ревизираните години, при съпоставка между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и придобито
имущество с декларираните и получени от него доходи през 2020г., било
установено несъответствие в размер на 156 059,77 лв., впоследствие изменено с
решението на директора на дирекция „ОДОП“ до размер от 152 054,54 лв., приемащо
се данъчна основа за доходи с неустановен произход и облагаема с данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Счита се, че вероятно некоректните счетоводни записвания
довели до изкривяване на фактическата обстановка и до формирането на неправилни
изводи от ревизията, довели до допълнително начисляване на данък върху доход,
какъвто не бил реализиран.
По
изложените съображения се претендира отмяна на ревизионния акт и РА за поправка
на РА, в частта на допълнително установените на жалбоподателката задължения за
данък върху годишната данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020г.,
изменени и потвърдени с решението на директора на дирекция ОДОП – Пловдив.
Претендират се и разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката.
В писмена
защита се поддържа, че липсват доказателства за това установените от
ревизиращите органи парични средства да са били дадени като заем на дружеството
„МММ-11“ ЕООД. Сума от 248 000 лв. била постъпила в касата на това
дружество, като част
от доход от продаден от юридическото лице собствен недвижим имот, след което били
изтеглени от сметката на „МММ-11“ ЕООД от жалбоподателката и използвани за заплащане
на придобитите от нея 24 800 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 10
лв., от капитала
на дружеството на лицето Е.М. А., т.е за лични нужди. Изтъква се
отново, че по отношение на визираната сума било налице единствено
осчетоводяване на три пъти през м. май 2020г. както и договори за заем от
01.12.2019г. за 100 000 лв., от 02.01.2020г. за 80 000 лв. и 01.02.2020г. за 68
000 лв. Други доказателства, установяващи реалното предаване на парите от С.Ж.
и получаване на същите от дружеството, не били налице. Договорите за заем, на
които се основал ревизиращият орган, не установявали по категоричен начин
предоставяне на заем. Отбелязва се във връзка с изложеното, че в хода на същата
проверка на ФЛ, били представени договори за заем от същите дати и със същия
предмет, но ролите на заемодател и заемополучател били обърнати, а именно
заемодател било „МММ 11„ ЕООД, а заемополучател – С.Ж.. За да отхвърли тези
договори ревизиращият орган приел, че били съставени за целите на ревизията,
като други обстоятелства не били проверявани и анализирани. Наличието на
договори за едно и също обстоятелство, но с обърнати страни по договора,
следвало поне да провокира извършването на една по-задълбочена и обективна
проверка на обстоятелството дали реално били предоставени такива заемни средства
и от кого на кого. Това не било сторено в случая. Твърди се за доказано в хода
на настоящия процес, че дружеството, което извършвало счетоводното обслужване
на „МММ 11“ объркало страните по обсъжданите договори за заем, като вместо С.
за заемополучател и „МММ 11„ ЕООД за заемодател, посочило С. като заемодател, а
дружеството като заемополучател. Това объркване станало при изготвяне на
договорите от лице, работещо в счетоводната кантора, като тази грешка поради
недоглеждане била пренесена и при счетоводното отразяване на договорите и при
деклариране на сумата от 100 000 лв. в НАП, с подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. Следователно, налице била ситуация, при която в резултат на
грешки и недоглеждания било създадено невярно впечатление, имащо за последици
допълнително установени задължения от начислен данък върху подлежаща за
облагане с данъци основа в случаите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК. Тези грешки
по счетоводните записвания били коригирани впоследствие, със сторниране на
грешните операции. Настоява се, че ако този разход не бил приет като реално
извършен и съответно изключен от паричния поток на лицето, щяло да се установи
нарастване на имущественото състояние за ревизираните 2019г. и 2020г., т.е
липса доход за облагане.
Ответникът по
жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Ревизионното
производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№Р-16002621006429-020-001/15.11.2021г. (л.49), изменена със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002621006429-020-002/25.02.2022г.
(л.111), връчени на С.И.Ж., съответно на 26.11.2021г. и 11.04.2022г., видно от
приложените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път (л.52,
л.114). Със заповедите е определен обхвата
на ревизията,
а именно:
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за
самоосигуряващи се; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. За ръководител на ревизията е
определена П.И. А.– главен инспектор по приходите, в екип с Г.Г.Г.– старши
инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил удължен с последно
издадената ЗИЗВР до 26.04.2022г.
Със Заповед
№ Р-16002621006429-023-001/11.04.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Пловдив (л.428), производството по извършване на ревизия е било спряно на
основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК – поради диагностициране с Covid-19 на член
от ревизиращия екип, със Заповед № Р-16002621006429-143-001/26.04.2022г.
(л.432), производството е било възобновено, поради отпадане на основанието за
спиране. И двете заповеди са били съобщени на Ж. по ел. път (л.431, 435).
Видно от
Протокол № П-16002620071790-073-001/24.07.2020г. (л.133) със същия е била
приключена извършена на жалбоподателката предходна проверка по повод
установяване на произхода на паричните средства, с които Ж. придобила 24 800
броя дружествени дялове от капитала на „МММ-11“ ЕООД на обща номинална стойност
248 000 лв. В този протокол е посочено, че „МММ-11“ ЕООД предоставило заеми на С.Ж.
по договори от 01.12.2019г. за 100 000 лв., от 02.01.2020г. за 80 000 лв. и от
01.02.2020 г. за 68 000 лв., като сумите били постъпили по нейна банкова сметка
(***. и 60 233,75 лв. на 02.12.2019г.).
С Протокол №
П-16001621142836/073-001/20.10.2021г. (л.412) от служители на ТД на НАП –
Пловдив, офис Пловдив, е удостоверено извършване проверка на „МММ 11“ ЕООД за
установяване на факти и обстоятелства.
В Протокол
за извършена проверка серия АА №0378678 от 14.10.2021г. (л.402) е записана
установена касова наличност в офис на „МММ 11“ ЕООД в размер на 23 730 лв.
С Протокол
№Р-16002621006429-ППД-001/05.04.2022г. (л.115) към ревизионното производство са
били присъединени документи от производство УИН: П-16002620071790 на С.Ж..
С Протокол №П-16001622060162-ППД-001/07.04.2022г.
(л.294) към ревизионното производство са били присъединени документи от
производство УИН: П-16001621142836, свързани с „МММ 11“ ЕООД. Към протокола са
приложени доказателства, конкретно посочени в същия.
