Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
гр. Асеновград,
05.12.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Дафинка Карамфилова, като разгледа АНД № 625 по описа на Асеновградския районен съд –
ІІ н.с. за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0239-000103 от 03.03.2015 г.,
издадено от Началника на РУП към ОДМВР- Пловдив, РУ-Асеновград - Димчо Атанасов
Темелков, с което на И.Н.З. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 315 ал.1
т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение по чл. 315 ал.1 от КЗ.
Жалбоподателят И.З. в депозираната жалба
без да отрича факта на нарушението оспорва наказателното постановление откъм
законосъобразност и правилност като навежда твърдения за допуснати нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Претендира се изтекла погасителна
давност за административно наказателно преследване. Искането към съда е за
пълна отмяна на издаденото НП и прекратяване на производството.
Въззиваемата страна РУ-гр. Асеновград, редовно
призована не изпраща представител.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите изложени в жалбата намери за
установено следното от фактическа страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕоснователна.
С
акт за установяване на административно нарушение от 22.02.2015 г. е било
констатирано, че на същата дата, около 14.20 часа в
с. *** жалбоподателят З. е
управлявал лек автомобил Москвич 2140Д с рег.№ РВ 4841 АТ- чужда
собственост, като при проверката от контролните органи се установило, че за
автомобила няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валиден към момента на проверката. За констатираното
нарушение, бил съставен АУАН на З., като актът бил съставен в негово присъствие и бил подписан от него без
възражения. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от
компетентен за това орган е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно по
следните съображения:
НП
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за
това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа
всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
На
първо място описаното в наказателното постановление нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ. По отношение на приложимия
закон съдът намира, че нарушението правилно е квалифицирано именно по посочената
разпоредба на чл. 315 ал.1 от КЗ / отм. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г./.
Съгласно нормата на чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН въвеждаща правилото за
най–благоприятно материално правно третиране на нарушителя при изменения на
нормативната уредба, следва да се приложи именно посочения закон, тъй като
именно той е действал към момента на извършване на нарушението. Действително
след отмяната на стария КЗ е последвала нова правна уредба на същото нарушение
в новия Кодекс за застраховането в сила от 01.01.2016 г. Съдържащата се в него
аналогична санкционна норма чл. 638 ал.3 от КЗ обаче предвижда за същото нарушение
санкция– глоба в размер на 400 лв., която е идентична като размер с глобата,
наложена с атакуваното НП, която е в рамките на законовия минимум. Т.е. в
конкретния случай е безпредметно нарушението да се отнася към нормата на чл. 638
ал.3 от КЗ/нов/, тъй като и в този случай не би могло да се наложи по-малка
глоба от наложената с атакуваното НП. Ето защо съдът намира, че в случая следва
да се приложи правилото на чл. Чл. 3. (1) от ЗАНН, според което за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, тъй като въпреки, че до влизане в сила на НП е
последвала различна нормативна разпоредба, при конкретния размер на глобата, тя
не се явява по-благоприятна за нарушителя.
Посочената
административно-наказателната разпоредба чл. 315 ал.1 от КЗ/отм./., по която е
съотнесено описаното в НП нарушение едновременно очертава състава на
административното нарушение и съдържа предвиденото за него наказание и гласи,
че с предвидената в нея санкция – глоба, се наказва лице, което управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Безспорно установен е факта, че към
момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не е имало
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” и този факт не се
оспорва от жалбоподателя. В НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, касаещи задължителното му съдържание, а при описанието на нарушението,
коректно и правилно са посочени всички
елементи на неговия състав. Наложената санкция – глоба в размер на 400 лв.
попада в предвидения в тази норма диапазон. При определяне размера на
наказанието административно-наказващият
орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият правилно е преценил тежестта на
нарушението и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са
липсата на данни за предишни нарушения от страна на жалбоподателят по КЗ и
факта, че от нарушението не са били причинени съставомерни имуществени вреди,
като е оразмерил глобата в минималният
размер предвиден в закона, поради което и така наложеното наказание се явява
справедливо.
За
коректност следва да се каже, че ако по отношение на описаното нарушение се
приложи санкционната разпоредба на чл. 638 ал.3 от КЗ /нов/, глобата пак не би
могла да бъде различна от 400 лв. Посочената санкционна разпоредба предвижда, че:
Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В случая санкцията е предвидена в закона в абсолютен размер и не е предвидена възможност
за индивидуализиране на глобата.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя с искане за прекратяване
на административно наказателното производство
са неоснователни и са плод на неправилно интерпретиране на института на
давността. Норма на чл. 82. ал.1 б. А от
ЗАНН предвижда, че наложеното административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Т.е.
посочената разпоредба регламентира давността за изпълнение на наказанията, наложени
с влезли в сила наказателни постановления, т. нар. изпълнителска давност. В
случая процесното НП поради обжалването му не е влязло в сила, поради което и този
институт е неприложим. Уредената в чл.
82 от ЗАНН давност е различен институт от общата погасителна давност за
наказателно преследване. По отношение на същата, при извършената служебна
проверка, съдът намира, че абсолютната погасителна давност за реализиране на
административно-наказателната отговорност също не е изтекла към настоящия
момент. Абсолютна давност за погасяване на административно наказателната
отговорност не е уредена изрично от ЗАНН, но член 11 от същия закон препраща
към разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, по отношение на въпросите за обстоятелства изключващи
отговорността. Изтичането на давността е едно от обстоятелствата, изключващи
наказателната отговорност съгласно чл. 79, ал.1, т.2 от НК. В съответствие с
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за административни нарушения следва да се
прилага института на абсолютната погасителна давност, уреден в чл. 81, ал.3 от НК. Срокът за погасяване на административно-наказателна отговорност е уреден в
чл. 80, ал.1, т.5 от НК, която разпоредба не е обвързана с размера на
предвиденото наказание за твърдяно престъпление, а урежда всички останали
случаи и към датата на твърдяното нарушение е бил 3 години. А абсолютната
давност в конкретния случай, съгласно чл. 81 ал.3 от НК е четири години и шест
месеца. Нарушението предмет на НП е извършено на 22.02.2015 г. От извършване на нарушението до настоящия
момент не са изтекли повече четири години и шест месеца, т.е. давността
категорично не е изтекла, поради което и
административно–наказателното производство не може да се изключи поради изтичането
на абсолютна давност. Предвид на това, наведеното от жалбоподателя възражение
за погасяване на административно-наказателната отговорност поради изтекла абсолютна
погасителна давност е неоснователно.
Поради
изложените съображения и като намери обжалваното НП за законосъобразно,
обосновано и правилно и не констатира в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила съдът намира, че същото следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0239-000103 от 03.03.2015 г., издадено от Началника
на РУП към ОДМВР- Пловдив, РУ-Асеновград
- Димчо Атанасов Темелков, с което на И.Н.З.,
с ЕГН:********** ***, на
основание чл. 315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение по чл. 315 ал.1 от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд-
Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: