РЕШЕНИЕ
№ 4075
гр. Пловдив, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330110915 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. С., ЕГН
**********, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен
иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, за
прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № № ******** от 20.09.2021 г., с която е начислена неустойка в размер на 377.64
лева.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
20.09.2021 г., по силата на който на ищцата бил предоставен заем в размер на 700 лева, при
фиксиран лихвен процент – 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.81 %.
Съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с безусловна банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на предвидените в клаузата условия. В случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от стрА. на
кредитополучателя, същият съгласно чл. 11 от договора дължал неустойка в размер на
377.64 лева, платима разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала
месечна вноска за неустойка. Ищцата поддържа, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но
счита, че не дължи плащане за неустойка.
Твърди, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение
кредиторът си осигурява допълнителна печалба, заобикаляйки изискванията,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в настоящия случай неустойката е загубила
присъщата й обезщетителна функция, доколкото нейният размер бил над 50 % от заетата
сума, не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договорното задължение и се
кумулирал към погасителните вноски. Сочи, че по този начин вземането за неустойка
представлявало скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и било в противоречие с
принципа за спазване на добрите нрави.
1
Поддържа, че договорените между страните условия за предоставяне на обезпечение
били неизпълними, с което се целяло получаване на допълнителна печалба в нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че неустойка е уговорена в нарушение
на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна
функция. Сочи, че от една стрА. неустойката била включена като падежно вземане –
обезщетение на кредитора, а от друга стрА. била предвидена в размер, който не
съответствал на вредите от неизпълнението, доколкото същата била съизмерима с
предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал.
4 ЗПК при определяне на ГПР.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 377.64 лева, обективирА. в чл. 11 от
Договор за потребителски кредит № ******** от 20.09.2021 г., сключен между страните,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава
предявения иск, на основание чл. 237 ГПК.
Моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в тежест на ответника да не бъдат възлагани
разноски. Твърди, че не е претендирал заплащане на процесната неустойка от ищцата, като
не е изпращал покани, уведомления или други съобщения до нея в тази връзка, поради което
счита, че не е дал повод за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., ищецът А. М. С., чрез
процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на
ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното
от ищцовата стрА. право съществува, което от своя стрА., води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите
предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което стрА.та може да се
разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно
за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право
не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като
уважи изцяло предявения иск.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
50 лева за държавна такса.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не
е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца (л. 12) е посочено, че тя се представлява безплатно от
2
адв. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала към момента на
сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение
от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а
не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението
си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба.
Ответното дружество е стА.ло причина за завеждане на делото, защото признанието,
че процесната клауза за неустойка е нищожна, е след постъпване на исковата молба на
27.07.2022 г.
В чл. 11, ал. 1 от процесния договор за кредит от 20.09.2021 г. е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 377.64 лева.
Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е
претендирало от ищеца процесната неустойка - не било изпращало покани, уведомления и
други съобщения до ищеца с искане да се заплати процесната неустойка, са без значение,
защото клаузата за неустойка е част от договора за кредит.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по
делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. М. С., ЕГН **********,
от гр. Р. *** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ******** от 20.09.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 377.64 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А. М. С., ЕГН
**********, от гр. Р. ***, сумата от 50 лева (петдесет лева) - деловодни разноски за
производството по настоящото гражданско дело № 10023/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. К. Н., АК-
Пловдив, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 41, сумата от 300 лева
(триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказА. безплатна правна помощ на А. М. С.
за производството по настоящото гражданско дело № 10915/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3
4