Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 156
гр. Габрово, 26.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 171 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 182 от 04.06.2018 г., постановено по гр. д. № 813/2017 г. по описа на Севлиевския районен съд, са отхвърлени исковете на Б.Н.Н.,***
против Ч.В.Б.,***, с които е поискано да се признае по отношение на ответника,
че ищцата е собственик на площ около 116 кв. м., представляваща част от УПИ
ІV-14 в кв. 2 по ПУП на с. ***, обл. ***, целият от 1 200 кв. м., погрешно
нанесен като част от ПИ № 247013 по КВС на с. ***, обл. ***, на осн. чл. 124 ГПК, да бъде осъден ответникът да предаде владението на ищцата на 116 кв. от
посочения недвижим имот на осн. чл. 108 и да се осъди ответникът да премахне
изградената от него в УПИ ІV -14 в кв. 2 по ПУП на с. ***, обл. *** ограда от
бетонни колове на осн. чл. 109 от ЗС, като неоснователни и недоказани. С
решението е отхвърлено възражението на ответника Ч. В. Б. за недопустимост на
предявените искове, като неоснователно. В тежест на ищцата са възложени разноските
по делото в размер на 800 лв.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Б.Н.Н.-Ц., чрез адв. Г.Н., в която се твърди, че
същото е неправилно, постановено в противоречие с приложимите материалноправни
норми и е необосновано. Съдът е постановил решението си в противоречие със
събраните по делото доказателства, в резултат на което е приел за установена
фактическа обстановка, несъответстваща на действителната, което е довело до
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. От приетата
съдебно - техническа експертиза се установява, че при изработване на КВС е
допусната грешка, като контура на населеното място не е нанесен правилно,
поради което се е получило застъпване, при което част от ПИ 247013 по КВС с
площ 116 кв.м. навлиза в регулационните граници на населеното място и е нанесен
върху УПИ - 14 в кв. 2, чиято североизточна граница е и граница на
урбанизираната територия. Имотът, от който са образувани имотите на страните
изначално е бил с площ 4 107, 5 кв. м., като в последствие от него са
образувани няколко имота - част от тях попадащи в урбанизираната територия, а
друга извън нея. УПИ - 14 в кв. 2 е създаден с одобряването на дворищно -
регулационния план на селото през 1981 г.
ПИ 247013 е създаден с влизане в
сила на КВС. Изработването на последния следва по време изработването на
дворищно - регулационния план на селото. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, от
което следва, че е недопустимо с последващ
КВС да бъдат променяни границите на УПИ. Това налагало изводът, че
спорната (застъпена част) от 116 кв. м. е част от УПИ - 14 в кв. 2 собственост
на жалбоподателката и като е приел обратното първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение. Другият неправилен извод на съда е, че ПИ
247013 след възстановяването на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ през 2001 г. е владян в цялост от праводателя на
ответника, а след 2016 г. от самия ответник, при което на осн. 82 от ЗС
последният придобил спорните 116 кв. м. Безспорно било установено по делото, че
до 2013 г. П.С. е била собственик и на двата имота - УПИ -14 в кв. 2 и ПИ 247013 и те са владени от нея. Не
са събрани доказателства С. да е формирала воля да присъедини част от единия
имот към другия. Въпреки, че решение № 434Н/02.04.2001 г. на ОСЗ - *** да не обжалвано,
не може да се приеме, че С. е променила владението на притежавания от нея УПИ -14
в кв. 2, започнала е да го владее в по - малки граници и е завладяла
част от него като част от възстановената й земеделска земя. Т.е. по отношение
на Б. не са налице предпоставките на чл. 82 от ЗС. Неправилни са и изводите на
съда, че Б. легитимиращ се със стабилен административен акт, владее спорната
част от имота на правно основание, което изключва приложението на чл. 108 от
ЗС. По отношение на спорната част не са били налице основанията за
възстановяването им и те не са земеделска земя, която единствено може да бъде
възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Жалбоподателката не е била страна в
административното производство, в което е издадено решение № 434Н/02.04.2001 г.
