№ 457
гр. Варна, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500139 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 92521/ 07.12.2023 г., подадена от В. Б. Х. срещу
решение № 3523/02.11.2023г. по гр.д № 20233110102821/2023 г. по описа на ВРС, 34-ти с-в,
с което са отхвърлени предявените от В. Б. Х. срещу Застрахователно акционерно
дружество „Алианц България“ искове за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника
сумата от 3907.00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили
поради неосъществено пътуване по Договор за продажба на туристически пакет № 3536 от
28.01.2020 г., изразяващи се в платена сума по туристически пакет в размер на 3175 лева на
туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и сторени съдебни разноски по гр.д. №
16955/2021 г. по описа на Рaйонен съд - Варна, в размер на 732 лева, не възстановени
вследствие на неплатежоспособност на туроператора, отговорността на който е обезпечена с
договор за застраховка „Отговорност на туроператор“ с полица № 1316020383000001 от
13.01.2020 г., сключен със ЗАД „Алианц България“, за което е образувана преписка по щета
№ 131622001000010, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 08.03.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от
235.51 лева, представляваща лихва за забава върху горното обезщетение за периода от
04.08.2022 г. до 07.03.2023 г.
Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие със закона и задължителната съдебна практика на ВКС. Конкретните
оплаквания са, че неправилно и необосновано ВРС е приел, че с постановеното осъдително
решение № 2554/ 30.07. 2022 г. по гр.д. № 20213110116955 по описа за 2021 год. на ВРС,
11-ти състав, срещу туроператора, претенцията на въззивника следва да се приеме за
удовлетворена и искът срещу застрахователя е неоснователен. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е аргументирал тези изводи,
1
посочвайки, че ако искът бъде уважен, то това би означавало на въззивника да се предостави
възможността да реализира едно и също право два пъти поради това, че вземането по влязло
в сила съдебно решение е включено в списъка на приетите вземания и ефективното
изпълнение е все още възможно. Сочи се, че вземането по решението не е платено и поради
изпадането на туроператора в неплатежоспособност няма да може да бъде платено.
Въззивникът твърди, че именно поради това няма как да защити интереса си, тъй като
туроператорът не може да изпълни договорните си задължения, а застраховката покрива
всички последици при неизпълнение - не само обезщетяването на настъпили вреди в
сферата на потребителите на туристически услуги, но и връщането на получените от
туроператора суми, ако той е финансово затруднен и неговото икономическо състояние
сочи неплатежоспособност. Твърди се, че законодателят не е въвел процесуална пречка,
ограничаваща увреденото трето лице при успешно приключило производство по чл. 45 ЗЗД
да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и той
ще е допустим предвид различния предмет, правно основание и различен ответник. Сочи се,
че доколкото вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила
решение, то всяко едно от тези права следва да се счита за погасено само след
окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на
пълния размер на тази вреда, съответно плащане до размера на застрахователната сума,
ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на предявен пряк
иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска по чл. 45 ЗЗД или чл. 407 ТЗ. Сочи,
че именно поради липсата на плащане от туроператора и липсата на имущество, върху което
да се насочи изпълнението, искът е основателен.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият, чрез пълномощник е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че ВРС правилно е приел, че с предявения иск се цели
реализирането на едно и също право два пъти и че с осъдителното решение срещу
туроператора претенцията на въззивника е удовлетворена. Сочи, че ВРС правилно е
приложил нормата на чл. 100 от ЗТ, която дава възможност на потребителя на туристически
услуги при настъпване на застрахователно събитие да избере дали да предяви претенцията
си към туроператора или към застрахователя. Оспорва аргументите наведени от въззивника
по отношение на застрахователната деликтна отговорност, доколкото в настоящия случай е
обезпечена отговорността на туроператора при договорно неизпълнение по специалните
разпоредби на Закона за туризма. Сочи, че въззивникът е избрала да насочи и удовлетвори
претенцията си от туроператора, а не от застрахователя и с това решение е поел риска от
невъзможността да изпълни ефективно съдебното решение срещу туроператора. Дори и да
се приеме обратното, се навеждат доводи за правилност на крайния резултат поради липса
на застрахователно събитие, представляващо покрит риск в рамките на срока на
застрахователния договор, тъй като въззивникът не е успял да докаже, че договорените
туристически услуги не са изпълнени от туроператора вследствие от неплатежоспособността
на последния. Сочи, че туроператорът не ги е предоставил поради обявеното извънредното
положение и в изпълнение на ЗМДВИП. Също така навежда аргумента, че
2
неплатежоспособността не е настъпила в рамките на застрахователния период. Сочи на
самостоятелно основание, че претенцията за претърпени имуществени вреди - разноски по
гр.д. 16955/ 2021 г. по описа на Районен съд – Варна е неоснователна, тъй като не
представлява покрит застрахователен риск по застрахователния договор. Въззиваемият не е
бил привлечен като трето лице помагач на страната на „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД, нито е
бил уведомен за воденото дело. Счита, че неоснователността на главния иск води и до
неоснователност на иска за присъждане на законна лихва за забава.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателката. Жалбата
съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на В. Б. Х., ЕГН ********** срещу
решение № 3523/02.11.2023г. по гр.д № 20233110102821/2023 г. по описа на ВРС, 34-ти с-в,
с което отхвърлят предявените от В. Б. Х. срещу Застрахователно акционерно дружество
„Алианц България“ искове за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника сумата от
3907.00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради
неосъществено пътуване по Договор за продажба на туристически пакет № 3536 от
28.01.2020 г., изразяващи се в платена сума по туристически пакет в размер на 3175 лева на
туроператора „Дрийм Холидейс БГ“ ЕООД и сторени съдебни разноски по гр.д. №
16955/2021 г. по описа на Рaйонен съд - Варна, в размер на 732 лева, не възстановени
вследствие на неплатежоспособност на туроператора, отговорността на който е обезпечена с
договор за застраховка „Отговорност на туроператор“ с полица № 1316020383000001 от
13.01.2020 г., сключен със ЗАД „Алианц България“, за което е образувана преписка по щета
3
№ 131622001000010, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 08.03.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от
235.51 лева, представляваща лихва за забава върху горното обезщетение за периода от
04.08.2022 г. до 07.03.2023 г.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.03.2024 год. от 13.30 часа, за които дата и час
се призоват страните, чрез пълномощниците (адв. П. и адв. Я. В. А.- К.). Към книжата за
въззивника да се приложи отговор (наличен към корица).
Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба
№ 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4