№ 114
гр. Ихтиман, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200157 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К № 4588597 на
ОДМВР София, с който на Б. МЛ. Н., ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 300 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй в обжалвания ЕФ
липсват надлежно посочване на неговия издател, дата на издаване, описание
на нарушението и място на извършване, както и възпроизвеждане на
фактическата обстановка. Поддържа се, че не са спазени законовите
изисквания за ограничаване на движението.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмена молба на процесуалния
представител се поддържа подадената жалба с подробни съображения
изложени в същата. Поддържа се също така, че в диспозитива на ЕФ липсва
конкретно посочване на нарушението, на коя от хипотезите от чл. 182, ал. 4
ЗДвП се е позовал наказващият орган. Претендира се адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се
подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение
по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В конкретния случай от справка на л. 26 от делото се установява, че ЕФ е
връчен на 07.02.2022г.. Жалбата е подадена на 21.02.2022г. (видно от
поставения печат върху пощенския плик – л. 11), поради което следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 13.03.2021 г. в 16:15 часа на автомагистрала Тракия, в района на км
46+200 с посока гр. Бургас, чрез преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство №
11743с1 е заснето МПС дд с рег. № .... със скорост от 129 км/ч при разрешена
скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение. В същия са посочени контролираният участък (км
46+200 от АМ Тракия), въвеждането на ограничение от 70 км/ч с пътен знак,
както и останалите изискуеми реквизити на протокола, които са надлежно
попълнени и протоколът е подписан от съответните длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 1 300 лв.
От направена справка за собственост се установява, че цитираният
автомобил е собственост на жалбоподателя.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от
снимка, се установява, че на 13.03.2021 г. в 16:15 часа лек автомобил с рег. №
.... е засечен със скорост от 133 км/ч.
В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената
скорост била редуцирана на 129 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 59 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се
установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От протокол № 63-С-ИСИС/28.09.2020г. от проверка на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че
средство за измерване № 11743с1 е проверено в периода от 25.09.2020г. до
28.09.2020г.
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-
2
1065/27.10.2017г.; Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-
440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-
605/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г.; Заповед №РД-11-
229/17.03.2020г.; Заповед №РД-11-576/26.06.2020г.; Заповед №РД-11-
1328/22.10.2020г. (с валидност до 30.06.2021г.) относно временна
организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на
ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км
46+266. Действително по делото не са представени всички гореизброени
заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на
нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази
връзка Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в.
Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от
горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички
последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед.
Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото
заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се
установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди
удължават крайния период на ограничението. На следващо място от самия
Протокол за ВОД се установява, че на 11.04.2017г. във връзка именно със
Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната комисия е констатирала, че
ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване на изискванията на
Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета без
забележки на 11.04.2017г.. На последно място от представените по делото
схема на знаковото стопанство (л. 22 от делото) се установява, че по
отношение на км 46+200 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за
ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в частност от схемата на л. 22 от
делото се установява, че същата е съставена във връзка с първоначалната
заповед- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.. Следователно датата на
твърдяното нарушение- 13.03.2021 г. , попада в обхвата на тези заповеди и
към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70 км/ч
касателно процесния участък от пътя.
Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в
скоростта е отразено в представената схема за организация на движението,
поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24,
В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Процесното деяние е извършено на км 46+200 с посока гр. Пловдив, т.е. в
участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26. От
страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства досежно
твърдението му. Същевременно от представената схема за организация на
движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече
от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал
достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се
движи в рамките на въведеното ограничение.
Следователно датата на твърдяното нарушение- 13.03.2021 г. , попада в
обхвата на тези заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за
ограничение на скоростта от 70 км/ч касателно процесния участък от пътя.
3
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав, противно на възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя изложени подробно в жалбата, намира че
обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, чрез
посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 ЗАНН, визираща необходимите реквизити на
наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този
извод е и легалното определение на електронен фиш, закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
4
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни
изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОД МВР София.
В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят
предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в
сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е
отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с
допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7
ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата
за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2
от Конституцията на Република България за следене, фотографиране,
филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на
гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение
в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е
пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на
останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената
част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към
момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че стационарните
и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
5
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението. В тази връзка, противно на
изложената в жалбата позиция, служителите на ОД МВР София са изготвили
протокол при използването на процесната АТСС, както и снимки на
разположението на уреда и на поставения знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 70 км/ч. Точното местоположение на мобилната система се
установява от генерираните GPS координати и снимковия материал, като
същото съвпада изцяло с отразения в електронния фиш пътен участък, който
е индивидуализиран словесно с изискуемата се от закона конкретика, поради
което не би могло да бъде споделено оплакването за неяснота в очертаната
насока. Несъстоятелна е и претенцията, че в електронния фиш не е упомената
изрично дали използваната АТСС е мобилна или стационарна, доколкото
законодателят не е предвидил подобен задължителен реквизит в атакувания
санкционен акт.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
6
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1.
В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно
"ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където
също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство.