В С Протокол
№Р-16001622060162-141-001/10.05.2022г. (л.424) са описани извършените от РЕ
действия по извършената насрещна проверка на „МММ 11“ ЕООД.
На
11.04.2022г. на С.Ж. е било връчено по ел.път (л.219,) Уведомление
№Р-16002621006429-113-001/07.04.2022г., (л.216) с което е била уведомена, че
основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Като част от
административната преписка по делото са представени дадени в хода на проверката
и ревизията, обяснения от С.Ж..
В Обяснение,
заведено в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково под вх.№ВхР-587/28.01.2022г.
(л.66, 77) Ж. е посочила, че живее в гр.Хасково в дарено от родителите ѝ
жилище, заедно с майка си и двете си деца. Получените от нея доходи били, както
следва: 48 000 лв. за 2017г. – от събиране и продажба на диворастящи гъби (тези
доходи били декларирани с ГДД №264391800503593/30.04.2018г.; от тези пари си
закупила от Германия Ауди А4 за 12 000 лв., а останалата сума ѝ помагала
за издръжка на семейството през следващите 4 години); 2 000 лв. от продаден
Мерцедес; 7 900 евро – получени от застраховка на сина ѝ. Посочила, че
разходите за издръжка на семейството ѝ били около 800 лв. на месец. Майка
и била с доход за 2019г. от 450 лв. – от месечна пенсия, и 1000 лв. – от годишна
рента, а за 2020г. с доход от 500 лв. – от месечна пенсия, и 1000 лв. – от годишна
рента.
В Обяснение,
заведено в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково под вх.№ВхР-2427/18.04.2022г.
(л.146, л.229) С.И.Ж., е посочила, че през 2019г. „МММ-11“ ЕООД продало имот на
стойност 492 868,80 лв., като сумите постъпили по сметка на дружеството, както
следва: на 05.07.2019 – 60 000 лв., на 07.11.2019г. – 432 868,80 лв. Посочената
сума от продажбата представлявала целия произход на пари на „МММ 11“ ЕООД и С.И.Ж..
От тези 492 868,80 лв. изтеглила в брой 60 000 лв. и 100 000 лв., съответно на
08.11.2019г. и 28.11.2019г. Тези две суми – общо 160 000 лв., били осчетоводени
в счетоводството на дружеството като изтеглени в брой и стояли като наличност в
касата на „МММ-11“ ЕООД, и разпределени като дивидент през 2021г. От тези 160 000
лв. внесла на Е.М. А. 80 000 лв. на 02.01.2020г. и 68 000 лв. на 03.02.2020г.,
за прехвърляне на дружествени дялове. Посочила още, че на 02.12.2019г. от
сметка на „МММ-11“ ЕООД били прехвърлени по нейна лична сметка 187 000 лв. От
тези пари платила още 100 000 лв. на Е.М. А. за прехвърляне на дружествени
дялове. Обобщено, общо получените суми от нея от „МММ 11“ ЕООД били 347 000
лева (160 000 лв. + 187 000 лв.). От тях били платени общо 248 000 лв. за
дружествени дялове (80 000 + 68 000 + 100 000 лв.). Остатъкът от 99 000
лв.останал по депозитната ѝ сметка до 21.02.2020г., когато депозитът в
лева бил закрит и изтеглен в евро. На 24.02.2020г. същите 50 000 евро били
внесени като депозит – в размер на 30 000 евро и още 15 500 (на 04.03.2020г.).
На 17.03.2020г. изтеглила 8 000 евро, а на 18.03.2020г. – 37 000 евро. Тази
сума била внесена по разплащателна сметка на „МММ 11“ ЕООД в евро. Сумата от 10
000 евро била дадена като паричен заем на „МММ 11“ ЕООД пред 2016г. и върната
на С. през 2020г.
Заедно с
Обяснение вх.№ВхР-2427/18.04.2022г. Ж. представила и 42 бр. протоколи на общото
събрание за изплащане на дивидент през 2021г., РКО за плащане на дивидентите от
01.07.2021 до 25.09.2021г. и договори за парични заеми със заемодател „МММ-11“
ЕООД и заемополучател С.Ж., като същите били от 10.10.2016г. за 10 000 лв., от
08.11.2019г. за 60 000 лв., от 28.11.2019г. за 100 000 лв. и от 02.12.2019г. за
187 000 лв. (л.151-194). Представила също банкови извлечения, преводни
нареждания и договори за паричен заем (л.194-215).
В Обяснение,
заведено под №70-00-8377/30.08.2021г. (л.383) С.И.Ж., е посочила, че през
2019г. като управител на „МММ-11“ ЕООД продала на „Филипекс Трейдинг“ ЕООД
поземлен имот, съгл. НА №33848/07.11.2019г., за 492 868,80 лв., като сумата
била платена по сметка на дружеството, както следва: на 05.07.2019 – 60 000
лв., на 07.11.2019г. - 432 868,80 лв. Част от парите по сделката, а именно 187 000
лв. били предоставени на С.И.Ж. по сметка на физическо лице. Посочила още, че
на 16.09.2016г. придобила дружествени дялове на стойност 248 000 лв., със срок
на плащане 16.09.2021г., като стойността на дяловете била изплатена на Е.М. А.,
както следва: на 02.12.2019г. – 100 000 лв., на 02.01.2020г. – 80 000 лв. и на
03.02.2020г. – 68 000 лв.
На 25.05.2022г., т.е. след изтичане на
инструктивния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад №Р-16002621006429-092-001/25.05.2022г. В него е посочено, че през ревизирания период Ж.
била със семейно положение „неомъжена“, като членове на домакинството били
двете ѝ деца и майка ѝ П. А. Л.. Описани са данни от дадените от ревизираното
лице обяснения. Отразени са предоставени от същото суми на „МММ-11“ ЕООД по
договори за заеми, а именно: по договор от 01.12.2019г. в размер на 100 000 лв.,
по договор от 02.01.2020г. в размер на 80 000 лв. и по договор от 01.02.2020г.
в размер на 68 000 лв. От прегледа на счетоводните документи на „МММ-11“ ЕООД
се установило, че през м. май 2020г. в счетоводството на това дружеството
сумите били отразени като внесени.
През 2019г.
и 2020г. от Ж. били платени суми в размер на общо 248 000 лв. за покупка на
дружествени дялове от капитала на „МММ-11“ ЕООД съгласно договор от
16.09.2016г. за прехвърляне на дружествени дялове по чл.129 от ТЗ. За
изразходваните паричните средства не били посочени източниците на доходи и
средства.
