№ 170
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500489 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
Постъпили са писмени молби от страните, в които изразяват становище
по даване ход на делото в тяхно отсъствие и по жалбата.
Ответникът претендира разноски и представя списък с приложение.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №260087 от 02.03.2021г.
постановено по гр.д. №69/2019г. по описа на същия съд, по иска на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев /Литекс Тауър/“ №3, ет.10,
1
представлявано от управителя И.Н.Х.-С., чрез адв.А.К. Б.-Д., съдебен адрес:
гр.София, ул.„Иван Денкоглу“ №15А, ет.З, ап.5, против К.М. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, бул.„Черни връх” №18а, ап.7, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М. Г., с
ЕГН ********** дължи на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** следните суми:
сумата в размер на 500лв. - главница по транш от 03.11.2014г.; сумата в
размер на 67,83лв. - възнаградителна договорна лихва за периода от
03.11.2014г. до 03.04.2015г.; сумата в размер на 219,32 лв. - наказателна лихва
за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г., дължими по Договор за
потребителски кредит „До заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
14.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед №838 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
19.04.2017г. по ч.гр.д. №1292/2017г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
като със същото решене е отхвърлен иска за претендираното вземане за
неустойка в размер на 562,90 лв. за периода от 03.12.2014г. до 31.01.2017г.
Осъдена е К.М. Г., с посочен адрес и ЕГН да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД
, ЕИК ***, с посочени ЕИК, седалище, адрес на управление и законен
представител разноски в заповедното и в исковото производство в размер на
734,65 лева. От своя страна ищецът „НЕТКРЕДИТ“ ООД , е осъден да
заплати на пълномощника на ответницата - адв.Красимира Игнатова Билева, с
ЕГН **********, с адрес на кантората: гр.София, 1463, ул.“Гургулят“ №31,
офис-партер на основание чл.38 ал.2, във връзка с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 166.78лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№262876 от
01.04.2021г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата в
производството пред първата инстанция К.М. Г. чрез адв. М.Л. от САК в
установителните и осъдителни срещу страната части на решението, с доводи
за порочност като неправилно, постановено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон. Счита, че неправилно е прието от съда наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
„До заплата“ №1411031606310052 от 03.11.2014г. и ОУ за предоставяне на
кредит от разстояние, доколкото не било установено потребителят да е създал
профил в сайта на ищеца и че е попълвал и подписвал искане до ищеца за
2
получаване на потребителски кредит, нито в последствие е дал съгласието си
за сключване на процесния ДПК. Според жалбоподателят няма как само въз
основа на една индиция да се прави категоричен извод,че именно лицето,
чиито телефонен номер е използван за регистрация и заявки, е давало
съгласието си за това или е изразило правно валидна воля за обвързване с
ищеца „Неткредит“ ООД. Навежда извод за недоказаност на твърдяната от
ищеца облигационна връзка между страните.На второ място не бил доказан
факта за получаване на процесната сума от 500лв от потребителя нито че
същата му е предадена, доказателствената тежест на който факт лежал на
ищеца. Оспорва се, че разписката №2000000037526685 от 03.11.2014г.
доказвала получаването на сумата.Не било установено получаването и
усвояването на сумата, като разписката не съдържала подпис на потребителя
в оригиналния документ, като същият доказвал кой е превел сумата, но не и
кой я е усвоил, предвид и въведеното от ответника оспорване, че е получавал
процесната сума. Неправилни били изводите на съда че потребителят, а не
трето лице, разполагащо с личните й данни е създало профил в сайта на
ищеца, изпратило заявка и дало съгласие за сключване на договора.Твърди се
още, че в хипотеза на сключен договор за кредит, /ДПК/ същия бил
недействителен, както и съдържащ нищожни клаузи, като съдът не обсъдил
действителността на ДПК и наличието на нищожни клаузи. Поддържа, че
ДПК е недействителен защото не отговаря на императивните разпоредби на
специалните закони-ЗПК,ЗЗП и общите разпоредби на ЗЗД защото не съдържа
погасителен план, отговарящ на закона; не предвижда лихвен процент на ден.
ДПК бил недействителен защото съдържал нищожни клаузи, които ако не
били включени от ищеца договорът не би бил сключен. Като такава клауза се
посочва договорна лихва в размер на 40.60% и тази клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Според жалбоподателя фиксираният
годишен лихвен процент/ФГЛП/ от 40.60% се явява в противоречие с
възприети принципи съгласно практика на ВКС-решение №906 от
30.12.2004г. по гр.д.№11096/ 2003г., ІІ г.о.; решение №378 от 18.05.2006г. на
ВКС по гр.д.№315/ 2005г., ІІ г.о., решение №1270 от 09.01.2009г. на ВКС по
гр.д.№5093/ 2007г., ІІ г.о. и други, противоречи на добрите нрави и затова е
нищожна клауза.Според жалбоподателя критерий за размера на ФГЛП
следва да бъде законната лихва за да не се накърняват добрите нрави и че
максималният размер до който съглашението за плащане на
3
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от
3/три/ пъти законната лихва,като в случая този максимален размер е
надвишен, което води до противоречие с добрите нрави. Цитира се и чл.146
ал.1 от ЗЗП предвиждащ, че неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, като в случая липсвало индивидуално
договаряне. По отношение на претенциите за лихви-договорна и наказателна,
жалбоподателят поддържа, че същите са неоснователни тъй като между
страните няма налице валидно облигационна правоотношение и че клаузата,
регламентираща размера на договорната лихва и наказателна лихва е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Счита, че целия ДПК е
недействителен само заради клаузата за ФГЛП от 40.60% и че договорът не
би бил сключен от търговеца без наличието на клауза за лихва като целта на
търговеца е реализиране на печалба от лихви, което представлява нищожност
на уговорката за възнаградителна лихва и влече след себе си
недействителност на целия договор. Цитира се в тази връзка съдебна
практика.Твърди се още, че при установена недействителност на договора за
кредит-искът следва да бъде отхвърлен изцяло, в това число и за
претендираната главница, доколкото в случая следва да намери приложение
чл.23 от ЗПК, аналогична на чл.34 от ЗЗД за връщане на чистата стойност на
кредита с правно основание неоснователно обогатяване, и доколкото искът
по чл.422 от ГПК е предявен на договорно основание и на това основание не
може да се уважава претенцията защото би обусловило недопустимост на
съдебния акт, разрешил спора на непредявено основание.Моли да се отмени
решението в обжалваните части и се отхвърлят исковите претенции на
дружеството с присъждане на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на
ищцовото дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, включително и в частта
за разноските. Оспорват се възраженията развити във въззивната жалба на
ответника по спора, като се поддържа, че по делото безспорно е установено
наличието на облигационна връзка, доказано плащане на процесната сума с
представеното платежно нареждане, както и от заключението на експерт.
Като неотносими се квалифицират доводите за трето лице разполагало с
данните на кредитополучателя, създало фалшив профил и да се е ползвало от
заемната сума, доколкото това би било предмет на наказателно производство
4
и потребителят би имал право на облигационен иск спрямо такова лице и че
в случая няма данни за висящо такова наказателно производство.Поддържа,
че договорът има падеж на задължението-посочен в чл.3 ал.1 във връзка с
чл.1 ал.2, съставляващ и погасителен план, предвиждащ и право на
кредитополучателя във всеки момент да поиска и да получи актуален
погасителен план; че лихвеният процент-уговореният ГЛП не противоречи на
нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК тъй като не надвишава пет пъти размера на
законната лихва, като посочената разпоредба нормативно урежда, че
недействителен би бил договора, ако лихвата надвишава законната с 5 пъти-
чл.19 ал.4 /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ от Закона за
потребителския кредит. Като неоснователно се определя твърдението, че
търговецът не би сключил договора без уговорена клауза за лихва-чл.23 във
връзка с чл.22 от ЗПК,тъй като посочените клаузи уреждат хипотезата на
недействителност на ДПК, като това не се отнася за нищожност на клаузите, а
за недействителност и са посочени санкциите за търговеца ако включи
недействителни клаузи-че му се държи чистата стойност и че в случая
търговецът е уговорил действителен лихвен процент съобразно чл.19 ал.4 от
ЗПК и той генерира печалба от тази уговорена лихва, която не е
недействителна.Като последен довод страната посочва, че последиците при
тази специфична недействителност по чл.23 от ЗПК повелява, че на
търговецът се дължи връщане на чистата стойност на кредита, присъждана на
договорно основание, въз основа на специфичната договорна
недействителност по ЗПК. Моли да се потвърди обжалваното решение с
присъждане на разноските за производството.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
5
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
06.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:07
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6