на ОСЗ - ***, като същото не е представено като доказателство и в настоящия
процес, за да се противопостави на ищцата, следователно не са налице
предпоставките на чл. 17, ал. 2 от ГПК и това решение на може да послужи като
право основание за владението на спорната част от ответника. Освен това
неправилно съдът е приел, че ищцата понеже
владее повече площ от записаната й в нотариалния акт, а ответникът
владее в площта по неговия акт за собственост, то липсвало основание да се
приеме, че владее част от имота на ищцата. Не площта, а границите
индивидуализират даден имот, а в случая площта на УПИ-то отчетена от цифровия
модел на плана е 1 215 кв. м., т.е. само 15 кв. м. повече от тази по
нотариалния акт в рамките на допустимата грешка. От заключението на вещото лице
се установявало, че разминаването в площта се дължи на неприложена улична
регулация и неприложената вътрешна регулационна граница на имота от
югоизточната му страна. Вещото лице е установило, че се касае за един имот
разделен, с оглед различното му предназначение - за жилищна територия и за
градина и ограда върху линията върху която е знакът Z не е имало. С влизане в сила на регулационния план имотът
се разделя, като регулационната линия става граница на УПИ и не може да се
говори за неприложена регулация, тъй като УПИ се простира до там до където
регулационната му линия съвпада с границата на населеното място, като приетото
от съда в обратния смисъл е неправилно. Съдът неправилно не е обсъдил и
свидетелските показания на Д.Д., З.З. и С.Б., като е приел, че същите по
твърдения на ответника водели дела срещу него, без да се представят
доказателства за тези твърдения. От тези доказателства е видно, че ответникът
през 2017 г. е съборил оградата по регулационната граница и е построил своя,
като е навлязъл в имота на ищцата. Моли, да се отмени обжалваното решение и да
се постанови ново, с което да уважат предявените искова и се претендират
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Ч.Б., чрез адв. С.К., в който се заема становище
за неоснователност на въззивната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли,
да се остави без уважение жалбата и се претендират разноските по делото.
В проведеното открито заседание
въззивницата, чрез процесуалния си представител адв. Г.Н. поддържа жалба.
Ответникът я оспорва, чрез процесуалния си представител адв. С.К..
Жалбата
е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран
с обективно съединени искове от Б.Н.Н.-Ц.
предявени против Ч.В.Б., като е поискано от съда да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на площ около 120 кв. м.,
представляваща част от УПИ - 14 в кв. 2
на с. ***, общ. ***, целият с площ 1 200 кв. м., която площ от около 120
кв. м. при изработване на КВС погрешно е нанесена като част от ПИ № 247013 по
КВС на селото, собственост на ответника и да се осъди същият да предаде
владението върху процесната част, както и да се осъди същият да премахне
изградената от него в имота й ограда от бетонни колове и бодлива тел.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявения
иск, като недопустим, тъй като не е приключила административната процедура по
изработване на кадастралната карта, вкл. за контактна зона при наличието на такава.
По същество оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че поземленият
имот, който е закупил, е възстановен с решение № 434КК от 02.04.2001 г. на ОСЗ
- ***, като е упражнявал добросъвестно владение върху него присъединявайки и
владението на праводателите си. По отношение на оградата твърди, че през 2017
г. е поставена ограда съобразена с границите на двата имота, като не е
разрушавана стара такава.
За да остави без уважение предявените искове с
правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че процесната
част от 116 кв. м. е владяна от ответника при условията на чл. 82 от ЗС,
присъединявайки владението на праводателката си и е придобита по давностно
владение. Прието, че решението, с което е възстановена земеделската земя от ОСЗ
гр. *** като необжалван е стабилен административен акт и с него се възстановява
собствеността на имота в стари реални граници, поради което имотът не се владее
без основание от ответника. Освен това е прието, че не е приложен дворищнорегулационния
план по отношение на ищцовия имоти записаното в нотариалния й акт е порочно при
неприложена регулация. Прието е, че ответникът не е завладял част от имота на
ищцата поставайки ограда. Не са обсъдени събраните гласни доказателства, тъй
като е прието, че между ответника и свидетелите е налице друг правен спор.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Не е спорно, че жалбоподателката Б.Н.
- Ц. и закупила от В.К. УПИ ІV-14 от кв. 2 по плана на с. ***, общ. *** с площ
1 200 кв. м. при граници улица, УПИ VІІ-15 и УПИ VІ- 14, видно от нотар. акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 179, том І, рег. № 3005, дело № 125 от 01.03.2017
г. на Нотариус с рег. № *** на НК. Праводателят й В.К. е придобил имота от П.Т.С.,
видно от нотар. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 165, том ІІ, рег. №
3 163, дело № 347/11.07.2013 г. на нотариус с рег. № *** на НК.
Не е спорно, че ответникът по
жалбата Ч.Б. е закупил от П.Т.С. ливада с площ 0,579 дка, четвърта категория,
местност "***" съставляваща имот № 247013 по плана за земеразделяне
на землището в с. ***, при граници № 247012 ливада насл. М.П.Ф., № 247014
ливада насл. Г.Я.Ц., № 001185 населено място на с. *** и № 247005 ливада насл.
Т.П.Т., видно от нотар. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148, том І,
рег. № 1202, дело № 144/20.05.2016 г. на нотариус с рег. № *** на НК. От
констативен нотар. акт за собственост върху недвижим имот № 153, том ІІ, рег. №
5 356, дело № 216/25.04.2017 г. на нотариус с рег. № *** на НК са признати за
собственици Ч.Б. и Д.Б. на имот І 247010 находящ се с. Кравеник, при описаните
граница една от които е 001185 населено място с. ***, като имотът е образуван
от имоти № 247006, № 247007 и № 247013.
От представена справка от ОбСЗ - ***
се установява, че имот № 247013, включен чрез обединяване в имот № 247017,
собственост на Ч. В. Б., е възстановен с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ (ЧЛ. 18Ж, АЛ. 1 ОТ ППЗСЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в
стари реални граници от 02.04.2001 г. Решението на ОбСЗ - ***, за
възстановяване на имот № 247013, не е представено по делото.
Видно от протокол за трасиране и
означаване на западната и северна дворищно - регулационни линии на УПИ ІV - 14
в кв. 2 на кадастралния и ЗРП на с. ***, на 26.06.2016 г. инж. С.Б. е извършил
трасиране и означаване на същите по заявление на собственика В.К.. От протокола
се установява, че за трасирането са взети данните от плана с. ***, както
неразделна част към същия е скица - извадка от плана на с. *** с означени
номера на трасираните точки от дворищно - регулационни линии и координатен
регистър на техните координати в корд. система 1950 г. и 1970 г.
От представените доказателства от
ответника Б., се установява, че въз основа на негово искане е изработено
конструктивно становище за изграждане на ограда, включително и на ПИ 247013, която
е проектирана по трасировъчен план по посочени координатен регистър от КВС. Не
е спорно, че същият е изградил проектираната ограда през 2017 г.
Видно от констативен протокол, от
16.05.2017 г. на комисия назначена със заповед на Кмета на Община *** е
извършена проверка, във връзка с постъпила жалба от В.К., К.Х. и М.З., относно разрушена
ограда и навлизане в имоти, сред които и УПИ -14, кв. 2 собственост на Б.Н., в
който протокол е констатирано, че съществуващата ограда от бетонови колове и
градинска мрежа, изградена от К. между ПИ 247012 - собственост на последния и
ПИ 240713 - собственост на Б. е премахната. Установено е, че е изградена нова
ограда между УПИ -14, кв. 2 и ПИ 240713, след премахване на част от
съществуваща ограда.
От приетото заключение по
допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че след обединяване
на устройствения план на с. *** с картата на възстановената собственост на з -
ще *** e налице грешка - контактната зона по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на
Наредба № РД - 02-20-5 от 15.12.2016 г., за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. За контура на
околовръстния полигон на с. *** (ПИ 1.185 по КВС на с. ***), вещото лице
констатира, че грешно е нанесен в КВС и би следвало да се коригира, като се коригира
местоположението му с данните от одобрения кадастрален и регулационен план на
с. ***. Вещото лице е заключило, че УПИ ІV - 14 в кв. 2 на с. ***, общ. *** е обособен
с влезлия в сила Кадастрален, застроителен и регулационен план за селото,
одобрен със заповед № 437/23.06.1981 г., като това е първия план на селото,
действащ и към настоящия момента. На терен устройственият план не е приложен
относно УПИ ІV -14, защото не е материализирана югозападната регулационна линия
на имота към улица с о.т. 37-38-39, въпросната улица не е трасирана на място и
уличната регулация не е проведена. Площта на УПИ ІV -14 измерена по цифровия
модел е 1 222 кв. м. Констатирано е застъпване на УПИ ІV - 14 в кв. 2 от кадастралния и
регулационен план на с. ***, общ. *** с ПИ 240713 по КВС на землище ***, като
площта с която се застъпват двата имота е 116 кв. м. В съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението си и уточнява, че е посетил мястото и на мястото
обозначено със зелена линия на скицата е намерил огради на имот № 14.