В резултат
на извършената съпоставка между декларираните и придобити от Ж. доходи и
имущественото и финансовото ѝ състояние от една страна, и направените
разходи от друга, се установило несъответствие, като същата не посочила и не
предоставила данни за източниците на средствата, послужили за финансиране на
несъответствието. Използваните за извършените плащания суми не били декларирани
по реда на ЗДДФЛ и не бил платен дължимият данък. По тези съображения от
ревизиращия екип (РЕ) е прието, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК. Посочено е, че за определяне на основата за облагане с данък
по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ бил извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК на
относимите обстоятелства по т.1 - 4, т.8, т.10, т.14, т.16 от визираната норма.
В тази връзка е изложеното следното:
По чл.122, ал.2, т.1 – вид и характер на
фактически осъществяваната дейност: През 2019г. и 2020г. С.Ж. била едноличен
собственик и управител на „МММ 11“ ЕООД.
По чл.122, ал.2, т.2 – плтени данъци,
мита, такси, вноски и други публични вземания: През 2019г. били платени 325 лв.
здравни осигуровки, а през 2020г. – 50 лв. глоба; 2 531,93 лв. вноски ДОО;
611,53 лв. вноски НЗОК; 784,59 лв. вноски ДЗПО.
По чл.122, ал.2, т.3 – движение и остатъци
по банковите сметки: (подробно описано от стр.5 до стр.8 на РД). Установено е превеждане
от „МММ 11“ ЕООД в полза на Ж. на 187 000 лв. на 02.12.2019г., 10 000 лв. на
15.09.2020г., 10 000 лв. на 01.10.2020г., 570 лв. на 21.10.2020г. Описани са и
установените дадени в заем от Ж. на „МММ 11“ ЕООД суми, а именно от
01.12.2019г. 100 000 лв., от 02.01.2020г. 80 000 лв. от 01.02.2020г. 68 000
лв., както и от 10.10.2016г. 10 000 лв. Описани са също установени преводи в
полза на лицето Е.М. А. – на 02.12.2019г. 100 000, на 02.01.2020г. 80 000 лв.,
на 03.02.2020г. 68 000 лв. Отразено е обясненото от ревизираното лице относно
продаден от „МММ 11“ ЕООД имот на стойност 492 868,80 лв., която сума постъпила
по сметка на дружеството. След преглед и анализ на представените от С.Ж.
доказателства и извършена насрещна проверка на „МММ 11“ ЕООД, ревизиращият екип
приел, че договорите за суми в размер на 60 000 лв. от 08.11.2019г., в размер
на 100 000 лв. от 28.11.2019г. и в размер на 187 000 лв. от 02.12.2019г., за
предоставяне на заем от „МММ 11“
ЕООД на С.Ж., били съставени за
целите на ревизионно производство и не се кредитирали като годни
доказателствени средства, тъй като същите не били представени при извършените
предходни проверки на „МММ-11“ ЕООД и С.Ж.. Предоставените от дружеството суми
били счетоводно отразени като постъпили в касата на „МММ 11“ ЕООД, но след
изтеглянето им от банковата сметка, лицето се е разпоредило с тях като
заплатило покупката на дружествени дялове. С тези три договора (от 08.11.2019г.,
от 28.11.2019г. и от 02.12.2019г.) реално било извършено разпореждане с парични
средства на „МММ 11“ ЕООД в размер на общо 347 000 лв. от едноличния
собственик, като тези суми не били свързани с осъществяваната от дружеството
дейност. Получените заемни суми не били декларирани от лицето в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че сумата представлява скрито разпределение на печалбата
по смисъла на § 1, т.5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, като за тези суми (60 000, 100 000
и 187 000 лв.) се дължал данък върху дивидентите, който следвало да бъде
удържан при получаването на сумите – на 08.11.2019г., на 28.11.2019г. и на
02.12.2019г., а не през 2021г. когато тези парични средства били разпределили
като дивидент, съгласно представените протоколи, ордери и обяснение от лицето
при насрещната проверка на „МММ-11“ ЕООД.
По чл.122, ал.2, т.4 – официални документи
и документи с достоверни данни: Описани са официални документи и документите с достоверни
данни, взети предвид при анализа.
По чл.122,
ал.2, т.8 – брутните приходи/доходи (оборота): посочени за установените от РЕ
доходи на физическото лице в проверявания период, а именно: през 2020г.
15 231,71 лв. (7787,85 евро) от застраховка „Живот“; 2 000 лв. от продажба
на автомобил „Мерцедес“ (необлагаем съгласно чл.13, ал.1, т.2, буква „а“ от
ДДФЛ); доходи от дивиденти, получени от Ж. от „МММ 11“ ЕООД на 08.11.2019г. –
60 000 лв., на 28.11.2019г. – 100 000 лв. и на 02.12.2019г. – 187 000 лв.; други
облагаеми доходи, определени по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на 156 059,77
лв.
По чл.122, ал.2, т.10 – сключените
договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му: в тази част на
РД са описани платените суми от Ж. за придобитите дружествени дялове (общо 248 000
лв.) и предоставен от нея паричен заем на „МММ 11“ ЕООД (общо 248 000 лв.).
Документите за визираните сделки са приети от РЕ за официални с достоверни
данни и са взети предвид при определяне на данъчната основа за облагане по
ЗДДФЛ.
По чл.122, ал.2, т.14 – обичайния размер
на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните,
дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина: определен
за 2019г. и 2020г. в общ размер на 23 205,23 лв., както следва: за 2019г. в
размер на общо 11 931,18 лв. (формирани от декларираните от лицето 800 лв. на
месец в годишен размер 9 600 лв. + разходите в размер на 2 331,18 лв. за
покупка на стоки/услуги по фактури, издадени от доставчици); за 2020г. в размер
на общо 11 274,05 лв. (формиран от декларираните от лицето 800 лв. на месец в
годишен размер 9 600 лв. + разходите в размер на 1674,05 лв. за получени
стоки/услуги по фактури, издадени от доставчици).
