Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. В., 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3631 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК и с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът „ЕОС
Матрикс” ЕООД, гр. С.e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.В.А.
за следните суми: сумата от 1322,29 лв. –
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 03.12.2012 г.,
сключен между „Обединена Българска Банка” АД и Ц.В.А., сумата от 444,63 лв. – договорна лихва за периода от
23.03.2015 г. до 01.07.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от
02.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер
на 35,34 лв. - държавна такса.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. След постъпилото
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че с договор за предоставяне на потребителски паричен кредит без
обезпечение, сключен на 03.12.2012 г. между „Обединена българска банка“ АД, в
качеството му на кредитор, и Ц.В.А., в качеството му на кредитополучател,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на
1745,00 лева. Ответникът се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в
договора цели и да го върне ведно с дължимите лихви. Съгласно чл.3, ал.1 от
договора кредитът следвало да се усвои по сметка с IBAN ***4.12.2012 г. След
усвояване на кредита, длъжникът извършвал погасявания, с които е изплатил част
от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Сочи се, че
след преустановяване на плащанията останала непогасена сума по кредита в общ
размер на 1766,92 лв. Било уговорено между страните по договора длъжникът да
погасява задължението си на 92 месечни вноски ежемесечно, считано от 22.12.2012
г. Общият размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната
застрахователна премия бил в размер на 27,50лв. Крайният срок за издължаване на
кредита бил уговорен на 22.07.2020 г.
Ищецът
твърди, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 31.01.2018г. и приложенията към него между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, с ЕИК ***и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на Ц.В.А.,
произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 03.12.2012 г. било прехвърлено на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД. До длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Уведомлението било получено
лично от ответника Ц. В.А. на 18.05.2019 г.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът излага съображения, че е с влошено
здравословно състояние, премахнат е единият му бъбрек и има издадено решение на
ТЕЛК. Сочи, че е в много лошо финансово състояние и няма възможност да погасява
задължението. Единственият доход на семейството му е получаваната от него
пенсия в размер на 186 лв.
В
проведеното открито съдебно заседание на 18.12.2019 г. ответникът е направил
признание на предявените срещу него искове, като моли за разсрочване на
задължението му. Ищцовото дружество е направило искане да бъде постановено
решение с оглед направеното от ответника признание на исковете, като не
възразява срещу направеното искане за разсрочване на дълга.
Съдът намира
следното:
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ц.В.А. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 64,66 лв. държавна такса в
производството по гр. дело № 3631/2019 г. по описа на РС В.и сумата от 35,34
лв. държавна такса в производството по ч. тр. дело № 2601/2019 г. по описа на
РС В..
На осн. чл.
241, ал. 1 ГПК следва да бъде уважено искането на ответника Ц.В.А., направено в
проведеното открито съдебно заседание, с оглед твърдението за ниски доходи на
ответника и неговото семейство, затруднено финансово положение и тежкото му здравословно
състояние. Изпълнението на задължението за плащане следва да бъде разсрочено на
месечни вноски в размер на 80,00 лв. до окончателното погасяване на
задължението.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Ц.В.А., ЕГН: ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *** сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1322,29
лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит от 03.12.2012 г., сключен между „Обединена Българска
Банка” АД и Ц.В.А., вземането по който е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД с
договор за цесия от 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.07.2019 г. до окончателното й погасяване;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК - сумата от 444,63 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 23.03.2015 г. до 01.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.В.А., ЕГН: ********** да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *** сумата от 64,66 лв., представляваща разноски в производството по гр. д. № 3631/2019 г. по описа
на РС В., както и сумата от 35,34 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 2601/2019 г. по описа на РС В..
РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
постановеното решение на равни месечни части, като Ц.В.А., ЕГН: ********** следва
да заплаща сумата от по 80,00 лв. до края на всеки календарен месец, считано от
м. януари 2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
ПОСОЧВА на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК, че сумите могат да бъдат заплащани
по банкова сметка ***: BG91UBBS80021004508310;
BIC: ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В.в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: