РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пловдив,23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и втората
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Петър
Петров, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3245 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател С.П.Т., обжалва чрез
пълномощника си адв. Т.Т., Решение № 90 от 17.11.2021 г., постановено по АНД № 602/2021
г. по описа на Районен съд – Асеновград. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 4464167 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя Т.,
като представляващ „Елфор“ ООД, е наложена глоба от 50 лева на основание
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със същото
решение жалбоподателят е бил осъден да заплати на ОД на МВР Пловдив разноски от
80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС- Асеновград като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения по същество,
включително относно нарушение на процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.39 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА в минималния предвиден в специалната наредба размер за всяка от
съдебните инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател се
представлява от адв.Т., който моли за отмяна на обжалваното решение и поддържа
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив е депозирал писмено
становище по жалбата, като намира, че тя е неоснователна. В тази насока са
изложени съображения по същество, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Петров прави искане за потвърждаване решението на РС Асеновград като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Районен съд - Асеновград,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото и е направил
задълбочен и прецизен анализ на събраните доказателства е възприел за
установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Направените
изводи на съда, постановил обжалваното решение, относно това, че е доказано
осъществяването на състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същото е
било установено с надлежно одобрено и изправно АТСС при спазване на процедурата
за това, предвидена в специалната Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради
което и е следвало да се ангажира отговорността на вписания в ТР като
представляващ дружеството-собственик на автомобила, се явяват законосъобразни и
мотивирани. Същевременно обаче, според настоящия съдебен състав, неправилна е
била преценката на първоинстанционния съд относно начина на реализиране на
административнонаказателната отговорност на иначе правилно определения неин
субект. В тази насока и касационният съд не възприема съображенията на районния
съд относно липсата на задължение да се процедира по реда на чл.39, ал.2, вр. с
ал.4 от ЗАНН, като вместо електронен фиш да се издаде фиш за осъщественото
нарушение. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН предвижда издаване на електронен
фиш за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон /както е
предвидено в чл.189, ал.4 от ЗДвП/, като сочи, че овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Съгласно чл.39, ал.2, пр.1 от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. Сиреч, нормата по чл.39, ал.4
от ЗАНН, която препраща към т.нар. необжалваем минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН,
макар да не е налице вече такъв, нито по ЗАНН след отмяната на чл.59, ал.3 през
2012 г., нито по ЗДвП след обявяване през 2012 г. на чл.189, ал.13 за
противоконституционна разпоредба, предвижда електронен фиш да бъде издаван
тогава, когато следва да се наложи глоба над 50 лева. В конкретния случай,
предвидената в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба за конкретното нарушение,
установено с АТСС е 50 лева. Следователно и не е налице основание за издаване
на електронен фиш, а само на фиш по смисъла на чл.39 от ЗАНН. Впрочем, чл.186,
ал.4 от ЗДвП изрично предвижда хипотезата при нарушения, установени с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е
собственост на юридическо лице - на управителя му, да се изпраща покана с
препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол
в едномесечен срок от получаването й, за
да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило
управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.
При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на
което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на
собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното
превозно средство, се издава фиш в
негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша. Не е
законосъобразен изводът на районния съд, че приложението на чл.39, ал.2, вр. с
ал.4 от ЗАНН не е било задължително за контролния орган, основан и на
констатацията, че приложението на тази хипотеза предполагало установяване
маловажност на случая на административно нарушение. Очевидно е, че препратката на
чл.39, ал.4 от ЗАНН се отнася до предвидения в нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН
конкретен размер на глобата, от 10 до 50 лева, посочен като „необжалваем
минимум“ /доколкото нормата на чл.39, ал.2 от ЗАНН е от 2002 г./, като в тази
насока основанията за съставяне на фиш, а не на електронен фиш по чл.39, ал.4,
вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП, са свързани с установено с техническо средство или
система нарушение, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за което е
предвидено наказание глоба до 50 лева, а когато е предвидено наказание глоба
над 50 лева при такива хипотези следва вече да се издаде електронен фиш.
Преценката дали случаят е маловажен е ирелевантна, като отделно от това, следва
да се посочи с оглед характера на нарушението, а именно такова по ЗДвП, че дали
случаят е маловажен следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на т.32
на §6 от ДР на ЗДвП.
При това положение и доколкото касационният съд намира, че несъобразяването
на изискването по чл.39, ал.4, вр. с ал.2 от ЗАНН е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му, то като е потвърдил
същия, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени, като се постанови друго за отмяна на електронния фиш, без да е нужно
подробно да се обсъждат всички останали доводи за отмяна по касационната жалба.
В тази насока е и практиката на настоящият съдебен състав, обективирана напр.
Решение № 2538/2021 г. по КАНД № 2809/2021 г., от която съдът не намира
основание да се отклони в настоящия случай.
При основателност на касационната жалба ще следва да се присъдят
разноски за жалбоподателя и за двете съдебни инстанции в размер на по 300 лв.,
съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.18, вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.38,
ал.1 от Закона за адвокатурата и с
оглед представените договори за правна защита и съдействие пред РС Асеновград и
настоящия съд.
Поради изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63в от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 90 от 17.11.2021 г., постановено по АНД № 602/2021
г. по описа на Районен съд Асеновград, вместо
което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 4464167 на ОД на МВР Пловдив, с който е наложена
глоба от 50 лева на С.П.Т., като представляващ „Елфор“ ООД на основание чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на С.П.Т. с ЕГН ********** *********
сумата от общо 600
лв. /шестстотин лева/, съставляваща размер
на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от ЗА, за
представителство пред въззивната и пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.