По чл.122, ал.2, т.16 – други
доказателства, които могат да послужат за определяне на основата: посочено е,
че е било установено, че през м. май 2020г. в счетоводството на „МММ 11“ ЕООД
били отразени предоставени на дружеството заеми от Ж. (липсвали доказателства
за това на кои дати или дата били внесени, на части или цялата сума). Отбелязано
е на следващо място, че Ж. не посочила с какви суми в брой разполага в
ревизирания период. От наличната база данни на НАП се установило, че за периода
2013г. – 2018г. Ж. имала подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2017г. В
подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №264391800503593/30.04.2018г. били декларирани в
Приложение №3 доходи с код 303 – горско стопанство, ловно стопанство и рибно
стопанство – 34 589,40 лв., от които били приспаднати разходи в размер на 40% -
13 835,76 лв. и била определена годишна данъчна основа в размер на 20 753,64
лв. и данък 2075,37 лв. За периода 2013г. – 2018г. в справки чл.73 от ЗДДФЛ се
установили данни за изплатени суми на лицето, както следва за 2017г. – доходи
от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и
плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство по чл.29, ал.1, т.2, б. „а“
от ЗДДФЛ в размер на 34 589.40 лв., удържан данък – 1 130.50лв.; за 2018г. от
доходи от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“ по чл.38,
ал.8 от ЗДДФЛ в размер на 1080,75 лв., удържан данък 0 лв. Не се установили
други доходи за този период (2013г.-2018г.). Същевременно, при проверка в
информационния масив на НАП се установило, че за периода по данни на регистрирани
по ЗДДС лица, С.Ж. имала извършени покупки на обща стойност 19 162,29 лв. При
така изложеното, като налични парични средства в брой в началото на
проверявания период (01.01.2019г.) е приета сума в размер на 5 000 лв.
В РД отново са отразени като получени
дивиденти от Ж. суми в общ размер на 347 000 лв., получени от „МММ 11“ ЕООД (на
08.11.2019г. – 60 000 лв., на 28.11.2019г. – 100 000 лв. и на 02.12.2019г. –
187 000 лв.), представляващи суми, за които тя е твърдяла в хода на проверката
и ревизията, че били от получени заеми от „МММ 11“ ЕООД. Ревизиращия екип е
направил извод, че няма как едни и същи
суми да се третират едновременно и като доходи от дивиденти, и като заемни суми, с оглед посоченото
от ревизираното лице от една страна – че тези суми били осчетоводени в
счетоводството на дружеството като изтеглени в брой, стояли като наличност в
касата и били разпределени като дивидент през 2021г., а от друга страна – за
същите тези суми представила договори за заеми, които не били счетоводно
отразени в дружеството.
Въз основа на всичко изложено и в резултат на направената
съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице от една страна и
направените от него разходи и придобито имущество с декларираните и получени от
него доходи от друга, не се установило несъответствие за 2019г., но такова било налице за 2020г. В
табличен вид в РД е посочено:
За 2019г.:
парични средства в началото на данъчния период – 5 000 лв.;
постъпления – 347 900 лв. (347 000 – доходи,
подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ, и 900 лв.
суми от ДСП – Хасково);
разходи – 117 017,92 лв. (11 931 лв. -
разходи за издръжка и живот; 100 000 - разходи за закупуване на ценни
книжа и дялови участия; 325 лв. – разходи за заплатени ЗОВ, 4761,74 лв. – други
разходи);
парични средства в края на данъчния период – 235 882,08 лв.
(153 940,76 лв. – налични в брой; 81 941,32 лв. – в банкови сметки).
За 2020г:
парични средства в началото на данъчния период – 235 882,08
лв.;
постъпления – 37 891,71 лв. (2 000 - доходи от
прехвърляне на имущество; 90 лв. - суми от ДСП Хасково; 15 231,71 лв. -
застраховка от ЗК „Уника лайф“; 20 570 лв. - получени суми по вземания от
„МММ-11“ ЕООД);
разходи – 412 669,87 лв. (11 274,05 лв. -
разходи за издръжка и живот, 148 000 - разходи за закупуване на ценни книжа и
дялови участия, 248 000 лв. - предоставени заеми на трети лица, 3 978,05 лв. –
разходи за заплатени ЗОВ и глоба, 1417,77 лв. - други разходи);
парични средства в края на данъчния период – 17 163,69 лв.
(в банкови сметки).
При така
изложеното е установено несъответствие при извършената съпоставка на
имуществото и направените от Ж. плащания с декларираните и/или получени от нея
доходи, което е изчислено в общ размер на 156 059,77 лв. Установената сума е приета като
данъчна основа за доходи с неустановен произход, определена по реда на чл.122
от ДОПК, съответно за облагаема с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Така, данъкът за довнасяне е изчислен
в размер на 15 605,98 лв. главница и 1690,78 лв. лихва
Относно
задълженията по КСО в РД е посочено, че при проверка в информационния масив на
НАП е било установено, че през 2019г. и 2020г. „МММ-11“ ЕООД извършвало
дейност, за която имало подадени ГДД по ЗКПО №1600И0876764/05.03.2020г. и
№1600И1146913/23.06.2020г. В тях били декларирани приходи, както следва: 2019г.
– 411 194,93 лв., разходи 209 688,60 лв., данъчна печалба 195 146,51 лв.; за
2020г. – приходи 4452 240,55 лв., разходи 285 006,35 лв., данъчна печалба 282
985,34 лв. В качеството ѝ на управител на дружеството в посочените години
С.Ж. дължала вноски за ДОО, УПФ и ЗО в размер на, както следва:
За 2019г.:
За ДОО, авансови вноски – 414,40 лв.
главници и 129,60 лв. лихви (за м. от 01 до 05., вкл. и при месечен осиг. доход
560 лв.);
За УПФ, авансови вноски – 140 лв. главници
и 43,79 лв. лихви (за м. от 01 до 05., вкл. и при месечен осиг. доход 560 лв.);
За ЗО, авансови вноски – общо 112 лв.
главници и 35,03 лв. лихви (за м. от 01 до 05., вкл. и при месечен осиг. доход
560 лв.);
За 2020г.:
За ДОО, авансови вноски – общо 20,30 лв.
главници и 4,62 лв. лихви (за м. от 01 и при месечен осиг. доход 610 лв.);
За УПФ, авансови вноски – 5,55 лв.
главници и 1,26 лв. лихви (за м. от 01 и при месечен осиг. доход 610 лв.).
За ЗО, авансови вноски – 8,87 лв.
главници и 2,02 лв. лихви (за м. 01 и при месечен осиг. доход 610 лв.).
Според
таблицата в РД, общото задължение (главници + лихви) възлиза на 18 214,20
лв.
Така
описаните задължения са предложени за установяване.
РД е връчен
на С.И.Ж. на 25.05.2022г., видно от доказателствата по делото (л.32).
Против
изготвения РД Ж. е подала възражение вх.№К7-34/08.06.2022г. (л.472).