Отразеното с червен цвят на изготвената от него комбинирана скица - приложение
№ 1 към заключението, е неприложената регулация на улицата, а мястото, което е
защриховал, е спорното място, което е заградено отвсякъде като кошара, като
тази ограда от долната част е по КВС, като това е границата на имот № 247013, а
по зелената линия е било извършено трасиране на границата на УПИ ІV - 14 от св. Б., като това е мястото на
края, на населеното място и границата на урегулирания имот. Вещото лице уточнява,
че контактната зона, която се е получила, е допусната грешка и целият контур на
населеното място има такива грешки. В този смисъл тъй като градоустройствения
план е приет преди одобряване на КВС, е редно планът за земеразделяне и КВС да
се съобрази с градоустройственият, тъй като това са различни територии -
урбанизирана и земеделска. Според вещото лице имотната граница на имот 14 е
трасирана и съвпада с имотната граница и по плана. УПИ ІV-14 от кв. 2, който е
имота на ищцата преди реституцията на земеделската земя, е била собственост на праводателите
им, които са имали земя с друго предназначение, поради което на скицата е
отразен знакът Z, което знака за съсобственост, тъй като тези два имота са
били на едно и също лице.
От допуснатата и приета допълнителна
съдебно -техническа експертиза се установява, че поради фактът, че е одобрен и
влязъл в сила кадастрален и регулационен план на *** е отменен наличния до този
момент околовръстен полигон. Имотът на ищцата е създаден с одобряването на
кадастралния и регулационен план на махала *** през 1981г. Съобщението за
изработена карта и регистър на имотите в съществуващи стари реални граници в
землището на с. *** е обнародвано в ДВ бр. 108 от 15.09.1998 г. Относно
верността на координатите в плановете, вещото лице е приело, че в КВС на с. ***
координатите на ПИ 240713 не са верни, тъй като попадат в обхвата на
контактната зона и се припокриват в устройствения план на ***. Площта на ПИ
247013, отчетена от цифровия модел на КВС е 578,77 кв. м., но според вещото
лице следва да се коригира и намали с площта на застъпване с УПИ ІV-14, кв. 2
по кадастралния и регулационен план на ***. В съдебно заседание поддържа
заключението си и повторно заявява, че проблемът в КВС е, че линията на контура
на населеното място не е вярно нанесена, този контур го има и там е верният, в
кадастралния и регулационен план на Махала ***, като е проверил контура и по
трасировъчен лист на външната регулация на квартал две по плана на ***.
От събраните гласни доказателства, а
именно свидетелските показания на св. Д. и св. З. се установява, че двата имота
на ищцата и на ответника са гранични, като между тях е съществувала стара
ограда, която е възстановена от Б., която ответникът е съборил и направил нова
по на юг, с което навлязъл в чуждия имот, миналата година. И двамата
свидетелстват, че тази ограда пречи на Б. да ползва имота си. Св. Д.
свидетелства, че преди да бъдат закупени двата имота от страните по делото,
същите са принадлежали на едно и също лице. Св. С. Б. свидетелства, че трасирал
северната граница на имота на ищцата през 2016 г., преди да стане нейна
собственост, като тази граница е външна регулационна линия на населеното място,
като на мястото е имало стара ограда. През 2017 г. пак ходил в имота, но вече
установил наличието на нова ограда на юг, от имотната граница, която той
трасирал и част от нея била в имота на Б.. За двете извършени от него
трасирания, данните взел от кадастралния и регулационния план на населеното
място, който е в графичен вид, като цифровия модел извлякъл от координатите на
граничните точки на имота, който е в регулация. Св. Д. свидетелства, че ходил
да гледа имота закупен от Б., като знае, че същият направил ограда през 2017
г., според него към настоящия момент има две огради.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същият дължи произнасяне
по съществото на правния спор, в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
Разгледано по същество решението е неправилно.
Предявени са обективно съединени искове с пр. осн. чл. 108 и чл. 109
от ЗС. По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, невладеещият
собственик предявява правата си срещу владеещия го без
да има правно основание за това несобственик, с искане да се признае, че
същият е собственик на спорните 116 кв. м. и да се осъди ответникът да предаде
собствеността на ищцата. За да се приеме за основателна претенцията на жалбоподателката,
следва да се докаже, че същата е собственик на процесния имот към момента на
завеждане на исковата молба.
Не е спорно по делото, че УПИ-то е собственост на ищцата.
Същата го е придобила на основание договор за покупко - продажба от В.К. през 2017 г., видно от приложения
нотар. акт №
179, том І, рег. № 3005, дело № 125 от 01.03.2017 г. на Нотариус с рег. № *** на
НК. Не е спорно, че праводателят й на свой ред е придобил имота на основание договор за
покупко - продажба от П.С. през 2013 г., видно от нотар. акт №
165, том ІІ, рег. № 3 163, дело № 347/11.07.2013 г. на нотариус с рег. № *** на
НК.