Следователно е налице индивидуализация на радара.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за
използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се
изготвя със снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е
представена по делото /л. 43/. Местоположението на АТС е посочено
достатъчно точно и в протокола за използване на техническото средства,
имащ характера на официален документ със съответната доказателствена
сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия
материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в
случая съвпада с това на установяването му. Местоположението на пътен
знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената
схема за организация на движението на л. 22 от делото. Следователно
мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано
в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Въззивникът в случая не се е възползвал от правото си по чл. 188, ал. 1,
изр. 2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното
превозно средство, поради което, този съдебен състав намира, че правилно
въззивникът е привлечен към административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е възражението, че е нарушен чл. 189, ал. 4 ЗДвП поради
това, че се касае за мобилна система, при която присъствието на контролен
орган е задължително. Законодателят не прави разграничение дали
техническите средства са стационарно позиционирани или мобилни, т.е.
необходимо е нарушението да е установено с техническо средство. Логичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, предполага че при
установяване на нарушението, контролният орган (дори и да се приеме, че
7
присъства на място) не спира движещия се автомобил и не му съставя АУАН,
а се издава ЕФ (след установяване собственика на автомобила) в отсъствието
на контролния орган и нарушителя. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП се предвижда, че
електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с
АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в §6, т. 65 от
ДР на ЗДвП следва да стане това. Текстът "в отсъствието на контролен орган
и на нарушител" не изключва използването на мобилни АТСС. По правилата
на граматическото тълкуване, като се вземат предвид обособените главна и
второстепенна части на изречението, е видно, че отсъствието на контролен
орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение, което "пояснява"
сказуемото в изречението "се издава". Следователно нарушението, чийто
съставомерен признак е движението на МПС със скорост над разрешените
стойности, се констатира и заснема с техническо средство, а отсъствието
респективно присъствието на контролен орган на мястото на позициониране
на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на
прилагането му (Решение № 532 от 11.04.2019 г. по к.н.а.д. № 25/2019 г. на
Административен съд София – област).
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на
процесния автомобил. По делото е представената от АНО ясна снимка с
видим регистрационен номер на автомобила.
По отношение на повторността по смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП .
Съгласно параграф 6, т. ЗЗ. от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. При издаването на
оспорения ЕФ е допуснатото процесуално нарушение в описанието на
съставомерните елементи на изпълнителното деяние и приложимата
санкционна норма, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
В случая ЕФ не съдържа описание на фактите, от които се извежда този
извод- не е посочен предходен влязъл в сила акт, обуславящ наличие на
повторност, а директно е посочена разпоредбата на чл. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Горното налага приложението на чл.63, ал.7, т. 1 от ЗАНН чрез изменение на
ЕФ и преквалификация на санкционната норма по основания състав,
ситуиран в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП , доколкото в случая се
касае за приложение на закон по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата му. В посочената разпоредба е предвидено, че
при констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за
движение в извън населено място над 50 км/ч се налага административно
наказание „глоба“ в размер на 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.. Фиксирана в този вид
и размер, санкцията съответства на принципа за законоустановеност, на
високата обществена опасност на извършеното нарушение и създалата се
непосредствената опасност за останалите участници в движението.
Доколкото същата е абсолютно определена, то не съществува правна
възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
Ето защо, този съдебен състав, намира че така издаденият електронен
фиш следва да бъде изменен, като се преквалифицира санкционната норма по
8
чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП и се редуцира размерът на наложеното
административно наказание „глоба“ на 650,00 лева.
По разноските:
Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Следва да се приложи
препращащата норма на чл.144 от АПК, по силата на която приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК и принципът, че страните имат
право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
иска. При приложение на този принцип и двете страни в административно-
наказателното производство имат право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата.
При частична основателност на жалбата и намаление на наложеното
наказание, разноските на жалбоподателя, следва да бъдат определени
съразмерно с уважената част на жалбата. В този смисъл е и практиката на
ВАС- Определение № 11626 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10676/2018
г., 5-членен с-в и др.
Адвокатът на ищеца е оказал безплатна правна помощ, като в Договора
за правна защита и съдействие е посочен чл. 38 от Закона за Адвокатурата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на
визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В
конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за възникване
на право в полза на процесуален представител да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднено лице, на основание чл. 38 от ЗАдв - реално
осъществена безплатна правна помощ и основание за ангажиране на
отговорността на насрещната страна за разноски за процесуално
представителство съобразно изхода на делото. Нито адвокатът, осъществил
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
доказват наличието на основанието за предоставяне на безплатна правна
помощ / в този смисъл определение № 708/05.11.2015г. по ч. гр. д. №
4891/2015г. на ВКС/.
Следователно АНО следва съобразно уважената част от исковете да
бъде осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Т.П. от САК
сумата от 185 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съобразно изхода на спора (минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 370лв., от което АНО следва да заплати
половината, тъй като жалбата е частично основателна и наложената санкция е
редуцирана наполовина- от 1300 лв. на 650 лв.).
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
9
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, което с оглед частичната основателност
на жалбата следва да бъде редуцирано наполовина, а именно до 40лв..
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4588597 на ОДМВР София, с
който на Б. МЛ. Н., ЕГН **********, с който на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20
от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 300,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в
такава по чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба“ на 650,00 /шестотин и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, Б. МЛ. Н.,
ЕГН ********** да заплати на ОДМВР София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40,00 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОДМВР София да заплати на адв. Т.П. от САК сумата от 185 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10