В
законоустановения срок е издаден Ревизионен
акт №Р-16002621006429-091-001/22.06.2022г., В.П. А.– възложил ревизията и П.И.
А.– ръководител на ревизията. РА е получен по ел. път от жалбоподателката на 22.06.2022г.
(л.9).
Възприета
с РА е данъчната основа за облагане с данък
е идентична с предложената с РД – 156 059,77 лв., съответно идентично е и
начисленото задължение ДДФЛ - 15
605,98 с лихва в размер на 1812,17 лв.
Предложените
задължения за ДОО, УПФ и ЗО са възприети с изключение на задължението за ЗО за
2019г., авансови вноски, което е изчислено на 224 главница, вместо 112 лв.
Конкретно изчислените задължения за ЗОВ са:
За 2019г.:
За ДОО,
авансови вноски – 414,40 лв. главници и 163,10 лв. лихви;
За УПФ,
авансови вноски – 140 лв. главници и 55,12 лв. лихви;
ЗО, авансови
вноски – общо 224 лв. главници и 61,54 лв. лихви;
За 2020г.:
За ДОО,
авансови вноски – общо 20,30 лв. главници и 4,78 лв. лихви;
За УПФ,
авансови вноски – 5,55 лв. главници и 1,31 лв. лихви.
ЗО, авансови
вноски – 8,87 лв. главници и 2,09 лв. лихви.
Според
таблицата в РА, общото задължение (главници + лихви) възлиза на 18 519,21
лв.
Поради
допуснати технически грешки в таблиците в РА, е издаден Ревизионен акт за поправка на РА №
П-16002622115498-003-001/30.06.2022г., връчен на Ж. електронно на дата на
издаване. Съгласно същия задълженията са определени, както следва:
задължение за
ДДФЛ – 15 605,98 с лихва в размер на
1812,17 лв.
За 2019г.:
За ДОО, авансови вноски – 414,40 лв.
главници и 163,10 лв. лихви;
За УПФ, авансови вноски – 140 лв. главници
и 55,12 лв. лихви;
За ЗО, авансови вноски – 112 лв. главници
и 33,63 лв. лихви;
За 2020г.:
За ДОО, авансови вноски – 20,30 лв.
главници и 4,78 лв. лихви;
За УПФ, авансови вноски – 5,55 лв.
главници и 1,31 лв. лихви.
За ЗО, авансови вноски – 8,87 лв.
главници и 2,09 лв. лихви.
Така,
общото задължение (главници + лихви)
възлиза на 18 379,30 лв.
РА
и Ревизионен акт за поправка на РА, са обжалвани в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП.
В срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК, директорът на „ОДОП“ – Пловдив постановява Решение №387/30.08.2022г.,
с което потвърждава РА и Ревизионен акт за поправка на РА, в частта на
установените задължение за ЗОВ и изменя в частта на установеното задължение за
ДДФЛ, като го намалява от 15 605,98 на 15 205,45 лв., ведно прилежащите лихви
съответно от 1812,17 лв. на 1757,21 лв.
В решението
относно възражението за размера на началното салдо, административният орган е
посочил, че посочената от Ж. сума като получен доход от диворастящи гъби през
2017г. в размер на 48 000 лв., не е коректна, тъй като в подадената от нея
декларация била посочена друга сума, а именно 34 589,40 лв. Възприел като
основателни мотивите за разходите за издръжка на живот като посочил, че
органите по приходите приели за разходи за издръжка на живот сбора от сумата,
декларирана от лицето и сумата, установена при ревизията по документи. По този
начин се получавало двойно отчитане на определени разходи – веднъж като такива,
посочени от жалбоподателката и веднъж като установени по документ. Поради това
дублирането е отстранено, в резултат на което размерът на нарастването на
имущественото състояние на Ж. за 2020г. е променен от 156 059,77 лв. на 152
054,54 лв., съответно задължението за ДДФЛ е изчислено от 15 605,98 лв. на 15 205,45
лв., ведно със съответните им лихви.
Директорът
на ОДОП посочил още, че едновременно с ревизията на С.Ж. била извършена ревизия
и на „МММ 11“ ЕООД, при която върху сумата 347 000 лв. бил опреден дължим данък
за дохода от дивидент. Възприел, че действително тази сума била получен от
жалбоподателката дивидент, съответно не можела да бъде приета като получен
заем. Приел, че Ж. си противоречала като от една страна посочвала в
представените при насрещната проверка на „МММ 11“ ЕООД обяснения, че тези суми
били осчетоводени в счетоводството на дружеството като изтеглени в брой, стояли
като наличност в касата и били разпределени като дивидент през 2021г., а от
друга страна за същите тези суми представила договори за заеми, които не
намерили счетоводно отражение в дружеството. Съответно нямало как едни и същи суми да били третирани едновременно и
като доходи от дивиденти, и като заемни суми.
Решението е
връчено на С.Ж. на 08.09.2020г. по ел. път (л.000507).
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), вещото лице по която дава
мотивирано заключение в отговор на поставените въпроси.
По въпрос 1 вещото лице сочи, че в
счетоводството на „МММ 11“ ЕООД били осчетоводени получени суми в размер на 100
000 лв., 80 000 лв. и 68 000 лв., като била дебитирана сметка 500 „Каса“ и
кредитирана сметка 492 „Разчети със собственици“, а за основание били записани
паричен заем от 01.12.2019г., 02.01.2020г. и 01.02.2020г. Счетоводните операции
намерили отражение в оборотната ведомост за процесния период и съответствали на
съставения счетоводен баланс към 31.12.2019г.
От
представения хронологичен дневник на сметка 500 било видно, че на 31.12.2021г.
била „взета“ стопанска операция Дебит сметка 500 – 248 000 Кредит сметка 492 – 248 000.00, като стопанската
операция била взета със знак минус, с което се сторнирали предходните стопански
операции, а за основание било посочено „грешно осчетоводени“.
Първични
счетоводни документи в счетоводството на дружеството относно реалното предаване
на сумите посочени като предоставем на „МММ 11“ ЕООД не били установени. Не
била извършена инвентаризация на паричните средства, за да можело да се
установи дали реално парите били постъпили в касата на дружеството.
Вещото лице
е отбелязало, че на 08.11.2019г. и на 28.11.2019г. на каса от банкова сметка ***
„МММ 11“ ЕООД, били изплатени съответно 60 000 лв. и 100 000 лв., а на
02.12.2019г. от банкова сметка *** „МММ 11“ ЕООД по банкова сметка *** С.Ж. –
187 000 лв. Така, общо получени от Ж. били 347 000 лв. (във вр. с последното представени
на ВЛ били договори с предмет посочените суми – дадени в заем на Ж. от „МММ 11“
ЕООД).