П.С. е продала собствения си недвижим имот ливада в
м. ***, имот № 247013 по плана на земеразделяне на с. *** на ответника Ч.Б.,
видно от нотар.
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 148, том І, рег. № 1202, дело №
144/20.05.2016 г. на нотариус с рег. № *** на НК. Не е спорно, че ответникът по
жалбата е обединил имоти в землището на с. *** и имот № 247013 се е влял в имот
№ 247017, видно от констативен нотар. акт № 153, рег. № 5 365, дело № 261/
25.04.2018 г. на нотариус с № *** НК.
Не е спорно, че двата имота - урегулираният поземлен
имот ІV - 14 кв. 2 на с. *** и земеделският имот № 247013 по плана на
земеразделяне на с. ***, са съседни и са принадлежали на едно и също лице до
отчуждаването им съответно през 2013 г. и 2017 г. – П.С., което се потвърждава,
освен от горепосочените нотариални актове и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно- техническа експертиза, което в съдебното заседание от 16.01.2018 г. по
гр. д. № 813/2017 г. на СвРС, е заявило, че знакът Z на скицата е знак за съсобственост и означава, че
тези два имота са принадлежал на едно и също лице.
Спорни между страните са 116 кв., които са се
оформили след извършване на трасиране на границата на земеделска земя ПИ 24
7013 от страна на ответника Б. и изграждане от негова страна на нова ограда, съобразно
отразената граница по данните от КВС, като осъществявайки изграждането на
оградата последният е навлязъл в УПИ ІV - 14 кв. 2 на с. ***.
От приетата съдебно -техническа експертиза безспорно
се установява, че УПИ ІV - 14 кв. 2 на с. *** е създаден с одобряването на
кадастрален, застроителен и регулационен план на с. *** със заповед № 437 от
23.01.1981 г. Това е първият е единствен план на населеното място, като с
приемането на дворищно - регулационния план на селото са образувани дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно
строителство, т.е. преобразувана е собствеността върху имотите, които се
урегулират в собственост върху отредените за тях парцели. Тъй като двата
процесни имота, преди урегулирането на единия от тях, са принадлежали на едно и
също лице, не може да се изисква прилагане на регулацията, тъй като не се
изисква уреждане на регулационни сметки, както когато парцелите, при наличие на
придаваеми части, имат различни собственици, или за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти и регулацията се счита приложена
от влизането й в сила, като в този смисъл е и съдебната практика на Върховния
касационен съд обективиран в решение № 640/18.10.2010 г. по гр. д. № 398/2009
г., I ГО. В този смисъл с приемането на регулационния план през 1981 г.,
регулационните линии са станали имотни граници на имота на ищцата и както е
констатирало вещото лице, трасирането на западната и северната дворищно -
регулационния линии от инж. Б. е извършена в съответствие с плана и имотните граници
на имота. Регулационният план може да бъде изменян само с друг регулационен
план, а ответникът претендира права въз основа план, който не е регулационен,
поради което е недопустимо с последващата Карта на възстановените територии да
се променя границата на УПИ - то. Нещо повече, вещото лице е категорично и в
двете заключения, след като е изчислявало и координатните точки по двата плана,
приема че грешно са нанесени същите в КВС и същата погрешно навлиза в
територията на процесното УПИ. Изложеното води до безспорния извод, че жалбоподателката Б.Н. - Ц. е собственик на застъпената площ от 116
кв. част от УПИ ІV - 14 с КВС и ответникът без основание владее тази спорна
част.
Не може да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд, че ответникът Б. е придобил собствеността върху
спорната част от 116 кв. м.. на основание давностно владение, присъединявайки
към владението си владението което е упражнявала неговата праводателка П.С.. На
първо място тя е била собственик и на двата имота, като до отчуждаването на УПИ
ІV - 14 е упражнявала владение върху имотите, като част от правото си на
собственост, а не като фактическа власт по смисъла на чл. 68 от ЗС. След
отчуждаването на урегулирания поземлен имот няма доказателства да е упражнявала
фактическа власт по смисъла на чл. 68 от ЗС върху процесната част, а и дори да
е упражнявала такава фактическа власт до 2017 г., когато е заведено делото, са
изтекли само 4 години. Освен това в ЗУТ е установено правилото, че в
урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на
собственост в рамките, очертани от регулационния план. Промяната на площта или
лице на веднъж урегулиран поземлен имот с извършва само по предвидения в закона
ред и се допуска промяна в границите само при определени предпоставки, като
вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен
ред. След като не се допуска придобиване на реална част от УПИ чрез сделка,
освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не може да бъде
придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност, освен ако са
спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и практиката на
ВКС обективирана в решение № 102/30.05.2016 г., постановено по гр. д. № 5728/2015
г. на І ГО. Предвид гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за
придобиване по давност от ответника на застъпената част от УПИ ІV - 14 в кв. 2
на с. *** е неправилен.