От данните в
касовата книга и счетоводните записвания, ВЛ установило, че изтеглените пари от
разплащателната сметка на 08.11.2019г. в размер на 60 000 лв. и на 28.11.2019г.
в размер на 100 000 били постъпили в касата на дружеството. Пак от данните в
касовата книга и счетоводните записвания, се установило, че на 02.12.2019г.
сумата от 187 000 лв., неправилно била осчетоводена, като постъпила в касата на
дружеството. Допусната била техническа грешка, понеже сумата била преведена на
02.12.2019т. по разплащателната сметка на С.Ж., с основание захранване на
сметка с IBAN: *** ( л.100, но и л.127 ?).
ВЛ е
анализирало представените оборотни ведомости на „МММ 11“ ЕООД за периода от
01.11.2019г. до 31.12.2019г. и установило началното дебитно салдо,
дебитните и кредитни обороти и крайното дебитно салдо на сметка 500, като
крайното салдо към м.12.2019г. (вж.л.19 от ССчЕ) е установено на 394 460,66 лв.
Изрично ВЛ сочи, че в случай, че се отстрани допуснатата техническата грешка
крайното салдо следва да бъде 207 460,66 лв. (394 460.66 – 187 000).
При анализа
на оборотните ведомости в периода 01.01.2020г. до 31.05.2020г., ВЛ е установило
крайно салдо към м.05.2020г. 451 143,29 лв. (при начално 301 380,68 лв.), а в
случай на отстраняване на техническата грешка крайното салдо към м.05.2020г.
следвало да бъде 264 143,10 лв. (при начално 114380,68 лв.).
ВЛ установява, че „МММ 11“ ЕООД е разполагало
с парични средства по сметка 500 през целия анализиран период. Началното салдо
на сметка 500 към 01.05.2020г. било в размер на 114 380.68 лв. Дружеството
нямало необходимост от захранване на касата със сумата от 148 000 лв.
Предоставените заеми били осчетоводени в счетоводството на дружеството и
намерили отражение в дебитният оборот на сметка 500 през м.05.2020г.
По въпрос 2 от заключението са дадени три варианта на паричните потоци на ревизираното ФЛ
за ревизирания период.
В резултат
на извършена съпоставка между стойността на имуществото на Ж. и направените от
нея разходи и придобито имущество с декларираните и получени доходи се
установява следното:
При първи
вариант, при които в
паричния поток на лицето се включва като начално салдо към 01.01.2019г. сумата,
която се получава след като от декларираните от РЛ с ГДД за 2017г. и 2018г.
доходи, се приспадне разход в размер на 12 000 лв. за закупуване на МПС, а
в приходната част за всяка една от ревизираните години бъде прибавена сумата от
1000 лв. от получена рента и същевременно от разходната част се изключи сумата
от 248 000 лв. приета от РЕ като предоставена в заем на трети лица.
При вземане
предвид на посочените за този вариант обстоятелства, експертизата сочи, че за
2019г. няма несъответствие, а за 2020г. – излишък в размер на 115 534.86 лв.
Така установено е обективирано в табличен вид в ССчЕ (стр. 21 от ССчЕ);
Втори
вариант, изготвен
при същите осбтоятелства като първи вариант, но с включени 248 000 лв.
като разход, такак както същият е възприет от РО. При този вариант ВЛ
установява, че за 2019г. няма несъответствие, а за 2020г. – е налице недостиг в
размер на 132 465.14 лв. Установеното е описано в табличен вид в ССчЕ (стр. 22
от ССчЕ);
Експертизата
дава и Трети вариант на паричните потоци за ревизирания период, като тук
за начално салдо се взема сумата от 5000 лв. така както същата е възприета от
РЕ, прибавят се като приход за всяка ит ревизираните години сумата от 1000 лв
/рента/ и не се включва като разход сумата от 248 000 лв., приети от РЕ
като средства предоставени в заем на трети лица. При този вариант, ВЛ е
псочило, че за 2019г. няма несъответствие, а за 2020г. – излишък в размер на 97
945.46 лв. Установеното е отразено в табличен вид в ССчЕ – стр.23 от същата
Предвид, че ВЛ
е установило несъответствие в приходите и разходите на лицето единствено по
втори вариант от експертизата за 2020г. – недостигащи средства в размер на 132
465.14 лв. именно по този вариант установява и допълнителни задължения към 22.06.2022г.,
както следва:
ДДФЛ: само за 2020г. – 13 246,51 лв. главница
и съответната лихва 1530,83 лв.;
ДОО: за 2019г. – 414,40 лв. главница и
163,10 лв. лихва; за 2020г. - 20,30 лв. главница и 4,78 лв. лихва;
ЗО: за 2019г. – 112 лв. главница и 33,63
лв. лихва; за 2020г. - 8,87 лв. главница и 2,09 лв. лихва;
УПФ: за 2019г. – 140 лв. главница и 55,12
лв. лихва; за 2020г. - 5,55 лв. главница и 1,31 лв. лихва.
Общия размер
на допълнително установените задължения
е отбелязан като 15 738,49 лв., от които 13 947,63 главници и 1790,86
лихви.
Пред съда
показания се снеха от свидетеля Д.П.Б., която е водила счетоводството на „МММ
11“ ЕООД от март 2020г. насам Същата заявява, че установената от нея наличност
в размер на 394 000 лв. (в касата на дружеството) била от продаден имот в
гр.Пловдив. От тези 394 000 лв. 187 000 лв. били прехвърлени в личната сметка
на С. и тя изтеглила още 60 000 лв., с които платила като физическо лице
дяловете на Е.М.. Проверяващата данъчна инспекторка я помоли да направи
договори между физическото лице и дружеството за паричен заем, тъй като С.
ползвала пари от това дружество, за да плати дяловете. Тези договори ги съставили
и предоставили в НАП. След това от там дошъл протокол, в който било записано,
че С. получила паричен заем от „МММ 11“ ЕООД в размер на 248 000 лв. и че
декларирала в данъчна декларация получени от „МММ 11“ ЕООД - 100 000 лв. Това
било вярно. След приключване на проверката била назначена нова ревизия, в която
трябвало да се броят касови наличности, след което Ж. си внесла данък дивидент
в размер на 20 000 лв., като 380 000 лв. останали на физическото лице. След
броенето на касовите наличности данъчната инспекторка решила, че трябва да провери
цялото досие на „МММ 11“ ЕООД, защото „все имало нещо нередно“. Тогава се
разбрало, че договорите, които били представили на НАП за тази проверка били
написани обратно – разменени били местата на заемополучател и заемодател (за
заемодател била посочена С.Ж., а за заемополучател „МММ 11“ ЕООД). По-късно
били направени и верните договори. В резултат на грешката, тези договори били
осчетоводени грешно в счетоводството на „МММ 11“ ЕООД. Твърди, че нямало как С.
да даде пари на дружеството, след като то имало 394 000 лв. в каса и нямало
нужда от средства. След всички ревизии и проверки, тази цифра била сторнирана с
„червена операция“. Първо била взета цифрата „дебит каса“, кредит „разчети със
собственици“ в размер на 248 000 лв. и съответно 2021г. била взета същата
операция с „червено записване“, при което била отстранена счетоводната грешка. Изрично посочва, че нямало пари дадени от С.
(на дружеството) – нямало ордер или банкови разплащания.
Свидетелката
подробно обяснява за заварената от нея наличност в касата на дружеството, като
заявява, че е проследила документи, от които ставало ясно, че за сумата от 492 000
бил продаден имот на „МММ 11“ ЕООД в гр.Пловдив. С част от тази сума били
извършени разплащания, а около 394 000 лв. останали в касата, които пък били изтеглени
в брой. Посочва, че Ж. придобила дяловете на „МММ 11“ ЕООД на три чести чрез
платени за тях суми, както следва: на 02.12.2019г. – 100 000 лв. по банково
път, на 02.01.2020г. – 80 000 лв. в брой и на 03.02.2020г. – 68 000 в брой, по
сметка на предходния собственик на дружеството Е.М.. За касовата наличност
обяснява, че тя стои в сметка „каса“ на „МММ 11“ ЕООД, но връщайки се назад,
покрай тези проверки (от НАП), ставало ясно, че не било така. Пояснява, че 100 000
лв. били прехвърлени от разплащателната сметка на „МММ 11“ ЕООД в личната
разплащателна сметка на Ж., което не
било отразено счетоводно. Тези 100 000 лв. не трябвало да са в „каса“, а отразени
като дадени на собственика в сметка „разчети със собственици“. Тъй като имало
неправилно осчетоводяване още 2019г., всички 248 000 лв., взети от С., били
осчетоводени като налични в касата на „МММ 11“ ЕООД, а не като дадени на нея,
макар че било видно от банковите документи (187 000 лв. постъпили по
разплащателната сметка на С. и 60 000 лв. били изтеглени на няколко пъти).
Конкретно
посочва, че средствата, с които Ж. закупила дружествени дялове ѝ били
предоставени от „МММ 11“ ЕООД, като същите не били осчетоводени правилно. Тези
средства били трансформирани в договори за предоставяне на заем, с който били
платени дяловете на предишния собственик. Впоследствие, за получените пари Ж. платила
данък дивидент като физическо лице, и това станало не в годината на
придобиване, а по-късно.
Сочи също,
че в ГДД вх.№260040240915/23.07.2020г. фигурите на заемодател и заемополучател,
също били сгрешени – вместо да било записано, че „МММ 11“ ЕООД предоставя заем
на С.Ж., било посочено обратното.
Изводът е,
че както в договорите за заем, така и в ГДД страните били обърнати – вместо за
заемодател да било посочено дружеството „МММ 11“ ЕООД, а за заемодател С.Ж., било
записано обратното.
Наред с
описаните доказателства, по делото са представени също: договори за паричен заем
от 01.12.2019г., 02.01.2020г. и 01.02.2020г., без нотариална заверка, за
предоставени от С.Ж. заеми на „МММ 11“ ЕООД, съответно 100 000 лв. 80 000 лв. и
68 000 лв. (л.130, 131/ л.198, 199/ л.205, 206/ 282, 283/ л.289, 290, 324, 325);
протоколи от общи събрания на „МММ 11“ ЕООД от м. 07-09.2021г. за разпределяне
на дивиденти (л.151-171/ л.234-254, 301-322); разходни касови ордери за броени
на С.Ж. суми от „МММ 11“ ЕООД през периода м. 07-09.2021г. (л.172-192/
л.255-276/ 325-353); договори за паричен заем от 10.10.2019г., 08.11.2019г.,
28.11.2019г. и 02.12.2019г., без нотариална заверка, за предоставени от „МММ
11“ ЕООД на С.Ж. заеми, съответно 10 000 лв., 60 000 лв., 100 000 лв. и 187 000
лв.(л.192, 194/ 276, 278); извлечения от банкови сметки на С.Ж., част от които
се дублират (л.195-205/ л.210-215/ 278-282/ 285-289, 389-391, 479-483);
преводни нареждания в полза на Е.М. А. (л.128, 129, 207-209, 284, 285, 291-293,
388, 389); договор за прехвърляне на дружествени дялове от 16.09.2016г. (л.386),
ГДД вх.№260040240915/23.07.2020г. (л.88 – съдебно дело) и др.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт и РА за поправка на РА, представляват индивидуални
административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Същите са оспорени от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на
предвидените в тях неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Ревизионният доклад е съставен от компетентни органи, но след срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
– на 25.05.2022г., въпреки че съгласно срока за извършване на ревизията,
посочен в ЗИЗВР №Р-16002621006429-020-002/25.02.2022г., е следвало да бъде
издаден до 10.05.2022г. Обсъждането нарушение обаче съдът не възприема за
съществено, доколкото срокът по визираната норма е инструктивен (в този смисъл Решение
№ 3986 от 12.04.2023г. на ВАС по адм. д. № 4367/2022г., Решение № 3084 от
23.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 7085/2022г., Решение № 9636 от 27.09.2021г. на
ВАС по адм. д. № 2684/2021г. и др.).
Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК във връзка с
чл.7 ал.1, т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават
ревизионния акт, и предвиждащ, че ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за
възлагане на ревизия).
Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като не са налице основания и за
неговата нищожност. В този смисъл е и съдебната практика, изразена с Тълкувателно решение № 5/2016г. на ВАС.
Независимо от горното, настоящият
съдебен състав намира оспорения акт за издаден в нарушение на
материалния закон.
Следва да се посочи, че между страните
не се спори, че за ревизирания период от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. С.И.Ж. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължена по
смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията. Не се спори също така, че лицето е едноличен
собственик на капитала на търговското дружество „МММ 11“ЕООД, като е придобило
дяловете от същото, след като е заплатило сумата от 248 000 лв. на
предходния собственик - Е.М. А.. През ревизирания период, РЛ е със семейно
положение „неомъжена“, като членовете на домакинството са двете й деца – И.С.