С оглед приетото по - горе, основателно е
възражението на жалбоподателката, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът владее процесната част на годно правно основание а именно
решението на ОСЗ - *** № 434К/02.04.2001 г., с което се възстановява земеделската земя ПИ № 247013
на наследниците на М.Ф. в стари реални граници и в този смисъл не е налице една
от задължителните предпоставки на чл. 108 от ЗС. На първо място решението на
ОСЗ не е представено като доказателство по делото. Ответникът е представил удостоверение от ОСЗ - *** за от регистъра на
земеделски земи, гори и земи от ГФ, в което се проследява партидата за имота
открита на 29.09.2001 г. и закрита на 16.02.2017 г. От това удостоверение се
установява основанието за възстановяване на земеделската земя, но не и старите
реални граници, в които се възстановява. Освен това, след като решението, което
е административен акт издаден в производство, в което ищцата не е участвала, не
е представено по делото, то същата не е могла и да му се противопостави по реда
на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното основателно е наведеното възражение
в жалбата, че същото не може да служи като основание за упражняване на
владението върху процесната част от ответника. Вещото лице безспорно е
установило, че е допусната грешка при изработване на картата на възстановената
собственост на земеделските земи и тъй като градоустройственият план е приет преди одобряване
на КВС, е редно планът за земеразделяне и КВС да се съобрази с
градоустройствения, тъй като това са различни територии - урбанизирана и
земеделска.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
доказан, тъй като се установи, че ищцата е собственика урегулиран поземлен имот
ІV - 14 в кв. 2 на с. ***, общ. ***, от който е реална част спорните 116 кв. м.
- площта защрихована в скицата приложение № 1 от заключението на вещото лице
намираща се на л. 107 от първоинстанционното дело, на основание договор за
покупко - продажба, като ответникът владее същата без основание, поради което
следва да я предаде на жалбоподателката Б. Н. Н. - Ц..
От заключението на вещото лице се установява,
че имотната граница на имот 14 е трасирана и съвпада с имотната граница и по
плана. С оглед приетия извод и събраните гласните доказателства, които следва
да бъдат кредитирани, с изграждането на ограда от Ч.Б. през 2017 г., се смущава
правото на собственост върху процесната
реална част от имота на жалбоподателката, поради което същият следва да я
премахне.
Правните изводи относно основателността на
предявените искове на въззивният съд не съвпадат с изводите на първоинстанционният
съд, поради което решението следва да бъде изцяло отменено, като се постанови
ново по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявите искове.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателката следва да бъде присъдена сумата от 1 630 лв., представляващи
направените по делото разноски.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 182 от 04.06.2018
г., постановено по гр. д. № 813/2017 г. по описа на Севлиевския районен съд и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ч.В.Б., с ЕГН ***, че Б.Н.Н. - Ц., ЕГН *** е собственик на реална част от УПИ
ІV - 14 в кв. 2 по кадастралния и регулационен план на с. ***, общ. ***, с площ
116 кв. м. разположена в северозападната част на парцела - целият 1 215 кв. м. ,
така както е защрихована на изработената комбинирана скица, намираща се на л.
107 от гр. д. № 813/2017 г. по описа на СвРС - неразделна част от настоящото
решени, и ОСЪЖДА Ч.В.Б. по реда на чл.
108 от ЗС да предаде на Б.Н.Н. - Ц. владението върху тази реална част, както и
да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на Б.Н.Н. - Ц. върху процесната реална част от УПИ ІV - 14 в кв. 2
по кадастралния и регулационен план на с. ***, общ. ***, като премести
изградената от него ограда разположена в УПИ ІV - 14 по регулационната линия на
урегулирания поземлен имот, на осн. чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА Ч.В.Б., с ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Н.Н. - Ц.,
ЕГН ***, сумата от 1 630 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от зс, представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.