Ж. и Д.Р. А. и майка й – П. А. Л.. Не се спори също така, че през ревизирания
период в патримониума на жалбоподателката е постъпила сумата от 347 000
лв., от продажба на имот собственост на „МММ-11“ ЕООД, която сума ревизионния
орган е включил като доход в изготвения паричен поток.
Спорен между страните се явява въпросът
дали в действителност жалбоподателката е предоставила в заем на дружество
„МММ-11“ ЕООД сумата от 248 000 лв., която сума ревизиращия екип е отчел
като разход за ревизирания период и с оглед на това обстоятелство е стигнал до
извод за наличие на предпоставките по чл.чл. 123, ал.1, т.2 от ДОПК, вр. чл.
122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК за определяне данъчната основа по реда на чл. 122,
ал.2 от ДОПК.
В тази връзка настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че в хода на ревизионното производство,
доказателства за реалното прехвърляне на посочената сума от патримониума на
ревизираното лице към патримониуна на посоченото ЮЛ не са събрани. Такива не се
представиха от административния орган и в хода на съдебното оспорване.
Реалността на тези три сделки по предоставяне в заем на парични средства в общ
размер от 248 000 лв. / 100 000лв. през 2019г. и 148 000лв. през
2020г./ от С.Ж. на „МММ-11“ ЕООД, ревизиращият екип извежда единствено и само
от наличното счетоводно отразяване на тези сделки и от представените в хода на
ревизията три договора за заем със заемодател С.Ж. и заемател посоченото по-
горе юридическо лице. Последният подход обаче не се възприема от настоящият
съдебен състав, като отразяващ действителното фактическо положение между
посочените правни субекти. При направен анализ относно същността на договора за
заем съобразно чл. 240 от ЗЗД, съдът намира, че за да се приеме неговото реално
проявление в правната действителност, следва от доказателствата по делото по
безпорен и категоричен начин да се установява преминаване на паричните средства
реално от ревизираното физическо лице към процесното ЮЛ. Такива доказателства
за реално предаване на посочената по заемните договори сума в общ размер на
248 000 лв. не са събрани, нито в хода на ревизионното производство, нито
в хода на настоящото съдебно производство. Нещо повече, в хода на съдебното
следствие посредством събраните гласни и писмени доказателства, в това число и
изготвената ССчЕ, се установи, че такава сума не е постъпвала реално нито по
банковата сметка на дружеството нито физически в касата на същото. Последната е
била единствено и само документално отразена като получен заем, което
счетоводно отразяване впоследствие е било корегирано. Ето защо съдът приема за
оборено твърдението на ревизиращия екип, за наличие на предоставени в заем от
страна на жалбоподателката на дружество „МММ-11“ парични средства в общ размер
на 248 000лв. през ревизирания период.
За правилен съдът намира изводът на
ревизионния орган, че получените от С.Ж. парични средства от посоченото по-
горе дружество за процесния период в общ размер на 347 000 лв., от своя
страна представляват „скрито разпределение на печалба“ по смисъла на §1, т.5,
б. „а“ от ДР на ЗКПО и същите не следва да бъдат възприети като получени в заем
от процесното дружество. Последното обстоятелство обаче е без значение относно
характера на тези средства в паричния поток на жалбоподателката. При всеки от
вариантите относно източника на средствата, същите се явяват доход и следва да
бъдат отразени в приходната част на паричния поток, както правилно е подходил
ревизиращия екип.
След извършената от съда проверка на
паричния поток на жалбоподателката за ревизирания период, въз основа на
събраните по делото доказателства, в това число и ГДД за придобити от лицето
доходи през 2017г. и 2018г., настоящият съдебен състав намира за установено, че
началното салдо към 01.01.2019г. следва да се вземе съобразно първия вариант на
изготвената ССчЕ, отрзяващо декларираните от лицето приходи през предходните
години и извършените разходи, а именно в размер на 34 589, 40 лв, а не в
размер на 5 000 лв., както е прието от ревизиращия екип.
За достоверно и отразяващо в най- пълна
степен реалното фактическо положение между правните субекти, съдът намира
заключението по ССчЕ в представения му първи вариант. Съобразно последният, приходите
на лицето през 2019г. са в общ размер на 348 900 лв, разходите в общ размер
на 129 017, 92 лв., като в края на периода лицето е разполагало със сумата
от 254 471, 48 лв. При този вариант
за 2020 г. общия рамер на приходите е равен на 38 891, 71 лв., а общия
рамер на направените разходи е в размер на 160 664, 64 лв. Предвид наличните
средства в началото на периода, след разчет на приходите и разходите, съдът
приема, че в края на периода в паричния поток на жалбоподателката е налице
излишък в размер на 115 534, 86 лв.
Така изложеното, води на извод, че в
хода на процесното произовдство се опровергава тезата на ревизионния орган
визирана в нормата на чл. 123, ал.1, т.2 от ДОПК. Ето защо неправилно
административния орган е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1,
т.2 и т. 7 от ДОПК и е провел ревизионното производство по особения ред на чл.
122, ал.2 от ДОПК, а последното е довело до незаконосъобразно определяне с
ревизионния акт на допълнителни данъчни задължения за РЛ. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на основания за приемане на нова облагаема
данъчна основа и за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид изложеното
оспорения РА и този за поправка на същия, в оспорената им част, касаеща
допълнително определени задължения по ЗДДФЛ за 2020г., следва да бъдат
отменени.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
жалбоподателката за присъждане на разноски. Съобразно представен списък, същите
се претендират в размер на 1600 лв., от които адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., което не се явява прекомерно предвид фактическата и правната
сложност на делото, ДТ в размер на 20н лв. и 680 лв. за заплатено
възнаграждения за ВЛ.
Водим
от горното и на основание чл. 160
и 161, ал. 1 от
ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен
акт № Р-16002621006429-091-001 от 22.06.2022г., и Ревизионен акт за поправка на РА № П-
16002622115498-003-001/30.06.2022г., издадени от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърдени и изменени с Решение № 387/30.08.2022г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив, за
установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2020г., в общ размер на 15 205,
45 лв. главници и 1757, 21 лв. лихви.
ОСЪЖДА ТД на НАП -
Пловдив, да заплати на С.И.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1600 лева
(хиляда и шестотин лева), разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: